Едно време, като бях далече, далече, около квартирата ни имаше много котки и лятос наставаше голям мяукарник.
Тогава нямаше никакъв проблем нощем, когато ти писне да се въртиш като пумпал в леглото, да станеш и да лиснеш един леген вода от прозореца - веднаха долу изригваше недоволно "МЯЯЯЯ!" и фонтан от опашки се разхвърчаваха на всички посоки, изчезвайки в тъмнината.
Наставаше блажена тишина и се случваше от някой блещукаш прозорец да лъсне сънливо лице с очи като илици и да отправи сърдечна, благодарна усмивка - това беше обществената подкрепа.
След такова дело можеше да се отправиш пак към любимото си легло и да спиш спокойно около час-два... до новите страсти котешки
. /Впрочем по-практично бе да си държиш легена с водата до леглото, за да не се разкарваш до кухнята. /
Обаче в циЛИвилизована Европа не е прието да си излива вода от прозорците
. Е как се спи тогава? Само да не си помислите, че мразя котки. Неее, обичам ги. И много ми липсва едно котенце, за което се грижихме по легенското време. Беше най-гласовитото от всички и най-големият побойник в квартала. Кръстихме го Вагабундо. Често спеше навън, в коридора, върху нашата пералня или върху тази на съседите.
Голям образ. Прояваваше особен интерес към бутилките и винаги беше готов за купон.
Но ние си го обичахме.
Не зная защо пуснах тази празномислена тема... Нещо ме засърбяха ръцете да пиша. Шшшт - млъквам!
Скучни хора станахме... 
