Празници
Публикувано на: 29.04.08, 16:40
Празници нали са и аз като всички реших, че тоя път вече, няма мърдане, ще си почина. Вечерта преди Великден отидохме в сестра ми, там купон и много смях, на църква в 12, после малчуганите заспаха, айде на ръце, в колата и в къщи. На другият ден, по план – мързел. Сутринта- закуска, кафенце, не се работи ни- що. Никаква прах, никакви усилия. Великата тайна на водата в DVD-то, пуканки и почивка. Мило, вика ми Бейби, нашите ще ходят до сестрата, дали да не им кажем да минат и през къщи? – Да минават – викам. Аз обичам всички и много ми е приятно да виждат как хубаво мога да почивам. - Ще хапнеме вкусно с една- две чаши винце, пък после - следобеден сън. Нищо не може да ми развали настроението. Мило- тва пак Бейби- с нашите ще дойдат и сестрата. – Браво – викам- много обичам сестра ти. - Мило, айде да отидеш до Фантастико и да купиш пържоли, че няма какво да сложа на масата. И пресни картофи, лук и домати, и краставици. И зелена салата.
Колко пъти стана, и казвам, че хич не обичам да ми вика „Мило”!
Бегом до Фантастико, после до плод и зеленчука, после в къщи дъската, ножа и салатата. „Великата тайна” ме чака спряна на пауза. Малките измислиха подредбата на масата, аз наредих мокрия бар, запалихме де що има свещи из къщи и хоп пристига делегацията. Племенничката ми е седем годишно ослепително гадже, което влиза като Мерелин. Знае че отдавна съм безвъзвратно пленен, опитомен и смазан. Ако иска, ми дава да я целуна, ако не иска – не. Сега дава. Баджанака нахълтва многословно с украинска водка в ръка, следва и останалата част: тъст, тъща, сестрата на Бейби и последен, но не по значение- четиримесечния племенник. Около който всички жени се завъртат, все едно във водовъртеж. След като радостта от срещата се уталожва, всички сядаме. Баджо, както му е ред взима думата и купона почва. 6 часа по- късно сме във фазата, в която поучаваме сестрите как трябва да се държат с роднините си, а те ни гледат и не спират да се чудят, кой ги би, че да се оженят за такива идиоти. Обяда отдавна е преминал, всъщност преминала е и вечерята и нещата си клонят към сериозен запой. Слава богу, най- малкия е тук и майка му е неговият пророк. Ставай! Трябва да къпем бебето! Баджо се опитва да протестира, дори за секунда взима превес, но той много е изпил, а на нея здраво и е писнало, и нещата си идват по местата. На прощаване - няколко съвета към мен. Кълна се, че ще ги следвам! Когато си тръгват, прибираме галимацията, нощта е в пълна власт, неуморните малчугани играят докато си прибират играчките, успяваме и този път да ги паркираме в креватите без разправии. И се трупясваме.
Другият ден е почивен ден, затова с раздразнение, но и с известна злобна радост прекъсвам алармата на джиесема и се връщам в топлото легло. Това обаче е временна победа. Гадината не се дава лесно, само чака да се унеса и започва да звъни все едно някой я коли. Вдигам с кръвясали очи. Хриптя. Отсреща: жизнерадостен цигански глас. Ало, бате, здравей! Вальо се обажда. Не е ясно как успявам да съобразя, но се сещам, че тоя Вальо действително трябваше да ми се обади днес. Верно, че чак към 9 и половина, пък сега е доста преди осем, но така или иначе човека има известно основание да звъни. Пращам го да пие кафе и да ми звънне след половин час, и се излюпвам. Срещата ми с тоя циганин изисква известно обяснение, затова леко ще се отколоня от хронологията, иф ю донт майн, дет се вика.
