Гари, влакове, сънища..

[4avdar4e]

Цяла зима сънувам една гара. Красива е. Такава една керемидено-жълто-оранжева. Нещо средно между Пловдив, Бургас и Варна. Моята гара. На тая гара все се случваше нещо. Цяла зима. Ту губех някое дете, ту съпруг, ту аз самата се губех. Качвах се на грешни влакове и попадах в Ловеч или Смолян (и на двете места само съм минавала, но бях сигурна, че съм там). Понякога заминавах, понякога пристигах... В "Младост", ту в София, ту във Варна. Ама варненската Младост беше по-красива. Блокове с френски прозорци и дистанционно за щорите. С градинки отпред. Понякога пристигах в "Емил Марков", на последната спирка на един автобус. Там имаше само един работещ плод-зеленчук, в който имаше само целина и бидони с кисели краставички. Понякога пристигах в Обзор, бях ръководител на детски лагер, понякога стигах до Галата. Морето винаги беше бурно, сърдито, сиво.. не беше моето море. Все имаше вълни тип цунами, все спасявах някого.. Но да не изпускам гаровата нишка...Понякога гарата ставаше метро. Най-готино беше това, дето спира под НДК. Едни безкрайни ескалатори, все едно МОЛ, на всеки етаж - магазини... Гот. И изведнъж.. Повърхността, сняг и преспи, гадни отдушници, сняг до шия и "Патриарх Евтимий" отново е двупосочен.. Понякога гарата беше пражката гара. Също толкова керемидено-жълто-оранжева, стара и красива. Там бях щастлива. Имаше големи, до тавана автомати за всичко, аз бях на 16 и бях ... проститутка

Имаше и една гара в Стамболийски, град има такъв, там спират рядко влакове, но много преминават към Пловдив. Нощем, в градинката пред гарата е прекрасно. Тихо, звезди и само влакове... А като заведе човек тайфа пияни и безкрайно умни руснаци, става много интересно. Лежиш, гледаш звездите и слушаш трака-трака-трака... Това не е от сънищата, това е от живота и от стиховете. Изхвърлените...

От месец насам не сънувам. Нищо. И не знам дали е хубаво или не. Ще разбера тия дни, във влака, към гарата, не знам дали е моята, но е гара. Път. Надежда. Емоция. Живот...


П.П. Искам си оня сън с бидона с киселите краставички

[Глас в пустиня]

Ей! Ти що сънуваш моите сънища бе?!:mad:

[Semiramis]

Хубаво е да сънуваш пътища, Чаве. Релси е още по-хубаво. И да намериш гара също.
Оранжевото е цветът, в който се потапям, когато .. когато имам нужда от опора вътре в мен си. Преведено - като ми писне нещо, като ми е много нервно, като ми е притеснено ходя из града в оранжево но отгоре до долу ... така хубаво да ме видят всички колко ми е оранжево, ..като лудите... , а за да се видя и аз. И когато ми е щуро и влюбено, но тогава не забелязвам толкова, че ми е оранжево. Уцели ме на цвят и се разлях.
За влаковете да ти кажа - значи, че управляваш живота си - аз съм се сънувала как карам влак Когато психиката прецени, че няма да разбера от намек ми праща по-ясни сънища И както си го управлявах ми блесна - ами то ..пред мен има толкова линии! Че аз мога да завия накъдето си искам и да спра когато поискам! Нищо, че са ограничени до "написаните" ти линии. Аз много обичам да сънувам :lol: между другото. И се кефя много когато успея да си променям края или посоката в съня.

Чаве, исках да кажа само, че идва време, когато трябва да се кара влака. Аз на себе си малко говоря, мерси, че ми даде тема. Да се чуя отстрани за мен си ... Да видим кой го кара тоя влак в края на краищата! И за да ти кажа, че в Смолян гара няма

[snowprincess]

Гарата е отправна точка към пътешествие. Освен ако не пристигаме на гара. Така че можем да заминаваме в различни посоки (на живота ни) или да сме достигнали до определен етап. В първия случай трябва да се анализира контекстът на гарата. Голяма ли е? Гъмжи ли от хора, има ли много влакове, за да бъде символ на големи вътрешни възможности за избор и решение? Или, напротив, е изоставена и олицетворява вътрешен живот, изпразнен от жизнения си потенциал, тъпчене на място, след като никакъв влак не тръгва оттам? По същия начин разглеждаме и контекста на гарата, на която пристигаме.
Самият влак е символ на нашата еволюция. Той е средството за афективното ни и интелектуално пътуване. Символизира и социалния, колективния живот. Понякога неумолимо се движи, локомотивът става неуправляем, машинистът е неопитен. Това означава, че сме завлечени въпреки съзнателната ни воля към „пътешествия", които биха могли да бъдат пагубни.
Закъсненията и грешките са свръхразпространени в сънищата. Закъсняваме за влака, изпускаме го, бъркаме перона, озоваваме се в купе, в което нямаме право да пътуваме, и пр. Тези сюжети често изразяват чувство за безсилие, за малоценност, за вина. Те могат да показват и до каква степен сънуващият пропуска „удобните случаи", които, му предлага животът.
Контрольорите също нерядко населяват сънищата ни. Те символизират онзи, който „ни държи сметка", и са една от формите на Свръхаза.
Случва се и влакът да е претъпкан. Това може да се преведе като трудност в приобщаването ни към социалния живот. Ако сънуващият не успява да се качи на влака, да „си намери място сред тълпата", той най-вероятно лесно отстъпва в живота от страх да не загуби състезанието.
Така че влакът в сънищата сочи нашите успехи, провали, принуди, тревоги: А всъщност не е ли той съвременната версия на Дракона?

ТЪЛКУВАНЕ НА СЪНИЩАТА
Пиер Дако

[snowprincess]

Хубаво е да сънуваш пътища, Чаве. Релси е още по-хубаво. И да намериш гара също.
Оранжевото е цветът, в който се потапям, когато .. когато имам нужда от опора вътре в мен си. Преведено - като ми писне нещо, като ми е много нервно, като ми е притеснено ходя из града в оранжево но отгоре до долу ... така хубаво да ме видят всички колко ми е оранжево, ..като лудите... , а за да се видя и аз. И когато ми е щуро и влюбено, но тогава не забелязвам толкова, че ми е оранжево. Уцели ме на цвят и се разлях.
За влаковете да ти кажа - значи, че управляваш живота си - аз съм се сънувала как карам влак Когато психиката прецени, че няма да разбера от намек ми праща по-ясни сънища И както си го управлявах ми блесна - ами то ..пред мен има толкова линии! Че аз мога да завия накъдето си искам и да спра когато поискам! Нищо, че са ограничени до "написаните" ти линии. Аз много обичам да сънувам :lol: между другото. И се кефя много когато успея да си променям края или посоката в съня.

Чаве, исках да кажа само, че идва време, когато трябва да се кара влака. Аз на себе си малко говоря, мерси, че ми даде тема. Да се чуя отстрани за мен си ... Да видим кой го кара тоя влак в края на краищата! И за да ти кажа, че в Смолян гара няма

"В сънищата оранжевото е очевидно соларно. Символизира топлината на сърцето и на приема. Цвят на действието, донякъде хибриден. И също - цвят на душевния комфорт, на дълбокия покой, поне обикновено."

пак от същата книга

[Semiramis]

ТЪЛКУВАНЕ НА СЪНИЩАТА
Пиер Дако

я какво измъкна Сноу!
хехе... Сега ще поразсъждавам. Или утре, че да спя тая нощ спокойно
за изпити нещо под ръка имаш ли?

насън съм била на изпит по "устройство на локомотива" :lol: и спирам да разказвам, че ме е срам вече

[Semiramis]

"В сънищата оранжевото е очевидно соларно. Символизира топлината на сърцето и на приема. Цвят на действието, донякъде хибриден. И също - цвят на душевния комфорт, на дълбокия покой, поне обикновено."

пак от същата книга

мерси

и на сакралната чакра

[snowprincess]

насън съм била на изпит по "устройство на локомотива" :lol:

копвам ти цялото, а ти знам, че ще го изтълкуваш според своето усещане

"Локомотив
Той е доста разпространен в сънищата, подобно на автомобила и самолета. Локомотивът „дърпа" напред композиция от инертни вагони. Той представлява тягата на личността, екстровертната й част. Локомотивът е мъжки полюс. В съня се явява по разнообразни начини. Ето два примера:
- Намирах се на някаква гара. Трябваше да карам влак, но напразно търсих локомотива... (мъж на 23 години)
Този човек - въпреки възможностите си, въпреки потенциала си (влака) - не успява да „се подкара" към пътешествията на живота. Външната изява, себеосъществяването (локомотивът) все още му липсват.
-Намирах се в луксозен влак в първа класа. Но влакът не вървеше. Наведох се през вратата и видях съвсем мъничък едва дишащ локомотив, каран от несръчен машинист... (мъж на 19 години)
Най-малкото, което може да се каже, е, че вътрешните апетити на този младеж не отговарят на възможностите му в момента. Вероятно вътрешният му живот е богат (луксозният влак), но е все още потенциален като в предишния сън. Сънувалият трябва да открие кое му пречи да „се издърпа" в живота.
Можем да цитираме още много сънища. Тези два прости примера показват, че локомотивът е символ на съзидателна афективност, на напредък, на вътрешна сила. Той е и сексуален образ, както става ясно от казаното дотук."

