3o4o.net

или не знам как да я озаглавя.
Питането ми е следното- гадостите сами ли си ги предизвикваме с мислите или са крама /да го наречем/
пояснявам: "Каквото е горе това е и долу" - демек за каквото си мислиш ти се случва; други референции - филма Тайната, онези за водата и т.н.

...

Мисълта ми е следната: дали наследяваме мисловен модел / ?! / .. казано иначе - на база опит, история, преживявания, наследство ... вървим по път, определящ начин на мислене, който ни носи гадости.

или те са си там някъде, трябва да си ги преживее всеки, стоят си му на всеки - с други думи. път за извървяване. и целта на упражнението е, преживявайки ги да намерим правилния начин на мислене, с който да ги изчистваме.

:blink::shocked:

ти как мислиш?!

всичко е нагласено.
трябва човек да е сляп тъп и пълен идиот за да не усети за кво става дума в тоя цирк в който се премятаме по цял ден.
скука

Ако щеш ми вярвай, обаче в този момент съм напълно объркана по този въпрос.
Ама то е защото четох разни разнопосочни неща точно за това.

Но ще опитам да ги забравя.
Като ти гледам двата варианта, май вторият не изключва първия. Тоест унаследеният мисловен модел спокойно може да е едно от нещата, които човек трябва да си преживее, докато намери своя начин на мислене.

Quid написа:ти как мислиш?!

всичко е нагласено.
трябва човек да е сляп тъп и пълен идиот за да не усети за кво става дума в тоя цирк в който се премятаме по цял ден.
скука

абе мислех да я кръстя "До Куид", тамета

:lol::lol:
мисля, че е комбинация.
като да си качен на тоя кораб, който плава за майната си и това е положението.
пък изборът ти е дали ще си в трюма или на палубата

с четене само не става
отвори очи и погледни нещата отстрани и а кажи кво виждаш

Мнемозина написа:Ако щеш ми вярвай, обаче в този момент съм напълно объркана по този въпрос.
Ама то е защото четох разни разнопосочни неща точно за това.

Но ще опитам да ги забравя.
Като ти гледам двата варианта, май вторият не изключва първия. Тоест унаследеният мисловен модел спокойно може да е едно от нещата, които човек трябва да си преживее, докато намери своя начин на мислене.

ахам...но да чуя странично мнение, все пак.
на мен ми звучат еднакво даже...зависи колко пъти си ги повторя или откъде ги завъртя.
и все пак питам по-скоро дали първо е кокошката или яйцето.

Quid написа:с четене само не става
отвори очи и погледни нещата отстрани и а кажи кво виждаш

Това към мен ли е?
Налага ми се да чета.
И затова съм малко отнесена.
Но ще се оправя.

Semiramis написа:
ахам...но да чуя странично мнение, все пак.
на мен ми звучат еднакво даже...зависи колко пъти си ги повторя или откъде ги завъртя.
и все пак питам по-скоро дали първо е кокошката или яйцето.

А ако разбереш кое е първото, това ще промени ли нещо?
Сменяй модела направо и толкова.
Ама не съвсем, щото много интересно мислиш сега.

или ти се оправяш или теб те оправят:-)
тва е модела

Quid написа:или ти се оправяш или теб те оправят:-)
тва е модела

защо бягаш встрани?
още са първите мнения по темата.
после ще си говорим за друго.
това - ок. два типа хора Том и Джери. Класика ти е тая реплика, ясно и т.н.
и аз не питах това.
все пак.

Quid написа:или ти се оправяш или теб те оправят:-)
тва е модела

Стига бе!
Защо ме гониш сега!

Моят номер в живота е, че съм докарала модела до там, че да не ми пречи... много.
В момента съм горе-долу наясно. Което иначе рядко ми се случва.
Не нарушавай крехкия ми баланс.

Мнемозина написа:

Semiramis написа:
ахам...но да чуя странично мнение, все пак.
на мен ми звучат еднакво даже...зависи колко пъти си ги повторя или откъде ги завъртя.
и все пак питам по-скоро дали първо е кокошката или яйцето.

А ако разбереш кое е първото, това ще промени ли нещо?
Сменяй модела направо и толкова.
Ама не съвсем, щото много интересно мислиш сега.

хахахахааааааааааа
и ти си права - с нищо няма да помогне
като пусках темата - викам си какво ли и ще каже някой, като питането не е питане.
ма трябва да се знае първопричината, пък после .... ох...говоря си и аз...


да, знам, че директно промяна в модела, но то едно да беше кривото - да го изправиш, пък изчистиш едно и цъфне друго. и нагоре - все по-празно.

Semiramis написа: хахахахааааааааааа
и ти си права - с нищо няма да помогне
като пусках темата - викам си какво ли и ще каже някой, като питането не е питане.
ма трябва да се знае първопричината, пък после .... ох...говоря си и аз...


да, знам, че директно промяна в модела, но то едно да беше кривото - да го изправиш, пък изчистиш едно и цъфне друго. и нагоре - все по-празно.

Това ми е много странно.
Първо, не може да е все по-празно нагоре.
И второ, точно твоят модел... не знам.

Мнемозина написа:

Semiramis написа: хахахахааааааааааа
и ти си права - с нищо няма да помогне
като пусках темата - викам си какво ли и ще каже някой, като питането не е питане.
ма трябва да се знае първопричината, пък после .... ох...говоря си и аз...


да, знам, че директно промяна в модела, но то едно да беше кривото - да го изправиш, пък изчистиш едно и цъфне друго. и нагоре - все по-празно.

Това ми е много странно.
Първо, не може да е все по-празно нагоре.
И второ, точно твоят модел... не знам.

:blink::shocked::lol:
а ти откъде ми знаеш модела, аз така старателно си го крия?!


мен ме остави.
за общия случай беше думата.

ПП
Това, че ставало все по-празно нагоре и от някакво такова пак "духовно", да го наречем, четиво...
пътят на извисяването пак в кавички е като да изкачваш планина...колкото по-нагоре толкова по-малко хора виждаш по пътя.

Semiramis написа:
:blink::shocked::lol:
а ти откъде ми знаеш модела, аз така старателно си го крия?!


мен ме остави.
за общия случай беше думата.

ПП
Това, че ставало все по-празно нагоре и от някакво такова пак "духовно", да го наречем, четиво...
пътят на извисяването пак в кавички е като да изкачваш планина...колкото по-нагоре толкова по-малко хора виждаш по пътя.

Ами не го знам, но ми харесва. (Това като "не разбирам, но не съм съгласен" )

А за послеписа ти - тия елитаристки духовности не са моите. Хора има навсякъде. Стига да искаш да ги виждаш.
Или иначе казано, самотен си, ако искаш да си самотен (и в духовността си). Пак стигнахме до някакъв мисловен модел.

Аз пък как се изказвам кат някаква върла духовница.

Мнемозина написа: Ами не го знам, но ми харесва. (Това като "не разбирам, но не съм съгласен" )

А за послеписа ти - тия елитаристки духовности не са моите. Хора има навсякъде. Стига да искаш да ги виждаш.
Или иначе казано, самотен си, ако искаш да си самотен (и в духовността си). Пак стигнахме до някакъв мисловен модел.

хахахаха...
много си сладка...
с това последното влизаш в голямо противоречие с цялата източна мъдрост
и с това, че мъдрецът живеел сам в планината даже
но на ме ми харесва

Semiramis написа: хахахаха...
много си сладка...
с това последното влизаш в голямо противоречие с цялата източна мъдрост
и с това, че мъдрецът живеел сам в планината даже
но на ме ми харесва

Зороастризъм?
Не ги знам всичките източни, признавам.
Противоречието ще го преживея някак.
Все пак малко на запад от Изтока сме. И на изток от Запада и е крайно време да му намерим хубавото на това.

Semiramis написа: Питането ми

В твойто питане аз видях поне 3 линии:shy:

Писано ли ни е нещо да се случи, можем ли да влияем върху писаното и доколко наследствеността/генетичната памет е заложила нещо у нас.

Аз знам едно: всеки си изживява неговата си пътечка. Да, може да й влияе. Да, има памет (във вид на наследственост, добри гени, възпитание и т.н).

П.П. Снощи се радвах на една фраза: Вярата помага само, ако наистина вярваш

Semiramis написа:...

Питането ми е следното- гадостите сами ли си ги предизвикваме с мислите или са крама /да го наречем/
....

Много ми хареса това изречение. Бих го парафразирала така - "Сега, в момента ли си създаваме гадостите, или сме си ги създали в някакъв минал момент." И, като се има предвид, че всеки момент е минал, спрямо настоящия, значи отговорът би трябвало да е "да", и за двете.

