За 7 ноември...
Публикувано на: 07.11.06, 11:00
Имам куп разкошни приятели от Пловдив от студентските години. Учих там 1 година. Даже основахме театрално студио в тамошния университет.
Та...през 1986 г. на "празника" 7 ноември сутринта нещо съм се забил пред телевизора и гледам манифестацията-а-а. 69 години от "славния октомври"!
Тогава нали редуваха репортажи от София и от всички окръжни градове. Идва ред на репортажа от Пловдив.
"А сега манифестират студентите от Пловдивския университет" - казва говорителят.
А аз какво виждам? Начело на колоната на ПУ е групата от театралното студио. Всички те са мои приятели. Носят огромна червена транспаранта, на която не е изписано нищо друго, освен "69". С жълто.
Носят си я нашите и скандират: "Шейсет и девет! Ура! Шейсет и девет! Ура!"
Нахилени, само дето не намигат.
Аз го разчитам по устните им, де, защото няма звук от манифестацията. Чуваш само гласа на диктора. Умрях от смях!
После - див скандал в ПУ!
Искаха да ги изритат от Комсомола, от университета... Абе, кофти работа.
Добре, че една студентка там, бивше гадже, беше щерка на местен партиен ръководител, та замазахме работата.
Такива ми ти работи. И до ден днешен се смея като си ги спомня как изглеждаха на манифестацията и какъв шок беше тяхната транспаранта и скандиране!
Ха, наздраве!
Ако съм ви я разказвал вече тази история, моля да ме извините.
Пак наздраве!
Та...през 1986 г. на "празника" 7 ноември сутринта нещо съм се забил пред телевизора и гледам манифестацията-а-а. 69 години от "славния октомври"!
Тогава нали редуваха репортажи от София и от всички окръжни градове. Идва ред на репортажа от Пловдив.
"А сега манифестират студентите от Пловдивския университет" - казва говорителят.
А аз какво виждам? Начело на колоната на ПУ е групата от театралното студио. Всички те са мои приятели. Носят огромна червена транспаранта, на която не е изписано нищо друго, освен "69". С жълто.
Носят си я нашите и скандират: "Шейсет и девет! Ура! Шейсет и девет! Ура!"
Нахилени, само дето не намигат.
Аз го разчитам по устните им, де, защото няма звук от манифестацията. Чуваш само гласа на диктора. Умрях от смях!
После - див скандал в ПУ!
Искаха да ги изритат от Комсомола, от университета... Абе, кофти работа.
Добре, че една студентка там, бивше гадже, беше щерка на местен партиен ръководител, та замазахме работата.
Такива ми ти работи. И до ден днешен се смея като си ги спомня как изглеждаха на манифестацията и какъв шок беше тяхната транспаранта и скандиране!
Ха, наздраве!
Ако съм ви я разказвал вече тази история, моля да ме извините.
Пак наздраве!
