3o4o.net

тези, които искат да бъдат поздравени с нещо такова:

Две неща изпълват духа с винаги ново и нарастващо възхищение и страхопочитание, колкото по-често и по-продължително размишлението се занимава с тях: звездното небе над мен и моралният закон в мен.
И двете не бива да търся и да предполагам само, сякаш са забулени в тъмнина, или като че са в трансцендентната сфера извън моя кръгозор; аз ги виждам пред себе си и ги свързвам непосредствено със съзнанието за своето съществуване.
Първото започва от мястото, което заемам във външния сетивен свят, и разширява връзката, в която стоя, необозримо далеко със светове и светове, и системи от системи, освен това още и в безгранични времена на тяхното периодично движение, на тяхното начало и продължителност.
Второто започва от моето невидимо Аз, от моята личност, и ме представя в един свят, който има истинска безкрайност, но който само разсъдъкът може са проследи и с който аз познавам себе си не само в случайна, но във всеобща и необходима връзка.
Първата гледка на безчисленото множество от светове унищожава, така да се каже, моето значение като животинско създание, което трябва отново да върне на планетата (една само точка от вселената) материята, от която е сътворено, след като за късо време (не се знае как) е било снабдено с жизнена сила.
Втората, напротив, безкрайно издига стойността ми като интелигенция чрез моята личност, в която моралният закон ми разкрива един живот, независим от животинската природа и дори от целия сетивен свят, най-малкото доколкото може да се заключи от целесъобразното определяне на моето съществуване чрез този закон, което определяне не е ограничено до условията и границите на този живот, а по-скоро отива до безкрайност…

Кант, из заключението на "Критика на практическия разум"

Няма да се извинявам, че го пускам.
Сигурна съм, че който има време търпение да го прочете бавничко, ще изпита удоволствие.
Това не е цялото, има още три пъти по толкова, обаче... исках да усетя аромата му. Иначе това с разсъдъка на мен не ми е много свойствено, но всеки си има пътища, няма сега с Кант да споря.
Просто е красиво.
Ето, пак се оправдавам.

чувствал съм се по абсолютно същия начин и без да съм знаел за кант (просто човека се е родил преди мен и е писал за разлика от мен )
тези неща са общочовешки
вътре и вън се преливат
дори се сливат по-скоро (едно )
и чрез трепетите на звездната пепел едната вселена докосва, прегръща и обожава другата
родени една за друга
вплетени в акта на сътворението рисуващи танца на мирозданието безкрайно, невероятно, приказно

Мнемозина написа: Сигурна съм, че който има време търпение да го прочете бавничко, ще изпита удоволствие.

Имам време, но съм прекалено разпиляна сега, за да успея да .......усетя аромат.
Но когато се събера обещавам да го прочета.
Най-малкото за да видя, дали не може да се поспори за нещо от написаното.

Когато аз пък мисля за звезди или за морал, в главата ми щуква един и същи въпрос - кое е началото и на едното, и на другото? И отговорът и в двата случая е еднакво недоказуем и неопровержим и по случайност (дали?) еднакъв - Бог.
Не че знам какво всъщност значи този отговор и дали изобщо това е отговор, но... прав е Кант. Мерси.

дори и да няма начало
отговорът пак е същия

Ама за Бог ли иде реч тук?
Усетих аз, че не съм за тази тема...

Remmivs написа:чувствал съм се по абсолютно същия начин и без да съм знаел за кант (просто човека се е родил преди мен и е писал за разлика от мен )
тези неща са общочовешки
вътре и вън се преливат
дори се сливат по-скоро (едно )
и чрез трепетите на звездната пепел едната вселена докосва, прегръща и обожава другата
родени една за друга
вплетени в акта на сътворението рисуващи танца на мирозданието безкрайно, невероятно, приказно

Мога да ви отговоря, Милорд, единствено с края на това заключение:

С една дума: науката е тясната порта, която води към учението за мъдростта, ако под него не се разбира само това, което трябва да се прави, а това, което трябва да служи на учителите като ръководство, за да прокарат добре и ясно пътя към мъдростта и да предпазват други от погрешни пътища; една наука, чийто пазител трябва винаги да остане философията...