В живота на всеки мъж идва един етап, когато е по- лесно да уйдисаш на жена си, отколкото да измисляш оправдания за да изкръшкаш от домашна работа. В такъв момент на слабост, аз, под диригентството на Бейби, изчистих фамилния таван. Изкарахме вековните семейни съкровища и педесе килограма прах и ги струпахме, естествено, в общия такъв. Как да е, под всесъседско презрение и гняв, изкарахме зимата, но дойде момент, в който трябваше да ги разкараме. Наех, значи аз гореспоменатия Вальо, пък той определи, като единствено възможен ден - вторият ден на Великден. Много важно. Давам му ключа от тавана, метам по един поглед, че да изнесат всичко и това е. Аз, да работя нямам ни-как-во намерение. Тръгва по план. Давам нареждания, редя заплахи и работата почва. Слизам за малко да видя, че товарят нещата в камион, а не ги хвърлят около кофите за боклук или не дай Боже в съседските дворове и успокоен се прибирам. Я, викам си, да зема, да ги накарам, да изкарат и бетонната пътека от двора. Тя е от рехав бетон, през градинката. Мое дело, обаче стана много арт. И е толкова крива, че по нея- а си стъпил, а си си изкълчил нещо. Сега е момента да я разбия. Хващам кирката и за има- няма петнайсе минути и виждам сметката. Вальо- викам- я подхвани и тая пътека, хем да си починеш малко от качване по стълби. Трябва още няколко пъти да му го кажа, докато зацепи, но момчето се оказва схватливо и разбра. Изнесе пътеката, а аз заравних пръстта и сложих плочки. Има нужда от още, обаче като за почивен ден – толко. Прибирам кирката с приятната умора, на човек , който го чака кафенце в къщи. Отбивам се, да видя как е хавата, около камиона и там се натъквам на находка. Половината ми таван е подпрян на близкия трафопост, а бетонените парчета от пътеката, са под и до контейнерите за боклук. Изнасям се до тавана, че да сгепцам Вальо, и там се натъквам на подобно положение. Усилено се мете около купчините със стари неща, останали в тоя таван от юрския период. Самите купчини, обаче са недокоснати. Първи разбор на ситуацията с Вальо на тавана. Втори разбор и отбелязване на мероприятия по стълбите, където се стеле чувствителна част от фамилния боклук. И трети разбор пред камиона. На третия разбор споменавам, какво бих направил ако нещата продължат така. Имам и публика от баби. Спор с циганина собственик на камиона, дали и какво трябва, да се изхвърля в камиона. Бабите сформират агитка. Накрая работата се концентрира в необходимите три полета: таван, стълби и камион. Вальо споменава факта, че са дошли без чували за боклук, без метли и без лопати. За да чистят. Тичам до мазето и осигурявам, каквото трябва. За по- лесно се качвам и измитам половината таван за показно. После го измитам пак, заради финия начин, по който пълнят чувалите. Нататък върви лесно, понеже циганите много обичат така. Когато ги юркаш и ги бройкаш, на тях работата им спори и за нула време отхвърлят сума чудо. След около два часа стигаме до последен напън, после инспекция с Вальо и всичко е тип- топ. Разплащаме се, идва и чистачката, та да измете и измие, всичко е песен. Аз влизам в банята. Тоя път се къпя бързо, понеже искам да почивам, да мързелувам и да се изтягам на дивана. Излизам едва ли не задъхан от бързане и тогава гадното, долно, злопаметно същество пак се раззвънява Дзъррр, дзъррр, дзъррр…. Един клиент бил наблизо. Понеже бил болен предната седмица и не сме могли да се срещнем, дали съм нямал нещо против да се видим сега.
Кой? Аз? Ма как!
Обличам се на тъгъдък, взимам едни мостри, за които ще стане въпрос на срещата и хуквам. На входа на кооперацията се сещам, че съм си забравил едно листче с важни драсканици и звънкам на Бейби по домофона, да ми отвори. По улицата върви един съсед и мързеливо бута колело.
- Ейй вика, нямаш ли си ключ, та разкарваш жена си? Ама може ли, да си толко мързелив?!
Обърнах се аз тогава, така лекичко към него, че да го погледна и той веднага се качи на колелото. И отпраши.
Колко пъти стана, и казвам, че хич не обичам да ми вика „Мило”!
Бегом до Фантастико, после до плод и зеленчука, после в къщи дъската, ножа и салатата. „Великата тайна” ме чака спряна на пауза. Малките измислиха подредбата на масата, аз наредих мокрия бар, запалихме де що има свещи из къщи и хоп пристига делегацията. Племенничката ми е седем годишно ослепително гадже, което влиза като Мерелин. Знае че отдавна съм безвъзвратно пленен, опитомен и смазан. Ако иска, ми дава да я целуна, ако не иска – не. Сега дава. Баджанака нахълтва многословно с украинска водка в ръка, следва и останалата част: тъст, тъща, сестрата на Бейби и последен, но не по значение- четиримесечния племенник. Около който всички жени се завъртат, все едно във водовъртеж. След като радостта от срещата се уталожва, всички сядаме. Баджо, както му е ред взима думата и купона почва. 6 часа по- късно сме във фазата, в която поучаваме сестрите как трябва да се държат с роднините си, а те ни гледат и не спират да се чудят, кой ги би, че да се оженят за такива идиоти. Обяда отдавна е преминал, всъщност преминала е и вечерята и нещата си клонят към сериозен запой. Слава богу, най- малкия е тук и майка му е неговият пророк. Ставай! Трябва да къпем бебето! Баджо се опитва да протестира, дори за секунда взима превес, но той много е изпил, а на нея здраво и е писнало, и нещата си идват по местата. На прощаване - няколко съвета към мен. Кълна се, че ще ги следвам! Когато си тръгват, прибираме галимацията, нощта е в пълна власт, неуморните малчугани играят докато си прибират играчките, успяваме и този път да ги паркираме в креватите без разправии. И се трупясваме.
