3o4o.net

Много ми е странно.. Правя в момента някакъв измислен паралел на неща, попаднали ми донякъде случайно (Ирена Доускова, Дубравка Угрешич), за които коленопреклонно благодаря на Мнемо и Безобидната, а може би - не (не случайно!), и сравнявам с действителността, спомените ми и примерно Теодора Димова... Чудя се защо трябва да се рови в старите рани и това ли е функцията (фикцията??) на литературата?? То това спор стар като света де, за кво служат книгите... ама.... Какво е паметта, родовата, историческата? Защо патриархалното начало е толкова силно у нас? Защо една разпаднала се общност е по-силна от една разпадаща се такава? Защо соца е толкова модерна тема у авторите от пост соца? Съвременната славянска литература е странно нещо. Уж е различна, а е толкова близка. Плач по отминалото детство и младост, ненавист към социализма/комунизма/СССР и същата омраза (в руската) към янките. Само дето при тях (руснаците) има много сатира.. При нас - фотографиране на настоящето, при бившите "империи" - някъде между "осанна" и "разпни го" на миналото. Литературата като аутодафе - написваш го, изливаш го, отърсваш се, очистваш се... Или другият вариант - осмиваш го и забравяш.

П.П. Дразни ме прозирността на изходния текст, липсата на редактор, елементарните правописни грешки. Това между другото, но не е маловажно. Иска ми са да мога да ги прочета в оригинал... И големият ми проблем е, че мога (да ги прочета), но не мога да си ги намеря..

Рефлексия...

П.П.1. Една приятелка, която много обичам, ми сподели, че битът убива желанието й да чете, но не й да слуша музика (добре, де, няма да напиша думата с Ш.):rotfl24: Мен пък битието ми убива желанието да слушам музика, но потъвам в литературата. Напоследък странно съвременна и от нашия регион. Така се случи просто! И май стигнах до извода, че предпочитам да си чета старите любими предимно задокеански книги... И че едно магаре може да е по-важно от всичко

Когато споменът е още отворена рана, като го събудиш - боли... Може би е това!

Рефлексия...

П.П.2. Препрочитам си (успоредно с тия двете дами) една друга дама, дето "роди" един Хари и ми е много гот

Тази тема предполага дълъг и задушевен разговор.
И я усещам като очакваща участието ми - най-вече заради магарето.
Само че тази твоя приятелка, която също много те обича, освен че не може да чете, затисната от бита, започва да не може и да пише.

Преглътнатите страхове и болки са най-големите, Чаве, защото продължават да растат непрекъснато.
На това се гради цялата психотерапия.
Писането е споделянето им, показването им, подреждането им, извеждането им извън теб.
Това е едната страна на писането за соца - защото от него почти никой добре помнещ го не излезе небелязан по някакъв начин. Дори и да го мислиш като травма на общността - пак е същото. Просто някой я долавя и я показва, както я е усетил.
Другата, разбира се, е актуалността, модерното, харчещото се в момента. Това, което интересува Запада. Не знам как е в тази книга на Угрешич, но точно тези тенденции са много ясно показани във "Форсиране на романа река" или в "Четенето забранено" - трябва да погледна къде беше.

Патриархалното у нас е съвсем друга тема, поне според мен. Също много интересна и близка ми.
Но не ми се пише сега. Може би по-нататък.

А най-истинското е действително магарето.
Макар че Доускова страшно ми харесва именно с този фотографски, безпристрастен поглед.

4avdar4e написа: Литературата като аутодафе - написваш го, изливаш го, отърсваш се, очистваш се... Или другият вариант - осмиваш го и забравяш.

grin:

за авторът - да. а за този, който чете? разтоварваш от твоята каруца на възприятията купчина въглища, пък кой ще ги натовари на своята... ще иска ли да ги натовари... ще успее ли да ги запали тия твои мокри въглища... или ще избере музиката

аз предпочитам литературата да задава въпросите, които ме интересуват и да търси техните отговори или поне варианти на отговори. дали избира за среда соц-а или средновековието - това не е основното.
а нелитературата - публицистика, мемоари, исторически книги... в тях търся обратното.

пише се

прозрачност а не прозирност:blum:

праи ми впечатление че мнооо грозно се пише у форума:rotfl24:

Quid написа:пише се

прозрачност а не прозирност:blum:

праи ми впечатление че мнооо грозно се пише у форума:rotfl24:

прозирност е, ако се взираш
а ако се дзвериш - е те тогава се пише прозрачност:winkw:

bead_ написа:

Quid написа:пише се

прозрачност а не прозирност:blum:

праи ми впечатление че мнооо грозно се пише у форума:rotfl24:

прозирност е, ако се взираш
а ако се дзвериш - е те тогава се пише прозрачност:winkw:

Би ли ми разяснила разликата между рефлесия и рефлексия. Благодаря.

bead_ написа:

Quid написа:пише се

прозрачност а не прозирност:blum:

праи ми впечатление че мнооо грозно се пише у форума:rotfl24:

прозирност е, ако се взираш
а ако се дзвериш - е те тогава се пише прозрачност:winkw:

прозрачност или прозирност ?