Мнемозина написа:Първата гледка на безчисленото множество от светове унищожава, така да се каже, моето значение като животинско създание, което трябва отново да върне на планетата (една само точка от вселената) материята, от която е сътворено, след като за късо време (не се знае как) е било снабдено с жизнена сила.
Втората, напротив, безкрайно издига стойността ми като интелигенция чрез моята личност, в която моралният закон ми разкрива един живот, независим от животинската природа и дори от целия сетивен свят, най-малкото доколкото може да се заключи от целесъобразното определяне на моето съществуване чрез този закон, което определяне не е ограничено до условията и границите на този живот, а по-скоро отива до безкрайност…[/color]

Кант, из заключението на "Критика на практическия разум"

Благодаря.
Последната част ми хареса.
Кой не се е чувствал като нищо не значеща за хода на историята прашинка, а в същото време преминават през и чрез него непреходни (макар и за отрязък от времето) ценности, идеи...

esti написа:

Мнемозина написа: Сигурна съм, че който има време търпение да го прочете бавничко, ще изпита удоволствие.

Имам време, но съм прекалено разпиляна сега, за да успея да .......усетя аромат.
Но когато се събера обещавам да го прочета.
Най-малкото за да видя, дали не може да се поспори за нещо от написаното.

Знаеш ли, и да ти се спори, няма да мога да ти бъда опонент в спора.
Като поезия го пускам. То просто е красиво.

Мнемозина написа:Знаеш ли, и да ти се спори, няма да мога да ти бъда опонент в спора.
Като поезия го пускам. То просто е красиво.

that it is but then the world is magnificent all of it

vyara написа:Когато аз пък мисля за звезди или за морал, в главата ми щуква един и същи въпрос - кое е началото и на едното, и на другото? И отговорът и в двата случая е еднакво недоказуем и неопровержим и по случайност (дали?) еднакъв - Бог.
Не че знам какво всъщност значи този отговор и дали изобщо това е отговор, но... прав е Кант. Мерси.

Божественото винаги е недоказуемо и неопровержимо.
И необяснимо.
А всъщност Кант в тази книга "обяснява" морала.
Парадокс...

Мнемозина написа:
Знаеш ли, и да ти се спори, няма да мога да ти бъда опонент в спора.
Като поезия го пускам. То просто е красиво.

Не, нямах намерение да споря с теб, а с Кант. Примерно.
Или с който ми се върже.
Но истината е, че дори и не ми се спори.

holi_day написа:
Благодаря.
Последната част ми хареса.
Кой не се е чувствал като нищо не значеща за хода на историята прашинка, а в същото време преминават през и чрез него непреходни (макар и за отрязък от времето) ценности, идеи...

Ходът на историята се състои от малки стъпки и всяка прашинка значи нещо в него. Дори и само защото през нея минават непреходни идеи.

http://www.spacetelescope.org/images/sc ... c0602a.jpg

някои радикално настроени учени впрочем смятат, че последните наблюдения (хъбъл) могат да се тълкуват така щото да се окаже че вселената е нещо като двойна спирала (образно казано) и ние да наблюдаваме едновременно формирането на нашата галактика и нейното поглъщане от група черни дупки в нашия сектор където тя, а и ние оттам, вече не съществуваме ъ-ъ в тази "плоскост"

ps
прощавайте тапета, но който има голям екран ще го оцени, вярвам

PPS
картинката е линк само вече

Мнемозина написа:Ходът на историята се състои от малки стъпки и всяка прашинка значи нещо в него. Дори и само защото през нея минават непреходни идеи.

