3o4o.net

Когато в Рая стане твърде многолюдно,
когато раят стане ад за нас,

когато обичта е прекалено трудна,
когато пътят губи се пред нас,

когато любовта е мъка,
когато се загуби любовта,

на път, приятелю, това е смисълът
и на живота, и на любовта…

Тъпа червена шапчица написа:Когато в Рая стане твърде многолюдно,
когато раят стане ад за нас,

когато обичта е прекалено трудна,
когато пътят губи се пред нас,

когато любовта е мъка,
когато се загуби любовта,

на път, приятелю, това е смисълът
и на живота, и на любовта…

А къде ти е червената шапчица?

Тъпа червена шапчица написа:Когато в …

что абасрАлос

Тъпа червена шапчица написа:Когато в Рая стане твърде многолюдно,
когато раят стане ад за нас,

когато обичта е прекалено трудна,
когато пътят губи се пред нас,

когато любовта е мъка,
когато се загуби любовта,

на път, приятелю, това е смисълът
и на живота, и на любовта…

Какво става? Проблем?


П.П. Инак е добро стихчето...

EE това ме озадачи,
не стихчето, а промяната в ника...

bibilyana написа:EE това ме озадачи,
не стихчето, а промяната в ника...

Ми, пораснала е и е сменила синята връзка с червена, но си я е вързала на главата и така е станала червена шапчица.
Елементарно, Уотсън...

Ангел написа: Ми, пораснала е и е сменила синята връзка с червена, но си я е вързала на главата и така е станала червена шапчица.
Елементарно, Уотсън...

да, това звучи логично....ама аз понеже така и не стигнах до тъй блянуваната червена връзка и за туй бавно зацепих,
и все пак, що пък "тъпа":blink:

bibilyana написа: да, това звучи логично....ама аз понеже така и не стигнах до тъй блянуваната червена връзка и за туй бавно зацепих,

Младо, младооооо... Ний и комсомолчете бехме и другарски се съдихме и на НРБ- то служехме...

и все пак, що пък "тъпа":blink:

Ми тя червената шапчица (истинската, от приказката, НЕ Чавето) си е тъпа. Някак си не върви- "Умна червена шапчица"....

Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш

Тъпа червена шапчица написа:
на път, приятелю, това е смисълът
и на живота, и на любовта…

На път...
И на мен ми се иска да си грабна шапката, т.е. червената шапчица и да тръгна нанякъде, но съм вързана. За рая си..., който е ад. В собствения си капан. Ей тва е.

Чаве... ще отмине, каквото и да е то. Да не ти пука особено.

Чаве, има ли нещо?!
Хубаво стихче (отъкде е?) ама тоя ник никак не ти отива!

Тъпа червена шапчица написа:...

Уф... какво ти стана сега.
Хайде появявай се вече да ни се смееш как сме се зачудили тук.

Знаеш ли, че в събота има 2 (словом: две) представления на "В лунната стая"? М?

хм, влезнах специално да видя/питам кой е червената шапчица....

и що така бе миме

Dark Angel написа:и що така бе миме

Шоту и лудите, като кокичетата, като се затопли почват да мърдат.

Уф, беееее, много сте ... гадни

В 6,30 фанАх влака за Пловдив (Докторе, не ме бий много:winkw:), не бях спяла, не съм яла от... не помня кога, обаче знам едно със сигурност: имам железни приятели!!! В Пловдив

Каквото и да е станало, пройдет, ще дойде друго и пак.. Кръговрат.

И карах влака Сурьозно, на прибиране бях в първия вагон след локомотива - с началник-влак, проверяващите, полицаите. И си бърборихме, и ги попитах: Е ли е възможно за малко да се кача в локомотова???:shy:

Разрешиха ми (явно не изглеждах твърде подозрително и отново ме питаха в кой вестник работя:shy:).

Днес Пловдив, утре Варна (Пипи, мисли му )

П.П. Срам-не срам, стихчето е мое:shy: И няма да пускам други, щото много мъй срам:shy::shy:

4avdar4e написа:Уф, беееее, много сте ... гадни

В 6,30 фанАх влака за Пловдив (Докторе, не ме бий много:winkw:), не бях спяла, не съм яла от... не помня кога, обаче знам едно със сигурност: имам железни приятели!!! В Пловдив

Каквото и да е станало, пройдет, ще дойде друго и пак.. Кръговрат.

