3o4o.net

садистка.

Днес следобед дъщеря ми е ужасно добричка, прибира, помага, не се кара с брат си, свършила си е работата.
Аз, обаче, за пореден път съм сготвила нещо, което тя не яде.
Предлагам й да й направя нещо друго, а тя (мило и сговорчиво, в порядъка на мировата си добрина):
- Не се тревожи, мамо, аз вече съм свикнала нищо да не ям.

Мнемозина написа:садистка.

Днес следобед дъщеря ми е ужасно добричка, прибира, помага, не се кара с брат си, свършила си е работата.
Аз, обаче, за пореден път съм сготвила нещо, което тя не яде.
Предлагам й да й направя нещо друго, а тя (мило и сговорчиво, в порядъка на мировата си добрина):
- Не се тревожи, мамо, аз вече съм свикнала нищо да не ям.

Стига, бе....
Видяла си ти родители садисти...

Мнемозина написа:садистка.

Днес следобед дъщеря ми е ужасно добричка, прибира, помага, не се кара с брат си, свършила си е работата.
Аз, обаче, за пореден път съм сготвила нещо, което тя не яде.
Предлагам й да й направя нещо друго, а тя (мило и сговорчиво, в порядъка на мировата си добрина):
- Не се тревожи, мамо, аз вече съм свикнала нищо да не ям.

Кукличка!!!

Мнемозина написа:садистка.

- Не се тревожи, мамо, аз вече съм свикнала нищо да не ям.

Заменям един, дето изяде половин кутия течен шоколад, половин кутия с желирани бонбони, бананите на братята си и пита "Какво и кога ще вечеряме" за твойта, дето е свикнала да не яде.

Лошото е, че у нас и злоядата ни племенница прояде, та може да ти я върнем (о, ужас!!!) ядяща

Мнемозина написа: Аз, обаче, за пореден път съм сготвила нещо, което тя не яде.
Предлагам й да й направя нещо друго, а тя (мило и сговорчиво, в порядъка на мировата си добрина):
- Не се тревожи, мамо, аз вече съм свикнала нищо да не ям.

Мен пък са ме карали насила да ям неща, които не понасях. Слагаха ме на столче, което се затваряше, така че да не мога да избягам, и се започваше. Няма да продължавам да разказвам, но ще спомена само, че си фантазирах свят, в който не се яде .

А съм 100% сигурна че децата ти са големи късметлии!!!

Мнемозина написа:садистка.

Днес следобед дъщеря ми е ужасно добричка, прибира, помага, не се кара с брат си, свършила си е работата.
Аз, обаче, за пореден път съм сготвила нещо, което тя не яде.
Предлагам й да й направя нещо друго, а тя (мило и сговорчиво, в порядъка на мировата си добрина):
- Не се тревожи, мамо, аз вече съм свикнала нищо да не ям.

пък ния успяхме да убедим щерката
че месото се яде, беше го спряла щото
това ме навява на спомени
че като бяха по-мънечки със синчето като че ли бяха
по умни така, по-първични
отдавна някой беше подарил на жена ми заяк за рд на село ама жив
забравили били хората че съм драл само човешка кожа и не ще имам необходимите умения да го подложа/заяка/
на бързо и безболезнено пътешествие към тенжурата
аз бях се наточил да го коля обаче и едно тънко ножце от швецки стайнлес бях наточил
но се притеснявах дяцата как ше реагират
пък сутринта ме събудиха точно те
каката размахва кубинско мачете
а малкия един четырехгранный штык от "Мосин"
и врещят - Тате кога ше колим зайката:shocked:
зайката я закла ена кумшийка опитна и никой не видя как
да кажа за любителите на зайките:shy:
ама тва горе може и да съм го писал и преди

4avdar4e написа:

Мнемозина написа:садистка.

- Не се тревожи, мамо, аз вече съм свикнала нищо да не ям.

Заменям един, дето изяде половин кутия течен шоколад, половин кутия с желирани бонбони, бананите на братята си и пита "Какво и кога ще вечеряме" за твойта, дето е свикнала да не яде.

Лошото е, че у нас и злоядата ни племенница прояде, та може да ти я върнем (о, ужас!!!) ядяща

Ама аз не я броя за злояда.

Щото това с течния шоколад и желираните бонбони никак няма да я затрудни и нея. И бананите също.

Stranniche написа:

Мнемозина написа: Аз, обаче, за пореден път съм сготвила нещо, което тя не яде.
Предлагам й да й направя нещо друго, а тя (мило и сговорчиво, в порядъка на мировата си добрина):
- Не се тревожи, мамо, аз вече съм свикнала нищо да не ям.

