3o4o.net

Set написа:Браво, Браво!

Хич и не питай.

Първо скачай после мисли.

Адмирирам!

endorfini написа:

Set написа:Браво, Браво!

Хич и не питай.

Първо скачай после мисли.

Адмирирам!

Ама ти скачал ли си?

Моля някой от вас, който е скачал и умее да разказва, да опише усещането!

4avdar4e написа:Аз пък не ща:( Като минавахме лятото по Аспаруховия мост, макар и с автобус, ми се завиваше свят от височината. Камо ли да застана на ръба... Тцъ, тия работи не са за мен:lol:

Между другото, наш приятел скача преди време и така се беше сецнал в кръста, че едвам ходеше.

Set написа:

endorfini написа: Не.

Скачал съм от 12 - 15 м. във вода.

Хем е гот хем е гадно.

Е, това и на мен ми се струва гадно! Да се пльокнеш надолу с главата във вода,
при все, че си набрал почти скоростта на свободно падане.

Абе не е ли все едно че някой те удря с тиган по главата с всичка сила? М??

endorfini написа:пп. Обожавам високото!!! Виж, под вода ме е страх. Въпреки, че плувам добре и

мога да изплувам 50 м. под вода. Ама на не повече от един-два метра дълбочина.....

Remmivs написа:Познавам едно момче спец по бънджито. Ако искаш да те свържа с него.

endorfini написа:Не от бабаитлък, естествено!

Считам, че до голяма степен след скока ще съм различен човек.

Мисля, че елемента на оцеляването и свръхдозата адреналин ще

се отразят върху мен в добрия смисъл. А дали е така?

Искам да ви попитам тази скорост, това свободно падане, оказват ли

лошо влияние върху физиката и психиката на човек?


А най-вече ме интересува мнението на докторите в клуба по въпроса:

Имам някакво си късогледство и астигматизъм (не голями).

Как според вас ще подейства скока на зрението ми? Опасно ли е?

esti написа: А мен високото не ме привлича. Освен, когато пътувам със самолет - само тогава ми харесва.
Виж подводното страшно ме влече.
Искам да плувам с делфини и да се гмуркам в някое екзотично море с цветни рибки и корали.8)
Обожавам онзи момент, когато се потопиш под водата и всичко изведнъж затихва...и изчезва.8)

почти безобидна написа: Доколкото знам, ако имаш някакви проблеми със сърцето, не трябва да скачаш.
не знам за психиката. Това ти трябва да си го прецениш.
Мен лично не ме влече. Има разни клубове - плащаш си - скачаш.
Хем ще те упътят професионално кво да праиш с въжето, преди да те дръпне наобратно.

endorfini написа:

Set написа:

endorfini написа: Не.

Скачал съм от 12 - 15 м. във вода.

Хем е гот хем е гадно.

Е, това и на мен ми се струва гадно! Да се пльокнеш надолу с главата във вода,
при все, че си набрал почти скоростта на свободно падане.

Абе не е ли все едно че някой те удря с тиган по главата с всичка сила? М??

Не.

Слагаш си ей така ръцете отпред и те разбиват водата. Не усещаш болка.

Важното е да не превъртиш. Тогава идва лошото.

Remmivs написа:Ако не си си правила корекция на лещите с лазер мисля, че нямаш проблем заради очите. Трябва да си с добро кръвно и добра психика обаче. Задължително е. Ще питам все пак. 30 Метра не е ли малко ниско. Трябва да е добре преценено въжето.

4avdar4e написа:

esti написа: А мен високото не ме привлича. Освен, когато пътувам със самолет - само тогава ми харесва.
Виж подводното страшно ме влече.
Искам да плувам с делфини и да се гмуркам в някое екзотично море с цветни рибки и корали.8)
Обожавам онзи момент, когато се потопиш под водата и всичко изведнъж затихва...и изчезва.8)

И аз така... Обожавам да пътувам със самолет, но не и да съм на високо. Никога не бих се качила на Айфеловата кула, примерно. Може би и затова не обичам планините, а обожавам морето. Да се гмуркам, да наблюдавам, да плувам, дори просто да си лежа повърхността кат една медуза съща.