Другият ден е почивен ден, затова с раздразнение, но и с известна злобна радост прекъсвам алармата на джиесема и се връщам в топлото легло. Това обаче е временна победа. Гадината не се дава лесно, само чака да се унеса и започва да звъни все едно някой я коли. Вдигам с кръвясали очи. Хриптя. Отсреща: жизнерадостен цигански глас. Ало, бате, здравей! Вальо се обажда. Не е ясно как успявам да съобразя, но се сещам, че тоя Вальо действително трябваше да ми се обади днес. Верно, че чак към 9 и половина, пък сега е доста преди осем, но така или иначе човека има известно основание да звъни. Пращам го да пие кафе и да ми звънне след половин час, и се излюпвам. Срещата ми с тоя циганин изисква известно обяснение, затова леко ще се отколоня от хронологията, иф ю донт майн, дет се вика.
В живота на всеки мъж идва един етап, когато е по- лесно да уйдисаш на жена си, отколкото да измисляш оправдания за да изкръшкаш от домашна работа. В такъв момент на слабост, аз, под диригентството на Бейби, изчистих фамилния таван. Изкарахме вековните семейни съкровища и педесе килограма прах и ги струпахме, естествено, в общия такъв. Как да е, под всесъседско презрение и гняв, изкарахме зимата, но дойде момент, в който трябваше да ги разкараме. Наех, значи аз гореспоменатия Вальо, пък той определи, като единствено възможен ден - вторият ден на Великден. Много важно. Давам му ключа от тавана, метам по един поглед, че да изнесат всичко и това е. Аз, да работя нямам ни-как-во намерение. Тръгва по план. Давам нареждания, редя заплахи и работата почва. Слизам за малко да видя, че товарят нещата в камион, а не ги хвърлят около кофите за боклук или не дай Боже в съседските дворове и успокоен се прибирам. Я, викам си, да зема, да ги накарам, да изкарат и бетонната пътека от двора. Тя е от рехав бетон, през градинката. Мое дело, обаче стана много арт. И е толкова крива, че по нея- а си стъпил, а си си изкълчил нещо. Сега е момента да я разбия. Хващам кирката и за има- няма петнайсе минути и виждам сметката. Вальо- викам- я подхвани и тая пътека, хем да си починеш малко от качване по стълби. Трябва още няколко пъти да му го кажа, докато зацепи, но момчето се оказва схватливо и разбра. Изнесе пътеката, а аз заравних пръстта и сложих плочки. Има нужда от още, обаче като за почивен ден – толко. Прибирам кирката с приятната умора, на човек , който го чака кафенце в къщи. Отбивам се, да видя как е хавата, около камиона и там се натъквам на находка. Половината ми таван е подпрян на близкия трафопост, а бетонените парчета от пътеката, са под и до контейнерите за боклук. Изнасям се до тавана, че да сгепцам Вальо, и там се натъквам на подобно положение. Усилено се мете около купчините със стари неща, останали в тоя таван от юрския период. Самите купчини, обаче са недокоснати. Първи разбор на ситуацията с Вальо на тавана. Втори разбор и отбелязване на мероприятия по стълбите, където се стеле чувствителна част от фамилния боклук. И трети разбор пред камиона. На третия разбор споменавам, какво бих направил ако нещата продължат така. Имам и публика от баби. Спор с циганина собственик на камиона, дали и какво трябва, да се изхвърля в камиона. Бабите сформират агитка. Накрая работата се концентрира в необходимите три полета: таван, стълби и камион. Вальо споменава факта, че са дошли без чували за боклук, без метли и без лопати. За да чистят. Тичам до мазето и осигурявам, каквото трябва. За по- лесно се качвам и измитам половината таван за показно. После го измитам пак, заради финия начин, по който пълнят чувалите. Нататък върви лесно, понеже циганите много обичат така. Когато ги юркаш и ги бройкаш, на тях работата им спори и за нула време отхвърлят сума чудо. След около два часа стигаме до последен напън, после инспекция с Вальо и всичко е тип- топ. Разплащаме се, идва и чистачката, та да измете и измие, всичко е песен. Аз влизам в банята. Тоя път се къпя бързо, понеже искам да почивам, да мързелувам и да се изтягам на дивана. Излизам едва ли не задъхан от бързане и тогава гадното, долно, злопаметно същество пак се раззвънява Дзъррр, дзъррр, дзъррр…. Един клиент бил наблизо. Понеже бил болен предната седмица и не сме могли да се срещнем, дали съм нямал нещо против да се видим сега.
Кой? Аз? Ма как!
Обличам се на тъгъдък, взимам едни мостри, за които ще стане въпрос на срещата и хуквам. На входа на кооперацията се сещам, че съм си забравил едно листче с важни драсканици и звънкам на Бейби по домофона, да ми отвори. По улицата върви един съсед и мързеливо бута колело.
- Ейй вика, нямаш ли си ключ, та разкарваш жена си? Ама може ли, да си толко мързелив?!
Обърнах се аз тогава, така лекичко към него, че да го погледна и той веднага се качи на колелото. И отпраши.
велик си, но аз няма нищо да казвам, защото нали си ми слабост и само ще ме обвините в пристратие, да се включи Ести 
Шъ правим там на младежа място за ..... усамотение 