В математиката - пренебрежимо малки. В живота, мисля, също съществуват. Има си ги стъпчиците, има ни хората, мъ спрямо нещо са си нищо.
Успокоително е обротното сравнение, че често в рамките на един човешки живот не си даваме сметка за "голямата идея" наречена световно развитие.

Remmivs написа:
някои радикално настроени учени впрочем смятат, че последните наблюдения (хъбъл) могат да се тълкуват така щото да се окаже че вселената е нещо като двойна спирала (образно казано) и ние да наблюдаваме едновременно формирането на нашата галактика и нейното поглъщане от група черни дупки в нашия сектор където тя, а и ние оттам, вече не съществуваме ъ-ъ в тази "плоскост"

ps
прощавайте тапета, но който има голям екран ще го оцени, вярвам

Захласнах се по картинката и съвършено не мога да си представя как се получава това?
Нещо като сплитане на спиралите на началото и края? Или просто си преминаваме отвъд, без да усещаме?

holi_day написа:

Мнемозина написа:Ходът на историята се състои от малки стъпки и всяка прашинка значи нещо в него. Дори и само защото през нея минават непреходни идеи.

В математиката - пренебрежимо малки. В живота, мисля, също съществуват. Има си ги стъпчиците, има ни хората, мъ спрямо нещо са си нищо.
Успокоително е обротното сравнение, че често в рамките на един човешки живот не си даваме сметка за "голямата идея" наречена световно развитие.

Зависи от нещото.
Е, поне опитваме да си дадем сметка.
Дали успяваме - не знам. Кой повече, кой по-малко...

аз пък пак се сетих за това докато я гледах тази галактика

http://www.3o4o.net/forum/viewtopic.php?t=4206

поезия е и това, и математика, и философия
едно (даже и кант е тук щото е навътре и безкрайно)


ами в смисъл с обратни стрели на времето май

един вид едната спирала която виждаме е нормалното (за нас щото сме свикнали с него) време и нормалната му посока

а другата е като комплиментарните витки на ДНК и е с противоположна посока (вселена и всичко останало )

Мнемозина написа:Е, поне опитваме да си дадем сметка.

А защо ни е изобщо. Направо е дефект.

защото е красиво да го осъзнаем
не е ли
и всъщност ние не го и осъзнаваме напълно, невъзможно е, но като някаква невероятна и сладка тръпка от възторг, опиянение, изумление и тъга
преминава през нас

Remmivs написа:защото е красиво да го осъзнаем
не е ли
и всъщност ние не го и осъзнаваме напълно, невъзможно е, но като някаква невероятна и сладка тръпка от възторг, опиянение, изумление и тъга
преминава през нас

Така е. Няма спор. Но това надникване до близък хоризонт само разпалва въображението и увеличава тъгата. И какво? Свръхсензитивност и разширени възприятия за света, а все по-малко разум, може би заради осъзнатата безпомощност.

в началото холи, а понякога и след това, е така
но в един момент идва някакво прозрение, някакво смирение
някаква радост и някаква мъдрост
и тогава осъзнаваш, че е прекрасно всичко
и тъгата и безсилието и красотата и преходността
всичко
защото това е поетичната философия на щастието дори да си разменим тук и сега тези идеи и тези видения
и да помълчим пред необятността на нищото наше собствено
част от всичкото едно

PS
Личи ли ми че съм пил вино? Наздраве с мавруд!

Remmivs написа:аз пък пак се сетих за това докато я гледах тази галактика

http://www.3o4o.net/forum/viewtopic.php?t=4206

поезия е и това, и математика, и философия
едно (даже и кант е тук щото е навътре и безкрайно)


ами в смисъл с обратни стрели на времето май

един вид едната спирала която виждаме е нормалното (за нас щото сме свикнали с него) време и нормалната му посока

а другата е като комплиментарните витки на ДНК и е с противоположна посока (вселена и всичко останало )

О, да! Разбира се, че го помня това!
"Системи от системите..."
Мислех даже, че съм писала там, а не съм, странно.