справи ли се с изпита?

[І]

Вероятно вътрешният му живот е богат .....

Локо СФ!!!
Нищо, че съм от националния /волейбол жени - "младша" да уточня /
Т`ва последното е само за протокола.

[4avdar4e]

Локо СФ!!!

Ти що не спиш кат всички нормални хора по туй време и не сънуваш сънища??? Аре, мойта ясна (8 зъб), ама ти що??

[І]

Ти що не спиш кат всички нормални хора по туй време и не сънуваш сънища??? Аре, мойта ясна (8 зъб), ама ти що??

Аз?!
Нормален?! :eek:

[4avdar4e]

Ей! Ти що сънуваш моите сънища бе?!:mad:

Щото ти си аз и аз съм ти

П.П. Пък ако знаеш къв хороскоп имам за тая година, направо умира права като си го чета...

Others may think you are "crazy" (not clinically insane, of course), because of your actions at this time. But this is only a temporary period of instability, during which you will come to a new understanding of your emotional needs.

[4avdar4e]

[Semiramis]

Тези два прости примера показват, че локомотивът е символ на съзидателна афективност, на напредък, на вътрешна сила. Той е и сексуален образ, както става ясно от казаното дотук."

справи ли се с изпита?

хахаха...първото го открихи и сама, но втората част съм я пропуснала
взех го - по много готин чертеж обяснявах .. и насън съм същата - обяснявам се много

[Дядо Капинчо]

...- обяснявам се много

Щото не пишеш ясно от първия път и такива като мен не разбират.

[Semiramis]

да позвам темата са още нещо
да споделя как в някой си период от живота се учих да помня сънища
беше голям майтап...

няколко стъпки имаше и се оказа доста просто, стига да се фокусираш -
първи етап: спиш с листче до възглавницата и преди да отвориш очи даже напипваш химикалчето и драскаш ключови думички - лошото е, че като станеш от леглото си оставаш само с тях без нищо да ти говорят.
няколко сутрини така и постепенно започваш да си припомняш по някой и друг момент от съня.

следваща фаза: записал си ключови думи, по тях се подсещаш за "сериите" в съня, обаче се добираш до банята и с пускане на водата всички спомени си отиват
и пак няколко дни опити, докато мине и това ...

и т.н..докато засънуваш цели "филми" и то редовно, а не веднъж в годината

това ако ви е скучно насън, не само наяве / в което се съмнявам, но си намерих за какво да говоря с кафето/

[Дядо Капинчо]

да позвам темата са още нещо
да споделя как в някой си период от живота се учих да помня сънища
беше голям майтап...

няколко стъпки имаше и се оказа доста просто, стига да се фокусираш -
първи етап: спиш с листче до възглавницата и преди да отвориш очи даже напипваш химикалчето и драскаш ключови думички - лошото е, че като станеш от леглото си оставаш само с тях без нищо да ти говорят.
няколко сутрини така и постепенно започваш да си припомняш по някой и друг момент от съня.

следваща фаза: записал си ключови думи, по тях се подсещаш за "сериите" в съня, обаче се добираш до банята и с пускане на водата всички спомени си отиват
и пак няколко дни опити, докато мине и това ...

и т.н..докато засънуваш цели "филми" и то редовно, а не веднъж в годината

това ако ви е скучно насън, не само наяве / в което се съмнявам, но си намерих за какво да говоря с кафето/

Я иди закуси и после пиши. Кво е "да позвам темата са още нещо"?

[Semiramis]

...- обяснявам се много

Щото не пишеш ясно от първия път и такива като мен не разбират.

:blum::blum:
един да ме разбира ми стига

ПП
Търся едно хубаво стихче, няма го в нета.
започва така

"Едничка стъпчица ми стига ... "
малко ключови думи давам, но идеята е че стъпка по стъпка всичко ще се подреди ...

ще се ядосам някой ден и ще си преовя книгите - знам, че е в една от едни десет книжки ..

[Semiramis]

Я иди закуси и после пиши. Кво е "да позвам темата са още нещо"?

