3o4o.net

http://www.youtube.com/watch?v=Jii9zFqgWY4

Винаги ме е възхищавал Руският алкохолен гений.

с какъв финес си взе капата и бутилчицата:rotfl24:

Житената Питка написа:http://www.youtube.com/watch?v=Jii9zFqgWY4

Винаги ме е възхищавал Руският алкохолен гений.

каква девиация само
и каква упоритост
ма гащите гаче не бяха неговите май
много малки:rotfl24:

Житената Питка написа:http://www.youtube.com/watch?v=Jii9zFqgWY4

Винаги ме е възхищавал Руският алкохолен гений.

Пича си позна и шапката и бутилката... хич не се колебаеше какво още прави там...

баси изруда

Хич не е лесно така

Piqndurnik написа:Хич не е лесно така

Собствен опит или по разкази на очевидци?

Капинчо написа:

Piqndurnik написа:Хич не е лесно така

Собствен опит или по разкази на очевидци?

Виж му ника и не питай повече

Да си призная, екстраполирам. Чак толкова не съм се напивал. Или поне не помня

Piqndurnik написа:Да си призная, екстраполирам. Чак толкова не съм се напивал. Или поне не помня

Бе аз съм се напивал. Обаче не съм се борел така. Кротко си заспивам там, където трябва и толкова. Тоя много волеви излезе.

Помня веднъж се напих с бира. В техникума сме били, преди бала някъде. Така успях да се усмъртя, че тялото ми тотал блок. Седнах първо на една поляна и после си легнах. Помня всичко много ясно, ума ми беше трезвен, знаех че изпускаме последния рейс, разбирах че така ще настина, бе да ме питаш колко е пи - до седмия знак мога да ти го кажа. Да кажа, ама устата не се подчинява. Нито ръце, крака, очи, нищо. Не е в мойта власт. Автоматично каквото си върви - това е. Единственото което успях да изрека беше в отговор на молбите на приятелите ми, които се опитваха да ме пренесат до спирката или до близкия клуб(стопанисван от един от тях). "Разбирам ви, но не мога да ви помогна" - това им рекох. Искрено им съчувствах.
После бира не съм пил поне десет години. Честно.

Piqndurnik написа:Да си призная, екстраполирам. Чак толкова не съм се напивал. Или поне не помня

Така си оправдаваше еднАж и Мъжемелачка...

Green Light написа:Така успях да се усмъртя, че тялото ми тотал блок.

Аз не пия.
Но веднъж на младини и аз така, като теб се гипсирах.
Това ми е спомен за цял живот.
С един приятел бяхме в едно заведение, където свиреха наши познати - шумно, весело, настроение на 6...
Аз първоначално си поръчах само някакво коктейлче да се лигавя, щото нали не пия.
През цялата вечер уж смуках, смуках, а чашата ми все пълна. Той оня изверг ми поръчвал, поръчвал....
Ама аз, нали съсредоточена в музиката не обръщах внимание в шумотевицата оня кво си говори със серитьорката.
По едно време усетих, че нещо не е наред, защото китариста беше започнал да свири на две китари едновременно, а певицата беше нахапала два микрофона.....абе дублира ми се околния свят нещо.
Викам си ще отида до тоалетната да се наплискам с малко вода - гледала съм по филмите, че така правят.
Разстоянието до там имах чувството, че го прелетях. Тук-там стъпвах.
Влязох вътре и.....Блок! Гипс! Цимент!
Иначе и аз, като теб в ясна глава. Чувах и осъзнавах всичко, но не бях в състояние да си помръдна и клепачите дори.
Разбрах, че съм се насвяткала, но това не ми помогна.
Пред врата започна да се трупа опашка и да ми почукват напомнящо, че тоалетната не е моя адрес и трябва да си ходя.
Да, ама аз не мога да помръдна.
Нямам представа, колко време съм стояла вътре, но оня моя другар се притеснил, че съм умряла и дойде да ме търси.
Когато влезе в тоалетната помня, че със сетни сили успях само да му кажа "простак, това е дамската тоалетна".
Бях извлечена навън и подложена на доживотни подигравки, защото оня сега ми е кумец и няма как, виждаме се....
Но вече не пия с него.

Не знам защо, обаче като гледам нещо такова, започва да ми се вие свят.
Няма да бързам да ставам сега от компютъра, да не се окаже, че съм почнала и да залитам.

Green Light написа:
Помня веднъж се напих с бира. В техникума сме били, преди бала някъде. Така успях да се усмъртя, че тялото ми тотал блок. Седнах първо на една поляна и после си легнах. Помня всичко много ясно, ума ми беше трезвен, знаех че изпускаме последния рейс, разбирах че така ще настина, бе да ме питаш колко е пи - до седмия знак мога да ти го кажа. Да кажа, ама устата не се подчинява. Нито ръце, крака, очи, нищо. Не е в мойта власт. Автоматично каквото си върви - това е. Единственото което успях да изрека беше в отговор на молбите на приятелите ми, които се опитваха да ме пренесат до спирката или до близкия клуб(стопанисван от един от тях). "Разбирам ви, но не мога да ви помогна" - това им рекох. Искрено им съчувствах.
После бира не съм пил поне десет години. Честно.

:rotfl24::rotfl24:

"очи тъмнеят, глава се люшка, уста проклина цяла вселена"