И карах влака Сурьозно, на прибиране бях в първия вагон след локомотива - с началник-влак, проверяващите, полицаите. И си бърборихме, и ги попитах: Е ли е възможно за малко да се кача в локомотова???:shy:

Разрешиха ми (явно не изглеждах твърде подозрително и отново ме питаха в кой вестник работя:shy:).

Днес Пловдив, утре Варна (Пипи, мисли му )

П.П. Срам-не срам, стихчето е мое:shy: И няма да пускам други, щото много мъй срам:shy::shy:

стихчето ме вледени. много е хубавао и е егоистично да си ги държиш за себе си само:blum:

Ти ела, пък ще се разберем

4avdar4e написа:Уф, беееее, много сте ... гадни

В 6,30 фанАх влака за Пловдив (Докторе, не ме бий много:winkw:), не бях спяла, не съм яла от... не помня кога, обаче знам едно със сигурност: имам железни приятели!!! В Пловдив

Каквото и да е станало, пройдет, ще дойде друго и пак.. Кръговрат.

И карах влака Сурьозно, на прибиране бях в първия вагон след локомотива - с началник-влак, проверяващите, полицаите. И си бърборихме, и ги попитах: Е ли е възможно за малко да се кача в локомотова???:shy:

Разрешиха ми (явно не изглеждах твърде подозрително и отново ме питаха в кой вестник работя:shy:).

Днес Пловдив, утре Варна (Пипи, мисли му )

П.П. Срам-не срам, стихчето е мое:shy: И няма да пускам други, щото много мъй срам:shy::shy:

Знаех си аз, че си се осеферила вече!
Няма да ни стряскаш така, ей!

Не знам как си го мислила това стихче, обаче на мен (мисля и свързвам странно напоследък, ако не си забелязала, де) ми напомни на фундаменталното "Когато цъфнат теменугите..." и не можа да ме уплаши толкова.

Мнемозина написа: Знаех си аз, че си се осеферила вече!
Няма да ни стряскаш така, ей!

Не знам как си го мислила това стихче, обаче на мен (мисля и свързвам странно напоследък, ако не си забелязала, де) ми напомни на фундаменталното "Когато цъфнат
теменугите..." и не можа да ме уплаши толкова.

Е че как, я ти карай влака

Тия дни нейде четох нещо, че дълбочинната същност на пуезията била да се задава въпрос и да се отговаря на него
Аз стихчетата не ги мисля , но не ги и пускам публично, щото тва не е поезия, а игра на думи и емоции... В ранната сутрин реших да ви ... тествам за дуракоустойчивост

П.П. Кво разправяше за събота и кукленото театро, а??? Искаш ли да излъчим утре представител за билети или да си пускам връзките за ложите???

П.П.П. Не е истина смяната на обстановката за няколко часа какво нещо може да направи с Човек

4avdar4e написа: Е че как, я ти карай влака

Тия дни нейде четох нещо, че дълбочинната същност на пуезията била да се задава въпрос и да се отговаря на него
Аз стихчетата не ги мисля , но не ги и пускам публично, щото тва не е поезия, а игра на думи и емоции... В ранната сутрин реших да ви ... тествам за дуракоустойчивост

П.П. Кво разправяше за събота и кукленото театро, а??? Искаш ли да излъчим утре представител за билети или да си пускам връзките за ложите???

П.П.П. Не е истина смяната на обстановката за няколко часа какво нещо може да направи с Човек

Ама ти дотогава ще се върнеш ли?
Ако ще се върнеш - искам, разбира се, даже мога да скоча да взема билети.

За обстановката си е чиста истина и ужасно ти завиждам. Аз пък точно когато съм най-зле, най не мога да мърдам никъде. Или обратното, но то е същото май.

П.П. Забравих: и какво показа тестът за дуракоустойчивост? Според мен сме мнооооого добре.

Аз пък изобщо не се притесних за теб, защото прекрасно познавам чувството да си тъпа червена шапчица и знам, че е нещо, което минава след два шамара (ударени собственоръчно от теб на теб) или хвърляне в някаква екстремност, като унищожителна тренировка във фитнеса, скок с парашут....или качване на влака рано сутрин.
Добре завърнала се!

Мнемозина написа: Ама ти дотогава ще се върнеш ли?:

Откъде да се върна, бре:blink: Тръгнах в 5,30, прибрах се в 16,30:-)

Варна само ги плаша Засега!!!

Мнемозина написа: П.П. Забравих: и какво показа тестът за дуракоустойчивост? Според мен сме мнооооого добре.

Тестът показа, че имам страхотни 3о4овски приятели.

