3o4o.net

Аз все четях... Край влажните стъкла
ръмеше дъжд в следобедна мъгла.
Не чувах вече вятъра навън,
четях като насън.
От страниците гледаха лицата
на хора, с мисли губещи се в мрак.
А времето бе спряло своя бяг.
Аз виждах как засипва светлината
мъглявостта от думи, виждах как
се рее: вечер, вечер... над словата.
Аз не отмествах поглед: редовете
се късаха и думите им вече
се пръскаха, без нищо да им пречи.
Аз знаех, че небето е далече
над паркове с лъчиста светлина.
Но слънцето след тази лятна вечер
ще мине пак - сега настъпва тя
и някак все по-малко се пилее
над хората по дългите алеи,
и чуват те как почва да живее
шумът на най-нищожните неща.
Но вдигна ли очи, не ми се струва,
че този странен свят е станал друг.
Което у мен, вън съществува -
без граници е то и там, и тук,
и сякаш все по-силно ме вълнува.
Докосна ли с очите си нещата
и хората, разраства се Земята,
прегръща цялото небе почти,
а първата звезда над равнината
като последен селски дом блести.

Райнер Мария Рилке

ох, блазе му на лирическия, възвисил се е

Мнемо, настръхнах

Това съм ... аз

П.П. Никога не го бях чела, благодаря

П.П.П. Коя година е писано? Уф, Мара подробната

4avdar4e написа:Мнемо, настръхнах

Това съм ... аз

П.П. Никога не го бях чела, благодаря

П.П.П. Коя година е писано? Уф, Мара подробната

1901

И аз не бях.
Даже не знаех, че тази книга я има у дома.

Ето ви още нещо от него, щом сте фенове.

Май не са му сила преводите на Христо Стоев,но....



Рилке и музиката


Из Сонети към Орфей, сонет 2

Почти момиче тя се появи
из това едничко щастие на песен и на лира,
светлееща през пролетни воали,
положи си постеля в моето ухо.

Заспа във мен. И всичко бе сън неин.
- Дървета, на които се възторгвах
и тези осезаеми далечини, изпълнени ливади,
и всеки захлас мой, засегнал ме извътре.

И тя просъни този свят. О пеещ боже,
как я ти завърши, тъй що да не копнее
да е будна? Виж, тя възкръсна и заспа.

Смъртта й, где е тя? Дали ще преоткриеш тоз мотив
преди да се разсипе песента ти?
Къде потъва тя из мен? – Почти момиче...





Und fast ein Mädchen wars und ging hervor
aus diesem einigen Glück von Sang und Leier
und glänzte klar durch ihre Frühlingsschleier
und machte sich ein Bett in meinem Ohr.

Und schlief in mir. Und alles war ihr Schlaf.
Die Bäume, die ich je bewundert, diese
fühlbare Ferne, die gefühlte Wiese
und jedes Staunen, das mich selbst betraf.

Sie schlief die Welt. Singender Gott, wie hast
du sie vollendet, daß sie nicht begehrte,
erst wach zu sein? Sieh, sie erstand und schlief.

Wo ist ihr Tod? O, wirst du dies Motiv
erfinden noch, eh sich dein Lied verzehrte? -
Wo sinkt sie hin aus mir? ... Ein Mädchen fast ...

Мнемозина написа: 1901

И аз не бях.
Даже не знаех, че тази книга я има у дома.

Мдааа, некои не сме се променили, въпреки достолепната си възраст

П.П. Най-големият кеф, като разчиствах стаята преди да се намъкнем тук, беше сортирането на книгите... Кеф за мен, загуба на време за други Сядах и се зачитах и започваше безвремието..

Благодаря!

Ето и още малко (тези преводи са на Стоян Бакърджиев):

Невзрачни, бедни думи, те през дните
са тъй щастливи - аз съм влюбен в тях.
Аз им придавам още багри скрити
и те се радват, радват с трепет плах.

И тия думи, вече обновени,
тъй че това да види и дете,
не са и чути в песни вдъхновени,
но виж - пристъпват в песента ми те.

4avdar4e написа:

Мнемозина написа: 1901

И аз не бях.
Даже не знаех, че тази книга я има у дома.

Мдааа, некои не сме се променили, въпреки достолепната си възраст

П.П. Най-големият кеф, като разчиствах стаята преди да се намъкнем тук, беше сортирането на книгите... Кеф за мен, загуба на време за други Сядах и се зачитах и започваше безвремието..

Тихо, тихо.
Озаптявам се... почти.

Пипилота Шантиклер написа: Und fast ein Mädchen wars und ging hervor

Когато, някога преди сто лета , учех немски (това беше 2-ри опит, първият беше в 1-ви клас, но тогава заспивах над умлауитите), попаднах на страхотна преподавателка. Тя, освен че ни говореше само на немски, ни мъчеше с проза и поезия... Което пък ми припомни един страхотен преподавател от СУ, при когото в 1 курс учехме чешки чрез поезия. Наизустявахме стихове и тактувахме... Да, с ръка, дължината на чешката дълга гласна е 4 такта, езикът е музика..

П.П. Най-добрите преводачи (които познавам) като правило са "слухари", чуват езика и могат да свирят на някой инструмент, странно.. сега се замислих

Което пък ми припомни един страхотен преподавател от СУ, при когото в 1 курс учехме чешки чрез поезия. Наизустявахме стихове и тактувахме... Да, с ръка, дължината на чешката дълга гласна е 4 такта, езикът е музика..

чаве,
умрех да се смеем като си представих как седите и пеете на лекция...
тва ако аз учех чешка филология при тоз преподавател,щяха д аме изгонят след първото упражнение...
квато съм песнопойка!:lol:

doktorka написа: чаве,
умрех да се смеем като си представих как седите и пеете на лекция...
тва ако аз учех чешка филология при тоз преподавател,щяха д аме изгонят след първото упражнение...
квато съм песнопойка!:lol:

Чеки, ние не пеехме, ние рецитирахме.... Но пеехме при друга преподавателка, пак в първи курс. Кръчмарски песни. И народни, и възрожденски.. На чешки:blink: И ни забраняваха да си превеждаме или да търсим думите. И двамата.

Добре, че стаичката ни беше далеееееч от всички останали