3o4o.net

Знам, че повечето четете там, но има и такива които не го правят, и за да не пропуснете...

И понеже много ме мързи, направо ви копирам обяснението на Оптимиста:

Някаква жена, колумбийка, намира в джунглите на Африка едно малко лъвче. А то, зима-дава. На ръба да умре. Взима го със себе си в къщи и започва да се грижи за него. Лъвчето се оправя, растейки голямо и здраво. Жената го занася в зоологическата градина и им го оставя те да го гледат.
Шест години след това жената и вече порасналия лъв се срещат в зоологическата градина. Лъвът в клетката си, жената пред клетката. Вижте как протича срещата.

http://www.telestereo.com/Archivos/video.html

Животните се отблагодаряват по най-удивителния начин на човека- с голямата си любов . Това го доказва, независимо колко е голям или силен - той помни доброто...

невероятно направо! благодаря, че сподели, аз щях да го пропусна

Моля, моля.

Цял ден държа котката пред монитора, за да вземе пример.

Мнемозина написа:Моля, моля.

Цял ден държа котката пред монитора, за да вземе пример.

те котките, са ли благодарни животни

виж моето куче вече даже прекалено ми натрапва любовта си, не мога да мръдна, навсякъде е с мен или по-точно държи да е върху мен:-); май го превърнах в един леко досаден глезльо

latrevw написа:

Мнемозина написа:Моля, моля.

Цял ден държа котката пред монитора, за да вземе пример.

те котките, са ли благодарни животни

виж моето куче вече даже прекалено ми натрапва любовта си, не мога да мръдна, навсякъде е с мен или по-точно държи да е върху мен:-); май го превърнах в един леко досаден глезльо

Не, аз да й покажа колко искам да порасне.

А иначе за благодарността... да, по един особен начин са благодарни.

Мнемозина написа: Не, аз да й покажа колко искам да порасне.

хахахаха, по успешно ще е май да се поразходиш из джунглите на Африка

като заговорихме за благодарност, винаги като споменавам тази дума и ми е едно такова чоглаво; аз самата искам да показвам на хората, че ценя това, което са направили и което ме засяга по някакъв начин, но ми е много тъпо, когато се търси благодарност, когато очакваме благодарност и ужасно ме е яд като се изцепя нещо в този смисъл пред децата... адски съм се възмущавала винаги като чуя, че децата трябва да са благодарни на родителите си, че са ги отгледали - глупости, родителите трябва да са благодарни, че имат тези деца. А иначе душиците като са малки така нежно споделят любовта си, а като пораснат я показват по един по-скришен, но толкова затрогващ начин.

накъде избих... но ще ме извиниш, имам работа, а нещо ми се хортува с някоя приятелка

latrevw написа: хахахаха, по успешно ще е май да се поразходиш из джунглите на Африка

като заговорихме за благодарност, винаги като споменавам тази дума и ми е едно такова чоглаво; аз самата искам да показвам на хората, че ценя това, което са направили и което ме засяга по някакъв начин, но ми е много тъпо, когато се търси благодарност, когато очакваме благодарност и ужасно ме е яд като се изцепя нещо в този смисъл пред децата... адски съм се възмущавала винаги като чуя, че децата трябва да са благодарни на родителите си, че са ги отгледали - глупости, родителите трябва да са благодарни, че имат тези деца. А иначе душиците като са малки така нежно споделят любовта си, а като пораснат я показват по един по-скришен, но толкова затрогващ начин.

накъде избих... но ще ме извиниш, имам работа, а нещо ми се хортува с някоя приятелка

Да, и аз съм така.
По-точно трудно изразявам благодарността си и винаги имам чувството, че не съм я показала достатъчно.
Но също толкова неловко се чувствам и когато съм в ситуацията на отсрещния. Защото винаги пък съм с усещането, че не съм направила кой знае какво.

А за децата... Имаше една приказка: Благодарността към родителите си я изразявай към децата си.
Не изцяло, разбира се, но има някакъв смисъл в това - да предаваш нататък полученото добро.
Същото съм си го мислела и за учителите. Изобщо родителството и учителството са всъщност неотблагодарими неща.

Мнемозина написа: Благодарността към родителите си я изразявай към децата си.

ееей, това страшно ми хареса!

пак благодаря!:-)

latrevw написа:

Мнемозина написа: Благодарността към родителите си я изразявай към децата си.

ееей, това страшно ми хареса!

пак благодаря!:-)

Пак моля.

Обаче от тук (моите родители-моите деца) се сетих за "нашите внуци са нашето отмъщение".
Трябва някой път да пусна темичка "как децата ми отмъщават за това, което съм сторила на родителите си".

Мнемозина написа: Обаче от тук (моите родители-моите деца) се сетих за "нашите внуци са нашето отмъщение".
Трябва някой път да пусна темичка "как децата ми отмъщават за това, което съм сторила на родителите си".

за внуците и отмъщението нещо не зацепих, но второто безспорно е така и макар да се усмихвам всъщност яко ми се свива сърцето. подобни неща май сме говорили, но си е интересна тема, която за сетен път ни казва, че "тя се върти" и "всичко се връща" и "на всяко действие има противодействие" и т.н.

latrevw написа:

Мнемозина написа: Обаче от тук (моите родители-моите деца) се сетих за "нашите внуци са нашето отмъщение".
Трябва някой път да пусна темичка "как децата ми отмъщават за това, което съм сторила на родителите си".

за внуците и отмъщението нещо не зацепих, но второто безспорно е така и макар да се усмихвам всъщност яко ми се свива сърцето. подобни неща май сме говорили, но си е интересна тема, която за сетен път ни казва, че "тя се върти" и "всичко се връща" и "на всяко действие има противодействие" и т.н.

Е то е същото - майка ми с удоволствие ми го повтаряше в един много бесен период на сина ми.

А на теб що ти се свива сърцето, а, а?

Уж от котките тръгнахме...

Мнемозина написа:
Е то е същото - майка ми с удоволствие ми го повтаряше в един много бесен период на сина ми.

А на теб що ти се свива сърцето, а, а?

Уж от котките тръгнахме...

не мога от едно известно време да се отърся от чувството за вина пред родителите ми и се ужасявам от мисълта какво ме чака с моите деца; а така искам да съм "бяла и добра"

latrevw написа: не мога от едно известно време да се отърся от чувството за вина пред родителите ми и се ужасявам от мисълта какво ме чака с моите деца; а така искам да съм "бяла и добра"

Аз пък помислих, че си била беладжийка като малка.
Щото аз май съм си била проклетичка.

А иначе, сега Куида да затвори очи, ама чувството за вина е толкова рачешко... Направо сме си патологии в това отношение.
Добре, че няма много раци в клуба да ме опровергаят сега.

Мнемозина написа: Аз пък помислих, че си била беладжийка като малка.
Щото аз май съм си била проклетичка.

А иначе, сега Куида да затвори очи, ама чувството за вина е толкова рачешко... Направо сме си патологии в това отношение.
Добре, че няма много раци в клуба да ме опровергаят сега.

да де, отвратителен тийнейджър бях,,,

че кой рак ще те опровергае, това е една от най-характерните черти на зодията

ама иначе виж кви сме готини:-)

latrevw написа:
ама иначе виж кви сме готини:-)

Е как да ти кажа "не" сега, то просто сърце не ми дава да те разочаровам...

Мнемозина написа: Обаче от тук (моите родители-моите деца) се сетих за "нашите внуци са нашето отмъщение".
Трябва някой път да пусна темичка "как децата ми отмъщават за това, което съм сторила на родителите си".

На душманина душманчетата

Мнемозина написа:

latrevw написа:
ама иначе виж кви сме готини:-)

Е как да ти кажа "не" сега, то просто сърце не ми дава да те разочаровам...

