3o4o.net

Често, когато стане въпрос за ограниченията, които налагаме на децата си (като вечерен час, забрана за пушене, пиене...) все ще се намери някой, който да каже "абе я си спомни ти на неговата възраст, какъв беше".
Дами и Господа, аз съм объркана и разфокусирана относно възпитанието на децата и необходимите ограничения, които съпътстват този процес.
Има примери около мен на родители, които толерират дребни уж пороци на децата си с цел предпазване от по-големите. Или другата цел е да им е готино на децата, като не се ограничават, защото "ех, и ние навремето какви глупости сме правили.."
Конкретен пример:
Момче в 7-ми клас, което миналото лято направи първото си напиване (водка и бира) със знанието на родителите си. Отива на РД със заръката да не пие твърдо, но една бира може.
Резултат - напиване не само с бира.
Миналата седмица го хванаха и че пуши.
Разрешава му се да стои до 2, 3 посреднощ по заведения, компании...със знанието на родителите и понякога тайни проверки (без да разбере детето) на място от майка му.
Трябва да кажа, че живеят в едно курортно предградие на Бс и там наистина е доста по-спокойно отколкото във всеки голям град.
Но все пак, става дума за дете на 14 години на което вече му се разрешава да посреща утрото по заведенията с бира в ръка.
Аз понеже не споделям такава "тактика" за възпитание, ми се намеква, че съм смотана, закостеняла, деспотична и каква ли не още майка.
Днешните деца били други!!!
Абе колко "друго" може да бъде едно дете на 14, за да го питам, дали да му опържа картофки за мезе на биричката!

Споделете опит, моля ви!
На грешен път ли съм, щом сина ми има вечерен час и не му разрешавам чаша бира или цигарка?
А за висене по кръчмите, дори не може и да става въпрос!
Те няма да избягат, има време...
В никакъв случай не съм и в другата крайност де - това държа да го подчертая.
Е?
При вас как е?

на 14 - не давах. Но вече е на 17 и ... се опасявам, че ги прави тези неща. Не пие от сутринта и като е с приятели в къщи е много приличен и в супер норми (и не пуши), ала имам усета, че извън къщи и пуши и повечко пийва. Малкият. Големият не ги прави (в смисъл по-навреме се прибира, според мен не пуши и пие по-малко от малкия). Да му слагам вечерен час на 17 ... какво точно да сторя. Говоря, че е кофти, но само ей така... След 16-17 години какви опции имаш? Освен да му резнеш дневните (но и това крие рискове). Всъщност моите никога не са разполагали с много пари (а тези, дето си ги изкарват от бачкане ... не мога да ги контролирам - честен и усърден труд...).

А де?

и аз съм в пълна чуденка, но мисля, че по-скоро съм на твоето мнение, защото виждам добри примери в подкрепа на твоята теза... но е толкова сложно и субективно и как зависи от хиляди неща... но моите деца още са малки, ще ми е интересно другите какво ще кажат

ELBI написа: А де?

ето, две деца, едно възпитание, но те са си различни, за всеки трябва специален подход и пак няма гаранция за успех

Елби, да го целунеш онзи момък, в който съм влюбена от пръв поглед, не мога да го забравя:-)

Споделете опит, моля ви!
На грешен път ли съм, щом сина ми има вечерен час и не му разрешавам чаша бира или цигарка?
А за висене по кръчмите, дори не може и да става въпрос!
Те няма да избягат, има време...
В никакъв случай не съм и в другата крайност де - това държа да го подчертая.
Е?
При вас как е?[/quote]
вилата на врата и тва е!
п.с. Аз мога лично да соделя ,че се възхищавам на една наша клубарка на сина.да е жив и здрав.
без да му се позволява да пие ,да пуши и пр щуротии..иси казва къде е икакво прави.. и помага в къщи и пр...
та,възхитена съм.

извън п.с.-а.
моят телефон няма да види докато не стане на 16 и не почне а кара кола-заради сигурността.
моят отсега знае, че в момента нещата се контролират докато не се научи сам да взема решения.
няма правилен нчаин..има начин, по който да дадеш сигурност на детето си,докато расте.
има начин да ми покажеш кое е правилно ( споед обществото и човешката история).
оттам нататък всичко е в бъдещето.

