3o4o.net

ЛЕВСКИ



Манастирът тесен за мойта душа е.

Кога човек дойде тук да се покае,

трябва да забрави греховния мир,

да бяга съблазни и да търси мир.

Мойта съвест инак днеска ми говори.

Това расо черно, що нося отгоре,

не ме помирява с тия небеса

и когато в храма дигна си гласа

химн да пея богу, да получа раят,

мисля, че той слуша тия, що ридаят

в тоя дол плачевни, живот нестърпим,

и мойта молитва се губи кат дим,

и господ сърдит си затуля ухото

на светата песен и херувикото.

Мисля, че вратата на небесний рай

накъде изглеждат, никой ги не знай,

че не таз килия извожда нататък,

че из света шумен пътят е по-кратък,

че сълзите чисти, че вдовишкий плач,

че потът почтений на простий орач,

че благата дума, че правото дело,

че светата правда, изказана смело,

че ръката братска, без гордост, без вик

подадена скришно на някой клетник,

са много по-мили на господа вишни

от всичките химни и тропари лишни.

Мисля, че човекът тук, на тоя свят,

има един ближен, има един брат,

от кои се с клетва монахът отказа,

че цел по-висока бог ни тук показа,

че не с това расо и не с таз брада

мога да отмахна някоя беда

от оня, що страда; мисля, че канонът

мъчно ще направи да замлъкне стонът;

че ближний ми има нужда не в молитва,

а в съвет и помощ, когато залитва;

мисля ази още, че овчарят същ

с овцете живее, на пек и на дъжд,

и че моите братя търпят иго страшно,

а аз нямам нищо и че туй е гряшно,

и че ще е харно да оставя веч

таз ограда тиха, от света далеч,

и да кажа тайно две-три думи нови

на онез, що влачат тежките окови.

Рече и излезе.

Девет годин той

скита се бездомен, без сън, без покой,

под вънкашност чужда и под име ново

и с сърце порасло и за кръст готово

на робите слепи в робската страна

и носи съзнание, крепост, светлина.

Думите му бяха и прости, и кратки,

пълни с упованье и надежди сладки.

Говореше често за бунт, за борба,

кат за една ближна обща веселба,

часът на която беше неизвестен;

изпитваше кой е сърцат, сиреч честен,

участник да стане във подвига свят;

всяк един слушател беше му и брат.

В бъдещето тъмно той гледаше ясно.

Той любеше свойто отечество красно.

Той беше скиталец и кат дете прост

и като отшелник живееше в пост.

Горите, полята познати му бяха;

всичките пътеки кракът му видяха,

пустинята знайше неговия глас,

хижата го знайше и на всеки час

вратата й за него отворена беше.

Той се не боеше, под небето спеше,

ходеше замислен, самси, без другар.

Тая заран млад е, довечера стар,

одеве търговец, сега просяк дрипав,

кога беше нужно — хром и сляп, и клипав;

днес в селото глухо, утре в някой град

говореше тайно за ближний преврат,

за бунт, за свобода, за смъртта, за гробът

и че време веч е да въстане робът;

че щастлив е оня, който дигне пръв

народното знаме и пролее кръв,

и че трябва твърдост, кураж, постоянство,

че страхът е подлост, гордостта — пиянство

че равни сме всички в големия час

той внасяше бодрост в народната свяст.

И всякоя възраст, класа, пол, занятье

взимаше участье в това предприятье:

богатий с парите, сюрмахът с трудът,

момите с иглата, учений с умът,

а той, беден, гол, бос, лишен от имотът,

за да е полезен, дал си бе животът!

Той беше безстрашлив. Той беше готов

сто пъти да умре на кръста Христов,

да гори кат Хуса или кат Симона,

за правдата свята да мре под триона.

Смъртта бе за него приятел и брат,

зашил беше тайно в ръкава си яд,

на кръста му вярно оръжье висеше,

за да бъде страшен, кога нужда беше.

Той не знайше отдих, ни мир, нито сън,

обърнал се беше на дух, на огън.

Думата си цяла лейше в едно слово,

понявга чело си мръщеше сурово

и там се четеше и укор, и гняв,

и душа упорна, и железен нрав.

Той беше невидим, фантом или сянка,

озове се в черква, мерне се в седянка,

покаже се, скрий се без знак и без след,

навсякъде гонен, всякъде приет.

Веднъж във събранье едно многобройно

той влезна внезапно, поздрави спокойно.

И лепна плесница на един подлец,

и излезе тихо из малкий градец.

Името му беше знак зарад тревога,

властта бдеше вредом невидима, строга,

обсаждаше двайсет града изведнъж,

да улови тоя демон вездесъщ.

От лице му мрачно всички се бояха,

селяните прости светец го зовяха,

и сбрани, сдушени във тайни места,

слушаха със трепет, с зяпнали уста

неговото слово сладко и опасно.

И тям на душата ставаше по-ясно.





И семето чудно падаше в сърцата

и бързо растеше за жътва богата.

Той биде предаден, и от един поп!

Тоя мръсен червяк, тоя низък роб,

тоз позор за бога, туй пятно на храма

Дякона погуби чрез черна измама!

Тоз човек безстиден със ниско чело,

пратен на земята не се знай защо,

тоз издайник грозен и божий служител,

който тая титла без срам бе похитил,

на кого устата, пълни с яд и злост,

изрекоха подло: «Фанете тогоз!»

На кого ръката не благословия,

а издайство свърши и гръм не строши я,

и чието име не ще спомена

от страх мойта песен да не оскверна,

и кого родила една майка луда,

който равен в ада има само Юда,

фърли в плач и жалост цял народ тогаз!

И тоз човек йоще живей между нас!

Окован и кървав, във тъмница ръгнат,

Апостолът беше на мъки подвъргнат

ужасни. Напразно! Те нямаха власт

над таз душа яка. Ни вопъл, ни глас,

ни молба, ни клетва, ни болно стенанье

не издаде в мрака туй гордо страданье!

Смъртта беше близко, но страхът далеч.

И той не пошушна предателска реч.

И на вси въпроси — грозно изпитанье —

един ответ даде и едно мълчанье

и казваше: «Аз съм Левски! Ей ме на!»

И никое име той не спомена.

Но тиранът люти да убий духът

една заран Левски осъди на смрът!

Царете, тълпата, мръсните тирани

да могат задуши гордото съзнанье,

гласът, който вика, мисълта, що грей,

истината вечна, що вечно живей,

измислиха всякой по една секира

да уморят всичко, дето не умира:

зарад Прометея стръмната скала,

ядът за Сократа с клеветата зла,

синджир за Коломба, кладата за Хуса,

кръста на Голгота за кроткий Исуса –

и по тоя начин най-грозний конец

в бъдещето става най-сяен венец.

Той биде обесен.

О, бесило славно!

По срам и по блясък ти си с кръста равно!

Под теб ний видяхме, уви, да висят

много скъпи жъртви и да се тресят,

и вятърът южни с тях да си играе,

и тиранът весел с тях да се ругае.

О, бесило славно! Теб те освети

смъртта на героите. Свещено си ти.

Ти белег си страшен и знак за свобода,

за коя под тебе гинеше народа,

и лъвът, и храбрий; и смъртта до днес

под тебе, бесило, правеше ни чест.

Защото подлецът, шпионът, мръсникът

в ония дни мрачни, що «робство» се викат,

умираха мирни на свойто легло

с продадена съвест, с позор на чело,

и смъртта на тебе, о бесилко свята,

бе не срам, а слава нова за земята

и връх, откъдето виждаше духът ;

към безсмъртието по-прекия път!


Иван Вазов

Респект.
Имало е и по тукашните земи Хора с главна буква

Поклон пред тази светла и чиста душа!

Поклон

О, Майко моя, родино света!

Защо тъй горко, тъй скробно плачеш?

Гарване и ти, птицо проклета,

над чий там гроб тъй грозно грачеш?



О, зная, зная, ти плачеш, майко,

затуй, че ти си черна робиня;

затуй, че твоят свещен глас, майко,

е глас без помощ, глас вов пустиня!



Плачи! Там близо до град София

вида аз стърчи черно бесило.

И твоят един син, Българио,

виси на него… Със страшна сила.



Зимата пее свойта зла песен.

Вихрове гонят тръни в полето

и студ, и мраз — плач безнадежден!

Навяват на теб, теб на сърцето!



Гарванът грачи грозно, зловещо,

псета и вълци вият в мъглата;

старци са богу молат горещо,

жените плачат, пищат децата!



Умря той вече! Юнашка сила

твойте тиране скриха в земята!

О, майко моя, родино мила,

плачи за него, кълни съдбата!

Христо Ботев

(Това е първият вариант на стихотворението „Обесването на Васил Левски“. Публикуван е във в. „България“, г. I, бр. 22 от 12 август 1876 г. Окончателният вариант на стихотворението е излязъл в „Календар за 1876 година“ под образа на Васил Левски, а след това е публикуван е в „Съчинения на Христо Ботйов“ под ред. на Захари Стоянов, С., 1888, с. 43.)

Поклон пред паметта на дякона...



П.С. Само се чудя защо на 18ти юли не се сещаме за него, така както на 19ти февруари, защо е по-значима смъртта му, ама това е друга тема, може би

bibilyana написа:

П.С. Само се чудя защо на 18ти юли не се сещаме за него, така както на 19ти февруари, защо е по-значима смъртта му, ама това е друга тема, може би

Може да е друга тема, а може и да не е.
Има нещо некрофилско в механизмите ни на национално самоопределяне и не знам откъде идва това.
Много е странно.
За да си герой, трябва да си умрял.
Ако Левски беше останал жив до Освобождението и след него дали щеше да бъде също такава икона, каквато е сега? Нямам предвид, че той е щял да се оплеска нещо, а възприемането на живите (тогава и сега) за него.
Ако Левски не беше обесен, щеше ли да е подвиг неговият подвиг?
Константин Илиев - "Великденско вино".

Не ме бийте много, само си мисля.

Мнемозина написа:
Може да е друга тема, а може и да не е.
Има нещо некрофилско в механизмите ни на национално самоопределяне и не знам откъде идва това.
Много е странно.
За да си герой, трябва да си умрял.
Ако Левски беше останал жив до Освобождението и след него дали щеше да бъде също такава икона, каквато е сега? Нямам предвид, че той е щял да се оплеска нещо, а възприемането на живите (тогава и сега) за него.
Ако Левски не беше обесен, щеше ли да е подвиг неговият подвиг?
Константин Илиев - "Великденско вино".

Не ме бийте много, само си мисля.

Какво да те бием, само да не оспамим таз тема е белята, ама въпроса е принципен както се казва...
и аз съм си го мислила същото...Защо някои други народи могат да имат живи икони, а ние не, нашите всичките са покойници.

Поклон!

Мнемозина написа: Може да е друга тема, а може и да не е.
Има нещо некрофилско в механизмите ни на национално самоопределяне и не знам откъде идва това.
Много е странно.
За да си герой, трябва да си умрял.
Ако Левски беше останал жив до Освобождението и след него дали щеше да бъде също такава икона, каквато е сега? Нямам предвид, че той е щял да се оплеска нещо, а възприемането на живите (тогава и сега) за него.
Ако Левски не беше обесен, щеше ли да е подвиг неговият подвиг?
Константин Илиев - "Великденско вино".

Не ме бийте много, само си мисля.

Ами съотнеси живи/ умрели герои.
или ако се перефразира за живите по-добре нищо

Мнемозина написа:


Може да е друга тема, а може и да не е.
Има нещо некрофилско в механизмите ни на национално самоопределяне и не знам откъде идва това.
Много е странно.
За да си герой, трябва да си умрял.
Ако Левски беше останал жив до Освобождението и след него дали щеше да бъде също такава икона, каквато е сега? Нямам предвид, че той е щял да се оплеска нещо, а възприемането на живите (тогава и сега) за него.
Ако Левски не беше обесен, щеше ли да е подвиг неговият подвиг?
Константин Илиев - "Великденско вино".

