3o4o.net

Ропката се нарича долината на р.Орешница. Последната извира от подножието на Персенкския масив и пробълбуква бистрите си игриви води през селата Орехово, Малево и Хвойна..че и след Хвойна пак бълбука нанякъде и се влива сигурно в...е мързи ме да гледам атласа 8)
Празниците бяха запланувани именно за посещение на Фамилията ни в Орехово, странно красиво селце в началото на Долината. Бяхме решили да отседнем, там дето обикновено отсядаме. В къщата на Пепа и Атанас Калинови.
От Варна потеглихме естествено със спален....и за малко да продължим към Пазарджик обаче , щото яко се успахме в Пловдив и имаше светкавично изнасяне от вагона...с две деца това си бе чист екшън. Как да е, от гарата на автогарата, от автогарата в Хвойна с буса в 7 часа. Там ни чакаше очукан форд /евалла на любезните ни хазаи, дето ни го осигуриха, след обаждане от моя страна предния ден/. 8) В Орехово любезно посрещане от домакините, набързо закуска за Децата и кафе за нас на панорамната тераса на къщата


Това е комшийската къща.
А, долу на брега на Орешница е Черквата.


"Нашата" улица 8)



По тая именно улица тръгнахме за Трека на Първия ден /след края на улицата през баира вдясно/. Е, след паузите естествено - кофи-паузе, пиш-паузе, ак-паузе и т.пр. Трека беше заплануван за кейвинг и каньонинг. Ама имаше и гъзинг и трънинг Ма затова по-долу...
С Мамушка по урвата към Дуплевски камък 8) Ей, тва малкото си е роден катерач 8)



Поглед надолу.




...към западното подножие на Дуплевски Камък. Долът /то биш каньона/ се казва Заград. На западния склон и нагоре се намира Чилевещата Дупка.
Входът.



Влязохме всички, ама децата ги дошубя...щото пещерата в началото е доста ниска...та продължих сам.
Вътре е... тъмно и тихо 8)


....сами виждате. Теглят ме като магнит...пустите му пещери, откак се помня 8)
След едночасова пребиваване в Дупката /дължина 435 м./, изпълзях накрая на белия свят и продължихме нагоре без пътека, по западните склонове на въпросния Заград. По пътя се срещаше Отровна Хвойна

Обаче има и неотровна. Ма не е ядлива. Малкото провери щото


Не след дълго илязохме на един рид. Горист. Прекрасен. Зелен от Боровете. Красив. Тихо балъсеше само Родопския Вятърко наоколо 8)

...е, тук имаше и малко Трънинг...ама нали движим без маркировка. ...а маркировката и тръните са в обратна зависимост
Малкия гледа с мрак и ярост в предстоящата Трънена Фиеста.

Тръните ще ги спестя..... Накрая излязохме на едно било......и газ надолу по Заград. Направо през каньончето, де 8) То представлява суха река, ама от двете страни си е бая Скалисто и сиво Каньонченце 8)

..и надолу и надолу... Имаше "каменни пързалки" изровени от Водата /по два-три метра всяка/. Лъщяха и Вирчета.
8) Малкото се мяташе във въздуха, тялото му приемаше хоризонтална позиция и шляп върху пързалката.. и от там със страшана сила надоле...Бре, и Дете..размина се само с една синина на гърба 8)
Преди поредното излитане. Отдолу имаше триметрова "ролба". Сори и за качеството на фотката, ама малкия е подвижен като Германски Футболист, та леко се разми...

Най-сетне излязохме на светло.

Снимка за спомен под досами Дуплевски Камък на връщане.


Така беше първия ден. Сори, че е дълго
Но следва и продължение

Ииии че готинко.

Kent написа:Така беше първия ден. Сори, че е дълго
Но следва и продължение

Супер е, Кенте!!! Кво зиленкууу

Айде, чакаме продължението!

Кенте, като гледам твоите дечица и си мечтая кога и аз ще тръгна из планините с моите На колко години бяха като ги заведе по преходи за първи път?

как ми се ходииииии

разминахме се ние с тия 3 почивни дни....

vyara написа:Кенте, като гледам твоите дечица и си мечтая кога и аз ще тръгна из планините с моите На колко години бяха като ги заведе по преходи за първи път?