кво ще избереме

мен са ме учили че езика трябва да е елегантен:blum:

vyara написа:

bead_ написа:

Quid написа:пише се

прозрачност а не прозирност:blum:

праи ми впечатление че мнооо грозно се пише у форума:rotfl24:

прозирност е, ако се взираш
а ако се дзвериш - е те тогава се пише прозрачност:winkw:

Би ли ми разяснила разликата между рефлесия и рефлексия. Благодаря.

разликата е в количеството кафе на закуска. ако е било двойно - рефлексия, ако е било единично - рефлесия /а мое и в дупчиците на клавиатурата да е попаднало праче от сандвича и да не бачка клавиша "к":winkw:/. моля.

vyara написа:

bead_ написа:

Quid написа:пише се

прозрачност а не прозирност:blum:

праи ми впечатление че мнооо грозно се пише у форума:rotfl24:

прозирност е, ако се взираш
а ако се дзвериш - е те тогава се пише прозрачност:winkw:

Би ли ми разяснила разликата между рефлесия и рефлексия. Благодаря.

рефлесия аз не знам кво е

аз като не знам и си питам
рефлексия - тва съм го срещал

bead_ написа: аз предпочитам литературата да задава въпросите, които ме интересуват и да търси техните отговори или поне варианти на отговори. дали избира за среда соц-а или средновековието - това не е основното.
а нелитературата - публицистика, мемоари, исторически книги... в тях търся обратното.

И аз така. Под обратното(понеже обичам да конкретизирам понякога) разбирам, да ми предоставя аргументирани гледни точки, за които не съм се сетил сам. Това ми доставя удоволствие и затова всъщност чета "нелитература"

bead_ написа:

vyara написа:

bead_ написа:

Quid написа:пише се

прозрачност а не прозирност:blum:

праи ми впечатление че мнооо грозно се пише у форума:rotfl24:

прозирност е, ако се взираш
а ако се дзвериш - е те тогава се пише прозрачност:winkw:

Би ли ми разяснила разликата между рефлесия и рефлексия. Благодаря.

разликата е в количеството кафе на закуска. ако е било двойно - рефлексия, ако е било единично - рефлесия /а мое и в дупчиците на клавиатурата да е попаднало праче от сандвича и да не бачка клавиша "к":winkw:/. моля.

а като е куатро кафето а
мое и вибрация да е станало
у последно време не падам под 10 кафета

Quid написа:
а като е куатро кафето а
мое и вибрация да е станало
у последно време не падам под 10 кафета

Green Light написа: разбирам, да ми предоставя аргументирани гледни точки, за които не съм се сетил сам.

И аз така.
И не само в книжките, а и по такива хора се заглеждам и заслушвам...

4avdar4e написа:Много ми е странно.. Правя в момента някакъв измислен паралел на неща, попаднали ми донякъде случайно (Ирена Доускова, Дубравка Угрешич), за които коленопреклонно благодаря на Мнемо и Безобидната, а може би - не (не случайно!), и сравнявам с действителността, спомените ми и примерно Теодора Димова... Чудя се защо трябва да се рови в старите рани и това ли е функцията (фикцията??) на литературата?? То това спор стар като света де, за кво служат книгите... ама.... Какво е паметта, родовата, историческата? Защо патриархалното начало е толкова силно у нас? Защо една разпаднала се общност е по-силна от една разпадаща се такава? Защо соца е толкова модерна тема у авторите от пост соца? Съвременната славянска литература е странно нещо. Уж е различна, а е толкова близка. Плач по отминалото детство и младост, ненавист към социализма/комунизма/СССР и същата омраза (в руската) към янките. Само дето при тях (руснаците) има много сатира.. При нас - фотографиране на настоящето, при бившите "империи" - някъде между "осанна" и "разпни го" на миналото. Литературата като аутодафе - написваш го, изливаш го, отърсваш се, очистваш се... Или другият вариант - осмиваш го и забравяш.

П.П. Дразни ме прозирността на изходния текст, липсата на редактор, елементарните правописни грешки. Това между другото, но не е маловажно. Иска ми са да мога да ги прочета в оригинал... И големият ми проблем е, че мога (да ги прочета), но не мога да си ги намеря..

Рефлексия...

П.П.1. Една приятелка, която много обичам, ми сподели, че битът убива желанието й да чете, но не й да слуша музика (добре, де, няма да напиша думата с Ш.):rotfl24: Мен пък битието ми убива желанието да слушам музика, но потъвам в литературата. Напоследък странно съвременна и от нашия регион. Така се случи просто! И май стигнах до извода, че предпочитам да си чета старите любими предимно задокеански книги... И че едно магаре може да е по-важно от всичко

Когато споменът е още отворена рана, като го събудиш - боли... Може би е това!