Мен пък са ме карали насила да ям неща, които не понасях. Слагаха ме на столче, което се затваряше, така че да не мога да избягам, и се започваше. Няма да продължавам да разказвам, но ще спомена само, че си фантазирах свят, в който не се яде .

А съм 100% сигурна че децата ти са големи късметлии!!!

Аууу, чакай да ти разкажа:

Синът ми - някъде на две години.
На гости сме у една приятелка с дете на неговата възраст и много властна майка (бабата, значи), която точно тогава е там. Останал е някакъв крем от сина ми, който бабата изведнъж реши, че трябва да доям аз. След като отказах няколко пъти, тя грабна лъжицата и започна да ми го дава в устата.
Никога не съм била злояда, но в този момент усетих как може да бъде тормозено едно дете да яде.
Лъжица след лъжица, и то с темпо, което не ти позволява да кажеш каквото и да било, никакво място за съпротива, дори не успяваш да преглътнеш - ужас!
(Пък щото си и голям човек вече, не може да блъснеш ръката й нагоре и да оплескаш тавана.)

Кент написа: пък ния успяхме да убедим щерката
че месото се яде, беше го спряла щото
това ме навява на спомени
че като бяха по-мънечки със синчето като че ли бяха
по умни така, по-първични
отдавна някой беше подарил на жена ми заяк за рд на село ама жив
забравили били хората че съм драл само човешка кожа и не ще имам необходимите умения да го подложа/заяка/
на бързо и безболезнено пътешествие към тенжурата
аз бях се наточил да го коля обаче и едно тънко ножце от швецки стайнлес бях наточил
но се притеснявах дяцата как ше реагират
пък сутринта ме събудиха точно те
каката размахва кубинско мачете
а малкия един четырехгранный штык от "Мосин"
и врещят - Тате кога ше колим зайката:shocked:
зайката я закла ена кумшийка опитна и никой не видя как
да кажа за любителите на зайките:shy:
ама тва горе може и да съм го писал и преди

Ох, за месо да не говорим изобщо.

Мнемозина написа: Синът ми - някъде на две години.
На гости сме у една приятелка с дете на неговата възраст и много властна майка (бабата, значи), която точно тогава е там. Останал е някакъв крем от сина ми, който бабата изведнъж реши, че трябва да доям аз. След като отказах няколко пъти, тя грабна лъжицата и започна да ми го дава в устата.
Никога не съм била злояда, но в този момент усетих как може да бъде тормозено едно дете да яде.
Лъжица след лъжица, и то с темпо, което не ти позволява да кажеш каквото и да било, никакво място за съпротива, дори не успяваш да преглътнеш - ужас!
(Пък щото си и голям човек вече, не може да блъснеш ръката й нагоре и да оплескаш тавана.)

Що да не може?! Каквото повикало, такова се обадило!
Ох, извинявай, ама много ми стана смешно като си представих как бабата те храни с лъжицата, а ти оплескваш тавана с крем.:rotfl24:

Stranniche написа:
Що да не може?! Каквото повикало, такова се обадило!
Ох, извинявай, ама много ми стана смешно като си представих как бабата те храни с лъжицата, а ти оплескваш тавана с крем.:rotfl24:

Ама не го оплесках и още ме е яд! Но си беше смешно и така, де, на зрели годни да те хранят с лъжица в устата.
Исках да ти кажа как те разбирам, т.е. как ми се наложи да разбера едно такова нещо като ужас от хранене.

Синът ми - някъде на две години.
На гости сме у една приятелка с дете на неговата възраст и много властна майка (бабата, значи), която точно тогава е там. Останал е някакъв крем от сина ми, който бабата изведнъж реши, че трябва да доям аз. След като отказах няколко пъти, тя грабна лъжицата и започна да ми го дава в устата.
Никога не съм била злояда, но в този момент усетих как може да бъде тормозено едно дете да яде.
Лъжица след лъжица, и то с темпо, което не ти позволява да кажеш каквото и да било, никакво място за съпротива, дори не успяваш да преглътнеш - ужас!
(Пък щото си и голям човек вече, не може да блъснеш ръката й нагоре и да оплескаш тавана.)

що не и каза с хрипкав глас на бабата
"дрочиш старухо:rotfl24:, че...бухло съма уплила:rotfl24: небоз"
и лъжицата щеше да замръзне във въздуха
още преди първото пикиране
ама трява и интонация
:rotfl24::rotfl24:

Кент написа:
що не и каза с хрипкав глас на бабата
"дрочиш старухо:rotfl24:, че...бухло съма уплила:rotfl24: небоз"
и лъжицата щеше да замръзне във въздуха
още преди първото пикиране
ама трява и интонация
:rotfl24::rotfl24:

Понеже съм възпитана да не говоря с пълна уста.

Какви ми ги приказваш, аз направо блокирах от такова посегателство, толкова нереално ми се стори...
А тя просто бързаше да измие купичката и си разреши проблема от раз.

Понеже съм възпитана да не говоря с пълна уста.

Какви ми ги приказваш, аз направо блокирах от такова посегателство, толкова нереално ми се стори...
А тя просто бързаше да измие купичката и си разреши проблема от раз.

мда възпитаните дами не говорят с пълна уста
първо плюят на пода после кво-то имат да казват
ако трява дори с вилицата си помагат
сетих се че като бяхме гаджета и майка често казваше на жена ми
еж, еж мила ти нали сичко да едеш обичаш
и жена ми тогава още неженена за мен
я гледаше с едни големи ласкави очи:crying:
но едеше, факт
после отидохме да живееме на друго място:rotfl24:

Кент написа: мда възпитаните дами не говорят с пълна уста
първо плюят на пода после кво-то имат да казват
ако трява дори с вилицата си помагат
сетих се че като бяхме гаджета и майка често казваше на жена ми
еж, еж мила ти нали сичко да едеш обичаш
и жена ми тогава още неженена за мен
я гледаше с едни големи ласкави очи:crying:
но едеше, факт
после отидохме да живееме на друго място:rotfl24:

Като ги заредиш едни такива и падам от смях.
Кога си помагат с вилицата, че не доразбрах - като плюят или като казват квото имат да казват?

Като ги заредиш едни такива и падам от смях.
Кога си помагат с вилицата, че не доразбрах - като плюят или като казват квото имат да казват?

вилицата тогава не е вилица
а потенциометър
размахвайки я в непосредствена близозост
около фейса на потентната/потентния
може да
им регулираш потенцията
поняла:rotfl24:

Кент написа:

Като ги заредиш едни такива и падам от смях.
Кога си помагат с вилицата, че не доразбрах - като плюят или като казват квото имат да казват?

вилицата тогава не е вилица
а потенциометър
размахвайки я в непосредствена близозост
около фейса на потентната/потентния
може да
им регулираш потенцията
поняла:rotfl24:

Ясно.
При казването, значи.
Следващия път ще опитам.

Мнемозина написа:садистка.

Ей сега ще се обадя в "Закрила на детето"

esti написа:

Мнемозина написа:садистка.

Ей сега ще се обадя в "Закрила на детето"

Тъй де, точно това си мислех.
Представяш ли си това със страдалчески вид да го обясни на някакво външно лице?

Мнемозина написа:

esti написа:

Мнемозина написа:садистка.

Ей сега ще се обадя в "Закрила на детето"

Тъй де, точно това си мислех.
Представяш ли си това със страдалчески вид да го обясни на някакво външно лице?

На една колежка дъщеря и редовно ги правеше такива и що възмутени погледи и реплики е отнасяла колежката....
Ако искаш ще те свържа с нея да си менкате опит.

esti написа:

Мнемозина написа:садистка.

Ей сега ще се обадя в "Закрила на детето"

Вчера една циганка в Бургаската болница се доближава до мен и ме пита:
"Вие да не сте от "Закрила на детето"? :eek:
Отачало ме досмеша. Но после ми дожаля, може да е имала проблем и да е търсила решение.

Мнемозина написа: .... бабата изведнъж реши, че трябва да доям аз. След като отказах няколко пъти, тя грабна лъжицата и започна да ми го дава в устата.
Никога не съм била злояда, но в този момент усетих как може да бъде тормозено едно дете да яде.
Лъжица след лъжица, и то с темпо, което не ти позволява да кажеш каквото и да било, никакво място за съпротива, дори не успяваш да преглътнеш - ужас!
(Пък щото си и голям човек вече, не може да блъснеш ръката й нагоре и да оплескаш тавана.)

Ама ти какво?! Да не би да го изяде?!

pocti_bezobidna написа:
Ама ти какво?! Да не би да го изяде?!

Ако щеш ми вярвай - нямах никакъв избор.

Ох, пак се разсмях, като се сетих.

А най-смешното е, че направо ме възхищава пълната липса на съмнение дали пък отсрещния човек може би няма някакви различни идеи за това какво иска.
Удивително е!

Мнемозина написа: А най-смешното е, че направо ме възхищава пълната липса на съмнение дали пък отсрещния човек може би няма някакви различни идеи за това какво иска.
Удивително е!

У бабката ли? не за конкретния случай говоря, а за начина на мислене - непоклатима увереност,
че ти си правият и отсреща човека приема позицията ти по подрезбиране?
Смайващо е, да. попадала съм на такива хора, за щастие - случайно и нямам удоволствието да са в непосредственото ми обкръжение.

Мнемозина написа: (Пък щото си и голям човек вече, не може да блъснеш ръката й нагоре и да оплескаш тавана.)

Ади бе! Не можеш!