Не, не, аз не ги разбирам тези работи, просто това изречение ми хареса.
Иначе и аз съм затънала в нЕкакви гадости, и знам, че си ги правя сама, но не знам как да спра.
Е т'ва е кошмара, а дали е унаследен модела, или е пресен, все ми е тая. Резултата е един и същ.

шо някой не пита за готините неща се чудя

Semiramis написа: Това, че ставало все по-празно нагоре и от някакво такова пак "духовно", да го наречем, четиво...
пътят на извисяването пак в кавички е като да изкачваш планина...колкото по-нагоре толкова по-малко хора виждаш по пътя.

Всъщност, това не е ли теория на алпинистите??

А не е ли точно обратното нормално?? Колкото си "по-нагоре" толкова повече хора да виждаш, чуваш и срещаш??

Не е ли това въпроса, на който се отговаря с 42
Иначе стигаме до ... Марвин :rotfl24:

П.П. Прощавайте, оставих мисълта и пръстите ми да водят накъдето си искат

Quid написа:шо някой не пита за готините неща се чудя

Защото, в общия случай, хората се справят чудесно с позитивните аспекти от битието си.

Quid написа:шо някой не пита за готините неща се чудя

Ми щото твойте готини не са наще готини..
Блондинка в Бентли, блях

:blum:

на никой не му пука за гадости
на никой не му пука за проблемни хора
на никой не му пука за мизерията
...........
на никой не му пука за губещите

тва е

Quid написа:на никой не му пука за гадости
на никой не му пука за проблемни хора
на никой не му пука за мизерията
...........
на никой не му пука за губещите

тва е

Факт.
Освен на психоаналитиците

И всички трамваи в София водят към ... гробища

Quid написа:на никой не му пука за гадости
на никой не му пука за проблемни хора
на никой не му пука за мизерията
...........
на никой не му пука за губещите

тва е

Така де, нали затова всеки гледа да се измъкне по-бързо от там,
и изследва и разучава методи. Е, не всеки.

4avdar4e написа:

И всички трамваи в София водят към ... гробища

Вярно ли е това? Не съм обръщала внимание.

Но е сигурно, че всички житейски пътища водят натам.

проблеми гадости гробища.........

хората искат света на рекламите
драмите са покрай всички нас така че
мерси:-)

По първото ти питане отговарям с НЕ - не можем с мисълта си да привличаме гадости.
Ако мисълта ни беше привлекателна за гадости, щеше да е и за хубавите неща.
Поне моята мисъл не е толкова силна - наблюдавала съм я, изследвала съм я, анализирала съм, екпериментирала съм и това е резултата. Не мога да привличам събития от никакъв характер само с мисъл.

За другото питане - дали е карма, дали е предварително драснато....
Вероятно да, което още веднъж доказва, че мисълта - с нея и без нея....
Когато ме налегнат гадости, за които не виждам, какво мога да направя, за да ги променя, просто започвам да чакам да си минат сами.
И винаги минават.

По-късно ще прочета по-внимателно и може и още нещо да драсна че сега бързам

Semiramis написа:
или не знам как да я озаглавя.
Питането ми е следното- гадостите сами ли си ги предизвикваме с мислите или са крама /да го наречем/
пояснявам: "Каквото е горе това е и долу" - демек за каквото си мислиш ти се случва; други референции - филма Тайната, онези за водата и т.н.

...

Мисълта ми е следната: дали наследяваме мисловен модел / ?! / .. казано иначе - на база опит, история, преживявания, наследство ... вървим по път, определящ начин на мислене, който ни носи гадости.

или те са си там някъде, трябва да си ги преживее всеки, стоят си му на всеки - с други думи. път за извървяване. и целта на упражнението е, преживявайки ги да намерим правилния начин на мислене, с който да ги изчистваме.

:blink::shocked:

ми ся ще дам пример за какво си говорихме със сина ми и племенницата ми онази вечер.
ставаше въпрос за метеорити..
че са "падащи звезди" и че е голям късмет да си хванеш падаща звезда...
а може и да си пожелаеш нещо ,ако я видиш.

и синът ми казва.
"глупости,това си е метеор,който гори в атмосферата и става метеорит и пр...Аз не вярвам в такива неща"
аз му обясних.
"ето сега видиш един метеорит.Пожелаеш си да стане нещо,което много ти се иска.и знаеш че трябва много да работиш, за да го постигнеш.В същото време ,това че си си го пожелал може подсъзнантелно да ти дава сили и вяра че ще успееш..ако вярваш че има такова нещо като "падащи звезди"..."

та,можем ли положително или отрицателно да повлияваме живота си?.абсолютно.
Самовнушението е велика сила. ( както на мен няма начин да ми подейства психоанатик или екстрасенСка на този етап...защото..просто нема начин...както и онуй с тревите ...а да !хомеопатията...)

дали начинът на мислене ни е оставен в наследство?
ахам
определено.

Quid написа:проблеми гадости гробища.........

хората искат света на рекламите
драмите са покрай всички нас така че
мерси:-)

Така де, ама докато се возим в трамвая, няма ли да е по-интересно да се случват разни неща??

Свят на реклами, това ми харесва като фраза, но не и като действителност.

Драмите са У нас, не покрай нас... Когато са покрай нас е театро, което гледаме с интерес. Интереактивно театро, в което с удоволствие участваме..

Semiramis написа:
или не знам как да я озаглавя.
Питането ми е следното- гадостите сами ли си ги предизвикваме с мислите или са крама /да го наречем/
пояснявам: "Каквото е горе това е и долу" - демек за каквото си мислиш ти се случва; други референции - филма Тайната, онези за водата и т.н.

...

Мисълта ми е следната: дали наследяваме мисловен модел / ?! / .. казано иначе - на база опит, история, преживявания, наследство ... вървим по път, определящ начин на мислене, който ни носи гадости.

или те са си там някъде, трябва да си ги преживее всеки, стоят си му на всеки - с други думи. път за извървяване. и целта на упражнението е, преживявайки ги да намерим правилния начин на мислене, с който да ги изчистваме.

:blink::shocked:

Не знам за гадостите дали си ги привличаме, най-вероятно - да. Но мисля, че по-важното е как реагираме като се случат. Дали задълбаваме, водени от огорчение, разочарование и болка или намираме сили да се усмихнем и да продължим. На мен в живота- два пъти ми са се случвали големи гадости, но винаги съм мислела, че щом не е загубен човешки живот, всичко останало е поправимо. И от момента в който реших, че всичко ще е наред и започнах отначало - веднага са се появиха хора, за които не съм и предполагала, че може да ми помогнат. В последствие, се оказа, че дори съм по-добре отколкото преди. Така, че моята философия е - мисли позитивно и прощавай грешките на другите.
Колкото до това, дали всичко е предопределено- ми не не мисля. Живота е като книга-игра - началото и края са известни, но как ще се развие действието, зависи от самия читател.

Nejimaki-dori написа:
Не знам за гадостите дали си ги привличаме, най-вероятно - да.

Абе можем - ама не с мисли, а с действия можем да си изпросим боя.
Когато ни се струва, че ни се случва нещо лошо, след като сме си го помислили това лично за мен си е интуиция, шесто чувство или дванайсто......нз, както дойде.
Тоест мисълта ни не е привлякла лошото, а просто е уловила, че се задава. Затова се създава впечатление, че едва ли не с мисъл привличаме.....Де да беше така.

Това разбира се са си мои теории абсолютно без да са повлияни от четене дебели книги по темата примерно.

esti написа:
Това разбира се са си мои теории абсолютно без да са повлияни от четене дебели книги по темата примерно.

Разбира се, esti, всеки си има някаква теория за себе си. Затова сме различни и реагираме по различен начин в сходни ситуации.

Всичко е ясно и описано и преживяно.

Някои са гадости са писани да ти се случат. Случайностите в живота. Хаоса. Част от причината да съществуваме.

Други сами си ги предизвикваме. Това се дължи на еволюцията. На базата на дадеността, породена от хаоса и предишна еволюция имаме сили/знания/опит/смелост да предизвикаме събития. При грешен избор и неправилна преценка (за събития, хора, мяра в подхода) - предизвикваме гадости. Кат не може да се поучи от собствените си уроци и грешки и тези на другите, на историята - става гадост.

Няма цел на упражнението. Всеки сам си дефинира целта. Всеки сам си решава дали иска да има правилен начин на мислене, да се изчисти, или ще я кара цял живот на "мразя, следователно съществувам и аз съм все прав и другите са криви"

такива ми ти работи.