п.п.с. родители ,които малко се интересуват от децата си ,биха им позволили да са мнимонезависими. това е мое мнение.

ELBI написа:на 14 - не давах. Но вече е на 17 и ... се опасявам, че ги прави тези неща. Не пие от сутринта и като е с приятели в къщи е много приличен и в супер норми (и не пуши), ала имам усета, че извън къщи и пуши и повечко пийва. Малкият. Големият не ги прави (в смисъл по-навреме се прибира, според мен не пуши и пие по-малко от малкия). Да му слагам вечерен час на 17 ... какво точно да сторя. Говоря, че е кофти, но само ей така... След 16-17 години какви опции имаш? Освен да му резнеш дневните (но и това крие рискове). Всъщност моите никога не са разполагали с много пари (а тези, дето си ги изкарват от бачкане ... не мога да ги контролирам - честен и усърден труд...).

А де?

абослютно съм съгласна с теб.
ма това съм го казвала.
научи ги да работят.после могат сами да се справят.

esti написа: При вас как е?

Е, при нас е като при теб (доколкото разбирам). Има шанс онова хлапе да стане и свестен човек, но според мен не са много. В детска възраст ти се иска да правиш какви ли не щуротии, но не можеш да прецениш трезво последствията. За това са родителите. Когато надраснеш тези пориви, вече можеш да се оправяш и сам. Освен това възпитанието не опира само до разрешения и забрани. Ако аз се наливам като бадън, но забранявам на сина си да пие, едва ли ще има ефект. Синът (на 22) копира моето поведение и светоглед без да му ги налагам (достатъчно е да не ги крия). Не пие (въобще) и не пуши. Не съм му казвал нищо по въпроса, защото отрано го усетих, че няма да го прави. Просто му показах, че това не го прави по-малко мъж и не бива да се притеснява от приятелите си и да се поддава на уговаряне против волята си. Дъщерята(на 18) от година-две опитва вино. Мисля, че на парти е опитвала и твърд алкохол. Понеже я усещам, че не може да си прецени мярката, съм я предупредил да пие малко, защото след първата чаша вече едва ли ще може да прецени къде й е границата. По дискотеки (доколкото я пускаме) не пие дори вода от страх да не й пуснат наркотик. От една страна децата ми са възпитани като почти идеални членове на обществото. От друга за себе си може би няма да са много добри, защото се самоограничават за сметка на околните, но предпочитам да е така вместо обратното.

esti написа: Споделете опит, моля ви!
На грешен път ли съм, щом сина ми има вечерен час и не му разрешавам чаша бира или цигарка?
А за висене по кръчмите, дори не може и да става въпрос!
Те няма да избягат, има време...
В никакъв случай не съм и в другата крайност де - това държа да го подчертая.
Е?
При вас как е?

Според мен не си на толкова грешен път, но не знам дали е разумно да забраняваш, според мен е по-добре да не позволяваш.

Синът ми няма пориви да ходи по кръчми, общо взето се събират по къщите, с родителско присъствие. Като знам, че е в приятеля си от съседния вход, го оставям и до по-късно. Особено като тамошната родителка ги е зарибила да гледат разни кинокласики.
Но дори и да не е за това... абе разумно се държи детето, много му се радвам напоследък и чукам на дърво.
По-освободен е от мен на неговата възраст, но това е просто защото е друг характер.
Обаче пък в сравнение с тогавашните ми съученици е направо примерно дете.
Мисълта ми е, че още не ми се е налагало да поставям ограничения.
С други думи, синдромът "къде сбъркахме" не е проработил.

Между другото, двама негови съученици в шести клас бяха се напили грозно една сутрин рано преди училище, бяха повръщали и припадали в час.
Сега май мислят, че са пораснали за такива глупости.

То ако беше лесно и еднозначно възпитаването... Приятелите и изобщо средата са много важни.

