3o4o.net

Чета в готварския клуб: някой пита нещо по повод на това, че на Сирни Заговезни се ходело "на кръстник" (това пък как ми звучи, няма да ви обяснявам).

И се опитах да си представя, ако нашите два чифта кумци решат да идват в неделя, пък ние решим да отидем у нашите кръстници, как ще стане цялата галимация.

То нито кумците, нито кръстниците ни са в София, ама чисто теоретично се замислих.

Мнемозина написа:ама чисто теоретично се замислих.

Ако почнеш и чисто практично да месиш, точиш, печеш... Шдода!

* написа:

Мнемозина написа:ама чисто теоретично се замислих.

Ако почнеш и чисто практично да месиш, точиш, печеш... Шдода!

Е то това е номерът - че който ще ходи на кръстник, той трябва да меси, точи, пече и т.н.
Уважение да покаже, тоест.

а Сирни Заговезни е?

Dark Angel написа:а Сирни Заговезни е?

Сега в неделя.

Dark Angel написа:а Сирни Заговезни е?

Простени поклади - иска се и се дава прошка.

БоЕВ написа:

Dark Angel написа:а Сирни Заговезни е?

Простени поклади - иска се и се дава прошка.

Ей, как го мразя тва - Сирни заговезни,
щото се предполага, че трябва да искам прошка от хора, на които все още не мога да им простя...

Нищо де, то има и други забавления...

чудесно
ще искма прошка от моя кръстник (наставник)
и от баща ми
и от баба и дядо
може би и от децата ми, защото все ме няма

Амаранта написа: Ей, как го мразя тва - Сирни заговезни,
щото се предполага, че трябва да искам прошка от хора, на които все още не мога да им простя...

Нищо де, то има и други забавления...

Това нещо като 8 март.
Цяла година се държиш като говедо (примерно) и като си поискаш прошка - све у реду,
почваш отначало на чисто.
Уф. Лицемерно ми е.
Не че няма да искам прошка от баба ми - гони 80-така, малко кеф да и направиш не е излишно.

на мен не ми е лицемерно

pocti_bezobidna написа:Това нещо като 8 март.
Цяла година се държиш като говедо (примерно) и като си поискаш прошка - све у реду,
почваш отначало на чисто.
Уф. Лицемерно ми е.
Не че няма да искам прошка от баба ми - гони 80-така, малко кеф да и направиш не е излишно.

Ако го приемаш като индулгенция - да. Но ако ти е на душата - не е лицемерие. И не е само в един ден. То ти е в душата постоянно. Просто такива дни служат за изразяване на тази твоя душевност по един по-експресивен начин.

pocti_bezobidna написа: ....
Уф. Лицемерно ми е.
Не че няма да искам прошка от баба ми - гони 80-така, малко кеф да и направиш не е излишно.

Всъщност, не знам защо изразих отношение по темата,
след като тези обичаи не си спазват в семейния ми кръг.

Никой не иска прошка и никой на никого не прощава. Ние сме атеисти.

Че атеизмът има ли нещо общо с прошката? И вярата, в този смисъл?

Remmivs написа:Че атеизмът има ли нещо общо с прошката? И вярата, в този смисъл?

Има общо с (не)изпълняването на ритуали.

Да ти поискат прошка на този ден звучи шаблонно, като поздрав малко - честита Коледа или нещо подобно.
Виж, ако ми поискат прошка в който и да било друг ден, наистина ще го приема сериозно и ще се развълнувам.

Амаранта написа:Има общо с (не)изпълняването на ритуали.

ОК. Ама аз питах за смисъла, за същината, не за ритуалите.

Dark Angel написа:на мен не ми е лицемерно

Грешно се изразих.
Вяра по-надолу по-точно го формулира - излиза, че искаш прошка, защото отва изискват парвилата на празника и ритуала. Формално някак си.
Иначе - да , ако някой ми поиска прошка, вероятно ще се развълнувам и аз.
Не е лесно да се иска прошка, не е лбесно и да се даде.

Remmivs написа:

Амаранта написа:Има общо с (не)изпълняването на ритуали.

ОК. Ама аз питах за смисъла, за същината, не за ритуалите.

Ритуалите са част от традицията, а тя е нещо, в което всеки влага своя смисъл.
И тогава изобщо не се питаш какъв е бил първият смисъл на тези ритуали (пък те всичките имат някакъв религиозен произход).
Кръг.

Remmivs написа:

Амаранта написа:Има общо с (не)изпълняването на ритуали.

ОК. Ама аз питах за смисъла, за същината, не за ритуалите.

ако същината ти е важна, денят (датата, църковният парзник и т.н.) и ритуала нямат значение.

pocti_bezobidna написа:


ако същината ти е важна, денят (датата, църковният парзник и т.н.) и ритуала нямат значение.

Точно така.
Аз, ако имам сили да простя нещо, го правя веднага, нито чакам да ми искат прошка, нито да дойдат съответните празници.

pocti_bezobidna написа:

Dark Angel написа:на мен не ми е лицемерно

Грешно се изразих.
Вяра по-надолу по-точно го формулира - излиза, че искаш прошка, защото отва изискват парвилата на празника и ритуала. Формално някак си.
Иначе - да , ако някой ми поиска прошка, вероятно ще се развълнувам и аз.
Не е лесно да се иска прошка, не е лбесно и да се даде.

значи какво излиза за теб и Вяра не значи че излиза и за мен

на мен никак, никак не ми е лесно да искам прошка

чувствам се ужасно притеснена като се изправя пред баща ми например и му искам прошка затова че 2 пъти седмично минавам през града в който живее и нямам време да му погостувам за 1/2 час

още по-ме е срам като се изправя пред баба ми и дядо ми на които дължа живота си и искам прошка затова че едва намирам време да мина веднъж месечно през тях да ги видя и да им разкажа разни неща

да не говоря колко ще ми е смазващо да вдигна телефона и да се обадя на моя кръстник (наставник) - за първи път ще ми е и...
той ми е повече от баща, а аз на моменти се държа като абсолютно говедо

а на децата - те ще ми простят с чисто сърце, защото са душици, но също не е много лесно...

та за мен няма нищо формално.
за мен това е специален ден

ако почна да искам прошка от всички тия хора всеки ден ще бъдее безмислено

Мнемозина написа:Ритуалите са част от традицията, а тя е нещо, в което всеки влага своя смисъл.
И тогава изобщо не се питаш какъв е бил първият смисъл на тези ритуали (пък те всичките имат някакъв религиозен произход).
Кръг.

Знаех го това, че ще последва. Виждам бъдещето. Но въпреки това го казах. Защото същината е по-важна от рутината. И няма значение кое е първото яйце или последната кокошка.

Remmivs написа:

Мнемозина написа:Ритуалите са част от традицията, а тя е нещо, в което всеки влага своя смисъл.
И тогава изобщо не се питаш какъв е бил първият смисъл на тези ритуали (пък те всичките имат някакъв религиозен произход).
Кръг.

Знаех го това, че ще последва. Виждам бъдещето. Но въпреки това го казах. Защото същината е по-важна от рутината. И няма значение кое е първото яйце или последната кокошка.

Да, същината дава живот.
А рутината (ритуалите) са формите, в които тази същина периодично се въплъщава - и така припомня съществуването си. За да не я забравим.
Защото често забравяме това, което уж се подразбира.

Амаранта написа:

pocti_bezobidna написа:ако същината ти е важна, денят (датата, църковният парзник и т.н.) и ритуала нямат значение.

Точно така.
Аз, ако имам сили да простя нещо, го правя веднага, нито чакам да ми искат прошка, нито да дойдат съответните празници.

И аз така мисля. Обаче да се правиш и на света вода ненапита на така или иначе придобилата гражданственост дата (хехехе) в смисъл да се издигаш над това щото видите ли било (изкуствена) поза, също е малце (неестевствена) поза само по себе си. Нищо персонално. Просто си мисля на глас. Прощавайте и искайте прошка когато това се налага, не само в този ден, но не и непременно никога на този ден. Така мисля аз.

Dark Angel написа: на мен никак, никак не ми е лесно да искам прошка

И на мен хич не ми е лесно.

Но, ако усетя, че съм сбъркала и трябва да искам поршка - няма да мога да чакам.
Или искам колкото може по-бързо или...

Би ме подлудило чакането.
но пък така, както ти го обясни - в друга светлина го видях, без да е изискано от традицията.
Аз не знам дали така ще мога

Remmivs написа:

Мнемозина написа:Ритуалите са част от традицията, а тя е нещо, в което всеки влага своя смисъл.
И тогава изобщо не се питаш какъв е бил първият смисъл на тези ритуали (пък те всичките имат някакъв религиозен произход).
Кръг.

Знаех го това, че ще последва. Виждам бъдещето. Но въпреки това го казах. Защото същината е по-важна от рутината. И няма значение кое е първото яйце или последната кокошка.

Няма начин да осмислиш нещо и да му придадеш съвременно звучене след като е същесвувало векове преди нас.
Ако се дистанцираме от нагнетеното през последните десетилетия виждане, че религията е институция създадена за утвърждаване на царската власт и узаконяване на експлоатацията на масите, то неминуемо се стига до извода, че всяка една религия е дълбоко филосовско учение за начин на живот. Случайно ли е това,че прошката се иска по средата на пост, предшестващ още по строг такъв. Не. Презумцията е, че за да поискаш и да дадеш прошка, първо трябва да си я изстрадал. В самият ритуал обаче е заложено и виждането че, волю или неволю, с действие или бездействие, ние по някакъв начин нараняваме околните и по примера на кръговрата в природата, в началото на пролетта когат всичко се събужда за нов живот, така и ние да продължим на чисто - опростени и опростили...и тук не става въпрос за псувни, обити и др. подобни простотий характерни за нашето ежедневие.

pocti_bezobidna написа:

Dark Angel написа: на мен никак, никак не ми е лесно да искам прошка

И на мен хич не ми е лесно.

Но, ако усетя, че съм сбъркала и трябва да искам поршка - няма да мога да чакам.
Или искам колкото може по-бързо или...

Би ме подлудило чакането.
но пък така, както ти го обясни - в друга светлина го видях, без да е изискано от традицията.
Аз не знам дали така ще мога

знаеш ли, аз от една страна малко съжалявам, че така подробно се описвам

аз също съм от типа "веднага, сега, незабавно, цялото, ако може в аванс...."

но специално за деня и защо той е само един в цялата година - може би, за да се замисляш преди да кажеш или направиш нещо лошо. защото пред теб ще има 364 или 278 или 105 дни в които ти ще трябва да носиш вината в себе си.... и да заспиваш с нея вечер....... и да срещаш съответния човек всеки ден, или веднъж седмично или....

БоЕВ написа:
Няма начин да осмислиш нещо и да му придадеш съвременно звучене след като е същесвувало векове преди нас.
Ако се дистанцираме от нагнетеното през последните десетилетия виждане, че религията е институция създадена за утвърждаване на царската власт и узаконяване на експлоатацията на масите, то неминуемо се стига до извода, че всяка една религия е дълбоко филосовско учение за начин на живот. Случайно ли е това,че прошката се иска по средата на пост, предшестващ още по строг такъв. Не. Презумцията е, че за да поискаш и да дадеш прошка, първо трябва да си я изстрадал. В самият ритуал обаче е заложено и виждането че, волю или неволю, с действие или бездействие, ние по някакъв начин нараняваме околните и по примера на кръговрата в природата, в началото на пролетта когат всичко се събужда за нов живот, така и ние да продължим на чисто - опростени и опростили...и тук не става въпрос за псувни, обити и др. подобни простотий характерни за нашето ежедневие.

Ама нали точно в осмислянето на това последното е и придаването на съвременно значение на онова, което е съществувало векове преди нас?

Dark Angel написа:.... пред теб ще има 364 или 278 или 105 дни в които ти ще трябва да носиш вината в себе си.... и да заспиваш с нея вечер....... и да срещаш съответния човек всеки ден, или веднъж седмично или....

Олеле! Е това е вече страхотия наистина!
може да те съсипе едно такова нещо.
не съм поглеждала нещата от тази гледна точка.
но би могло да е невероятно силен коректив на собственото ти поведение.

Не знам дали ще го мога, честно казано.

Dark Angel написа:
......


но специално за деня и защо той е само един в цялата година - може би, за да се замисляш преди да кажеш или направиш нещо лошо. защото пред теб ще има 364 или 278 или 105 дни в които ти ще трябва да носиш вината в себе си.... и да заспиваш с нея вечер....... и да срещаш съответния човек всеки ден, или веднъж седмично или....

Мисля, че ритуала се фокусира върху неволно извършените "злини", уф, не знам как да го кажа - "неща за прощаване", става ли.

Иначе, не съм срещала човек, който да извърши нещо "лошо", без съзнанието, че е напълно прав.

Но по принцип, като се замисля, хубаво е на човек да му се даде малко време,
а не да го натиснеш веднага да ти прощава. На мен понякога са ми били необходими години, за да мога да простя нещо - т.е. - да погледна на случката без гняв и др.разни емоции, а има неща, които не съм простила все още, и бих се вбесила, ако някой от участниците в събитията дойде да ми иска прошка... Нещата трябва да се случва естествено, когато им дойде времето.

Амаранта написа: Мисля, че ритуала се фокусира върху неволно извършените "злини", уф, не знам как да го кажа - "неща за прощаване", става ли.

Иначе, не съм срещала човек, който да извърши нещо "лошо", без съзнанието, че е напълно прав.

неволно извършени злини?
това звучи малко странно за мен

понякога съвсем целенасочено съм много, много лошава и жестока и безмилостна....
в настроение да "убивам"

Мнемозина написа:

БоЕВ написа:
Няма начин да осмислиш нещо и да му придадеш съвременно звучене след като е същесвувало векове преди нас.
Ако се дистанцираме от нагнетеното през последните десетилетия виждане, че религията е институция създадена за утвърждаване на царската власт и узаконяване на експлоатацията на масите, то неминуемо се стига до извода, че всяка една религия е дълбоко филосовско учение за начин на живот. Случайно ли е това,че прошката се иска по средата на пост, предшестващ още по строг такъв. Не. Презумцията е, че за да поискаш и да дадеш прошка, първо трябва да си я изстрадал. В самият ритуал обаче е заложено и виждането че, волю или неволю, с действие или бездействие, ние по някакъв начин нараняваме околните и по примера на кръговрата в природата, в началото на пролетта когат всичко се събужда за нов живот, така и ние да продължим на чисто - опростени и опростили...и тук не става въпрос за псувни, обити и др. подобни простотий характерни за нашето ежедневие.

Ама нали точно в осмислянето на това последното е и придаването на съвременно значение на онова, което е съществувало векове преди нас?

Де да знам, но според мен не е точно така. Защото, ако си се държал кофти в определен момент, не е нужно да чакаш "прошки" за да се извиниш и поискаш прошка. Смисълът е много по дълбок. В искането и даването на прошка не се конкретизира определен момент на размяна на погледи, реплики, крошета, а обхваща период от цяла година, през който период неминуемо си засегнал някого без дори и да разбереш, това се потвърждава и от липсата на опция - "не ти прощавам".

Dark Angel написа:....


понякога съвсем целенасочено съм много, много лошава и жестока и безмилостна....
в настроение да "убивам"

Това пък на мен ми е странно. Ама - хора разни.

