3o4o.net

Остаряваме бавно,
Неусетно почти-
Много видимо аз
По-невидимо ти.

Вече май наближавам 35,
а все още минавам
за един млад поет.

Едно старо момиче
Почва в теб да личи
Със опънати нерви,
С уморени очи.

Обяснима развръзка
И естествен процес.
Утре сутрин ще станат
Синовете ни в 6.

Тоз обелил коляно,
Оня пукнал глава-
Викат, плачат, разпитват
За това и това.

И ни връзват жестоко
Със желязно въже.
Хищни малки момчета,
Страшни малки мъже.

Погледни ме, не гледай
Все към тях, все към тях.
Ах,отдавна забравих
Тази думичка:”Ах”!

Остави ги самички
Тази вечер поне.
Ние имаме още
Колене, рамене.

Ние имаме още,
Свита в нас на кълбо,
Една зла, упорита,
Остаряла любов.

**************************************
Този свят не по женски модел е направен,
но на нашите женски ръце той лежи.
Всеки ден го кроим и прекрояваме,
уж по-малко да ни тежи.
Вече нямаме право да бъдем слаби -
мъжки момичета сме, а не жени .
Сред насъщните причини за децата и хляба
вече никой не ни сваля звезди.
И нагърбили двеста задачи нелесни,
зад зъбите си стискаме своя женски протест,
а мъжете в трамвая се крият зад вестници,
зад списания "Наш дом " и "Жената днес".
Ех, момичета
и на 20 и на 30 по две
даже до смърт да обичаме,
пак не падаме на колене.
На земята отдавна сме стъпили здраво,
на ръце не ни носят, не целуват ръка.
Даже своите рицари неведнъж утешаваме
върху крехките си уж рамена.
И си пъдим сълзите, и се правим на силни,
но не знаем, не знаем дали не грешим,
че зад мъжки професии
се мъчим да крием
своите женски слаби души

4avdar4e написа:
Едно старо момиче
Почва в теб да личи
Със опънати нерви,
С уморени очи.

нда....

ПП/ това ми е любима песен