Наскоро забелязах, че децата гледат старите записи с интерес, без да търсят моята компания. Преди време ми се струваше, че когато наближи денят, заедно с подгтовката и мислите ми, като че ли се връща и самото изживяване от събитието. Събирахме се няколко приятелки и си говорехме за "прекрасните страни' на съвместния живот, поне заради уважението към повода, заради който сме се събрали/така предполагам де.../Или пием по едно с родители и близки и пак хвалим прекраснотиите на заедността. Пък много интересно, обратната ситуация-тъкмо сте се нахокали с благоврния и вземеш, че се нацупориш и става еднаааааааааа, онез, дето стават за маса не ставали за сълзи и суполи. Бре, че разпределение.
Сега съм седнала пред монитора и се чудя какъв мейл да пратя на свещената половинка, и да ме убиете,нищо не мога да се сетя, и хем ми е тъпо, и хем ми е смешно, и си викам,: "Брей-удъртяваме бавно, да му се невиди ..."winkw:
***
Ха -ха,
сега като чета, таз тема е чудно допълнение към онази,дето беше преди време, не се сещам кой я пусна, ама нещо за кофтито настроение беше де;)
Май и мен ме е фанало, надявам се временно:)))
Дано усмивките от спомените са повече...
Тъй де, на таз дата се разведох! 
Старая се да съм в тон с останалите клубари! 
Еваларка ти редим, брато! Супер написано!