3o4o.net

Разказа е по О'Хенри. Той има един, който се казва "Кой е виновен" Темата винаги ме е интересувала.
Престрашавам се да пусна мое (първо)писание, което не е лично преживяване а пълна измислица тук, защото не веднъж сте ми казвали, че ме бива. Обаче, моля ви, кажете ми дали струва наистина! Разказа дали струва, все пак не става въпрос за мен.
Ще се радвам наистина и Чавдарчето да вземе отношение. Мадам, съзнавам, че съм отвратителен егоист!
Драсках в тефтера си по малко, а сега взех и го натраках в уърда. И промених всичко, та излиза че съм го написал наново.
Ще го постна в следващия пост, отдолу. Но пък пусна ли това, вече няма връщане, нали?


Е, дето казал Иван Ласкин преди да скочи с бънджито - мамицата мууу!

Докато чакахме да се събере четворката Гецата ни забавляваше с разкази за вечните опити на жена му да му разваля почивките.
- Инсталирам се на пръсти, да речем, пред телевизора. Наглася се, хвана дистанционното, разбираш ли и таман да си вдигна краката, а тя как ме разбира не знам, тичешком иде и почва „Вземи да оправиш кухненската врата! Стана един месец не се затваря. Новият абсорбатор се развали. Дограма за мама кога ще поръчаш? На малката няма ли да обърнеш внимание. 1ри клас е, поне на тържеството да беше дошъл. Сега няма ли да я питаш за уроците, да и помогнеш нещо” Е такива ми ги реди и кудкудяка… без да спира, вечер след вечер, и ми разваля спокойствието. „Любима – викам и – само лошото виждаш, бе! Кухненската врата може и да не се затваря, не знам. Аз не съм опитвал, но щом казваш, значи е така. Обаче – викам – поне се отваря. Това си е късмет, замисли се и ще видиш! Абсорбатора не работи, викаш. Ама нека това да не ти разваля настроението. Виж – моето не го разваля. А за майка ти ако става дума, аз на твое място щях да си хвърлям шапката от радост, че е жива и здрава. След, тия дето ми ги наговори последния път…”
Гецата вижда усмивките ни и продължава
- Остави това, ами и малката, от майка си ли гледа, какво, ама на най интересното на филма се изтъпани пред мене и записука „Тати, ти най- силния ли си? Може ли някой да те победи?” Не може, тати!- викам – Тати много бързо тича и никой не може да го набие. „Тати, какво е пацифист? Ами рохкаво? Тати, кога ще ме научиш да играя шах?” Бе- викам- тати, навънка няма ли деца? Я виж, светло е още. На ти едно левче и бягай за сладолед! Няма да казваме на майка ти…
- Така ги финтирам – вика Гецата- като петел касапин и на тях им се завива свят, и ме оставят.
В този момент пристига последния от приятелите, запознавам се и с него, понеже съм нов. Замествам в бриджорската четворка. Раздаваме и играта започва.
………………………………………………………………………….
Деница в просъница чу, как баща и се прибира. Имаше да го пита нещо.. Какво беше? Тя леко се разсъни, докато си припомняше странната дума. Не можа да се сети. Сега ще се престори че спи, тати ще влезе да я целуне, а тя ще го гушне силно. Той така ще се изплаши… Но съня е силен властелин при децата и Деница скоро заспива. „Татко се прибра, тук е, хубаво”

15 годишната Деница чакаше най- добрата си приятелка – Буба. Познаваха се от детската градина но пълната, флегматична Деница рядко разменяше дума с русокосата Буба. Двете станаха неразделни от деня, преди 4 години, когато хвърлиха пиратка в мъжката тоалетна. Беше тест. Нищо работа. Гърма беще усилен многократно от фаянсовите стени на тоалетната и резултата беше три напикани момчета. Истинския триумф обаче, беше осигурен от Шеки – учителя по български. Той имаше лошия късмет да е с бели ленени панталони и кадифени обувки. Човека направо си взе почивен ден. Гледката на тичащия по коридорите Шеки, с мокър крачол и мокри обувки, щеше да остане паметна навеки. Двете бяха на върха на славата, още в четвърти клас. Нищо работа, а какъв ефект.
- Здрасти, ма, путко заспала!- Буба пристигна с гръм и трясък
Деница така и не можа да свикне с езика на приятелката си и малко насила се усмихна. Буба нямаше нужда от отговор:
- Явор нали се сещаш кой е? Е той ни е включил в една система. Нали ти трябват пари?
Сещаше се кой е Явор. Нейният Явор.


Първият път, когато Деница я обхваща тъга за пролетта, е когато люляка престава да цъфти. През прозореца към двора вече не се виждат красивите грамадни цветове, а кафяви клечки сред тъмнозелени листа. Горчиво кафяво сред горчиво тъмнозелено… „Усмивката на Явор, когато му разказва за Шеки. Ръката му на облегалката на стола и. Малкото дяволче, което и нарисува. Как лежат двамата задъхани и потни. Как се смеят. Как тича, а ризата му е скъсана. Как потъмнява синьото на очите му, когато е сериозен”
Чу как баща и се обува и се готви да излиза за работа. Не се обърна.
„Явор и Буба доближили глави, гледат нещо нарисувано на асфалта и се смеят. Ръцете им се допират.”
„Красивите крака на Буба”
Сети се за букета от люляк, който набра за татко, когато беше малка. Успя ли да му го даде? Не си спомни. Той дали помни?
Изведнъж я обзе такава силна тъга за прецъфтелия люляк, че се задуши. Чу как вратата се хлопна. Разбра че плаче, чак когато започна да хлипа.

„Мразя ги и двамата!!! Толкова много ги мразя, че искам да ги убия!!! О, как ли се кикотят!!! Просто ги чувам- дебелата, раздърпана пача, флегматичната тъпа гъска ще осигури терена. О! Как можаха.?! У нас, в дома ми!!!! Как искам да ги убия, просто не е истина!!!”

Човек е в особено състояние, когато тича. Когато тича на човек му се струва, че всичко е възможно, че от всичко ще се отърси, ще избяга от лошото и скоро ще дойде добро. Деница усеща как за всичко има решение, че помощта е близо, че ей сега ще дойде. Решението е елементарно, тя ще се сети какво е и къде да потърси помощ. Докато тича, тя е малко момиче, тати е голям топъл великан и тя се хвърля в прегръдките му. Тати, разбира се, тати, той ще знае! Той ще я прикрие от полицията, която я търси за обраната, заради Явор, аптека. Ще се разправи и с директорката в училище и с класната… Той ще я спаси. Тя е малкото му сладко, любимо бонбонче, ще обясни, той ще разбере, кой не би я разбрал?” Но за съжаление, не можем вечно да тичаме. Огромните слонски крака на Деница тежко започват да удрят земята, гърдите се късат и пронизващата болка от липсата на кислород я спира рязко, като стена. Тати е неизвестно къде, защото непрекъснато ходи по срещи, а тя не е малка, ами огромна раздърпана и пъпчива.
„Накъде тичаш, Деницо?”
„От кой зор си се разтърчала?”
„Защо?”
„Защото си тъпа, затова!”

Две седмици по- късно Деница откачи арбалета от стената в къщи, и застреля Буба в сърцето от упор. Половин час след това продължаваше да забива и забива вече счупената стрела в тялото. Влезе в банята и седя под горещите струи, докато почти загуби съзнание от горещина и от изтощение. Звънене, удряне по вратата и викове. Трябва да е полицията, оная крещеше, като че я колят Деница започна да се смее и се смя, докато не се задави „като че я колят”. Значи е истина и се случи. Облече хавлия и излезе от банята. Ей сега ще им отвори. Тя е на 15, ще се измъкне. Знае, че ще се измъкне. Отиде до прозореца в кухнята, отвори го и реши да изчака да разбият вратата. Така сигурно адвоката, който ще наеме тати, ще може да претендира за някакво нарушение при арест. Тати ще плати за добър адвокат… но къде е той сега, къде ще го намерят? Как ли ще я хванат полицаите, ще и сложат ли белезници? Сети се, че е гола под хавлията.
Докато се качваше на табуретката разбра, че по този начин най- добре ще помогне на баща си. „Ето, мили тати, това е начина, знам че така най- лесно ще оправиш всичко”. Прехвърли се с главата напред и полетя, точно когато полицаите нахлуха.
…………………………………………………………..

Човека пред мен е само външно човек. Всъщност е мъртвец.
- Съболезнования – казвам. Формално е, но аз обичам формалните фрази. Когато трябва да разпиташ човек, чиято дъщеря е убила и се е самоубила, формалностите са това което ти дава опора. Целият разпит е формалност. Момичето е виновно и всичко е ясно. Продължавам дълго, но нищо ново не ми казва.
- Ние се познаваме – казвам накрая.
- Така ли? - в мъртвите очи на човека няма никакъв интерес. – От къде?
- Преди години играхме карти с общи приятели. – обяснявам - Бридж. – и добавям наум „Разказваше, колко успешно в къщи избягваш жена си и как успяваш да лишиш от внимание дъщеря си.” Човека си тръгва, понесъл цялото си минало на гръб, а мъртвите му очи виждат само детски ръце и минали усмивки. Никога вече няма да видят нищичко от настоящето. Чувствам се виновен, заради думите си изречени наум.

Но колкото и да се опитваме, ние наум казваме само това което мислим
- Не е виновно момичето! – продължавам по- късно, когато паркирам колата си пред къщи. Не то е виновно!
И в късната лятната вечер дълго седя пред входната врата на кооперацията, без да се сетя да потърся ключовете си.

Определено имаш заложби, но трябва да вложиш още малко старание и да го доизпипаш. Дерзай!

Ма що такава тематика бе?!?:shocked::blink::shocked:

Грийне, имаш нужда от питие, мой човек. Навън. Някъде. Утре как си свободен?

ПП. Страшен си. Но това не е твоята тематика. Честно.

Въпреки, че сега нямам време да се заседявам тук не можах да устоя на изкушението да го прочета - малко набързо, но го прочетох.
Грийн, определено този разказ ми въздейства.
И не, заради тематикатиката, която сама по себе си е въздействаща.
Намерил си много подходящ стил и изказ с който да я представиш.
Това е на първо и леко диагонално четене.
По-късно пак ще го прочета.
Браво!

Green Light написа:

От теб ще стане добър писател, ако си повярваш!
Обаче...
Има неща, за които е трудно да се пише, ако не си ги преживял лично. Да не кажа- невъзможно.
Щото повърхностно се получава, ако не си вътре в нещата.
Съгласен съм, че ЛИПСАТА НА ВНИМАНИЕ е зловредно, но не чак толкова пагубно, че да сътвори убиец и самоубиец. Виж, ОСОБЕНОТО ВНИМАНИЕ е далеч по- смазващо.
Ама какво ли разбирам аз... само едно мнение регистрирай...

дааа, аз подкрепям напълно Ънноун-а.

разказът за мен е великолепен като изказ, пишеш адски увлекателно, как ми се заби в главата това за прецъфтелия люляк... направо пронизваш, завладяваш, обсебваш дори

но изводът от разказа - ме разочарова, звучи много черно-бяло, назидателно... не ми се вярва, че е толкова просто, добръ родител - добро дете, лош картоиграч и лош съпруг - лошо дете, айде бе...

а иначе, може ли да ни сканираш бележника си, че мноого ми се чете и ми се чете Грийна

грозна тема

разказа? - още много работа имаш
и няма нищо общо с О Хенри \няма апостроф на тая клавиатура, както и скоба.....

ПП/ ти умееш да разказваш хубаво на кратко - случки, интересности. Освен О Хенри \ужасно без апостроф\ голям майстор на късия разказ е и Р.Шекли

ППП\ чакай че сега се стреснах, че ще ми се разсърдиш..... аз не съм завършила фиология. аз съм обикновен читател. изчела съм хиляди книги. не съм мерило, но ако отворя книга в книжарница и прочета част от този разказ няма да си я купя

Непрофесионалното ми мнение-
хареса ми.
Предпочитам забавното и смешното в писането ти, но пък това дълбоко ме трогна, почти разплака
рано сутрин

Мога да кажа само

ПРОДЪЛЖАВАЙ!

Грийни, супер пишеш! Винаги съм го казвал...
Разказът ти е супер. Е, има тук-там нещо да се попрепипа, но е супер.

Но темата... мдам... много по Фройд... и май... това е диагноза.
Направиха ни разглезени и личното егоистичното е в повече при нас, отколкото трябва. Търсим си забавляения. Търсим почивка. Оплакваме се от многото работя, сякаш нашите родители са си клатили краката едно време.
А децата ни слушат, попиват... и най-вече знаят - с работа кинти не стават. И всичко е лесно. Отиваш, гепиш нещо и купона довечера е на ниво...

П.П. Говоря общо за поколението ни, а не "ние", като тук присътващите. Защото знам, че сега ще ми скочат няколко разгневени майки, които си гледат децата перфектно (или поне така си мислят)

П.П.П. Грийни, братко, и аз обожавам О'Хенри (Даркиии ). И е права Дарки, Шекли също е велик разказвач. Аз самият, колкото и да съм писал, все по техните "жалони" съм бил...

Грийни, идеята е много добра. Значи, на мен много ми хареса до тичането, беше много въздействащо, емоционално, наситено, сякаш бях там, а някои неща ми бяха и много познати... После обаче - значи от "Две седмици по-късно" нататък, нещата не са добре изпипани. Претупано е, няма съпричастност с героинята, дистанцираш се от нея и я захвърляш, сякаш по-бързо да се отървеш, а ти я обичаш, то си личи, но... Идеята ти е чудесна, пак казвам. Но Достоевски написа цял роман за преживяванията на героя си покрай убийството на оная старуха, а ти - нищо и никакъв пасаж. Трябва да го развиеш някак. Или да подбереш по-изпипани фрази, или някак да подготвиш читателя, не знам. Аз лично не очаквах, дойде ми малко като шок...
Извини ме, това са първи впечатления, четох го само веднъж.
И накрая искам да ти кажа - не спирай, не спирай, не спирай. Можеш да разплакваш, можеш да расмиваш, можеш да бъркаш на хората в душите....
Благодаря!

vyara написа: И накрая искам да ти кажа - не спирай, не спирай, не спирай. Можеш да разплакваш, можеш да расмиваш, можеш да бъркаш на хората в душите....
Благодаря!

С това съм напълно съгласна, но по отношение на другото, моето мнение е, че ако се разпростре рискува да стане по-тромаво и досадно
В крайна сметка не е роман или новела, а къс разказ, така поне разбрах
Не мисля, че краят е претупан, предполагам защото по-същественото е това, което е довело до този край, а не самият изход
Лично мнение
Хареса ми.

frisky lioness написа:

vyara написа: И накрая искам да ти кажа - не спирай, не спирай, не спирай. Можеш да разплакваш, можеш да расмиваш, можеш да бъркаш на хората в душите....
Благодаря!

С това съм напълно съгласна, но по отношение на другото, моето мнение е, че ако се разпростре рискува да стане по-тромаво и досадно
В крайна сметка не е роман или новела, а къс разказ, така поне разбрах
Не мисля, че краят е претупан, предполагам защото по-същественото е това, което е довело до този край, а не самият изход
Лично мнение
Хареса ми.

Не знам. Върху омразата, която Деница е трупала не е наблегнато много. Усеща се любовта и липсата на баща й, усеща се, че не се чувства добре в кожата си. Но емоциите й по отношение на другото момиче не са добре развити и изведнъж - бам, чак убийство... Просто си казвам впечатлението и как според мен ще е по-въздействащо. Трябва да не се прекъсва връзката с героя, така си мисля. Първо сме в главата й, живеем с нея, а после... Но това е сложен процес. Грийн е избрал хубава тема, може да се каже актуална и болезнена, но там има много психология, много бъркане в душевността, а това е голямо предизвикателство.

vyara написа:Не знам. Върху омразата, която Деница е трупала не е наблегнато много. Усеща се любовта и липсата на баща й, усеща се, че не се чувства добре в кожата си. Но емоциите й по отношение на другото момиче не са добре развити и изведнъж - бам, чак убийство... Просто си казвам впечатлението и как според мен ще е по-въздействащо. Трябва да не се прекъсва връзката с героя, така си мисля. Първо сме в главата й, живеем с нея, а после... Но това е сложен процес. Грийн е избрал хубава тема, може да се каже актуална и болезнена, но там има много психология, много бъркане в душевността, а това е голямо предизвикателство.

Разбирам те. Икаш да кажеш, че липсва "градаци" на образа... Да... права си... Точно това куца... Просто още мъъъничко трябва да добави... Съвсем мъничко...

Успех, Грийни!

Remmivs написа:Определено имаш заложби, но трябва да вложиш още малко старание и да го доизпипаш. Дерзай!

Ма що такава тематика бе?!?:shocked::blink::shocked:

Мерсаж! Де да знам що. Щото ме интересува. Не преставам да се питам защо. Това момче- убиец, абитуриента, ами бил съсед на мой служител. Съсед, врата до врата. Добро момче било, българче, не е циганин, семейството нормално, бе всичко нормално, бе. Сега. Моя служител, естествено че ми разказва някакви "показателни" неща, от сорта, че бил с дълга коса и все си криел лицето. Имал буйни приятели. Е такива "симптоми" на убиец виждал. Глупости. Дете, като дете, тинейджър, абитуринт. Защо го е направил? Та - затва такава тематика.

Грийн, друже, какво да кажа....не ме грабна. Нещо повече, това е първото нещо написано от теб което не можах да прочета до края...някак шаблонно ми стои. Вярно, темата е болезнена и актуална, но всъщото време е и много експлоатирана. Много и нагъсто сбити силни думи, а в същото време си се плъзнал леко по повръхността. Не съм сигурен че е задължително, но много от добрите писачи твърдят, че е необходимо да "навлезеш" в проблема и да го опознаеш в дълбочина, ти с колко проблремни деца разговаря...Разходи се до Бойчиновци или някой друг интернат, говори с "децата" и тогава ще бъдеш двапъти по-силен в изказа и разказа....Не ме слушай Грийн, нищо не разбирам от литература, може и само така да ми се струва.

Gaspode написа:Грийне, имаш нужда от питие, мой човек. Навън. Някъде. Утре как си свободен?

ПП. Страшен си. Но това не е твоята тематика. Честно.

Мерсаж и на теб!
Трябва ми, не ами направо до убийство стигам. От понеделник съм на антибиотик.
Другата седмица ще съм го свършил и 6 часа след последния прием ще си бия педесе грама венозно. Имам спринцовка.

esti написа:Въпреки, че сега нямам време да се заседявам тук не можах да устоя на изкушението да го прочета - малко набързо, но го прочетох.
Грийн, определено този разказ ми въздейства.
И не, заради тематикатиката, която сама по себе си е въздействаща.
Намерил си много подходящ стил и изказ с който да я представиш.
Това е на първо и леко диагонално четене.
По-късно пак ще го прочета.
Браво!

Мерсаж!

Лелееее, какви сте критици само!
Ма как съм посмяла да пиша тук?

Грийне, много е хубаво, всички хубави неща, които са ти писали, са верни.

С цел само и единствено да ти помогна, бих ти казала следното (не съм литераторка, знаеш, така че не ми обръщай внимание много).

Този мащаб на разказа не е съответен на мащаба на проблема в сюжета. За да бъде истински убедителен финалът, ти трябва още пространство - убийството и самоубийството да твърде крайни детски стъпки за подобно родителско поведение и не биха могли да бъдат резултат само от него, то си трябва натрупване.
Кратичките разкази би трябвало да се вглеждат микроскопски в нещо, което уж изглежда дребно - и да го направят важно. Ти това го умееш страхотно.

И, Вяра е права - този мащаб на разказа наистина не носи толкова честа смяна на гледните точки, а това някак ми се струва свързано и с ритъма му.
Ритъмът е много важен, ако го намериш, нещата ще се наместят.
Обаче де да можех да ти кажа как става номерът...

Благодаря и аз!

vyara написа:Не знам. Върху омразата, която Деница е трупала не е наблегнато много. Усеща се любовта и липсата на баща й, усеща се, че не се чувства добре в кожата си. Но емоциите й по отношение на другото момиче не са добре развити и изведнъж - бам, чак убийство... Просто си казвам впечатлението и как според мен ще е по-въздействащо. Трябва да не се прекъсва връзката с героя, така си мисля. Първо сме в главата й, живеем с нея, а после... Но това е сложен процес. Грийн е избрал хубава тема, може да се каже актуална и болезнена, но там има много психология, много бъркане в душевността, а това е голямо предизвикателство.

А дали не се случва точно така...кой може да каже
Трупа се, трупа се...уж си нормален и ........изведнъж..
хоп-късо съединение

Предизвикателство е.
Такива неща трябва да се пишат като се ползват консултации със специалисти психолози и психиатри, особено ако нещата се изпипват из основи и в подробности:-)

и аз просто споделям впечатление

[unknown] написа:
От теб ще стане добър писател, ако си повярваш!
Обаче...
Има неща, за които е трудно да се пише, ако не си ги преживял лично. Да не кажа- невъзможно.
Щото повърхностно се получава, ако не си вътре в нещата.
Съгласен съм, че ЛИПСАТА НА ВНИМАНИЕ е зловредно, но не чак толкова пагубно, че да сътвори убиец и самоубиец. Виж, ОСОБЕНОТО ВНИМАНИЕ е далеч по- смазващо.
Ама какво ли разбирам аз... само едно мнение регистрирай...

Може би, по социалните проблеми не можем да мислим, ако не ги приемем за наши лични. Когато прочетох разказа на О'Хенри направо се видях в бащата. Там е описан червенокос мъж облечен с фланела, седнал удобно в кресло с вестник в ръка. И отсвирва дъщеря си, понеже не му се занимава. Е, разликата е, че аз не съм червенокос. Разбираш ли, аз не смятам, че някой знае каква е причината за детското насилие, със сигурност аз не знам. Но чувствам вина към децата си, че не им обръщам достатъчно внимание. Този разказ е за моята гледна точка, моята вина, това което аз знам. За особеното внимание и смазване не бих писал. Когато мисля за това ме нападат кошмари и мисля, че нищо адекватно не мога да родя

Еми, ти си знаеш. Продължавай да пишеш, бива те. Можеш да пооправиш малко повествованието, в смисъл да не е толкова разхвърляно, но пък в това има особен чар, така че - тежка ти е задачата. И поддържай музата!:-)

latrevw написа:дааа, аз подкрепям напълно Ънноун-а.

разказът за мен е великолепен като изказ, пишеш адски увлекателно, как ми се заби в главата това за прецъфтелия люляк... направо пронизваш, завладяваш, обсебваш дори

но изводът от разказа - ме разочарова, звучи много черно-бяло, назидателно... не ми се вярва, че е толкова просто, добръ родител - добро дете, лош картоиграч и лош съпруг - лошо дете, айде бе...

а иначе, може ли да ни сканираш бележника си, че мноого ми се чете и ми се чете Грийна

Това е което казват и останалите и аз не мога да не се съглася. Финала съм го осрал. Въпроса е че аз така си го мислех и съм грешал. В главата ми думите звучат имат ритъм, моя глас е не е възможно сам да бъда критик на себе си, защото ...бе разбра ме, защото не мога. Структурата на разказа е грешна.
Мерсаж и на теб

Айде и аз да се включа. Като читател, не като литератор.
Добро е. Има нужда от малка редакция, за да се поизчисти малко.
Струва им се, че някои пасажи са обмисляни повече от други.
Финала ти е силен - знаех си аз, че те бива не само в комедийния жанр.
Само това не ми хареса: "...добавям наум „Разказваше, колко успешно в къщи избягваш жена си и как успяваш да лишиш от внимание дъщеря си.” Може би не толкова направо.
Долавям ли влияние от Кинг или само си въобразявам?

Green Light написа: Това е което казват и останалите и аз не мога да не се съглася. Финала съм го осрал. Въпроса е че аз така си го мислех и съм грешал. В главата ми думите звучат имат ритъм, моя глас е не е възможно сам да бъда критик на себе си, защото ...бе разбра ме, защото не мога. Структурата на разказа е грешна.
Мерсаж и на теб

Сетих се, че този разказ прилича малко на един разказ на Крум Кюлявков...
Той има един сборник "Криминални разкази". Интересен е. Препоръчвам ти го!

Green Light написа:. Но чувствам вина към децата си, че не им обръщам достатъчно внимание.

Знаеш ли мисля, че това е проблем на "новото" време. Всички се чувстваме така, а аз постоянно се терзая по същия начин и знам, че не им обръщам достатъчно внимание. Наскоро стигнах до извода, че за да бъда обгрижваща майка, задължително трябва да не работя, така ще мога да им отдам дължимото време. И въпреки това веднага ме загризва една мисъл, която може да е много еретична и която при всички случаи ще възмути например Марвина, и все пак - мисля си, че трябва да превъзмогнем това чувство вина, да се стараем, но не и да се терзаем, може пък децата да не станат убийци, а просто независими. Ние сме техни родители (и както май Гаспода беше казал, самият факт, че се терзаем, означава, че не сме лоши родители) и те винаги ще усещат нашата обич, дори когато ги "разкарваме". Аз виждам всеки ден как сина ми идва и иска да стои до мен, да си говорим, а все го отпращам, защото има работа и когато един път от десет се обърна и го прегърна и си разменим 5 изречения, съм сигурна, че той усеща накуп цялата емоция, която имам към него; не знам въобразявам ли си, но виждам как в този момент, той се успокоява, той ми вярва...

дано не се заблуждавам.

всички са писали, че им харесва. на мен не ми харесва. щот си избягал от себе си. ти си цар на кратките форми. ти описваш живо и плътно обикновени житейски ситуации. имаш разказвачески талант. фен съм на лексикалния ти кастинг. този разказ ти е слаб.

п.п. ако съм се объркала и вместо честна критика си очаквал хвалебни химни... моля, не обръщай внимание на гореизложеното:winkw: обаче тогава бая ще съм се объркала...

bead_ написа: п.п. ако съм се объркала и вместо честна критика си очаквал хвалебни химни... моля, не обръщай внимание на гореизложеното:winkw: обаче тогава бая ще съм се объркала...

Dark Angel написа:грозна тема

разказа? - още много работа имаш
и няма нищо общо с О Хенри \няма апостроф на тая клавиатура, както и скоба.....

ПП/ ти умееш да разказваш хубаво на кратко - случки, интересности. Освен О Хенри \ужасно без апостроф\ голям майстор на късия разказ е и Р.Шекли

ППП\ чакай че сега се стреснах, че ще ми се разсърдиш..... аз не съм завършила фиология. аз съм обикновен читател. изчела съм хиляди книги. не съм мерило, но ако отворя книга в книжарница и прочета част от този разказ няма да си я купя

Как ще ти се разсърдя, бе Дарки? Не съм такъв и не такъв се показвам тука. Не може да ме мислиш за такъв!
Няма никакъв смисъл от хвалби. Това което силно искам е критика и затова - благодаря! Да, опитах се, да няма нищо общо с О'Хенри, защото не искам да преработя негов разказ. Как да преработиш "Слъчогледите" или Акропола или Мона Лиза, 9та симфиния. Може да вземеш само идея от тях.
С О'Хенри и Шекли викаш ме сравняваш. Кво пиеш? Майтап, бе! О'Хенри и Шекли са явления, в никакъв случай не се мисля за нещо такова. Бих направил сравнение с Карбовски и то далеч не в моя полза защото: Той пише увлекателно и разтърсващо. Пише не свои преживявания. Пише теми по поръчка. Пише за пари. И всичко му е получава. От такива сравнения бих тръгнал да правя изводи дали си струва да се занимавам с писане.

Green Light написа:Когато прочетох разказа на О'Хенри направо се видях в бащата. Там е описан червенокос мъж облечен с фанела, седнал удобно в кресло с вестник в ръка. И отсвирва дъщеря си, понеже не му се занимава. Е, разликата е, че аз не съм червенокос. Разбираш ли, аз не смятам, че някой знае каква е причината за детското насилие, със сигурност аз не знам. Но чувствам вина към децата си, че не им обръщам достатъчно внимание. Този разказ е за моята гледна точка, моята вина, това което аз знам. За особеното внимание и смазване не бих писал. Когато мисля за това ме нападат кошмари и мисля, че нищо адекватно не мога да родя

аха, "видял" си се в създадения образ
като си прочетеш разказа виждаш ли се в образа?

много хора умеят да пишат добре
но малко пишат "завладяващо"
завладяващо - да си го представиш, да "повярваш" че съществува, да се тормозиш за съдбата на тоя или оня герой, да съпреживяваш, да седи в мислите ти докато караш някъде из България, да го "видиш" в главата си....

не знам, може да имаш невероятен талант за кратки разкази, но аз не мога да го видя в това ти писание

защо ти пиша това? вероятно си мислиш че искам нарочно да ти стане гадно или нещо такова....
не
съвсем не е така
просто опитай нещо друго
може би ще е значително по-успешен кратък смешен разказ
може би темата не е за теб
ох.... хич не харесвам да гледам как нещо посредствено бива хвалено.....
и понеже ти си питаш

а детското насилие - може да тръгне от всякакви незначителни неща които ние като големи и "умни" хора спокойно може да оминем

frisky lioness написа:Непрофесионалното ми мнение-
хареса ми.
Предпочитам забавното и смешното в писането ти, но пък това дълбоко ме трогна, почти разплака
рано сутрин

Мога да кажа само

ПРОДЪЛЖАВАЙ!

Благодаря, Фриски!
Това че ще напиша само "благодаря" и толкова не означава, че не си мисля дълго дълго за постинга. Ще продължа. Тука.

Мнемозина написа:Лелееее, какви сте критици само!
Ма как съм посмяла да пиша тук?

Аз не съм критик, аз съм консуматор!
Може би проблемът е, че се опитва да пише като О`Хенри, а не като Грийн.
В днешното объркано време всеки познава, или негов близък познава някой убиец или е познавал самоубиец, на "хората" им е необходим задълбочен поглед, някакво обяснение на ставащото...
Както и да е - аз няма да се задоволя, когато някой се опитва да кара кола да му кажа - ако не настъпваш толкова рязко газта и отвреме-навреме натискаш спирачка, ще станеш страхотен шофьор!

Марвин написа:Грийни, супер пишеш! Винаги съм го казвал...
Разказът ти е супер. Е, има тук-там нещо да се попрепипа, но е супер.

Но темата... мдам... много по Фройд... и май... това е диагноза.
Направиха ни разглезени и личното егоистичното е в повече при нас, отколкото трябва. Търсим си забавляения. Търсим почивка. Оплакваме се от многото работя, сякаш нашите родители са си клатили краката едно време.
А децата ни слушат, попиват... и най-вече знаят - с работа кинти не стават. И всичко е лесно. Отиваш, гепиш нещо и купона довечера е на ниво...

П.П. Говоря общо за поколението ни, а не "ние", като тук присътващите. Защото знам, че сега ще ми скочат няколко разгневени майки, които си гледат децата перфектно (или поне така си мислят)

П.П.П. Грийни, братко, и аз обожавам О'Хенри (Даркиии ). И е права Дарки, Шекли също е велик разказвач. Аз самият, колкото и да съм писал, все по техните "жалони" съм бил...

Мерсаж, Марвине! За мен е изненада че си писал, но не и че обичаме едни и същи автори . Покажи ни нещо!
Да. Дарки е права. Много е проницателна Дарки

vyara написа:Грийни, идеята е много добра. Значи, на мен много ми хареса до тичането, беше много въздействащо, емоционално, наситено, сякаш бях там, а някои неща ми бяха и много познати... После обаче - значи от "Две седмици по-късно" нататък, нещата не са добре изпипани. Претупано е, няма съпричастност с героинята, дистанцираш се от нея и я захвърляш, сякаш по-бързо да се отървеш, а ти я обичаш, то си личи, но... Идеята ти е чудесна, пак казвам. Но Достоевски написа цял роман за преживяванията на героя си покрай убийството на оная старуха, а ти - нищо и никакъв пасаж. Трябва да го развиеш някак. Или да подбереш по-изпипани фрази, или някак да подготвиш читателя, не знам. Аз лично не очаквах, дойде ми малко като шок...
Извини ме, това са първи впечатления, четох го само веднъж.
И накрая искам да ти кажа - не спирай, не спирай, не спирай. Можеш да разплакваш, можеш да расмиваш, можеш да бъркаш на хората в душите....
Благодаря!

Да, до тичането става. Надолу е зле. Но както казах на Латрево, аз така го бях замислил. Замисъла ми не струва, значи. Трябва да помисля. Не, няма да спра.

Green Light написа: Мерсаж, Марвине! За мен е изненада че си писал, но не и че обичаме едни и същи автори . Покажи ни нещо!
Да. Дарки е права. Много е проницателна Дарки

Изненада, че съм ти писал тук, или изненада, че съм писал разкази???

Показал съм! Някъде през август миналата година "пльоснах" един мой разказ тук... Мързи ме да ровча, за да ти дам линка...

П.П. Между другото... имаме доста сходни стилове на писане... Това е комплимент за мен...

БоЕВ написа:Грийн, друже, какво да кажа....не ме грабна. Нещо повече, това е първото нещо написано от теб което не можах да прочета до края...някак шаблонно ми стои. Вярно, темата е болезнена и актуална, но всъщото време е и много експлоатирана. Много и нагъсто сбити силни думи, а в същото време си се плъзнал леко по повръхността. Не съм сигурен че е задължително, но много от добрите писачи твърдят, че е необходимо да "навлезеш" в проблема и да го опознаеш в дълбочина, ти с колко проблремни деца разговаря...Разходи се до Бойчиновци или някой друг интернат, говори с "децата" и тогава ще бъдеш двапъти по-силен в изказа и разказа....Не ме слушай Грийн, нищо не разбирам от литература, може и само така да ми се струва.

Слушам те и то много внимателно. Според мен ти си ми събрат по срамежливост, защото на себе си не мога да бъда критик, но на друг мога. И ти, Боев ми харесва как пишеш. Пиши, де. Може да не се скъпя на комплименти в този форум, но честна дума говоря искрено. Ако ме познаваше наяве щеше да знаеш че е така.
По съвета ти - много дълбоко ще помисля.

Мнемозина написа:Лелееее, какви сте критици само!
Ма как съм посмяла да пиша тук?

той поиска да му кажем честно какво мислим

какво се шокираш толкова

Dark Angel написа:

Мнемозина написа:Лелееее, какви сте критици само!
Ма как съм посмяла да пиша тук?

той поиска да му кажем честно какво мислим

какво се шокираш толкова

ти пък какво се впрягаш?

Мнемозина написа:Лелееее, какви сте критици само!
Ма как съм посмяла да пиша тук?

Грийне, много е хубаво, всички хубави неща, които са ти писали, са верни.

С цел само и единствено да ти помогна, бих ти казала следното (не съм литераторка, знаеш, така че не ми обръщай внимание много).

Този мащаб на разказа не е съответен на мащаба на проблема в сюжета. За да бъде истински убедителен финалът, ти трябва още пространство - убийството и самоубийството да твърде крайни детски стъпки за подобно родителско поведение и не биха могли да бъдат резултат само от него, то си трябва натрупване.
Кратичките разкази би трябвало да се вглеждат микроскопски в нещо, което уж изглежда дребно - и да го направят важно. Ти това го умееш страхотно.

И, Вяра е права - този мащаб на разказа наистина не носи толкова честа смяна на гледните точки, а това някак ми се струва свързано и с ритъма му.
Ритъмът е много важен, ако го намериш, нещата ще се наместят.
Обаче де да можех да ти кажа как става номерът...

Благодаря и аз!

Мнемо, моля те, обясни ми с примери! Ще можеш ли? Аз, понеже сега излизам и ще се помъча наум да напасна мащаба и да променя ритъма на места. И после да свериме, а? Само схематично така.

Dark Angel написа:

Мнемозина написа:Лелееее, какви сте критици само!
Ма как съм посмяла да пиша тук?

той поиска да му кажем честно какво мислим

какво се шокираш толкова

Не ми обръщай внимание, това са професионални деформации.
Извинявам се.
Просто под "критика" разбирам съвсем друго нещо и него имах предвид.