3o4o.net

Има някой там горе, или долу, или в ляво.. няма значение къде, който ни обича. Вярвам в това..

Току-що прочетох нещо, което не мога да пусна, защото е на лични, в дирника.. Само малко от него, за да разберете за какво мисля. Не че мисля да правя глупости, а какво се случва с хората..

Опитах се да се самоубия.. Мъжът ми ми помагаше.. Водка, по4ти бутилка, с хап4ета. Той ми даваше хап4етата, пълнеше 4ашата... Да е сигурен.. В кухнята, в 14 4аса. После излезе. Децата си играеха в хола, целунах ги и казах, 4е малко ще си поспя.. Сега изтръпвам като си спомня????Къде ми е бил акълът??? Мъжът ми, беше ми втълпил, 4е ако ме няма на този свят, по малко боклук ще има... И как остави децата сами с мен??? Да ме намерят те умряла???

И капят едни сълзи, от щастие, от свобода, от ужас, от страх... Има някой там и ни обича. Духовната сила и любовта ще ни спасят. Това е. Нещата всъщност са много прости, нищо сложно няма в тоя живот, тъй да знаете.

Що го пиша? Ми да ми олекне, бе, затова го пиша. Майната й на политическата и клубна коректност, имам нужда от рамо, от ръка, от усмивка. Не ме е страх да изкрещя, че се нуждая от помощ. Толкова е просто всичко, но трябват очи и сърце, за да се види..

4avdar4e написа: Опитах се да се самоубия.. Мъжът ми ми помагаше.. Водка, по4ти бутилка, с хап4ета. Той ми даваше хап4етата, пълнеше 4ашата... Да е сигурен.. В кухнята, в 14 4аса. После излезе. Децата си играеха в хола, целунах ги и казах, 4е малко ще си поспя.. Сега изтръпвам като си спомня????Къде ми е бил акълът??? Мъжът ми, беше ми втълпил, 4е ако ме няма на този свят, по малко боклук ще има... И как остави децата сами с мен??? Да ме намерят те умряла???

И все пак решението е нейно. Когато нещо ние решим, другите могат само да помагат или да пречат. Въпросът е да решим това, което ние искаме, а не каквото си мислим, че някой очаква от нас. Ние сме си всичко - и ада и рая. Искам да виждаш рая в себе си, Чаве. Аз те обичам. Но хубавите мисли се търсят в хубави неща, не в такива мрачни текстове. Но и това ще мине...
Хайде, морето те чака да те прегърне.

4avdar4e написа: имам нужда от рамо, от ръка, от усмивка..

имаш рамене, ръце и усмивки. на децата си. и си силна.
и те имат твоите рамене, ръце и усмивки. единствените и най-важните и най-истинските. на мама. тя е силна.
искам да ти изпратя толкова много приятни предчувствия за замъци от пясък, изгреви и любимото на всички везни моренцееее...

Стига си чела такаива неща! Недей да търсиш утеха там! Вдигни си брадичката, надуй се здраво, потупай се по рамото, целуни се, заобичай се силно и давай напред. Всички такива неща ги трий. Я вземи Нушич, откога не си го чела, грабвай Нушич и бягай!
Наистина стига.




Аз не говоря така, бе?! Гледай моля ти се, императив..

Това повече прилича на убийство, не на самоубийство

Да го таковам и помощника!

vyara написа: И все пак решението е нейно. Когато нещо ние решим, другите могат само да помагат или да пречат. Въпросът е да решим това, което ние искаме, а не каквото си мислим, че някой очаква от нас. Ние сме си всичко - и ада и рая. Искам да виждаш рая в себе си, Чаве. Аз те обичам. Но хубавите мисли се търсят в хубави неща, не в такива мрачни текстове. Но и това ще мине...
Хайде, морето те чака да те прегърне.

Верче, така разсъждават здравите хора. Като теб. Болните като мен и нея мислят иначе. Понякога.

Всичко ще мине, трябва просто време, сили, приятели и ... желязо на хапчета Питай Докторка, тя знае всичко

П.П. Ще се постарая, за рая това, сега не мога, някога, някъде...

П.П. 1. Текстът всъщност не е мрачен. Това е живот. Тя е успяла. И в момента ми подава ръка от другия край на света...

Няма да рева. Не сега!

Що бе, пореви си на рамото ни. Защото ние също те обичаме. Не мога да ти дам акъл или каквото и да е друго. Макар, че ми се иска да ти пожелая сила и светлина. Ти можеш всичко.

4avdar4e написа:

Що го пиша? Ми да ми олекне, бе, затова го пиша. Майната й на политическата и клубна коректност, имам нужда от рамо, от ръка, от усмивка. Не ме е страх да изкрещя, че се нуждая от помощ. Толкова е просто всичко, но трябват очи и сърце, за да се види..

Да кажеш, че ти е тежко - това е най-нормалното и естествено нещо тук.
Винаги съм ти казвала и ще ти казвам, че нещата ще се оправят.
Все някак ще се подредят и ще стане по-леко.
И че това е изпитание, от което ще излезеш по-уверена в себе си (не всички изпитания са такива май).

От кого търсиш помощ, Чаве?
От всички нас заедно?
От всеки поотделно?
Не всеки може да ти помогне всякак. Хората са различни. А и понякога усещането за помощ е измамно.
Вяра е права: истинската помощ получаваш, когато си готова за нея, когато си я избрала.
Има неща, които искат време.

Мнемозина написа: От кого търсиш помощ, Чаве?

От себе си, Мнемо, най-вече от себе си. Ровичкам и бърничкам в душата си, вадя я наопаки, за да изтръскам бесовете.. Кат една Баба Марта съм, дето си тупа юрганчето. Просто имам нужда да говоря. И си говоря..

ми правилно правиш. В такива ситуации има нужда и от викане, и от рамо и от всичко. Раните не зарастват веднага, но с времето - става. По-добре викайте и ривете тук, отколкото помежду си. Вервай ми - избягвайте директните конфронтации. Всъщност е добре да се избягват всякакъв вид конфронтации, но това е трудничко.

Стискам палци и приятно изкарване.... Аз заради някакви тъпи служебни ангажимони май ще пропусна пак Джулая... бях 99% сигурен, че тази година ще дойда... явно не ми е писано (висша сила :) )

За самотрепане - това е най-подлия и долен начин за решаване на проблемите. Страхлив, безкрайно жесток към другите и отвратително безотговорен. Даже не си заслужава обсъждане, макар и на всекиго да е минавал през главата ... трябва да си малоумен, да не ти мине, но трябва да си 100 пъти по-малоумен за да му обърнеш сериозно внимание.

4avdar4e написа:
От себе си, Мнемо, най-вече от себе си. Ровичкам и бърничкам в душата си, вадя я наопаки, за да изтръскам бесовете.. Кат една Баба Марта съм, дето си тупа юрганчето. Просто имам нужда да говоря. И си говоря..

правилно! Това са моментите, когато човек се преоткрива, когато човек вижда какви и колко сили има, до колко може да стои на краката си... макар и да е трудно и гадно. Но пък е важно да се изтупат негативизмите.

знам как се чустваш
като мюнхаузен
трябва сама да се издърпаш
трудно е
после ще ти е лесно
и ще имаш чуство за хумор
доближаващо се до цинизъм
и много хора ще си мислят че си такава
защото целият ти живот е бил лесен
или поне тези кото не те познават

4avdar4e написа:
Всичко ще мине, трябва просто време, сили, приятели и ... желязо на хапчета Питай Докторка, тя знае всичко

Няма да рева. Не сега!

Така е Чаве, ще мине. Трябва само да изтърпиш малко време и да си помогнеш сама. Не може отведнъж да вземеш "аспирин" и да ти мине болката. Иска време, но с всеки ден ще става по-малка и по-малка. В началото няма да го забелязваш, но е така.
А за реването, реви. Това не пречи, а помага. Опирай се на всекиго и всичко, което ти помага дори за момент. Важното е да мине кризата. След това ще имаш сили да се справиш сама.

Ще се справиш.
После щастието и спокойствието надвишават многократно приетата доза болка.

ПП Вярно е това за желязото на хапчета.

Не е лесно, но когато не се нуждаеш от нещо / някой, просто трябва да се освободиш от зависимостта. Аз успях, но ми трябваха цели 5 години. А преди 4 г. исках да се самоубивам. Всичко е в чипа.

Ще се справиш, не си вчерашна. Просто трябва време. Малко банално ми е писанието, но мисля че е вярно.

4avdar4e написа: Болните като мен и нея мислят иначе.

Болна?
Това пък как ти хрумна?!
Това, че везничките ти са малко разклатени не е болест.
Освен това никой по-добре от теб не знае, че ще се справиш с всичко. Не защото е лесно, а защото си здрава и умна.
Защото осъзнаваш, че това са нещата от живота - преходи, които просто трябва да се преминат без излишно задълбаване и трагедии.
И да мислиш и да не мислиш - все тая.
Искаш помощ?
Знаеш, че тук има толкова много хора, които сме готови да ти я дадем.
Обаче също така знаеш, че няма рамо, което може да поеме товар предназначен за теб.
Не се вторачвай в проблемите, не им прави дисекция.
Остави ги да си отминат, защото те така или иначе ще си отминат - с анализи и мислене само ще им забавиш естествения ход.
Няма да ти е лесно, но какво от това?
Ще им се дадеш ли?
Не си се родила, за да страдаш, нали?
Я майната им.
Малко търпение - хубавото иде...
А докато чакаш няма лошо и да ревеш и да си беснееш....
Кво толкова - всяко нещо си има край.

esti написа:

4avdar4e написа: Болните като мен и нея мислят иначе.

Болна?
Това пък как ти хрумна?!

Ще ти пратя линк към една тема, на лични (ало, в русия съм ). Ако искаш. За да е по-ясно за какво говоря.

П.П. Ти може и да си чела вече, както бродиш по клубовете

4avdar4e написа:
Ще ти пратя линк към една тема, на лични (ало, в русия съм ). Ако искаш. За да е по-ясно за какво говоря.

П.П. Ти може и да си чела вече, както бродиш по клубовете

Напоследък не бродя...
Пращай.

zmeu написа: и ще имаш чуство за хумор
доближаващо се до цинизъм
и много хора ще си мислят че си такава
защото целият ти живот е бил лесен
или поне тези кото не те познават

много хубаво си го написал.

човек е по-силен отколкото си мисли. Чаве, ще видиш като мине всичко. Ще се чудиш откъде си имала и сили и нерви, и как не си направила по-големи глупости. Каквото и да си говорим /в смисъл че не говорим/, сигурна съм че в такива моменти е трудно и за двете страни.
Няма страшно -дава се колкото можем да носим, само си мислим, че тежи много.

Има, има...
Просто по-яснички послания трябва да му се пращат, че понякога е голям буквалист.

Имаш рамена и сърца!
Имаш здравето си, сетивата си, на крака си, имаш приятели, работа, дом, още колко много хубави неща и най-вече - три съкровища!
Знаеш ли колко хора си мечтаят за това!
А скоро ще имаш и морето, вълните, слънцето!

Чавдарче, видях ти ника, та се чудя - кога ще заминаваш?
Искам да ти напиша по повод на това

Не ме е страх да изкрещя, че се нуждая от помощ.

Ползвай безрезервно и безогледно всяка помощ която ти предложат. Ненормална, нормална, имаш ли нужда от нея граби с пълни шепи помощ и колкото повече толкова по- добре.


Яд ме е дето ти казах да разчиташ само на себе си.

Green Light написа:Чавдарче, видях ти ника, та се чудя - кога ще заминаваш?

Още малко, ох, доработвам си едни неща Багажът е събран на 1/3, а Дзвера постоянно пита колко е часа
За другото ..

pocti_bezobidna написа:Това повече прилича на убийство, не на самоубийство

Да го таковам и помощника!

И на мен тази история, откак я прочетох,
не ми излиза от ума...

Хубаво, Вяра казва - виновна си е жената,
за нейния дял е ясно, ами неговия?! Друго си е, да имаш "отговорно другарче", готово да те утрепе в нужда.

Амаранта написа: И на мен тази история, откак я прочетох,
не ми излиза от ума...

Историята е много драматична.. Намесени са и 3 деца, ще питам момичето като се върна дали е удобно да разкажа повече.. Невероятно силен човек е, въпреки тази случка. Или заради нея...

4avdar4e написа:.... Невероятно силен човек е, въпреки тази случка. Или заради нея...

"Това, което не ни убива, ни прави по-силни." - сигурно е вярно.

Амаранта написа:"Това, което не ни убива, ни прави по-силни." - сигурно е вярно.

На мен никога не ми е допадала тази мисъл. При всичката й категоричност, но... Или не я разбирам, или наистина си е сбъркана. Като нещо не ме убие, но ме е ранило, силите ми не са се удвоили, напр.

Ами зависи как я четеш, всъщност. И аз не съм фен на автора й, но вече не я чета както преди, когато бях малък.
Сега я чета така, ако успееш да победиш нещо, а не то теб, то това те е направило по-силен. И си е така.

Remmivs написа:Ами зависи как я четеш, всъщност. И аз не съм фен на автора й, но вече не я чета както преди, когато бях малък.
Сега я чета така, ако успееш да победиш нещо, а не то теб, то това те е направило по-силен. И си е така.

И кво? Порасъл? Лелеле
Мъ препятствията активизират съпротива спрямо тях, но и раняват. Тъй че шъ ида на някоя майка, която се притеснява за болното си дете, да й `четъ` тая мисъл ли? Че е за нейно добро тая ситуация... Тц. Не става. Шъ си мълча.

holi_day написа:

Амаранта написа:"Това, което не ни убива, ни прави по-силни." - сигурно е вярно.

На мен никога не ми е допадала тази мисъл. При всичката й категоричност, но... Или не я разбирам, или наистина си е сбъркана. Като нещо не ме убие, но ме е ранило, силите ми не са се удвоили, напр.

Може да се каже, че понякога това, което ни прави по-силни, убива по нещо хубаво в нас, нещо детско, нещо невинно и чисто.

holi_day написа:И кво? Порасъл? Лелеле
Мъ препятствията активизират съпротива спрямо тях, но и раняват. Тъй че шъ ида на някоя майка, която се притеснява за болното си дете, да й `четъ` тая мисъл ли? Че е за нейно добро тая ситуация... Тц. Не става. Шъ си мълча.

трябва ти дистанция, можеш да отидеш след това, да й го кажеш и тя да ти кимне
никъде не става дума, че ни прави И по-щастливи
събираме знания с опита си, с оцеляването си, а знанията, знаеш, са тъга понякога, често

vyara написа:Може да се каже, че понякога това, което ни прави по-силни, убива по нещо хубаво в нас, нещо детско, нещо невинно и чисто.

Да, може да се каже. Съгласна съм така.
Ех, как го каза. Шъ си го прочетъ пак.
"понякога" си е точно на място.

vyara написа:Може да се каже, че понякога това, което ни прави по-силни, убива по нещо хубаво в нас, нещо детско, нещо невинно и чисто.

хич не е задължително, но се случва, детето го убиваме ние, не външните обстоятелство, то е безсмъртно, поне така мисля аз
и видя ли как сама затвори кръгчето, красиво е, ако не друго

Remmivs написа:трябва ти дистанция, можеш да отидеш след това, да й го кажеш и тя да ти кимне
никъде не става дума, че ни прави И по-щастливи
събираме знания с опита си, с оцеляването си, а знанията, знаеш, са тъга понякога, често

Трябва си благоприятен изход от ситуацията.
Иначе и след време не се казват такива неща, ако се е случило нещо гадно или са го сполетели болести човек.
"Хубуу, че лани те оперираха от херния, комшу, та знаеш кво е операция. Глей къф бодряга си сега. Същи спортист лекоатлет."

Remmivs написа:и видя ли как сама затвори кръгчето, красиво е, ако не друго

Мдаа. Верчето много добре се изрази.

holi_day написа:Трябва си благоприятен изход от ситуацията.
...

Това, което ни убива, не ни прави по-силни.

Това ли искаш да ми кажеш сега?

Амииии и раните са си частично убиване. Ей тва искам да кажа от одеве и ти да се съгласиш.

И допълвам - изобщо нямам против да ми случват хубави неща, дето не ме правят по-силна, не обогатяват опита ми и не помъдрявам с времето. Нека животът ми да е хубав, пък нека си нямам кой знае кви сили и да не се главозамайвам за обратното (че имам)...

holi_day написа:Амииии е раните са си частично убиване. Ей тва искам да кажа от одеве и ти да се съгласиш.

Ти чете ли Сенека?