Аз, която съм лишена от чувство за ориентация, в 9.15 бях пред офиса на Фриски. Вървях по спомени, краченца сами ме водеха... Която се оказа, че си е дома, на 2 лева разстояние (абе що в Пловдив сичкото такси толку пари вземат????). И заряза всичко!!! (ама има страхотно хлапе и мама!!), за да си говорим глупости и да е с мен.

Каза ми нещо страхотно.. Аз много се притеснявам да споделям проблеми. А тя, Фриски, след като ме запозна отблизо със Саймън, каза (цитирам по памет!!!): "Чуждата тъга (мъка) никога не е толкова тежка, че да не можеш да я понесеш".

esti написа:Аз пък изобщо не се притесних за теб, защото прекрасно познавам чувството да си тъпа червена шапчица и знам, че е нещо, което минава след два шамара (ударени собственоръчно от теб на теб) или хвърляне в някаква екстремност, като унищожителна тренировка във фитнеса, скок с парашут....или качване на влака рано сутрин.
Добре завърнала се!

Нали, нали ??? Ама сме готини, ей!!!

[
Разрешиха ми (явно не изглеждах твърде подозрително и отново ме питаха в кой вестник работя:shy:).

"машинист е моят татко ,машинист ще съм и аз"?


следващия път Ела до нас...
( само да не караш самолета,моля ти се..)

doktorka написа: следващия път Ела до нас...
( само да не караш самолета,моля ти се..)

Кака, ида като стой та гледай..

П.П. Обаче... още преди да излезем от София исках да съм си вкъщи, при дечицата:crying:

П.П.П. Сега те разбирам.. колкото повече не спиш, създава се някакъв... имунитет??

П.П.П.П. Не моа да ги мисля влаковете и автобусите, ако с теб хукнем по Българията лятос :rotfl24:

4avdar4e написа:

doktorka написа: следващия път Ела до нас...
( само да не караш самолета,моля ти се..)

Кака, ида като стой та гледай..

П.П. Обаче... още преди да излезем от София исках да съм си вкъщи, при дечицата:crying:

П.П.П. Сега те разбирам.. колкото повече не спиш, създава се някакъв... имунитет??

П.П.П.П. Не моа да ги мисля влаковете и автобусите, ако с теб хукнем по Българията лятос :rotfl24:

нема "лабаво"...
още има да работиш да биеш моя рекорд...
в 8 сутринта си хванах рейса за Пловдив... и в 2 бях обратно в софия
но стигнах до кака в 3 защото ни спряха едни полицаи на летището...

и после бях на кънки....
а сега легнах кога легнах..и ме събудиха...
и сега нема заспиване отново..а довечера отново на тръстката...
не е имунитет..просто мозъкът ти свиква...
докато в един момент направи "цък" и не мож ме събуди и с топ!

4avdar4e написа:Когато в Рая стане твърде многолюдно,
когато раят стане ад за нас,

когато обичта е прекалено трудна,
когато пътят губи се пред нас,

когато любовта е мъка,
когато се загуби любовта,

на път, приятелю, това е смисълът
и на живота, и на любовта…

Сега прочетох темата. Забушуваха разни мисли и чувства.
Напоследък ми липсват думите, с които да изразя това, което ми е отвътре.
Мога само да кажа на Чавето .
Има много повече зад тази картинка /емотикон ли се казваше?/.

4avdar4e написа:

Мнемозина написа: Ама ти дотогава ще се върнеш ли?:

Откъде да се върна, бре:blink: Тръгнах в 5,30, прибрах се в 16,30:-)

Варна само ги плаша Засега!!!

Ох, Боже, ми аз реших, че си нацелила утрешния купон там.
И всъщност какво ти пречеше да се върнеш после с Инж и Бибиляна...
Ама това е - като не се консултираш със зочо предварително, така ти се пада.

Варненци, утре да пиете по веднъж за това ничия мъка да не е толкова тежка, че да не може да се понесе.

А Фриски никога да не ме пуска до Саймън, щото... тя си знае.

4avdar4e написа:Уф, беееее, много сте ... гадни

В 6,30 фанАх влака за Пловдив (Докторе, не ме бий много:winkw:), не бях спяла, не съм яла от... не помня кога, обаче знам едно със сигурност: имам железни приятели!!! В Пловдив

Каквото и да е станало, пройдет, ще дойде друго и пак.. Кръговрат.