Не ме бийте много, само си мисля.

И аз съм мислила по този въпрос, но връзката, която виждам, е по-скоро с християнския идеал,
а не толкова с народопсихологията.
Доколкото си спомням, Николай Хайтов беше направил интересна аналогия със "смъртта" на Исус.

Пипи написа:

Мнемозина написа: Може да е друга тема, а може и да не е.
Има нещо некрофилско в механизмите ни на национално самоопределяне и не знам откъде идва това.
Много е странно.
За да си герой, трябва да си умрял.
Ако Левски беше останал жив до Освобождението и след него дали щеше да бъде също такава икона, каквато е сега? Нямам предвид, че той е щял да се оплеска нещо, а възприемането на живите (тогава и сега) за него.
Ако Левски не беше обесен, щеше ли да е подвиг неговият подвиг?
Константин Илиев - "Великденско вино".

Не ме бийте много, само си мисля.

Ами съотнеси живи/ умрели герои.
или ако се перефразира за живите по-добре нищо

Да де, ама това не е отговор, а е същият въпрос.
Защо е така?

bibilyana написа: П.С. Само се чудя защо на 18ти юли не се сещаме за него, така както на 19ти февруари, защо е по-значима смъртта му, ама това е друга тема, може би

А некои журналя даже "празнуват" днешния ден, не го честват, почитат или нещо друго

Амаранта написа: Доколкото си спомням, Николай Хайтов беше направил интересна аналогия със "смъртта" на Исус.

Моят любим Стефан Цанев, не че и Хайтов не може да е ...

Поклон.

Амаранта написа:
И аз съм мислила по този въпрос, но връзката, която виждам, е по-скоро с християнския идеал,
а не толкова с народопсихологията.
Доколкото си спомням, Николай Хайтов беше направил интересна аналогия със "смъртта" на Исус.

Не е и само с християнския идеал, то си е на по-дълбоко място - когато умреш, застиваш в това състояние, в което си изчезнал от света на живите.
Малко мрачен обрат взе да получава темата, но... ако искаш завинаги да останеш млад, и т.н.

Та... иначе продължаваш да се развиваш нанякъде, да се променяш. Може би да се дегероизираш - или новата ситуация в живота да те дегероизира. И по принцип май винаги е било така.
Но при нас наистина е много силно това и до днес. Даже по повод на скандала с Баташкото клане май си го говорехме.
Продължавам да се питам: ако Левски, ама самият Левски беше успял да доведе нещата до край, дали щеше да е икона днес.
Това е тъжен въпрос, не нещо друго.
Всъщност всяко "създаване на светци" е създаване на утопии. Май.

4avdar4e написа:

Амаранта написа: Доколкото си спомням, Николай Хайтов беше направил интересна аналогия със "смъртта" на Исус.

Моят любим Стефан Цанев, не че и Хайтов не може да е ...

Че нали и Разпети Петък е част от великденските празници.

Piqndurnik написа:

4avdar4e написа:

Амаранта написа: Доколкото си спомням, Николай Хайтов беше направил интересна аналогия със "смъртта" на Исус.

Моят любим Стефан Цанев, не че и Хайтов не може да е ...

Че нали и Разпети Петък е част от великденските празници.

Ама чакайте сега, тази аналогия сама по себе си е доста странна.
Какъв е подвигът на Исус? Той умира, за да изкупи греховете на хората, спасявайки ги. Спасителят Исус. Неговият подвиг е именно смъртта му (а чудото - възкресението му и именно то се празнува) и там е различно.
Кое е подвигът на Левски?

Пуснала съм го два пъти, без да искам.

Мнемозина написа: Ама чакайте сега, тази аналогия сама по себе си е доста странна.
Какъв е подвигът на Исус? Той умира, за да изкупи греховете на хората, спасявайки ги. Спасителят Исус. Неговият подвиг е именно смъртта му (а чудото - възкресението му и именно то се празнува) и там е различно.
Кое е подвигът на Левски?

