3o4o.net

МОЯТА МОЛИТВА

„Благословен Бог наш…“

О, мой боже, правий боже!

Не ти, що си в небесата,

а ти, що си в мене, боже —

мен в сърцето и в душата…



Не ти, комуто се кланят

калугери и попове

и комуто свещи палят

православните скотове;



не ти, който си направил

от кал мъжът и жената,

а човекът си оставил

роб да бъде на земята;



не ти, който си помазал

царе, папи, патриарси,

а в неволя си зарязал

мойте братя сиромаси;



не ти, който учиш робът

да търпи и да се моли

и храниш го дор до гробът

само със надежди голи;



не ти, боже, на лъжците,

на безчестните тирани,

не ти, идол на глупците,

на човешките душмани!



А ти, боже, на разумът,

защитниче на робите,

на когото щат празнуват

денят скоро народите!



Вдъхни секиму, о, боже!

любов жива за свобода —

да се бори кой как може

с душманите на народа.



Подкрепи и мен ръката,

та кога въстане робът,

в редовете на борбата

да си найда и аз гробът!



Не оставай да изстине

буйно сърце на чужбина,

и гласът ми да премине

тихо като през пустиня!…

Христо Ботьов

Поклон пред падналите за свободата!!!

Поклон!

Поклон!

Поклон и от мен. Десетки хиляди българи са паднали за свободата на България - от Добруджа до Македония! Истински патриоти и родолюбци!

Поклон и от мене и семейството ми.

Поклон!

Актуално:

Елегия

Кажи ми, кажи, бедний народе,
кой те в таз рабска люлка люлее?
Тоз ли, що спасителят прободе
на кръстът нявга зверски в ребрата,
или тоз, що толкоз годин ти пее:
"Търпи, и ще си спасиш душата?!"

Той ли, ил някой негов наместник,
син на Лойола и брат на Юда,
предател верен и жив предвестник
на нови тегла за сиромаси,
нов кърджалия в нова полуда,
кой продал брата, убил баща си?!

Той ли? - кажи ми. Мълчи народа!
Глухо и страшно гърмят окови,
не чуй се от тях глас за свобода:
намръщен само с глава той сочи
на сган избрана - рояк скотове,
в сюртуци, в реси и слепци с очи.

Сочи народът, и пот от чело
кървав се лее над камък гробен;
кръстът е забит във живо тело,
ръжда разяда глозгани кости,
смок е засмукал живот народен,
смучат го наши и чужди гости!

А бедният роб търпи и ние
без срам, без укор, броиме време,
откак е в хомот нашата шия,
откак окови влачи народа,
броим и с вяра в туй скотско племе
чакаме и ний ред за свобода!

и


Към брата си

Тежко, брате, се живее
между глупци неразбрани;
душата ми в огън тлее,
сърцето ми в люти рани.

Отечество мило любя,
неговият завет пазя;
но себе си, брате, губя,
тия глупци като мразя.

Мечти мрачни, мисли бурни
са разпалили душа млада;
ах, ръка си кой ще турне
на туй сърце, дето страда?

Никой, никой! То не знае
нито радост, ни свобода;
а безумно как играе
в отзив на плач из народа!

Често, брате, скришом плача
над народен гроб печален;
но, кажи ми, що да тача
в тоя мъртъв свят коварен?

Нищо, нищо! Отзив няма
на глас искрен, благороден,
пък и твойта й душа няма
на глас божий - плач народен!

Поклон!