И карах влака Сурьозно, на прибиране бях в първия вагон след локомотива - с началник-влак, проверяващите, полицаите. И си бърборихме, и ги попитах: Е ли е възможно за малко да се кача в локомотова???:shy:

Разрешиха ми (явно не изглеждах твърде подозрително и отново ме питаха в кой вестник работя:shy:).

Днес Пловдив, утре Варна (Пипи, мисли му )

П.П. Срам-не срам, стихчето е мое:shy: И няма да пускам други, щото много мъй срам:shy::shy:

действай де
давай кво:-)

4avdar4e написа:Когато в Рая стане твърде многолюдно,
когато раят стане ад за нас,

когато обичта е прекалено трудна,
когато пътят губи се пред нас,

когато любовта е мъка,
когато се загуби любовта,

на път, приятелю, това е смисълът
и на живота, и на любовта…

Ех, не я бях зачела тая тема.

Много хубаво звучи стихчето.
Очаквам втора част - завръщането. Дано да е също толкова убедително.Иначе няма смисъл.

4avdar4e написа:

esti написа:Аз пък изобщо не се притесних за теб, защото прекрасно познавам чувството да си тъпа червена шапчица и знам, че е нещо, което минава след два шамара (ударени собственоръчно от теб на теб) или хвърляне в някаква екстремност, като унищожителна тренировка във фитнеса, скок с парашут....или качване на влака рано сутрин.
Добре завърнала се!

Нали, нали ??? Ама сме готини, ей!!!

Аз както си обикалях из дира и.......сигурна ли си, че нямаш нужда от още една разходка с влака?
Разби ми се вярата, че все пак не е невъзможно....
Баси...

esti написа:

4avdar4e написа:

esti написа:Аз пък изобщо не се притесних за теб, защото прекрасно познавам чувството да си тъпа червена шапчица и знам, че е нещо, което минава след два шамара (ударени собственоръчно от теб на теб) или хвърляне в някаква екстремност, като унищожителна тренировка във фитнеса, скок с парашут....или качване на влака рано сутрин.
Добре завърнала се!

Нали, нали ??? Ама сме готини, ей!!!

Аз както си обикалях из дира и.......сигурна ли си, че нямаш нужда от още една разходка с влака?
Разби ми се вярата, че все пак не е невъзможно....
Баси...

затуй никъффффф ДИР...

ако толкова ви мъчно за дира мое да преместя дира тук в този форум:blum:
но по после ще съжалявате:rotfl24:

Този влаков порив ми е толкоооооооова добре познат!!!

doktorka написа:
затуй никъффффф ДИР...

Проблема не е в дира.
Мисля, че Чавето ще разбере.
Стана ми мъчно...

Stranniche написа:Този влаков порив ми е толкоооооооова добре познат!!!

Личи си, че не си прекалявала с влакове.

esti написа:....както си обикалях из дира и.......сигурна ли си, че нямаш нужда от още една разходка с влака?
Разби ми се вярата, че все пак не е невъзможно....
Баси...

Бре! И аз сега се "връщам" от дира,
мда, мисля, че знам за какво говориш.:(:(

4avdar4e написа:Е ли е възможно за малко да се кача в локомотова???:shy:

Верно ли, ма, како?!:blink::shocked::shocked:
С право ми пусна СМС, че си се прибрала по живо, по зраво
Щот можеше да кривнеш от правия път и я насевер, а на юг....барабар с трЕно:lol::lol::lol:

УмОрих те от глад аз теб, еййййй
Другият път кат додиш да си носиш и суха храна за два дни:winkw:

П.П. Радвам се, че те видях

Баба Яга написа:

Това много ми хареса
Твое ли е?
И чавеното ми хареса, но в това има порив, надежда, сила, а от нейното лъхаше умора и отчаяние (радвам се, че е временно. Защо временно ли? Защото всички имаме такива моменти и защото се срещна с мен, а аз сама по себе си съм си терапия пък и скромна при това:rotfl24::rotfl24:)

Амаранта написа: Очаквам втора част - завръщането. Дано да е също толкова убедително.Иначе няма смисъл.

Не е стих, есе е Ма кой ти гледа в тая суматоха.....

Завръщане (по желание на.. Амаранта!!!)

Къде се връщаме? При себе си.
Защо се връщаме? Защото сме си нужни.
Кога се връщаме? Когато чувството, че другаде сме излишни, надвие онова, дето ни казва: Стой тук!! И е хубаво.
Знаеш, че влакът е тръгнал без теб.
Голяма работа!
Знаеш, че някой заминава. Това е важното.
Да има влакове..


Дрън, дрън...