Малко по-късно ще се навра в книгата и ще напиша каква беше аналогията..

Мнемозина написа:
Да де, ама това не е отговор, а е същият въпрос.
Защо е така?

Че знам ли що?
Живите герои са за момента, щото няма идеални живи хора.

Мнемозина написа:

Ама чакайте сега, тази аналогия сама по себе си е доста странна.
Какъв е подвигът на Исус? Той умира, за да изкупи греховете на хората, спасявайки ги. Спасителят Исус. Неговият подвиг е именно смъртта му (а чудото - възкресението му и именно то се празнува) и там е различно.
Кое е подвигът на Левски?

Общото при двамата е осъзнаването, че могат да "заплатят" за делото си с живота си.

Аналогията, която правеше Хайтов беше с фактите около погребението-
как тялото му е било захвърлено сред телата на обикновените престъпници, как на другата сутрин няколко близки нему жени отишли да го погребат тайно, но не го намерили... Хайтов има книга по въпроса, но не съм я чела. За Цанев не знам, може и той да е писал нещо.

Амаранта написа: Аналогията, която правеше Хайтов беше с фактите около погребението-
как тялото му е било захвърлено сред телата на обикновените престъпници, как на другата сутрин няколко близки нему жени отишли да го потребат тайно, но не го намерили... Хайтов има книга по въпроса, но не съм я чела. За Цанев не знам, може и той да е писал нещо.

Да, да, сега те разбрах

Аз между другото така се запознах с Хайтов - работех като екскурзовод в "Св. Петка", църквата, за която той твърди, че е е погребан Левски. Присъствах на много интересни и доста бурни дискусии между историци, археолози и Хайтов

заплащайки с живота си за нещото в което вярваш те поставя в една по-различна категория


ПП/ в такава категория влизат и хора приключили живота си на връха на славата

Мнемозина написа: Продължавам да се питам: ако Левски, ама самият Левски беше успял да доведе нещата до край, дали щеше да е икона днес.
Това е тъжен въпрос, не нещо друго.
Всъщност всяко "създаване на светци" е създаване на утопии. Май.

кой знае, можеше нещата да се скапят, опорочат и т.н.

щото героите са хубаво нещи, обаче какво героично има в един дядо на 80 умиращ в леглото си..... състрадание и болка са единственото което усещаш, забравяш за всички велики дела, а и те нямат значение в такива моменти де

Мнемозина написа: Всъщност всяко "създаване на светци" е създаване на утопии. Май.

Пък аз сега се замислих: защо Левски не е канонизиран? Някой знае ли?? Дали защото се е разпопил или е нещо друго?

4avdar4e написа: Пък аз сега се замислих: защо Левски не е канонизиран? Някой знае ли?? Дали защото се е разпопил или е нещо друго?

а защо пък трябва да бъде?

Dark Angel написа:

4avdar4e написа: Пък аз сега се замислих: защо Левски не е канонизиран? Някой знае ли?? Дали защото се е разпопил или е нещо друго?

а защо пък трябва да бъде?

и от кого
не ми се вижда много умно

пък аз се замислих как 2 заптиета са го водили
и не се намерил никой да им хакне по една гега в главата
и какво ли си е мислил като са го закарали до софия
без никой да направи опит да го спаси
дали всичко е имало смисъл за него и тогава
дали е вярвал

пък аз се замислих че хората имат нужда от идоли

Амаранта написа:
Общото при двамата е осъзнаването, че могат да "заплатят" за делото си с живота си.

Аналогията, която правеше Хайтов беше с фактите около погребението-
как тялото му е било захвърлено сред телата на обикновените престъпници, как на другата сутрин няколко близки нему жени отишли да го погребат тайно, но не го намерили... Хайтов има книга по въпроса, но не съм я чела. За Цанев не знам, може и той да е писал нещо.

О, това кой какво е осъзнавал, е много съмнително.
Поне в случая с Исус.
Какво е мислел и е чувствал той - за това има безброй версии и интерпретации, но...

Говорим за възможни сходства между два образа.
Не за сходства между хората и техните мисли.