П.П. Знаеш ли как се чувствах в един период от три месеца, когато се сбърках да работя за един фонд??? Офисите се намираха на последния етаж на може би най-високата сграда в София (на профсъюзите едно време, заради която изгориха цирка:lol:) Добре, че прозорците не се отваряха... Но не мога да не призная, гледката беше възхитителна. Не съм за Ню Йорк аз, не съм:D

П.П. П. Гмуркала съм се в Средиземно море, гледката е неописуема!!

endorfini написа:Ами доверявам им се, че са го преценили добре. Казаха ми, че то не се разтяга, а
има по дължината си (непроменлива в-на) хиляди ластичета (като за коса - малко стряскащо, ама ....)

Не съм правила никакви корегции, но мисля че се увеличава налягането по време на скока и
не знам дали няма да ми се увеличи дьоптъра?

То за добрата психика, нали сме говорили и друг път, че много малко хора я притежават.
Особено онези, които скачат! Според мен нито един от тях я няма. Всички са малко КУ-КУ. Като мен.

Green Light написа:Аз скочих съвсем скоро. Преди две седмици. Беше едно хубаво време. Тръгнахме с Бейби и децата уж ей така на майтап. Ботевградското, ОМВ, тунелите.. - абе скачачите ги нама тука, бе? Сигурно са си тръгнали, айде още малко по- натам, айде само още малко и после ще седнеме да хапнем на слънце и после обратно. Децата - айде, деее, стигнахме ли вече, гладен съъм, може ли да спя, аз искам тая играчка, той защо ми я взеее. И хоп! стигнахме. Много е страшно от Витиня. -Здрасти. -Здрасти. -Кво, ще скачаш ли? - Бе не знам дали ще скачам, ш'ти дам 50 кинта, ти ще ме вържеш, а после дали ще скоча хич не знам. -Ще. Ще. Ще видиш. -Аре давай да видя тая работа. Не можело веднага, понеже има групичка преди нас, ама ще ме вмъкне. Групичката -от млади актьорчета. Единия вика с ръка на сърцето -Е, хайде, момчета... Живот! - и скочи. Миналата седмица Иван Ласкин скочил и преди скока се изтъпанил да държи реч. Всички седят и гледат кво ли ще му роди главата, а той "Мамицата мууу мръснаааа! Ше му еба майката, деебааа!" и се метнал. Донесоха ми един формуляр, с който признавам че всичко каквото може да ми се случи на белия свят е само по моя вина и даже го желая с всички сили, се едно те ме разубеждават и викат недей, бе, недей, а аз глейте си работата искам да си разбия главата и тва е. Стана ми драго на душата, като ми каза там един -Бе квото и да подпишеш, ако нещо ти се случи аз отивам в затвора. "Ха така!" - викам си "Нека ти е!" И подписах. Додето се кикотим с Беби и се занимаваме с децата взеха та ме извикаха. Мене още ми смешно и хахо, хихи изведнъж се видях вързан за глезените, че и тоя нещо ми обяснява. - Кво- викам- викаш? А той - Облегни се на нас и ще те качим на парапета. И качиха ме. Тогава вече ме хвана. Точно 50 на 50 е, да знаеш. Да се откажа или да скоча. Много е страшно.
Ама не се отказах.

endorfini написа:
То за добрата психика, нали сме говорили и друг път, че много малко хора я притежават.
Особено онези, които скачат! Според мен нито един от тях я няма. Всички са малко КУ-КУ. Като мен.

Remmivs написа:

endorfini написа:Ами доверявам им се, че са го преценили добре. Казаха ми, че то не се разтяга, а
има по дължината си (непроменлива в-на) хиляди ластичета (като за коса - малко стряскащо, ама ....)

Не съм правила никакви корегции, но мисля че се увеличава налягането по време на скока и
не знам дали няма да ми се увеличи дьоптъра?

То за добрата психика, нали сме говорили и друг път, че много малко хора я притежават.
Особено онези, които скачат! Според мен нито един от тях я няма. Всички са малко КУ-КУ. Като мен.

Те обикновено сами си плетат ластиците. За очите ще питам очен доктор и ще ти кажа. За другото не знам. Аз лично си признавам, че много би ме било страх (изтръпнах като го прочетох онзи идеот Грийна) да го направя. И точно затова го искам. Същото е и с парашута.

endorfini написа:Да, ама трябваше да се сетиш за парашута едно време /около 90 година/. Сега ми се
струва доста сложно да намериш такава възможност

Remmivs написа: Аз лично си признавам, че много би ме било страх (изтръпнах като го прочетох онзи идеот Грийна) да го направя. И точно затова го искам. Същото е и с парашута.

endorfini написа:

почти безобидна написа: Доколкото знам, ако имаш някакви проблеми със сърцето, не трябва да скачаш.
не знам за психиката. Това ти трябва да си го прецениш.
Мен лично не ме влече. Има разни клубове - плащаш си - скачаш.
Хем ще те упътят професионално кво да праиш с въжето, преди да те дръпне наобратно.