Рефлексия...

П.П.2. Препрочитам си (успоредно с тия двете дами) една друга дама, дето "роди" един Хари и ми е много гот

Не мога да кажа, че те разбрах, но усетих настроението ти. Влюбването в книгите е благодатна любов, понеже е взаимна. Искам да кажа, че голямата част от прочетените книги, ги чувстваш, като приятелчета. Твои си рагаци.
Вчера на лаф един приятел многословно ми рекламираше процедурата "почистване на лимфата" не ми се смейте, не помня точния термин. Значи слагаш си краката в съд с вода, включват те и машината изцежда токсините от тебе. Накрая водата ставала черна(питах го бе да не са ти били мръсни краката, ми ли ги, пък той ми се обиди). Много запален е човека- всичките, вика, токсини излизат, веднъж годишно да го прави човек и се чувства прероден. Има енергия, настроението му се оправя, умората изчезва, бе нов човек направо. Така ми действат книгите на мене. Колкото по- дълбоко се потопя, толкова по- силно ми извличат токсините от лимфите. И значи толкова по- нов ставам.

На мен ми е още по-странно като те чета

не ми допада на мен съвременната славянската литература дето се е заровила в стари рани

не ми допада, защото едно изкривяване усещам, една неистина
сякаш обида някаква към света има у тези хора
сякаш бъдеще не съществува

не мисля, че партриархалното начало е толкова силно
напротив
изглежда силно само в техните книжки

защо не погледнат към бъдещето

или поне да наострят повече перцата си
тогава по ще стават за четене.....

4avdar4e написа:Много ми е странно.. Правя в момента някакъв измислен паралел на неща, попаднали ми донякъде случайно (Ирена Доускова, Дубравка Угрешич), за които коленопреклонно благодаря на Мнемо и Безобидната, а може би - не (не случайно!), и сравнявам с действителността, спомените ми и примерно Теодора Димова... Чудя се защо трябва да се рови в старите рани и това ли е функцията (фикцията??) на литературата?? То това спор стар като света де, за кво служат книгите... ама.... Какво е паметта, родовата, историческата? Защо патриархалното начало е толкова силно у нас? Защо една разпаднала се общност е по-силна от една разпадаща се такава? Защо соца е толкова модерна тема у авторите от пост соца? Съвременната славянска литература е странно нещо. Уж е различна, а е толкова близка. Плач по отминалото детство и младост, ненавист към социализма/комунизма/СССР и същата омраза (в руската) към янките. Само дето при тях (руснаците) има много сатира.. При нас - фотографиране на настоящето, при бившите "империи" - някъде между "осанна" и "разпни го" на миналото. Литературата като аутодафе - написваш го, изливаш го, отърсваш се, очистваш се... Или другият вариант - осмиваш го и забравяш.

П.П. Дразни ме прозирността на изходния текст, липсата на редактор, елементарните правописни грешки. Това между другото, но не е маловажно. Иска ми са да мога да ги прочета в оригинал... И големият ми проблем е, че мога (да ги прочета), но не мога да си ги намеря..

Рефлексия...

П.П.1. Една приятелка, която много обичам, ми сподели, че битът убива желанието й да чете, но не й да слуша музика (добре, де, няма да напиша думата с Ш.):rotfl24: Мен пък битието ми убива желанието да слушам музика, но потъвам в литературата. Напоследък странно съвременна и от нашия регион. Така се случи просто! И май стигнах до извода, че предпочитам да си чета старите любими предимно задокеански книги... И че едно магаре може да е по-важно от всичко

Когато споменът е още отворена рана, като го събудиш - боли... Може би е това!

Рефлексия...

П.П.2. Препрочитам си (успоредно с тия двете дами) една друга дама, дето "роди" един Хари и ми е много гот

Чаве, много те харесвам такава, ти знаеш. Извира от теб. Някои хора блестящо изразяват с една дума, но не могат с много. За разлика от теб.

Много хубаво си го казала "Когато споменът е още отворена рана, като го събудиш - боли... Може би е това!"
Мисля, че е това. Най-лесно подминаваме негативни спомени затваряйки ги. Не сме се разплакали за миналото, не сме го преживяли, не сме го изстрадали и преминали прощавайки, и чак тогава затворили.
Психологически. Соц-а не е най-добрия пример, но мисля, че е на същия принцип. Всички се втурнаха да се правят, че не е било и този, който се обърне назад бива анамосан от нас вътрешно. Защото не е било точно така. Спрямо нас. А и да е било трябва да се забрави.
И пак има връзка с идеята за уникалността на човека днес, когато вече не може да съпреживее един общ мит, за да се освободи от натрупаната шлака на годините.
Мдам.

Quid написа:мен са ме учили че езика трябва да е елегантен:blum:

...нежен и чувствен

zmeu написа:

Quid написа:мен са ме учили че езика трябва да е елегантен:blum:

...нежен и чувствен

ми да:rotfl24: