Днешната песен
Публикувано на: 05.06.08, 13:37
The Islander
Nightwish, 2008
An old man by a seashore
At the end of day
Gazes the horizon
With sea winds in his face
Tempest-tossed island
Seasons all the same
Anchorage unpainted
And a ship without a name
Sea without a shore for the banished one unheard
He lightens the beacon, light at the end of world
Showing the way lighting hope in their hearts
The ones on their travels homeward from afar
This is for long-forgotten
Light at the end of the world
Horizon crying
The tears he left behind long ago
The albatross is flying
Making him daydream
The time before he became
One of the world`s unseen
Princess in the tower
Children in the fields
Life gave him it all:
An island of the universe
Now his love`s a memory
A ghost in the fog
He sets the sails one last time
Saying farewell to the world
Anchor to the water
Seabed far below
Grass still in his feet
And a smile beneath his brow
This is for long-forgotten
Light at the end of the world
Horizon crying
The tears he left behind so long ago
Островитянинът
Един старец на брега
В края на деня
Се взира в хоризонта
А морските ветрове целуват лицето му
Остров захвърлен от бурята
Всички сезони са еднакви
Пристан запустял
И безименен кораб
Море без бряг за изгнаник, за когото никой не е чувал
Той пали сигналния огън, светлината на края на света
Покайзвайки пътя, стопляйки надеждата в сърцата им
На тези, които пътуват назад към дома от толкова далеч
Това е забравената отдавна
Светлина накрая на света
Хоризонтът ридае
Със сълзите, които той е оставил назад преди толкова време
Албатросът прелита
И го кара да мечтае наяве
За времето преди да се превърне
В един от непознатите на света
Принцеса в кулата
Деца в полето
Животът му даде всичко -
Един остров от вселената
Сега любовта му е само спомен
Призрак в мъглите
Опъва платната за последен път
Сбогувайки се със света
Закотвя се във водата
Морското дъно е някъде далеч надолу
Тревата е все още под краката му
И усмивката - все още на лицето му
Това е забравената отдавна
Светлина накрая на света
Хоризонтът ридае
Със сълзите, които той е оставил назад преди толкова време
Nightwish, 2008
An old man by a seashore
At the end of day
Gazes the horizon
With sea winds in his face
Tempest-tossed island
Seasons all the same
Anchorage unpainted
And a ship without a name
Sea without a shore for the banished one unheard
He lightens the beacon, light at the end of world
Showing the way lighting hope in their hearts
The ones on their travels homeward from afar
This is for long-forgotten
Light at the end of the world
Horizon crying
The tears he left behind long ago
The albatross is flying
Making him daydream
The time before he became
One of the world`s unseen
Princess in the tower
Children in the fields
Life gave him it all:
An island of the universe
Now his love`s a memory
A ghost in the fog
He sets the sails one last time
Saying farewell to the world
Anchor to the water
Seabed far below
Grass still in his feet
And a smile beneath his brow
This is for long-forgotten
Light at the end of the world
Horizon crying
The tears he left behind so long ago
Островитянинът
Един старец на брега
В края на деня
Се взира в хоризонта
А морските ветрове целуват лицето му
Остров захвърлен от бурята
Всички сезони са еднакви
Пристан запустял
И безименен кораб
Море без бряг за изгнаник, за когото никой не е чувал
Той пали сигналния огън, светлината на края на света
Покайзвайки пътя, стопляйки надеждата в сърцата им
На тези, които пътуват назад към дома от толкова далеч
Това е забравената отдавна
Светлина накрая на света
Хоризонтът ридае
Със сълзите, които той е оставил назад преди толкова време
Албатросът прелита
И го кара да мечтае наяве
За времето преди да се превърне
В един от непознатите на света
Принцеса в кулата
Деца в полето
Животът му даде всичко -
Един остров от вселената
Сега любовта му е само спомен
Призрак в мъглите
Опъва платната за последен път
Сбогувайки се със света
Закотвя се във водата
Морското дъно е някъде далеч надолу
Тревата е все още под краката му
И усмивката - все още на лицето му
Това е забравената отдавна
Светлина накрая на света
Хоризонтът ридае
Със сълзите, които той е оставил назад преди толкова време