Амаранта написа: Това пък на мен ми е странно. Ама - хора разни.

да, зная
хора които ме познават от 20 години също им е странно

може би съм луда

казват ми че като съм добричка им приличам на момиченце
като съм лошава ме виждат като огромно чудовище

аз постоянно се опитвам ама..... да бъда добричка де

Dark Angel написа:.....


може би съм луда
.....

Едва ли има човек, който не е бил обзет от гняв до умопомрачение. Всеки реагира различно, аз (например), чакам да ми мине, но каквато и да е реакцията, не бих я нарекла съзнателно и целенасочено действие.

Мнемозина написа:Чета в готварския клуб: някой пита нещо по повод на това, че на Сирни Заговезни се ходело "на кръстник" (това пък как ми звучи, няма да ви обяснявам).

И се опитах да си представя, ако нашите два чифта кумци решат да идват в неделя, пък ние решим да отидем у нашите кръстници, как ще стане цялата галимация.

То нито кумците, нито кръстниците ни са в София, ама чисто теоретично се замислих.

питах го един пич за тва как става
в сърбия
предварително се договарят и се ходи на големи групи
насрочват се дни и часове

Амаранта написа:Иначе, не съм срещала човек, който да извърши нещо "лошо", без съзнанието, че е напълно прав.

Аз не мога да съм толкова категоричен. Лично аз, вероятно съвсем неправилно, си мисля и дори и друг път съм го казвал, да споделят как беше дементиралите и паузирани пенции от 3о4о, че човек винаги знае кога извършва нещо лошо. Т.е. съзнанието го има, но в инвертирана позиция - човек знае, че прави лошо.

Remmivs написа:

Амаранта написа:Иначе, не съм срещала човек, който да извърши нещо "лошо", без съзнанието, че е напълно прав.

Аз не мога да съм толкова категоричен. Лично аз, вероятно съвсем неправилно, си мисля и дори и друг път съм го казвал, да споделят как беше дементиралите и паузирани пенции от 3о4о, че човек винаги знае кога извършва нещо лошо. Т.е. съзнанието го има, но в инвертирана позиция - човек знае, че прави лошо.

Аз обаче тук ще се съглася с Ми... Амаранта.
Първо, просто не знаеш кое за кого е добро и кое - лошо. Тоест, с желанието да направиш добро можеш да постигнеш обратен резултат и да го разбереш впоследствие.
Второ - второто са Великите идеи, които са способни да ликвидират няколко милиона човеци за благото на човечеството - но не е ли убеден този, който ги проповядва, в тяхната правилност и праведност?

Remmivs написа: Аз не мога да съм толкова категоричен. Лично аз, вероятно съвсем неправилно, си мисля и дори и друг път съм го казвал, да споделят как беше дементиралите и паузирани пенции от 3о4о, че човек винаги знае кога извършва нещо лошо. Т.е. съзнанието го има, но в инвертирана позиция - човек знае, че прави лошо.

Е, добре де, нима не ти се е случвало да направиш/кажеш нещо, без изобщо да осъзнаваш, че то е "лошо" за някого?? Да го осъзнаеш след време или едва, когато ти го кажат? Мисля, че за това "говори" Амаранта (ака Мила )

Remmivs написа:

Амаранта написа:Иначе, не съм срещала човек, който да извърши нещо "лошо", без съзнанието, че е напълно прав.

Аз не мога да съм толкова категоричен. Лично аз, вероятно съвсем неправилно, си мисля и дори и друг път съм го казвал, да споделят как беше дементиралите и паузирани пенции от 3о4о, че човек винаги знае кога извършва нещо лошо. Т.е. съзнанието го има, но в инвертирана позиция - човек знае, че прави лошо.

Съзнание, че прави нещо лошо, да,
но аз имам предвид усещането за правота - нещо като "око за око, зъб за зъб" или "правя го за твое добро".