ох. предпочитам нещо леко и не толкова сериозно за закуска, щото с "Прада" от вчера имаме развитие ама е рано да споделям. Няма и да успея да изчета всичко - лепвам се в една две-теми само.

сега ще се поусмихвам още малко и ще си направя още едно кафе, да

[Дядо Капинчо]

"Едничка стъпчица ми стига ... "
..

Ти мани тоз китайско-японски мирглед. Човекът така е устроен, че все не му стига.

[Дядо Капинчо]

ох. предпочитам нещо леко и не толкова сериозно за закуска, щото с "Прада" от вчера имаме развитие ама е рано да споделям. Няма и да успея да изчета всичко - лепвам се в една две-теми само.

сега ще се поусмихвам още малко и ще си направя още едно кафе, да

Не прекалявай с кафето. Аз си го ползвам само в екстремни случаи. ЩОто си нямам мантра за успокоение. Прадата ще я победиш, когато престанеш да й се впрягаш. Задай си два въпроса:
1. С какво ме дразни?
2. Кво от това?

[Semiramis]

"Едничка стъпчица ми стига ... "
..

Ти мани тоз китайско-японски мирглед. Човекът така е устроен, че все не му стига.

това стихче е за когато ти е притеснено, че това, което искаш се бави, Капинчо
примерно въпрос на ъгъл и момент нали така, поете? Всеки ще види каквото си иска, пък автора какво е искал да каже и той не знае.

[Semiramis]

ох. предпочитам нещо леко и не толкова сериозно за закуска, щото с "Прада" от вчера имаме развитие ама е рано да споделям. Няма и да успея да изчета всичко - лепвам се в една две-теми само.

сега ще се поусмихвам още малко и ще си направя още едно кафе, да

Не прекалявай с кафето. Аз си го ползвам само в екстремни случаи. ЩОто си нямам мантра за успокоение. Прадата ще я победиш, когато престанеш да й се впрягаш. Задай си два въпроса:
1. С какво ме дразни?
2. Кво от това?

разкарах я още вчера сутринта. ти ми трябваше, за да чуя същото, което направих. всичко е 6. и т.н и ще бъде 7 даже.

[Дядо Капинчо]

това стихче е за когато ти е притеснено, че това, което искаш се бави, Капинчо

Тц. Когато ми е притеснено никакви стихчета не помагат. Единствено времемерилки, които си правя сам. Например, ако отида до там и се върна ще са минали 27 минути или ако се насиля да изгледам рекламите, ще са минали 5 минути. И така разпарчадисвам 5-те безкрайни часа докато изтекат.

[Semiramis]

това стихче е за когато ти е притеснено, че това, което искаш се бави, Капинчо

Тц. Когато ми е притеснено никакви стихчета не помагат. Единствено времемерилки, които си правя сам. Например, ако отида до там и се върна ще са минали 27 минути или ако се насиля да изгледам рекламите, ще са минали 5 минути. И така разпарчадисвам 5-те безкрайни часа докато изтекат.

а в по-голям мащаб?
разбрах те ... и аз така, ама не в 100%, понякога в 70, понякога в ...

[Пенчо Заека]

Виж ся, квото и да сънуваш, да знаеш, че става дума за секс

[Semiramis]

Виж ся, квото и да сънуваш, да знаеш, че става дума за секс

и оттам за стаена агресия ... хахаха

край на темата

[Дядо Капинчо]

а в по-голям мащаб?
разбрах те ... и аз така, ама не в 100%, понякога в 70, понякога в ...

В по-голям мащаб няма спасение, освен да "забравяш" очакваното. Ей го, аз ако всичко върви по мед и масло, ще имам мечтаната къща след 3 години. Ако нещо се спихне (а това е много вероятно) - никога. Е, как да си търпелив. Просто си казвам, няма да мисля за къщата, докато не изплатя мястото, пък после ще видим и т.н. И замразявам очакваното за някакъв период от време.

[Дядо Капинчо]

Виж ся, квото и да сънуваш, да знаеш, че става дума за секс

Ми то си беше ясно като бял ден. Влакът вилза в гарата, влакът излиза от гарата, влакът влиза в гарата ... Ама не посмях аз да го кажа, щото нали съм мръсник.

[Semiramis]

Виж ся, квото и да сънуваш, да знаеш, че става дума за секс

Ми то си беше ясно като бял ден. Влакът вилза в гарата, влакът излиза от гарата, влакът влиза в гарата ... Ама не посмях аз да го кажа, щото нали съм мръсник.

ето защо ме избива на агресия от теб

[Дядо Капинчо]

ето защо ме избива на агресия от теб

Ами агресирай си на воля. Аз нося.
Ама това с влакът като символ на секс не съм го измислил аз. Знаеш ли коя е най-порно сцената, която съм гледал в нормален филм. Двама страстно се желаят. Най-после влизат в едно купе на влак и се нахвърлят един върху друг. Кадъра веднага се сменя и показва как едно огромно бутало на колелетата на локомотива първо бавно, после все по бързо се движи ритмично напред назад в един пръстен - обилно гресиран. В един момент локомотивът изпусна пара (виждала си може би) и кадърът отново се смени с уморената, но очевидно удовлетворена двойка.

[Dark Angel]

Като прочетох съня ти и се сетих какво сънувах стуринта и ми стана хубаво и се усмихнах

тичам и се плискам във вълните на едно синьо море под ярко синьо небе и искрящо слънце, бялата пяна на вълните се плиска около тялото ми, на мен ми е леко и тичам сякаш не във вода

после изведнъж тичах нагоре по един хълм покрит със зелена трева

ах, усещането за водата - сакаш наистина бях в морето

[latrevw]

ах, усещането за водата - сакаш наистина бях в морето

онзи ден на плажа докато децата си играеха, гледах към морето и всички хора, хилещи се и доволни, че се плискат, и се чудех - кво толкова му се радваме, странно ми беше, мъчех се себе си да разбера, имах 100 неща да правя, но бях толкова щастлива, че избягах и се пльоснах на плажа, а влизането в морето си беше направо оргазъм, и все пак ми е странно и неадекватно:-)

[Green Light]

Цяла зима сънувам една гара.

Сега отиди на море и сънувай София. Усмихната София. Чакай да ти обясня по точно. Трамваите дрънкат силно, когато минават покрай деца за да ги разсмеят, коминочистач върви по Витошка, в Сент Джордж има цигански оркестър с цветя зад ушите и малки циганета, които се кълчат в ритама на музиката. Шестнадесет годишни влюбени се прегръщат в малките улички, а пред входа на една кооперация дядо и малко момченце се опитват да качат на стъпалото на входа цял бидон с кисели краставички.
Пък е слъчево, колкото си иска.

[4avdar4e]

Сега отиди на море и сънувай София. Усмихната София. Чакай да ти обясня по точно. Трамваите дрънкат силно, когато минават покрай деца за да ги разсмеят, коминочистач върви по Витошка, в Сент Джордж има цигански оркестър с цветя зад ушите и малки циганета, които се кълчат в ритама на музиката. Шестнадесет годишни влюбени се прегръщат в малките улички, а пред входа на една кооперация дядо и малко момченце се опитват да качат на стъпалото на входа цял бидон с кисели краставички.
Пък е слъчево, колкото си иска.

Чакай да ти кажа като Сета..
Грийни, ти знаеш ли, че имаш страшни очи

П.П. Каквото и да се случва, аз си обичам града, квартала, ндк, сейнт джордж, където сме кръстени.. Абе даже Шейново обичам И трамваите... Сега се сетих, че още не сме ходили на Ариана, ама аре, като се върнем, живот и здраве

П.П.1. Наскоро един коминочистач пипна по главичката Дзвера..

Усмихвам се, дишам, дишам....

[4avdar4e]

Чаве, исках да кажа само, че идва време, когато трябва да се кара влака. Аз на себе си малко говоря, мерси, че ми даде тема. Да се чуя отстрани за мен си ... Да видим кой го кара тоя влак в края на краищата! И за да ти кажа, че в Смолян гара няма

Така е, влакът не може да върви сам Ще го караме, кво да се прави. Пък нека ни плашат разни бостански плашила.. Нали така?

П.П. В Смолян много ми се ходи, от години не съм била по тия краища... Аре да вземаме книжки (младежът е на ясла от 1 септември ) и ще се влачим насам-натам

[Дядо Капинчо]

...а влизането в морето си беше направо оргазъм

И колко пъти влезе?

[latrevw]

...а влизането в морето си беше направо оргазъм

И колко пъти влезе?

:lol::lol:

3 пъти едно след друго, ти можеш ли така, а

[Дядо Капинчо]

...а влизането в морето си беше направо оргазъм

И колко пъти влезе?

:lol::lol:

3 пъти едно след друго, ти можеш ли така, а

Да вляза ли? Мога!:winkw:

[Remmivs]

завиждам на хората, които помнят сънищата си