Астрономията продължава да подлага на изпитание времепространтвените ми възприятия...
Но ако е така, вероятно въпросът с началата и краищата става направо неразрешим.

Remmivs написа:в началото холи, а понякога и след това, е така
но в един момент идва някакво прозрение, някакво смирение
някаква радост и някаква мъдрост
и тогава осъзнаваш, че е прекрасно всичко
и тъгата и безсилието и красотата и преходността
всичко
защото това е поетичната философия на щастието дори да си разменим тук и сега тези идеи и тези видения
и да помълчим пред необятността на нищото наше собствено
част от всичкото едно

PS
Личи ли ми че съм пил вино? Наздраве с мавруд!

Премного съм трезва, за да не се втурна в буквализъм...
Затова шъ оставя красотата на изказа, защото приятна е срещата с него. Твърде приятна и удобна да приспи разсъдъка.

Наздраве! Охладена минерална вода с лимон - добро питие.

holi_day написа:

Мнемозина написа:Е, поне опитваме да си дадем сметка.

А защо ни е изобщо. Направо е дефект.

Защото ни е дадено винаги да търсим Смисъла.
Дали не е това, което отделя човеците от... другите?

Remmivs написа:защото е красиво да го осъзнаем
не е ли
и всъщност ние не го и осъзнаваме напълно, невъзможно е, но като някаква невероятна и сладка тръпка от възторг, опиянение, изумление и тъга
преминава през нас

Ароматът на безкрая.
Външният и вътрешният.

Мнемозина написа:Защото ни е дадено винаги да търсим Смисъла.

Така, както кучето гони своята опашка?

Мнемозина написа:Дали не е това, което отделя човеците от... другите?

А дали е така - кой, кооой ще ни каже?
Аааз вървя по света и подсвирквам си даже.

Ногу е сложно. За мен.

holi_day написа:Премного съм трезва, за да не се втурна в буквализъм...
Затова шъ оставя красотата на изказа, защото приятна е срещата с него. Твърде приятна и удобна да приспи разсъка.

Наздраве! Охладена минерална вода с лимон - добро питие.

Удоволствието е взаимно!

Желая ви лека нощ в този нищожен наш безкрай.

Благодаря ти! Страхотно е това !

Имах една курсова работа за категорическия императив, но в кой от компютрите ми остана... Много ме беше вчепетлил този чичко!

esti написа:Ама за Бог ли иде реч тук?
Усетих аз, че не съм за тази тема...

Май не. Май не иде реч за Бог. Тва е от тия писания, които обичаш да ги опитваш и предъвкваш по малко, като нещо вкусно с което си угаждаш. На мен ми хареса. Имах тука зад мене разни залепени щуротии, ма ги махнах, понеже ми омръзнаха. Сега ще си боцна това. Като ми омръзне, аре Кант в кошчето. Става за игра на думи. "Днес ще изхвърля дефиницита за морала в кошчето за боклук".

Брато, свий я картнката, малко, че аз не знам как да си разпъна екрана

От снощи, та чак сега се престраших да го зачета... Ма пак не можах, явно настроението ми е твърде агресивно за Кант

пробвай с Ницше

Stranniche написа:Благодаря ти! Страхотно е това !

Имах една курсова работа за категорическия императив, но в кой от компютрите ми остана... Много ме беше вчепетлил този чичко!

Ти ме подсети.

Не че съм го чела толкова много, но е много странно - като цяло не е моето това, твърде ми е рационално.
Обаче пък такъв пиетет към рационалността сам по себе си обезоръжава.
Ама то това точно в тези откъси не личи толкова.

Remmivs написа:пробвай с Ницше

Тъкмо му поизбягах...

