И си мисля... доколкото все още мога да мисля..., животът е твърде кратък, за да го прекарваме в
, да се ядосваме, огорчаваме, да преживяваме. Ако един ден се обърнем назад, това ли ще искаме да си спомняме? Това ли ще сме събрали в уникалната съкровищница на своите спомени и опит? И какво сме спечелили? С какво сме се обогатили?Ако животът е чекмедже, в което събираме преживяваното, ще искаме ли да съхраним
? Решим ли да прочистим чекмеджето и да оставим в него това, което ни харесва и ни се струва ценно, не бихме ли изхвърлили л...ата? Ами тогава защо сме си губили краткото и невъзвратимото време и нервите с тях? Струвало ли си е?И не е ли по-мъдро ако някой има крив ден и тръгне да се облекчава върху вентилатора /говоря по принцип, просто прочетох един въпрос на Сет и ме впечатли изказът:-)/, да си затворим чекмеджето и да го оставим да си играе сам на баскетбол без кош - скоро ще му писне и ще му мине...
Една халба бира на терасата, една хубава книжка, един интересен филм или National Geographic, темата на Марвин с вицовете, снимките на клубните фотографи, Мистър Бийн, дискусиите за жената и опората, едно стихотворение, една утешителна дума на приятел в беда... - къде-къде по-приятни и смислени начини за прекарване на времето
. Нищо лично, само дървенофилософствам. Бръщолевя глупости, простете!
Наздраве!
Пожелавам на всички повече чувство за хумор, хубави мигове и добро настроение!
И една снимка:
. 
! Някакви подробности?
.
:lol:
