3o4o.net

Вълкът и седемте спонсори

Ивайло ДИМАНОВ

- Къде се е чуло и видяло вълк пици да прави! - скочи драматургът на кукления театър. - Дори децата ще ни се смеят!
- Който плаща, той поръчва музиката! - въздъхна директорът. - Едвам навихме кварталната пицария да ни стане спонсор. Какво толкова? Вместо да се цапоти с брашно, вместо да навлича кожи, надупчени от молци като Самарското знаме, вълкът ще примами седемте козлета с вкусна пица!
- Но аз не мога да правя пици! - скочи бате Сашо, титулярен вълк в театъра.
- Спонсорът ще ги осигури. Ти само ще ги раздаваш на децата, посетили най-много наши спектакли. На всяко дете обявяваш: "Пица "Корлеоне" с домати, босилек и прошуто - неочаквано добра комбинация!" Надявам се с пиците да засилим зрителския интерес.
- Вземем ли да раздаваме пици, бабите ще заприиждат без внучетата…
- Това не е толкова страшно. Повече ме притеснява как ще рекламираме другия ни нов спонсор.
- Какъв спонсор? - попита Силвия, актриса, достойна за "Оскар" с нейните 48 вида животни, изиграни на сцената. - Да не е пак онзи вносител на телефони? Заради него лисицата и враната непрекъснато си пращаха SMS-и. Два часа сиренето не падаше. Накрая на едно дете му писна и уцели враната с прашка. Цял месец ходех със синина под окото. Изтървах сума ти предложения в киното.
- Е, изтървала си ролята на Иван Грозни и една реклама на бетонобъркачки - обади се суфльорката.
- Стига!! - прекъсна творческата дискусия директорът. - Този спонсор е вносител на презервативи. Рекламната кампания тече под девиза "Всяка пушка - с предпазител!"
- О, прекалено директно е! - възмути се сценографката.
- Няма как - вдигна рамене шефът. - Ако искаш да си вземеш парите за по-миналия сезон, ще трябва да раздаваме по 100 кондома на представление. С подходящ рекламен текст.
- Луди ли сте, какъв подходящ текст за презервативи? Това е детска аудитория, ще ни спрат спектакъла…
- Е, кво толкова. И в шоуто на Слави всеки път си ги мерят пред детска аудитория, пък никой нищо не им казва! - реагира драматургът.
- Да де, ама ти не си Слави и като нищо ще го отнесем!
- Сетих се как най-безболезнено да раздадем кондомите! - скочи бате Сашо. - В края на спектакъла заставам пред всяко дете и питам: "Ти искаш ли да имаш братче?" Ако детето каже "Не", давам му презерватив, но ако каже "Да", питам за сестриче. Ако отново се заинати и пак рече, че иска, застрашително изръмжавам: "А искаш ли да имаш двайсет братя и сестри, да спиш в мазето и никога да не вкусиш шоколад?" И хоп - пъхам в ръката му двайсет презерватива наведнъж!... А ако децата са малко, ще раздавам и на бабите. За всеки случай.
Весел смях разтърси камерната зала, само на директора не му беше радостно. Твърда буца се бе свила в душата му като в гърлото на алкохолик корабокрушенец. Дотук с тия спонсори беше лесно, но как да обяви третия и най-важния? Еврика, плесна се той по челото.
- Колеги, имам процедурно предложение за финала. Утре влизаме в Европейския съюз, какви са тия камъни във вълчия търбух, какви са тия средновековни инквизиции? Вълкът трябва да умре достойно и с уважение.
- Да, съгласен съм, но как да стане? - попита бате Сашо.
- Не се притеснявайте - усмихна се директорът, - за всичко се е погрижила погребална агенция "Покой".


Източник

"А искаш ли да имаш двайсет братя и сестри, да спиш в мазето и никога да не вкусиш шоколад?" И хоп - пъхам в ръката му двайсет презерватива наведнъж!...

- Е, изтървала си ролята на Иван Грозни и една реклама на бетонобъркачки- обади се суфльорката. 8)

Твърда буца се бе свила в душата му като в гърлото на алкохолик корабокрушенец.

Мъка, мъкааааа... На мен не ми е смешно. Тъжно е. Битовизъм. Нашият живот...

[unknown] написа:Мъка, мъкааааа... На мен не ми е смешно. Тъжно е. Битовизъм. Нашият живот...

Именно! Щеше да е смешно, и е през зъби, ако не беше тъжно.

[unknown] написа:Мъка, мъкааааа... На мен не ми е смешно. Тъжно е. Битовизъм. Нашият живот...

Е, кой те кара да се смееш?
КАТО е нашият, да не е назаем?
БИТОВИЗЪМ.??? ПОЯСНЕТЕ, моля.
Май има едно течение, литературно, класическо...
Ама, дали може да се назове ВЪЗВИШИЗЪМ??

Некой спонсор с рекламна дейност - червено вино за този форум да ви се намира?

8)

Ти с това ли се излекува? Радвам си, че си по-добре, друже!

Имам приятели театрали, за които този разказ си е голата реалност.
Много истинско си е описано!

Явно не само аз го чета тоя вестник :)

И понеже си го купувам всеки божи ден, а не го чета в нета, ще си позволя да пейстна един друг мат'риал от днешния брой, пък и той е преводен:

Електроснабдяването - ахилесовата пета на индустриалното общество

Жителите на останалите на тъмно райони в Германия бяха принудени да ползват свещи като осветление.


В. "Зюддойче цайтунг"

Преди, когато животът бе по-тежък, трябваше да имаме в главата си много неща. Хората се вълнуваха ще падне ли достатъчно дъжд, за да съберат добра реколта, тревожеха се да не се разболее добитъкът и ще стигнат ли запасите, за да преживеят зимата.
Днес всичко е значително по-просто и същевременно много по-сложно. Никой не се замисля върху това, че отоплението изведнъж ще спре да работи. На никого не му идва на акъла, че в един момент могат да спрат влаковете и автобусите, ще спрат да летят самолетите. Всичко функционира, достатъчно е само натискане на копчето.
Но именно натискането на копчето е това, от което тръпки побиват специалистите по безопасността и борците с извънредните ситуации. Защото това, което се включва с обикновено натискане на копчето, може също толкова бързо да се изключи в резултат на авария, срив в снабдяването с електроенергия или терористичен акт. Последствията са катастрофални. Това показа дори незначителното, продължило само няколко часа, изключване на тока, което парализира половин Европа.
"Преди бяха натоварени до 70% от мощностите на електромрежите", казва Волфганг Гайер - шефът на бонския Център за защита на жизненоважните инфраструктури. "Днес инженерите по техниката на безопасност на енергийните обекти могат само да мечтаят за това."
По мрежата се предава много повече електроенергия от преди, затова вечене могат да бъдат компенсирани последствията дори от дребните аварии.
Заплахата рядко бива очевидна. Например през декември 2004 г. без ток само за някакви си три минути остана летището във Франкфурт. Мина обаче цяло денонощие, докато всички самолети започнаха отново да излитат и кацат по разписание. Три минути без ток, които сринаха цялата транспортна система. Три минути, които могат да предизвикат нарастване на хаоса до непредвидими размери.
Няколко часа без ток - това все още е поправимо. И тук обаче възникват колосални проблеми - колите не могат да напуснат многоетажните гаражи, защото бариерите не се вдигат. Пътуващите в асансьорите се чувстват като пленници, защото са заседнали между етажите. Банкоматите не работят. Светофарите изключват. В болниците не работят апаратите за изкуствено дишане.
Разбира се, в случай на реална опасност трябва да се задейства резервното оборудване. Но според опита на борците с последствията от катастрофите то нерядко се оказва в неработещо състояние. Дори в болниците, където е жизнено необходимо. Освен това, ако сривът в енергоснабдяването се окаже продължителен, дизелът, произвеждащ необходимата електроенергия, просто ще спре.
Няколко часа пак може да се изтърпи, но какво ще стане, ако ток няма 2 или 3 дни?

"Действително лошо ще стане на третия ден",

казва Волфганг Гайер. Първо ще спрат водонапорните кули, тъй като ще престанат да работят помпите. След това ще се препълнят пречиствателните съоръжения. При търговците на дребно ще се развалят всички продукти в хладилника.
В птицефермите ще спре процесът на подаване на храна, от само себе си ще се изключи отоплението. Ще бъде прекратена доставката на продукти в супермаркетите. Снабдителните служби биха ги докарали навреме, но при тях ще са спрели компютрите, които управляват цялата логистика.
Снабдяването с електроенергия е ахилесовата пета на западното индустриално общество.
"Ако някой поиска в Европа да угаснат светлините, му стига само да открие слабите места в системата за енергоснабдяване", казва Гайер. Ако ударът бъде нанесен едновременно по две-три такива места, това ще бъде причина за "щети от чудовищен мащаб". Естествено Гайер не съобщава къде да бъдат търсени тези две-три места.
Някои специалисти си задават въпроса защо ислямските терористи все още не са прибягнали до това средство. И обясняват това с психологията на поколението. Младите терористи са деца на века на интернет. На тях им трябват снимки на извършеното, снимки на жертвите. Трябват им като знаци, които средствата за масова информация ще разпространят по целия свят. Като парализират електроснабдяването, те ще унищожат почвата под краката си. Изглежда това не им допада. Поне засега.



----------------------------------------------------------------------------------------------------------------

А ТИ ГОТОВ ЛИ СИ ЗА ЛЕДНИКА! :)

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Вълкът и седемте спонсори

Ивайло ДИМАНОВ

Онемях....ама супер е това! На мен пък ми е повече смешно, отколкото тъжно...