не знам какво да кажа
т.е. знам какво искам, но не знам какво ще стане
мога само да показвам и да се моля
пиши ме в консервите

Мнемозина написа:
То ако беше лесно и еднозначно възпитаването... Приятелите и изобщо средата са много важни.

Да, съгласна съм с всичко, но това на 14 години да не е се толерира размотаването по нощите и пиенето, не е ли нещо, за което не трябва да има, дори и най-малки съмнения в правилността му?
Така, както се знае, че едно бебе трябва да пие мляко, така според моите виждания един 14 годишен пикльо няма работа по кръчмите с чашка в ръка.
Изумлението ми не е от това, че младежа го влече, а от това, че родителите, едва ли не с гордост и умиление разказват за първото му пиянство, за поредната нощ в която се е прибрал на разсъмване....все едно казват "вижте нащо вече, колко голям мъж е станало"
Абе къв мъж бе.....

Remmivs написа:не знам какво да кажа
т.е. знам какво искам, но не знам какво ще стане
мога само да показвам и да се моля
пиши ме в консервите

Имам една дружка, която е дори по-крайна от мен.
Има две щерки - като те видях се сетих за нея....
Голямата днес е абитуриентка, но все още ако родителите заминават някъде за уикенда не я оставят сама у тях.
Щерките май ги пазят повече.

esti написа:

Мнемозина написа:
То ако беше лесно и еднозначно възпитаването... Приятелите и изобщо средата са много важни.

Да, съгласна съм с всичко, но това на 14 години да не е се толерира размотаването по нощите и пиенето, не е ли нещо, за което не трябва да има, дори и най-малки съмнения в правилността му?
Така, както се знае, че едно бебе трябва да пие мляко, така според моите виждания един 14 годишен пикльо няма работа по кръчмите с чашка в ръка.
Изумлението ми не е от това, че младежа го влече, а от това, че родителите, едва ли не с гордост и умиление разказват за първото му пиянство, за поредната нощ в която се е прибрал на разсъмване....все едно казват "вижте нащо вече, колко голям мъж е станало"
Абе къв мъж бе.....

Разбира се.
От моята гледна точка също е така.

Мнемозина написа:
Разбира се.
От моята гледна точка също е така.

Не съм имала съмнения!

doktorka написа: п.с. Аз мога лично да соделя ,че се възхищавам на една наша клубарка на сина.да е жив и здрав.
без да му се позволява да пие ,да пуши и пр щуротии..иси казва къде е икакво прави.. и помага в къщи и пр...
та,възхитена съм.

Що така взех, че се познах???:shy:

Деца са и акъла им е детски, нищо, че краката им са 45 номер.

Ести.. ние много си говорим, понякога много си викаме, ама.. Когато 14-годишният сега младеж беше първокласник, му казах: оценките са си твои, и 2-те и 6-те. Ти не ги изкарваш за нас, а само заради себе си и собственото ти бъдеще. То зависи от теб. Квото зависи от нас като място за пребиваване, храна, пари, ще го имаш, дай Боже. Но другото ... зависи само от теб. Сега завършва 8 клас. С една четворка (по математика, мамин златен) и една 5 по физическо (това от татко му ) От някаква странна "банда" е (има си име, ама не се сещам), дето не пият бира от 2-литрови бутилки. Понякога (рядко) изпива малко бира (по-малко от стъклена бутилка) в мое присъствие. Много сме си говорили, че алкохолът на тази възраст убива мозъка. А той има планове.. И освен това знае, че мъжкото поведение не идва от пиенето и чукането. Той ми го каза.. Пушенето било тъпотия, щото хем се тровиш, хем харчиш пари (уффф).

Няма вечерен час. Казва се: в еди колко си ще съм вкъщи, еди къде съм и се спазва.. Иначе просто няма следващ път..

П.П. Чукам на дърво и си плуя в пазвата, с това дете почти не разбрах какво е пубертет.. Но още две....

Мнемозина написа: Обаче пък в сравнение с тогавашните ми съученици е направо примерно дете.
Мисълта ми е, че още не ми се е налагало да поставям ограничения.
С други думи, синдромът "къде сбъркахме" не е проработил.

Мдааа, и при мен работи друг синдром.. Когато родих големия, се заклех, че няма да забравя какви съм ги правила на дадена възраст. Все още си удържам на клетвата, помня и ... му разказвам. С други думи, и Хасан е хора, но не е лошо да се знае. Гледам, че големият вече е мъж и нямам проблем с това, адски му се радвам.. Той дори си прави планове как ще се махне от мен щом почне да печели. Живи и здрави!

Виж... нашата задача е само да ги научим да мислят с главите си. Нито могат да живеят нашия живот, нито според принципите от преди 20 години. Но ПОНЕ да милсят и преценяват за последствията от действията си.
Ако си убеден, че детето ти мисли и преценява...можеш да му позволиш всичко, че и отгоре.
Сигурно ме разбра... виждаш у онова семейство само повърхнината...не и кво мисли синчето след първото си напиване на 14.. А в другия вариант е каишка и... право пропорционални и обранто на силата целенасочени действия...заедно със съпътстващите неприятности очаквани от тинейджър
Научи ги да мислят и им декларирай доверие в адванс.

4avdar4e написа:
Що така взех, че се познах???:shy:

Деца са и акъла им е детски, нищо, че краката им са 45 номер.

Ести.. ние много си говорим, понякога много си викаме, ама.. Когато 14-годишният сега младеж беше първокласник, му казах: оценките са си твои, и 2-те и 6-те. Ти не ги изкарваш за нас, а само заради себе си и собственото ти бъдеще. То зависи от теб. Квото зависи от нас като място за пребиваване, храна, пари, ще го имаш, дай Боже. Но другото ... зависи само от теб. Сега завършва 8 клас. С една четворка (по математика, мамин златен) и една 5 по физическо (това от татко му ) От някаква странна "банда" е (има си име, ама не се сещам), дето не пият бира от 2-литрови бутилки. Понякога (рядко) изпива малко бира (по-малко от стъклена бутилка) в мое присъствие. Много сме си говорили, че алкохолът на тази възраст убива мозъка. А той има планове.. И освен това знае, че мъжкото поведение не идва от пиенето и чукането. Той ми го каза.. Пушенето било тъпотия, щото хем се тровиш, хем харчиш пари (уффф).

Няма вечерен час. Казва се: в еди колко си ще съм вкъщи, еди къде съм и се спазва.. Иначе просто няма следващ път..

П.П. Чукам на дърво и си плуя в пазвата, с това дете почти не разбрах какво е пубертет.. Но още две....

Дай боже всеки му деца, които Чуват, когато им се говори.
Жив и здрав да ти е!

Аз съм "отгледан" така... Дори не съм и имал "невидимия" контрол на това момче.
Винаги съм твърдял, че съм саморасляк... Абсолютен дивак бях... (и още съм... )
Но аз знаех къде са ГРАНИЦИТЕ... (ей сега ще обясня)

Забраните на всичко са ненужни... знаем приказката за забранения плод.
Обратното е същото, само дето "пътят към Ада" е по-кратък...

Един приятел казваше: "За какви първи седем години говорите?! Важни са първите седем дни!"
Смеех му се, но когато се роди моя син... установих, че може би е прав...
Мен никой не ме е питал дали съм бил на училище, да съм си написал домашното, какви оценки съм изкарал...
Но, още от много малка възраст (казвал съм, че са ме отгледали баба ми и дядо ми) винаги са ми показвали границите - т.е. това, което НЕ трябва да се прави. Не съм било ограничаван. Никак дори! Научиха ме, че трябва да уважавам околните и това всъщност е критерия за "доброто възпитание"...

Май нещо пак не го обясних, както трябва...

МЪЖжжж написа:Виж... нашата задача е само да ги научим да мислят с главите си. Нито могат да живеят нашия живот, нито според принципите от преди 20 години. Но ПОНЕ да милсят и преценяват за последствията от действията си.
Ако си убеден, че детето ти мисли и преценява...можеш да му позволиш всичко, че и отгоре.
Сигурно ме разбра... виждаш у онова семейство само повърхнината...не и кво мисли синчето след първото си напиване на 14.. А в другия вариант е каишка и... право пропорционални и обранто на силата целенасочени действия...заедно със съпътстващите неприятности очаквани от тинейджър
Научи ги да мислят и им декларирай доверие в адванс.

Уфффф, пак някой казал, каквото съм искал, аз да кажа, а аз се мъча като грешен дявол да мисля....

МЪЖжжж написа:Виж... нашата задача е само да ги научим да мислят с главите си. Нито могат да живеят нашия живот, нито според принципите от преди 20 години. Но ПОНЕ да милсят и преценяват за последствията от действията си.
Ако си убеден, че детето ти мисли и преценява...можеш да му позволиш всичко, че и отгоре.
Сигурно ме разбра... виждаш у онова семейство само повърхнината...не и кво мисли синчето след първото си напиване на 14.. А в другия вариант е каишка и... право пропорционални и обранто на силата целенасочени действия...заедно със съпътстващите неприятности очаквани от тинейджър
Научи ги да мислят и им декларирай доверие в адванс.

Ами явно детето не е научено да мисли, след като в 6-ти клас му беше първото напиване.
За какво доверие да говорим в такъв случай....
А след това и цигари - поне след това беше хванат, че пуши въпреки, че отричаше.
Значи той и лъже.
Не знам, може и аз да съм крива, но чак такова доверие не мога да имам на дете.
С моя много си говорим, виждам как попива всяка дума.
Онази вечер ми каза, че почти целия клас пушат, но когато са го карали и той да запали, отговарял - НМЗ (не ме занимавай)
Сам ми каза, че ония се изяждали от яд, че той не им играе по свирката и си взима сам решенията, какво и кога да прави.
Да, това аз съм му говорила още преди много време и явно му е влязло в главата и сега е станало И негова философия. Не просто "мама каза...."
Това ме радва и успокоява, но винаги си остава едно наум, че все пак става дума за дете, а не за зрял и отговорен човек, затова очаквам във всеки един момент, че може да ми се сервира и нещо неприятно.
Та така с доверието...
Освен това алкохол в детска възраст за мен е крайно не приемливо....да не кажа по-силна дума.
Хубаво е родителите да са приятели с децата си, но преди всичко трябва да са родители.
Май е доста разпространен един родитески стремеж, който аз не разбирам и не приемам - да се държат почти, като тийнове (да позволяват всичко на децата си, да слушат тяхната музика независимо, дали им харесва, да пушат и пият заедно с тях...) само и само да получат титлата "готина майка/татко/леля..."
Да, ако получиш признаване от младежта, че си готин е наистина ласкателно и приятно. Създава усещането, че си все още млад.
Но това е много егоистично, да не говорим, че самото усещане е илюзорно...
Да си напиеш детето, за да ти каже после, че си готин, егати....
Мда....
Олях се да пиша.

Хм, не може да има категоричност по въпроса. Зависи от детето и зависи колко родителите му го познават. На някои повечко свобода им понася, ако са по-зрели за възрастта си. Други трябва да ги държиш под око до пълнолетие, горе-долу. Е, аз не бих му тикнала на мойто бутилка алкохол, пакет цигари или няква трева. Не искам да знам кога си пробва границите, за да не задействам ефекта на пълния отпор. Но индиректно достатъчно му е говорено, достатъчно примери за опустошенията, които нанасят тютюна, алкохола и дрогата са му показани на живо (вкл. накарах една роднина лекарка да ни извика да гледаме аутопсия на алкохолик!), та не ме е страх. Знам, че лъже за някои работи, ама чунким аз не съм....пък ей го на, човек си станах, и нямам кой знае кви пороци. Сам ми е казвал, че като митка по чужбината е пил ром, уиски и прочее твърд алкохол, но явно не му е понесло. И трева е пробвал, със същия ефект. Тоест, предварителната информация, която сме му дали, е била адекватна и достатъчно плашеща, за да се задейства инстинкта му за самосъхранение.

Офф, аман от философии. Да обобщя - поне до известна възраст, най-малко 16 г., децатга имат нужда от юзди. Вече какви - зависи. Та, Ести, споделям възмутата ти, но в същото време приемам различните подходи, стига да имат резултат.