Не! Нямам никакви проблеми със сърцето и с белите дробове също. Като биволица съм!
Пуша като комин и при все това издържам 2 мин 15 под вода. С очите имам проблеми.
Надявам се да не е фатално.

ПП. Аз не знам дали ме влече, но един живот живеем все пак и ако не опитам, как да разбера?

endorfini написа:Не от бабаитлък, естествено!

Считам, че до голяма степен след скока ще съм различен човек.

Мисля, че елемента на оцеляването и свръхдозата адреналин ще

се отразят върху мен в добрия смисъл. А дали е така?

Искам да ви попитам тази скорост, това свободно падане, оказват ли

лошо влияние върху физиката и психиката на човек?


А най-вече ме интересува мнението на докторите в клуба по въпроса:

Имам някакво си късогледство и астигматизъм (не голями).

Как според вас ще подейства скока на зрението ми? Опасно ли е?

endorfini написа: И квооооо? Давай бързо! Искам продължение! Моля!
Вика ли? Грийн, моля те, доразкажи го! Страхотен си!

Green Light написа:

endorfini написа: И квооооо? Давай бързо! Искам продължение! Моля!
Вика ли? Грийн, моля те, доразкажи го! Страхотен си!

А кой ще работи? М? Не ви е сТрам, риш, драскачи из форумите, риш, и въобше губи-време хора, сте вие! Не ви увря главата, че трябва сериозна работа и отношение, към нещата от живота, риш. Хем да речеш лапета, а то зочовци. Че и даже колкото по-чо толкоз повече вятър в главите. Ами хайде да кажа, то се видяло къде отиде тая сутрин.
..............
Седя си аз на тоя парапет стабилка отсякъде. Парапета широк, удобен, кеф ти слизай, кеф ти сядай, кеф ти стой колкото си искаш. Къде ще скачаш, бе, ланкоолу, на сто години си станал, тва е за лапета работа. Да избиват комплекси, да вчепетляват гаджетата и после да го удрят на як запой. Ми ти с тая кола с деца, дрътльо, къв купон, къв запой, хем че и не пия, на всичкото отгоре. Пфу! Разпервам ръцете с адска мъка, мускулите ми са от памук, а дланите тежат цял тон. Гледам отсеща хълма, а красивата му есенна окраска изведнъж ми опротивява и става сива. Е хайде, маймуно, седиш цял час на тоя парапет, решавай нещо, че събра опашка вече. И докато си викам "Връщам се" с учудване чувам някой да вика Ихуу!, разбирам , че съм аз, и виждам, как краката ми отскачат от стабилния, широк, любим мой парапет. -Чао парапетче, едничко мое приятелче мило! Падам с главата надолу. Падам. Падам. Падам и падам часове наред. Кой крещи, като че го колят? Аз ли съм, това? Къде остана тарикатското "Ихуу"? ..аре, бе тва въже няма ли най- после да се опъне, егати и въжето, егати и чудото. След векове усещам дръпването на въженценцето. Милото ми въженце, милите ми приятели! Вързали са ме! Не са забравили! Нищо не се откачи! Нищо не се скъса! Цял съм! Аааа, пак падааам. Не, че не искам да викам още ама глас нямаа! Света се върти, но аз мога да гледам само надолу към черния път и спрелите коли да зяпат шоу. Струва ми се че ако отместя погледнещо ще се счупи, развали, откачи. Все пак, опитвам се. Трябва да видя къде е другото въже по което ми спускат един карабинер с който да се закача и да ме изтеглят. Ето го въжето. Да го хвана? Невъзможно! Тия луди ли са? Как да го хвана, като не мога да управлявам ръцете си, мога само да се хиля като зелка и тва е. Слава богу, ръцете ми самички свършват работата. Но идва и момента на закачането на карабинера за кръста ми. Тоя карабинер горе ми се стори огромно нещо и другия на кръста ми също. Обаче тука, въртящ се, люлеещ се и нахилен до невъзможност ми струва сложна работа закачането. Тия да не ме имат за командос, мамка им. Как да закача тия чудесии. Обаче и тука ръцете ми направиха чудо и аз се видях закачен. Пътешествието нагоре е пълно с чудеса и преживявания, но главното са редуващите се пристъпи на страх и хилеж. После, горе на моста всички ме тупат по гърба и ми викат, че съм бил голяма работа, герой и звезда, но аз бях сигурен, че омаловажават всичко.

П.П. Бейби ми каза(а после видях и на клипа) че на парапета съм седял само няколко секунди

4avdar4e написа:

Remmivs написа: Аз лично си признавам, че много би ме било страх (изтръпнах като го прочетох онзи идеот Грийна) да го направя. И точно затова го искам. Същото е и с парашута.

Вече съм абцолютно и 100% убедена, че тоя форум е пълен с мазохисти!!! Ходят по горите, шляпат в калта, лежат в храстите, падат в най-дълбокия снег, ай да не описвам всичко...

Б@си, вместо да се излежавам някъде на сенкя и да си пия коктейлчето с чадърче (а пред мен да има една плазма, която чат-пат да ми отделя погледа от гледката на океана и хоризонта), шъ рипам. Неее, не е за мен:lol:

endorfini написа:

Remmivs написа:Ако не си си правила корекция на лещите с лазер мисля, че нямаш проблем заради очите. Трябва да си с добро кръвно и добра психика обаче. Задължително е. Ще питам все пак. 30 Метра не е ли малко ниско. Трябва да е добре преценено въжето.

Ами доверявам им се, че са го преценили добре. Казаха ми, че то не се разтяга, а
има по дължината си (непроменлива в-на) хиляди ластичета (като за коса - малко стряскащо, ама ....)

Не съм правила никакви корекции, но мисля че се увеличава налягането по време на скока и
не знам дали няма да ми се увеличи дьоптъра?

То за добрата психика, нали сме говорили и друг път, че много малко хора я притежават.
Особено онези, които скачат! Според мен нито един от тях я няма. Всички са малко КУ-КУ. Като мен.

Green Light написа:....
П.П. Бейби ми каза(а после видях и на клипа) че на парапета съм седял само няколко секунди

esti написа:

endorfini написа:пп. Обожавам високото!!! Виж, под вода ме е страх. Въпреки, че плувам добре и

мога да изплувам 50 м. под вода. Ама на не повече от един-два метра дълбочина.....

А мен високото не ме привлича. Освен, когато пътувам със самолет - само тогава ми харесва.
Виж подводното страшно ме влече.
Искам да плувам с делфини и да се гмуркам в някое екзотично море с цветни рибки и корали.8)
Обожавам онзи момент, когато се потопиш под водата и всичко изведнъж затихва...и изчезва.8)

Green Light написа:
..............
Седя си аз на тоя парапет стабилка отсякъде. Парапета широк, удобен, кеф ти слизай, кеф ти сядай, кеф ти стой колкото си искаш. Къде ще скачаш, бе, ланкоолу, на сто години си станал, тва е за лапета работа. Да избиват комплекси, да вчепетляват гаджетата и после да го удрят на як запой. Ми ти с тая кола с деца, дрътльо, къв купон, къв запой, хем че и не пия, на всичкото отгоре. Пфу! Разпервам ръцете с адска мъка, мускулите ми са от памук, а дланите тежат цял тон. Гледам отсеща хълма, а красивата му есенна окраска изведнъж ми опротивява и става сива. Е хайде, маймуно, седиш цял час на тоя парапет, решавай нещо, че събра опашка вече. И докато си викам "Връщам се" с учудване чувам някой да вика Ихуу!, разбирам , че съм аз, и виждам, как краката ми отскачат от стабилния, широк, любим мой парапет. -Чао парапетче, едничко мое приятелче мило! Падам с главата надолу. Падам. Падам. Падам и падам часове наред. Кой крещи, като че го колят? Аз ли съм, това? Къде остана тарикатското "Ихуу"? ..аре, бе тва въже няма ли най- после да се опъне, егати и въжето, егати и чудото. След векове усещам дръпването на въженценцето. Милото ми въженце, милите ми приятели! Вързали са ме! Не са забравили! Нищо не се откачи! Нищо не се скъса! Цял съм! Аааа, пак падааам. Не, че не искам да викам още ама глас нямаа! Света се върти, но аз мога да гледам само надолу към черния път и спрелите коли да зяпат шоу. Струва ми се че ако отместя погледнещо ще се счупи, развали, откачи. Все пак, опитвам се. Трябва да видя къде е другото въже по което ми спускат един карабинер с който да се закача и да ме изтеглят. Ето го въжето. Да го хвана? Невъзможно! Тия луди ли са? Как да го хвана, като не мога да управлявам ръцете си, мога само да се хиля като зелка и тва е. Слава богу, ръцете ми самички свършват работата. Но идва и момента на закачането на карабинера за кръста ми. Тоя карабинер горе ми се стори огромно нещо и другия на кръста ми също. Обаче тука, въртящ се, люлеещ се и нахилен до невъзможност ми струва сложна работа закачането. Тия да не ме имат за командос, мамка им. Как да закача тия чудесии. Обаче и тука ръцете ми направиха чудо и аз се видях закачен. Пътешествието нагоре е пълно с чудеса и преживявания, но главното са редуващите се пристъпи на страх и хилеж. После, горе на моста всички ме тупат по гърба и ми викат, че съм бил голяма работа, герой и звезда, но аз бях сигурен, че омаловажават всичко.

