БоЕВ написа:Тенкс - готинко...отново.
Нещо повече за надписа на първата снимка? Няма начин да си няма "история".
Непристъпните ниши и пещери са привличали исихастите
В обителта до Равна са открити хиляди графити и кръстове
На 22 км от първата ни столица Плиска, където през 864 г. княз Борис покръства българите и посреща учениците на светите братя Кирил и Методий, и на десетина км североизточно от днешна Провадия, край жп спирка Равна, през ранното средновековие бил изграден внушителен старобългарски манастир. Той се ползвал със завидна слава, защото бил свързан с владетелския двор на България. Предполага се, че в него е просветителствал свети Наум. Мястото се утвърдило като важен духовен център. По каменните блокове над основите му са открити 280 надписа, хиляди графити, кръстове и сцени, чието количество е по-голямо от откритите в Плиска, Преслав и Мадара, взети заедно. Археолозите установили и датата на освещаването на манастирската църква - 23 април 897 г. (четвъртата година от управлението на Симеон Велики). Черквата е с размери 20 на 14 м и според историци от цял свят не отстъпва по значение на Голямата базилика в Плиска.
По време на Втората българска държава в Овечката епархия се намирал един от седемте най-важни духовни центрове на България. Непристъпните скални ниши и пещери по платата край крепостта, която българите наричали Овеч, византийците - Проват, а турците - Таш хисар, открай време привличат монасите. Най-голям е броят им през ХIII-ХIV в., когато били построени множество нови скални манастири. Те приютили монасите исихасти. Тези последователи на преподобния Григорий Синаит (1260-1346) се отрекли от света и намерили уединение сред дебрите на природата.
До днес по територията на почти цяла България са известни над 1000 скални манастира, но концентрацията им в Провадийско е най-голяма. Много от тях са скътали надписи и рисунки с неоценима историческа стойност. Тук ще открием красива природа, плата с удивителни гледки надлъж и шир сред море от ниски планини и хълмове, които постепенно ни отвеждат до морския бряг. Есента е особено подходяща: листата на дърветата са паднали и ориентирането ви из гористите местности ще бъде по-лесно. Преди да предприемете подобна обиколка, може да получите полезна информация в Историческия музей на Провадия и в кметствата на селата, които желаете да посетите. В скалите на отвесния масив над старото шосе за Варна над последните провадийски къщи е първият комплекс от 10 монашески килии. Те са разположени на 25 м над земята в две групи. Част от тях са свързани помежду си от изкуствено прокопани коридори. Влизането в тях без употреба на алпийска техника и съоръжения е невъзможно. Изглежда, това е помогнало за опазването на намиращите се в една от тях старогрузински надписи от ХIV в. на писмото асомтаврули. Наричат тази изкуствено разширена пещера Грузинската. Особено интересен тук е стенописът със схематично представените 12 апостоли. На 7 км от Провадия е с. Петров дол. Край него в скалите Керешлика е издълбан манастирът "Седемте дупки". И той е недостъпен, но в основата на скалния му венец могат да се открият безброй рисунки от ХII-ХVI в.
Край същото село, над красива поляна, с леко изкачване може да се влезе в скалния манастир "Св. Георги". На входа му е издълбан стар надпис на гръцки. В карстовия каньон наоколо една защитена местност от 33 хектара е обитавана от белоглави орли и египетски лешояди, които са в червената книга на българската природа. Друг скален манастир от девет килии ще намерим на левия бряг на долината Колника, на 2-3 км северно от с. Кривня. То е на 7 км западно от Провадия. Влизането също е много трудно и рисковано, но в замяна могат да се видят рисунките в скалите под тях.
Автор: Николай Генов
www.standartnews.com