Бе, ей, вие да ме бяхте предупредили навреме, а?? Сега с двама, леле-мале...

П.П. Пресен днешен случай: "За всичко аз съм виновен, защо все аз" и т.н., в тоя дух Това се случва след дълга разходка и посещение на МД, не е като да сме го карали да прекопава лозето

4avdar4e написа:

Мнемозина написа:

latrevw написа:
ама иначе виж кви сме готини:-)

Е как да ти кажа "не" сега, то просто сърце не ми дава да те разочаровам...

Бе, ей, вие да ме бяхте предупредили навреме, а?? Сега с двама, леле-мале...

П.П. Пресен днешен случай: "За всичко аз съм виновен, защо все аз" и т.н., в тоя дух Това се случва след дълга разходка и посещение на МД, не е като да сме го карали да прекопава лозето

Че ти не ни ли виждаш колко сме готини?

Не разбрах: той се чувства виновен или това е леко обвинително към вас, че нещо го обвинявате?

Мнемозина написа:. Вижте как протича срещата.

Лелее, какво лъстиво котееее!...

Затрогващо до сълзи, прелестно, възхитително и.... нямам думи.... Просто любов!
И аз благодаря, Мнемо.

Марвин написа:

Мнемозина написа:. Вижте как протича срещата.

Лелее, какво лъстиво котееее!...

Лъстиво?
Това е едно... хм... интересно тълкувание.

vyara написа:Затрогващо до сълзи, прелестно, възхитително и.... нямам думи.... Просто любов!
И аз благодаря, Мнемо.

Нали?

А ти къде се губиш?

Мнемозина написа:

vyara написа:Затрогващо до сълзи, прелестно, възхитително и.... нямам думи.... Просто любов!
И аз благодаря, Мнемо.

Нали?

А ти къде се губиш?

Тук съм, макар и по нарядко. Но съм в друга фаза. Съзерцателна една такава, вглъбителна....

Мнемозина написа:

Марвин написа:

Мнемозина написа:. Вижте как протича срещата.

Лелее, какво лъстиво котееее!...

Лъстиво?
Това е едно... хм... интересно тълкувание.

Мнемозина написа: Не разбрах: той се чувства виновен или това е леко обвинително към вас, че нещо го обвинявате?

След като ме надухаха всички софийски ветрове, 3 часа навън, разтече ми се носа, преди това бях умолителна, после станах лоша, щото ми тракаха зъбите и му казвам: Не виждаш ли, че ми е студено, не мога повече да стоя навън, той рече: И пак ли аз съм виновен? и т.н....

4avdar4e написа:

Мнемозина написа: Не разбрах: той се чувства виновен или това е леко обвинително към вас, че нещо го обвинявате?

След като ме надухаха всички софийски ветрове, 3 часа навън, разтече ми се носа, преди това бях умолителна, после станах лоша, щото ми тракаха зъбите и му казвам: Не виждаш ли, че ми е студено, не мога повече да стоя навън, той рече: И пак ли аз съм виновен? и т.н....

Аха.
Туй не е рачешко, щото да не ти обяснявам какви ги приказва скорпионката тук.

Обичам котки! Разкошно филмче!

страхотно клипче
мерси, че го сподели, Мнемо

Историята всъщност е малко по-различна

http://bitsandpieces1.blogspot.com/2007 ... -kiss.html

Това ме натъжава:(

де се губиш, лъвице?

тъжим по тебе...

ELBI написа:де се губиш, лъвице?

тъжим по тебе...

На тази тема просто не устоях:-)
Губя се...
Ще се върна
Бях и все още съм малко в някаква форма на депресия, та не исках енергийно да ви замърсявам, дори бях написала едно дълго, дълго обяснение/писмо по една от темите на Мнемо, но размислих и не го постнах. Тогава бях много зле...
Оправям се.
Не ме мислете:-)