П.П. Бейби ми каза(а после видях и на клипа) че на парапета съм седял само няколко секунди

Пенчо Заека написа: Въри в ъгълъ да се срамуваш! Млада, права жена, да не ще да прай щуротии, ааа-ма-ха!

Пенчо Заека написа:Да, да! Водолазенето е голяма работа! Но и скачането си го бива. А пък летенето с пара или делта планер - само си го представям къф кеф ще е! Животът е пред меееен!:D:D

Пенчо Заека написа:[

Аре са, диоптри, извинения, обяснения.....Ако ги качиш, после с Норбеков ще ги свалиш! Давай, това ти е шанса!:D

Green Light написа:Аз скочих съвсем скоро. Преди две седмици. Беше едно хубаво време. Тръгнахме с Бейби и децата уж ей така на майтап. Ботевградското, ОМВ, тунелите.. - абе скачачите ги нама тука, бе? Сигурно са си тръгнали, айде още малко по- натам, айде само още малко и после ще седнеме да хапнем на слънце и после обратно. Децата - айде, деее, стигнахме ли вече, гладен съъм, може ли да спя, аз искам тая играчка, той защо ми я взеее. И хоп! стигнахме. Много е страшно от Витиня. -Здрасти. -Здрасти. -Кво, ще скачаш ли? - Бе не знам дали ще скачам, ш'ти дам 50 кинта, ти ще ме вържеш, а после дали ще скоча хич не знам. -Ще. Ще. Ще видиш. -Аре давай да видя тая работа. Не можело веднага, понеже има групичка преди нас, ама ще ме вмъкне. Групичката -от млади актьорчета. Единия вика с ръка на сърцето -Е, хайде, момчета... Живот! - и скочи. Миналата седмица Иван Ласкин скочил и преди скока се изтъпанил да държи реч. Всички седят и гледат кво ли ще му роди главата, а той "Мамицата мууу мръснаааа! Ше му еба майката, деебааа!" и се метнал. Донесоха ми един формуляр, с който признавам че всичко каквото може да ми се случи на белия свят е само по моя вина и даже го желая с всички сили, се едно те ме разубеждават и викат недей, бе, недей, а аз глейте си работата искам да си разбия главата и тва е. Стана ми драго на душата, като ми каза там един -Бе квото и да подпишеш, ако нещо ти се случи аз отивам в затвора. "Ха така!" - викам си "Нека ти е!" И подписах. Додето се кикотим с Беби и се занимаваме с децата взеха та ме извикаха. Мене още ми смешно и хахо, хихи изведнъж се видях вързан за глезените, че и тоя нещо ми обяснява. - Кво- викам- викаш? А той - Облегни се на нас и ще те качим на парапета. И качиха ме. Тогава вече ме хвана. Точно 50 на 50 е, да знаеш. Да се откажа или да скоча. Много е страшно.
Ама не се отказах.

ELBI написа:

Пенчо Заека написа:Да, да! Водолазенето е голяма работа! Но и скачането си го бива. А пък летенето с пара или делта планер - само си го представям къф кеф ще е! Животът е пред меееен!:D:D

Ако си заинтересувана, обещал съм на Рем и малкия ми син параплан в софийско (парапла правих около Айтос, а с делта-моторен летях в Троян - и за 2-те мога да потърся телефоните, ако си решила да го сториш) и с групова уговорка ще ни е още по-добре и забавно.