Quid написа:на никой не му пука за гадости
на никой не му пука за проблемни хора
на никой не му пука за мизерията
...........
на никой не му пука за губещите

тва е

хехе, ти в кой свят живееш?

Космическия?

95% от хората се занимават с гадости - защо Преслава (примерно) е надебляла или си е смалила циците (примерно)? Дали Юксел е обратен? Захвърлено бебе на полето. Пешо профука 2 милиона на рулетка. Киркорка и Гарабет се развеждат. Жоро взима колата и апартамента на Малина.

Всъщност на 95% от хората не им пука (освен на малка част от тях) за печалбата, спокойствието и силата. Макар всички да се тупат в гърдите, че точно за това им пука. Не - пука им за обратното, за да са спокойни за своята мизерия и да си имат оправдание за нея.

Такива ми ти работи.

ELBI написа:Всичко е ясно и описано и преживяно.

Някои са гадости са писани да ти се случат. Случайностите в живота. Хаоса. Част от причината да съществуваме.

Други сами си ги предизвикваме. Това се дължи на еволюцията. На базата на дадеността, породена от хаоса и предишна еволюция имаме сили/знания/опит/смелост да предизвикаме събития. При грешен избор и неправилна преценка (за събития, хора, мяра в подхода) - предизвикваме гадости. Кат не може да се поучи от собствените си уроци и грешки и тези на другите, на историята - става гадост.

Няма цел на упражнението. Всеки сам си дефинира целта. Всеки сам си решава дали иска да има правилен начин на мислене, да се изчисти, или ще я кара цял живот на "мразя, следователно съществувам и аз съм все прав и другите са криви"

такива ми ти работи.

Ако искаш да си докрай точен, трябва да махнеш това "правилен начин на мислене", защото реално погледнато за всеки неговият си начин е правилен. Особено ако е решил цял живот да я кара на "аз съм все прав и другите са криви".

Тъкмо се чудех дали има нужда да се уточнява в темата, че мисловният модел не е като едната мисла, с която да можеш да привлечеш тухлата върху главата си, примерно, или пък силно да пожелаеш едно бентли с блоднинка вътре и то моментално да паркира пред теб.

Не знам защо в тази връзка се сетих за онзи разказ, в който един не трябваше да лезнериже. Обаче не си спомням ни от кого беше, ни как се казваше - само някаква обща идея.

Мнемозина написа:Ако искаш да си докрай точен, трябва да махнеш това "правилен начин на мислене", защото реално погледнато за всеки неговият си начин е правилен.

така е. За жалост и преди малко, а и сега не ми хрумна най-правилната за това място дума. "Неговият" също не е добър заместител на "правилния". "Позитивния" е малко префърцунено и общо, макар и доста по-добър от "правилния".

Айде намери дума, която замества "правилния", но предполага по-голямо участие на собствения избор в сравнение със случайността, включва незацикляне над някаква фикс идея и полага основите на нещо стабилно...

ELBI написа:

Мнемозина написа:Ако искаш да си докрай точен, трябва да махнеш това "правилен начин на мислене", защото реално погледнато за всеки неговият си начин е правилен.

така е. За жалост и преди малко, а и сега не ми хрумна най-правилната за това място дума. "Неговият" също не е добър заместител на "правилния". "Позитивния" е малко префърцунено и общо, макар и доста по-добър от "правилния".

Айде намери дума, която замества "правилния", но предполага по-голямо участие на собствения избор в сравнение със случайността, включва незацикляне над някаква фикс идея и полага основите на нещо стабилно...

Думотърсачески форум.

Подходящият. Това като за твоето изречение е напълно достатъчно.

Мнемозина написа:
Тъкмо се чудех дали има нужда да се уточнява в темата, че мисловният модел не е като едната мисла, с която да можеш да привлечеш тухлата върху главата си, примерно, или пък силно да пожелаеш едно бентли с блоднинка вътре и то моментално да паркира пред теб.

Темата има няколко подтеми.
Има го това за тухлата, като питане. Има го и за мисловния модел. Не е задължително да са свързани, но и в никакъв случай не са в пълна независимост.
А мисловния модел си е наистина наследствен т.е. вроден.
Поне моя си е такъв.
Родена съм си с този модел и понеже в основни линии си ме устройва, затова и не полагам усилия да го променям насилствено, като се опитвам да следвам чужди модели.