и аз това си мислех - колко е готино, че се влачи с децата, за тях това ще е безценно!

10х, Кенте!

latrevw написа:
и аз това си мислех - колко е готино, че се влачи с децата, за тях това ще е безценно!

10х, Кенте!

глагола "влачи" е малко...ъъъ абе не пасва май на настроението което лъха от снимките

безценно а? дали?
искам да се запозная на живо с хора които са непрестанно с децата си. искам да знам, че не сме сами

Чудесно!

Dark написа:

latrevw написа:
и аз това си мислех - колко е готино, че се влачи с децата, за тях това ще е безценно!

10х, Кенте!

глагола "влачи" е малко...ъъъ абе не пасва май на настроението което лъха от снимките

безценно а? дали?
искам да се запозная на живо с хора които са непрестанно с децата си. искам да знам, че не сме сами

Аз бе, аз. Никой друг освен мен не ми гледа децата (освен като съм на работа, разбира се). А ти май беше споменала нещо за гледачка

Dark написа:
глагола "влачи" е малко...ъъъ абе не пасва май на настроението което лъха от снимките

безценно а? дали?
искам да се запозная на живо с хора които са непрестанно с децата си. искам да знам, че не сме сами

Аз, аз, моля другарко
Отделял се е само за лагер, това големият. Навсякъде сме си заедно. Катун:D

Божеее, сетих се една история... Баткото беше на 2 месеца, пристига най-добрата ми дружка, прясно омъжена за германец. Ще ходим на кръчма, по немски табиет, да не е вкщи. Януари, кучешки студ. Бяхме тук в едно ресторантче, през две преки. Бебока сладко спи в количката, ние сладко си бъбрим на англо-немско-руско-български На съседната маса - двойка. След няколко дни младежът вдига температура, водим го в І-ва градска и дежурният кво вика: "Ааааа, вие сте онези лудите, дето ги коментирахме с приятелката ми миналата седмица в ресторанта"

vyara написа:
Аз бе, аз. Никой друг освен мен не ми гледа децата (освен като съм на работа, разбира се). А ти май беше споменала нещо за гледачка

да, имаме жена която ги взима от детска градина - препоръчителният час, т.е. задължителен един вид на взимане на децата е 17:30.
А ние работим до към 18:30-19:00

затова си плащаме, щото да имаш деца е удоволствие 8)

vyara написа:

Dark написа:

latrevw написа:
и аз това си мислех - колко е готино, че се влачи с децата, за тях това ще е безценно!

10х, Кенте!

глагола "влачи" е малко...ъъъ абе не пасва май на настроението което лъха от снимките

безценно а? дали?
искам да се запозная на живо с хора които са непрестанно с децата си. искам да знам, че не сме сами

Аз бе, аз. Никой друг освен мен не ми гледа децата (освен като съм на работа, разбира се). А ти май беше споменала нещо за гледачка

И ниесме в кюпа. Помагат ни не мога даа си изкривя душата, но в рамките на неизбежното. И почти (освен в нарочни и уви крайно редки случаи когато сме решили да сме сами за няколко дни) винаги сме заедно с децата. Така ми харесва и така смятам, че трябва да е. децата трябва да се отгледат от родителите си.

Ден Втори.
Предната вечер валя. Но много и бая. Ама там където съм аз не вали. Аз и Ние си бяхме в Къщата, пък валя вънка
Какво са Родопите? Камъни и Зеленина, според някои...Но, ако се вгледа Човек...излиза че те...и Камъка и Растението си виреят в абсолютна симбиоза. Допълват се един вид, едно без друго нема да е същото 8)

...и без мъглите....есенните /третия елемент/ също не ще да са Родопи.


23-ти септември беше заплануван /предната вечер след много Бири/ за посещение на Скалния Феномен "Костен Камък". Югоизточно от Орехово, по пътя към Кабата. Без Деца, два часа..а, с Деца...хм... И така ...8)
Към 9 часа след кафета и разни там паузи...марш нагоре.
В началото на камионния път има и....хе...оградка..та да не цопне някой ентусиаст в Дерето


Орехово от пътя за Кабата.


Един Параклис по Пътя. Някъде бях споменал, че на Ореховци им е нещо като Хоби да строят Параклиси. И Чешми. Или нещо като Навеждение от Свише. Докато ние се занимаваме с общото взето глупости из долините , Хората там съграждат Неща които ще пребъдат. Ама това си е само мое мнение, де Обикновенно всеки Параклис се строи от Някой, който е СЪНУВАЛ че трябва да го построи. И то, на точно определено място. Този долу се казва "Св.Марина" май че.



Друг Параклис, на 50 метра по-горе. Това е "Параклиса на Щерката" 8) "Св.Йоан Кръстител". Строен е също по Сън..... от хазаина Наско. Внукът му като бил 10 годишен, сънувал някаква църква с надписи на чужд език, на сутринта споделил с Дядо си за Съня. Посочил и мястото дето видял Църквата. Пресъздал и надписа. Оказало се, че е на гръцки... Дядото започнал да копае за основи, открил каменни остътъци от Византийска Църква на същото място, надписите върху плочите били идентични с тези от Съня. Изпратил писмо със запитване до Гръцкото посолство в София. От там подтвърдили, че според надписите се касае за развалини на Византийска Църква от около 3 в.сл.Хр. Дядо Наско с помоща на съселяните си дигнал Параклиса за около 2 години. Името му останало на Св.Йоан естествено, понеже го имало в надписите. И последно. Внукът сънувал на 7-ми март въпросния сън. Точно тогава се роди Щерката.
Итака вървяхве, крещахме /ние вървяхме, пък децата "крещахме" / и........не след дълго излязохме на пътечката за водопада Скакалото. По точно Водопадчето 8) Нямаше как да не го посетим.


Някои ходейки, а други яздейки


Работата е там, че теренът беше много пресечен, а къмъните люто хлъзгави /аз поне дважды посетих с гъз потока/ та внука на Хазаите, Божидар изяви желание да носи подвижен крякащ товар....и т.н. и Внука и Моя Малкия много се кефиха и грачеха и цвилеха из долината нон-стоп.
...Цветенце в Дърво се впряга...
Към Потока се протяга...


От самия Водопад фотка не ще има, щото Малкото си изкара лейката и поля наоколо...та де не ме обвинят Тримата от Запаса /нал са Тройка вече, бре/...Уважаемите Модератори в разпространение на детска порнография
...после се върнахме на Маршрута и продължихме нагоре към Костен Камък. В началото пътеката е бая стръмна, камениста и задъхваща...хубаво, че имаше кво да се гледа 8)



Впоследствие обаче коренно се преформатира. Сами виждате 8) Кеф

От Природна гледна точка Радопи са ....Зелена, Камениста и Водноизбликваща Планина. От човешка Гледна точка и Практика са станали затуй сигурно Чешмисти и Параклисови. И в основата на всичко е якия Родопски Камък....задържащ влагата за растениета, изграждащ коритата на безбройните Ручеи и Реки и градящ Основите на множеството Чешми и Параклиси.
Поредната Чешма нагоре.

Параклис "Св.Илия" на 40 минути преди Костен камък и Чешмата до него естествено.



И Родопско Флора и Фауна /фауната май че беше в анабиоза или по-лошо /

...под стрехите на параклиса имаше и квартирка 8)


...там до надписа "Рок Илия"

Скалният Феномен "Костен Камък" представлява източнота стена на каньна "Койловски Дол". В дъното тече Койловска Река, която излиза на с.Малево насетне. Самият каньон е меко казано не много лесно достъпен, та затуй тук има запазени уникални екземпляри от Родопската флора и фауна.


Каката на излизане от Предверието на Койловския каньон.

Време за обяд. Там Мама и Малкия бяха приготвили вкусна супа. Обядването беше в Параклиса естествено. "Св.Илия". Радко беше се бая поизморил от крясъци и подскачане из камънаците та ни изчака да се върнем от Костен Камък във въпросната Божия Обител. Колко от Децата могат да си позволят да обядват в Параклис, ммммм........ Хубаво обаче, че после имаше две метли...и противопожарната мания на Тате, та изчистихме и загасихме всичко проди тръгване 8)

Снимка за спомен до "Св.Илия" - Капитан /Аз/, двама Лейтенанти /младшок и старшок/ и Офицера за Свръзка от Териториалните Части / ..и Внук на Хазаите/. 8)
П.П. Капитаншата мете в Параклиса, затуй я няма


Ами, поседяхме и тръгнахме надоле, то беше лесно вече 8)

На връщане пак срещи с местната флора. Това е Черен Средиземноморрси Бор - общо взето рядко растение в България.

А, тва са Къпини. Толкова големи и узрели, че чак синеят.

На връщане към "къщи". Така приключи втория ден. Следва продължение, обаче.

Remmivs написа:
И ниесме в кюпа. ......

начи сички дето сме в кюпа, дет се движим като катун , дет не сме сами ми се иска да се съберем та мъж ми да види, че не сме единствените дето са все с децата си :)

Dark написа:

Remmivs написа:
И ниесме в кюпа. ......

начи сички дето сме в кюпа, дет се движим като катун , дет не сме сами ми се иска да се съберем та мъж ми да види, че не сме единствените дето са все с децата си :)

На всичките Катуни.... това горе е посвещение и още нещо...родителите ми са са правили на маймуни докато аз съм бил мъничък да ме мъкнат по баири и сокаци. Случи се така, че аз заобичах Планината, сестра ми не толкова, макар и нея да водиха. Аз просто се чувствам ДЛЪЖЕН на Децата си да им покажа, както на мен ми показаха навремето....ама само до 15-16 години. После ако искат и ако могат.... Сами да се оправят. Или с нас. По тяхно желание.

Kent написа: На всичките Катуни.... това горе е посвещение и още нещо...родителите ми са са правили на маймуни докато аз съм бил мъничък да ме мъкнат по баири и сокаци. Случи се така, че аз заобичах Планината, сестра ми не толкова, макар и нея да водиха. Аз просто се чувствам ДЛЪЖЕН на Децата си да им покажа, както на мен ми показаха навремето....ама само до 15-16 години. После ако искат и ако могат.... Сами да се оправят. Или с нас. По тяхно желание.

:)

vyara написа:Кенте, като гледам твоите дечица и си мечтая кога и аз ще тръгна из планините с моите На колко години бяха като ги заведе по преходи за първи път?

Йоана на пет години качи пет от седемте Персенка, при ходово време за два дни около 20 часа. Но, бавничко. Със супички на примусче при всеки признак за глад и преумора. Същото лято издрапа към Ботев по Тарзановата. Таз пътека е корава и съм бил свидетел как доста туристи са викали неволята на нея. На Малкия му е сефте сега. На Четери. 8)

Kent написа:Ден Втори.
Предната вечер валя. .........

Браво, супер снимки:)

Не е чесно, да знаеш! Взел си моя разказ, с тая разлика, че планината е друга, параклисите също.

Отново страхотни снимки, благодаря ти Кент-е! :)

Kent написа:

vyara написа:Кенте, като гледам твоите дечица и си мечтая кога и аз ще тръгна из планините с моите На колко години бяха като ги заведе по преходи за първи път?

Йоана на пет години качи пет от седемте Персенка, при ходово време за два дни около 20 часа. Но, бавничко. Със супички на примусче при всеки признак за глад и преумора. Същото лято издрапа към Ботев по Тарзановата. Таз пътека е корава и съм бил свидетел как доста туристи са викали неволята на нея. На Малкия му е сефте сега. На Четери. 8)

Тарзановата пътека съм я качвала. Има едно - две места, дето са си направо опасни. Ти обаче ме надъхваш и вдъхновяваш. След година - две мисля да започна и аз да ги водя. Адски ми липсва планината

Въздъх, въздъх, въздъх!!! Благодаря много за прекрасната разходка!

Kent написа:

Много благодаря!
Страхотни снимки!


П.П. Ииииииииии, начиииииииии.... И аз искам да правя такива снимки... А с моята фотовъшка не стават!
Шъ си вземъ друг, като сбера парички.

П.П.П. Що не пусна снимката на дзилениъ, бе?

Наздраве!

то не е и завист...
ами е удивление,радост..че можете и го правите.
Някак си...

Влачих ги моите...трима мъже...
Ама моят ентусиазъм не стига за 4-ма...
Явно още ми трябва...та да се разпредели...

чудесни снимки.
разказът, както се очаква , те увлича и сякаш сме там.

Забелязваш точно тези дребни детайли ,които и аз бих видяла.
Само дето на Папаз чеир имаше диви ягоди ,а не къпини.
И Марко искаше още.

третата част?

doktorka написа:то не е и завист...
ами е удивление,радост..че можете и го правите.
Някак си...

Влачих ги моите...трима мъже...
Ама моят ентусиазъм не стига за 4-ма...
Явно още ми трябва...та да се разпредели...

чудесни снимки.
разказът, както се очаква , те увлича и сякаш сме там.

Забелязваш точно тези дребни детайли ,които и аз бих видяла.
Само дето на Папаз чеир имаше диви ягоди ,а не къпини.
И Марко искаше още.

третата част?

Благодаря, третата част като ме разпрегнат малко от Работния Плуг

Kent написа: ...

На другия ден т.е. на 24-ти бяхме запланували трек до с.Ситово, директно през Билото, в източна посока от Орехово. Времето обаче, май беше решило друго. Сутринта валеше....та се наложи да си пия кафето на верандата и цели 10 минути да гледам навъсено облаците докато се поразбягат 8)


Тримата Мускетари сред Тихия Есенен Изумруд на Обширните Родопски Поляни. Това е СИ от Орехово.


Пак малко фауна. Шипката е често срещана навсякъде. Но, почти никой не я забелязва. Сигурно щото мястото е именно тук, на фона на мъглата и Зеленината на готвещата се за зимен сън планина.






Отначало Третия Мускетар не щеше много да върви нагоре, но ...ашколсум на Мама и първото и образование /филология/...умее да измисля тя безкрайно количество интересни приказки, че и толкова дълги та докато дойде края и току виж е стигнал нивото на облаците :)

И дори до поредицата Лескови Тунели 8)

...че и по-нагоре


Мъглата естествено се източваше тихомълком от улеите и току ни "даряваше" с компанията си...


Всичкото хубаво, ама Дяцата огладняха. И Жената ми каза - "Намери поляна. Ама с вода"
Речено-сторено...след десетина минути ... ей я Водата 8)


И Поляната...


А, както Храната прави Борбата, тъй и Водата прави Храната... А, Поляната осигурява незаменима логистична подкрепа за разни седалищни части ... особено, ако изобилства с множество плоски камъни...
Явно щяхме да сме дотук, на около 3 часа ходово време от "базата". С Жената надзърнахме и на дестина минути по-нагоре, но уви Ситово не се виждаше. Бяха го "изяли" мъглите от другата страна на билото.
И тръгнахме да се връщаме...
Есенна Родопска Звезда /аз тъй я кръстих/ , накой и викат просто див карамфил сигурно, ама това долу...

Надолу по Пътеката 8)

Още Флора. На фона на Мъгливите планини папура изглежда наистина малко екзотично...

Последна снимка. В дъното е Орехово, на два часа по циферблата е Дуплевски камък /онази острата скала/.

Еми това е всичко горе-долу. Приятно четене-гледане. Зеления ще го постна после, че ся не ми се занимава ... щото просто ми се спи

Върха е, Кенте, благодаря!

Я кажи с какъв апарат снимаш?

Докторе, пу да не им е уроки, ама тоя малкия голям палангозин бе (красив е българския език)

Да са ви живи и здрави. И да ви слушат само за големите неща...

Set написа:Докторе, пу да не им е уроки, ама тоя малкия голям палангозин бе (красив е българския език)

Да са ви живи и здрави. И да ви слушат само за големите неща...

Ха..палангозин..последно от баба съм я чувал, яка дума е, да. Или Таласъм ... щото все баласи и обаря Когато е буден, де. И когато е извън кенефа. Там мълчи замислено 8)

страхотно 8)

гората с мъглата ще я гледам на екрана, много хубава

dецата, пу-пу да не им е уроки какви са светли

Благодаря за виртуалната разходка, приятелю. 8)
Тази година не успях да отида на планина
Много се радвам, че те има тук

Kent написа:
Така беше първия ден. Сори, че е дълго
Но следва и продължение

За теб си мислех тези дни и спътницата ти. Чудех се как сте изкарали и дали много дъжд ви е валял Дали си ми звънял и т.н. ....че имах проблемация със звънилото