Remmivs написа:пробвай с Ницше

Връщане към себе си
В стаята е почти тъмно; запалвам лампа, но дневната светлина с любопитно око наднича през полузатъмнените прозорци. О, то би искало да проникне нататък, право в това сърце, което, по-горещо от светлината, по-здрачно от вечерта, по-възбудено от гласовете в далечината, дълбоко в себе си трепти и се люшка като голяма камбана, разлюляна от буря.

И аз умолявам небето да прати буря; не привлича ли камбанения звън мълнии?А сега, наближавай, о ти, буря, пречисти, очисти, дъхни дъждовни ухания във вялата ми природа, бъди желана, най-после желана.

И виж! Ето, първа мълния, ти припламна и улучи право сърцето и от него сякаш се издига нагоре дълга, пепелява мъгла.Позната ли ти е, смрачената, коварната? Окото ми вече просветлява и аз протягам ръката си да я прокълна. И гръмотевицата тътне; и един глас проехтя: "Бъди пречистен"!

Тягостен зной; сърцето ми набъбва. Нищо не трепва. Но ето, тих повей, тревата се полюшва - бъди ми добре дошъл, о, ти, смекчаващ болката, избавляващ дъжд. Тук е пусто, празно, мъртво; посади ти отново!

Чуй: втори гръм! Оглушителен, пронизващ сърцето. И един глас проеча: „Надявай се!”

И ефирно ухание се надига от земята, вятър повява насам, следван от бурята, ревяща, издебваща плячката си. Подгонила пред себе си прекършени цветове. След бурята весело се лее и плиска дъждът.

Право в сърцето. Буря и дъжд! Гръм и мълния! Право в него. И един глас проеча: „Възроди се!”

Прав беше

Твърде сложни са ми тези текстове на мен. Признах си.
Ас съм проз и ми требе нещо прозто. Примерно:
Вчера няма да се повтори, утре може и да не дойде, затова живей днес.
Просто и ясно.
Мдам

Gaspode написа:Твърде сложни са ми тези текстове на мен. Признах си.
Ас съм проз и ми требе нещо прозто. Примерно:
Вчера няма да се повтори, утре може и да не дойде, затова живей днес.
Просто и ясно.
Мдам

Мнемо каза, че Кант е рационален.
На Мнемо може да се вярва.
Следователно... ми не си прав.

vyara написа:

Gaspode написа:Твърде сложни са ми тези текстове на мен. Признах си.
Ас съм проз и ми требе нещо прозто. Примерно:
Вчера няма да се повтори, утре може и да не дойде, затова живей днес.
Просто и ясно.
Мдам

Мнемо каза, че Кант е рационален.
На Мнемо може да се вярва.
Следователно... ми не си прав.

Гледай как си прави майтап с мен!

vyara написа: Мнемо каза, че Кант е рационален.
На Мнемо може да се вярва.
Следователно... ми не си прав.

Аз не съм казал, че е ирационален май...
Просто е твърде сложен за размекнатия ми в моментататата мозък.
А има толкова прости неща... разбираеми дори за мен

Прави каквото трябва пък да става каквото ще.

Примерно

Пускал съм го, пък и съвсемй не е април, ама е подходящо
Поздрав и от мен:

Април


Мъдреците и поетите дишат чист въздух в сумрачните пролетни градини, над техните звънливи чела - високата тайна на нощното небе - ултрамарин и сребро - над тихата арабеска на преплетените млади ластари на лозата и цъфналите клони на ябълките.

Безбройните въпросителни на нощното небе - и сребърната тревога на Тихо Брахе.

Неотдавна се видях на брега. Ала в шепата си не улових отструите на вечната река. Напразно...

Има ли бог?

Над звънливите чела на мъдреците и поетите небето зее с бездънна тишина - ултрамарин и въпросителни.

Някъде светят шумни локали. А през сянката на белите пролетни градини - в този час на късна вечер - минава с широки крачки огромният силует на черен мъж.


Гео Милев