4avdar4e написа:

Мнемозина написа: Всъщност всяко "създаване на светци" е създаване на утопии. Май.

Пък аз сега се замислих: защо Левски не е канонизиран? Някой знае ли?? Дали защото се е разпопил или е нещо друго?

Изобщо нямам представа защо.
В смисъл, то си има някакви изисквания, за да бъде обявен някой за светец, но какви бяха...
Пък и не забравяй, че все пак имаше през едно известно време комунизъм тъдява и канонизациите не ще да са били много подходящи тогава.

Кент написа: и от кого
не ми се вижда много умно

Е от църквата, как от кого :eek:

zmeu™ написа:пък аз се замислих как 2 заптиета са го водили
и не се намерил никой да им хакне по една гега в главата
и какво ли си е мислил като са го закарали до софия
без никой да направи опит да го спаси
дали всичко е имало смисъл за него и тогава
дали е вярвал

В тази връзка, пак Хайтов разказваше, че неговите хора е нямало как да знаят, че да се намесят -
ходел е винаги сам, в началото и самите заптиета не са знаели кого са арестували, не е имало и телефони, все пак...

Dark Angel написа:пък аз се замислих че хората имат нужда от идоли

О, да, това със сигурност е така.

4avdar4e написа: Малко по-късно ще се навра в книгата и ще напиша каква беше аналогията..

Така, туй е стр. 173 от втори том, "Български хроники", Ст. Цанев. Преписвам (във ваша чест:lol:):

"... защото, както Исус казал на апостолите: Истината ви казвам, един от вас ще ме предаде - така и Левски писал на съзаклятниците в Ловеч: Пророкувам предателство,
както Исус казва: комуто подам натопения залък, той е! - така и Левски пише: аз знам и ще ви го покажа да го видите кой е;
....

Кой е предателят в случая - не е толкова важно. По-страшното е, че както тълпата йерусалимска дружно викала на Пилат "Разпни го! Разпни го!, така и.."

Мдам, има и още в тоя дух, ама сега ме мързи да преписвам:shy:

Мнемозина написа:


О, това кой какво е осъзнавал, е много съмнително.
Поне в случая с Исус.
Какво е мислел и е чувствал той - за това има безброй версии и интерпретации, но...

Фактологично погледнато, цялата история за Исус е някаква интерпретация,

но ако приемем 4-те евангелия за някакъв горе-долу обективен източник,
във всяко от тях много ясно и недвусмислено е написано, че е знаел, какво следва.

4avdar4e написа:

Кент написа: и от кого
не ми се вижда много умно

Е от църквата, как от кого :eek:

от коя от сичките
без да съм атеист
бах ги и в църквите
и в поповете сега
като гледам Човека си захвърлил расото
надали ше е било по различно
и тогава:evil:

Мнемозина написа: Изобщо нямам представа защо.
В смисъл, то си има някакви изисквания, за да бъде обявен някой за светец, но какви бяха...
Пък и не забравяй, че все пак имаше през едно известно време комунизъм тъдява и канонизациите не ще да са били много подходящи тогава.

Ето това намерих:
Обръщайки се към делото на Васил Левски според неподправените документи на епохата ние срещаме ясно изразени идеи и дела, различни от идеите и делата на християнските светии. В документите за живота, дейността и идеологията на Левски не могат да се открият качества, превръщащи революционера в светец. Разбира се това не изважда Левски от страниците на революционната епопея, но го отдалечава от сонма на светците. Историческите извори недвусмислено и без специално тълкувание доказват страстната обвързаност на Левски с революцията и Просвещението, но не дават основание да се видят там заслуги за Православната Църква като вселенски богочовешки организъм. Нека впрочем разлистим някои страници от обилната документация за живота и делото на Васил Левски.

Повече тук на страницата на БПЦ

Кент написа:
като гледам Човека си захвърлил расото
надали ше е било по различно
и тогава:evil:

В този дух е и поемата на Вазов, която Боев пусна в началото.

п.п. Чаве, ни мъ бий многу, ако бъркам жанра.