3o4o.net

Ще дойде краят, но кога – кой знае?
Да пием вино – истината май в това е.
Не си лоза, глупако: от пръстта
едва ли някой ще те откопае!

За теб – познал света – урок аз знам,
сред първите бъди мъдрец голям.
С език, уши и поглед да останеш –
прави се пак на сляп, на глух и ням.

За своя жребий участта си не кълни.
Без плач към гроба на другаря погледни.
Цени момента мигновен и мимолетен.
Не се вторачвай в минали и бъдни дни.

Света плениха с мъдрост мъдрите мъже.
И тях съдбата ги навърза на въже.
Те бяха светлинки, но пътя не откриха
и легнаха в нощта, заспали сън блажен.

Запитах свойта чаша, прилепил уста:
Веригата от дни къде влече света?
Отвърна тя със впити в устните ми устни:
“Не ще се върнеш, пий до дъно радостта!”

Велики тайни са животът и смъртта.
Узнаеш ли ги, Бог ще бъдеш за света.
До днес у мен сърцето ми не ги изучи,
та утре ли – когато спре да бий в пръстта.

Напих се и в стена стакана свой разбих.
От пръснатия череп чух едничък стих:
“На теб подобен бях, ще станеш като мен.”
Парчетата целунах и се извиних.

На младини под пламналия шатър
аз знанията трупах като злато.
И що накрая тъжен проумях?
Пристигнах като прах, отлитам като вятър.

Ти пиещите не кори! Такъв е пая,
от Господ предрешен за нас в кервансарая.
Злорадо хич не се хвали “не пия капка” –
къде по-глупави неща за тебе зная.

И хрумна ми: “Защо дошъл си на света?
А сетне пък: “Какво те чака след смъртта?”
О, вино забранено! С тебе искам аз
да заглуша на тез въпроси дързостта!”

Дошли сме – откъде? И накъде вървим?
Чий разум ни държи? – За нас недостижим.
Безброй души кристални под обръча на свода
изгарят в пепел, в прах, а где се вие дим?

Затова, че не говоря, нямам никаква вина.
Аз съм длъжен да запазя свойта истинска цена.
Знам достатъчно и точно на тълпата същността,
та пред нея да разкривам цялата си светлина.

Ще си заминем с поглед плах – но за света какво е?
И няма път и няма смях – но за света какво е?
Ний си отидохме – а той е бил и винаги ще бъде.
От нас дори не виждам прах – но за света какво е?

Върти ни този свят на смени, гнети ни в кръг ожесточен,
до невъзможност пълен с мъки, от светли радости лишен.
Блажен е гостът, бил за кратко в него и поел на път,
а недошлият на земята е още много по-блажен.

Въртят се в полунощни орбити над мен студените звезди.
Мъдрец подир мъдрец унесено в безбройни нишки ги реди.
На мисълта хвани конеца – той точно ще те заведе,
където пак глави замислено стоят над някакви следи.

ВИНО И ЛЮБОВ

Виновно ли е виното червено,
че ти си много слаб и бързо се напиваш?
Една жена в легло на друг отива,
когато у дома й е студено.

Една звезда над дявола изгрява,
когато ангелът добър не я разбира.
Една любов любов при друг намира,
когато недолюбена остава.

Вдигни очи, вдигни глава –
жената вечна кръчма е човече.
Изпий при нея и това,
което някой е забравил вече…

Това мъжете силни не забравят
дори и сред житейските задачи –
че вино и жена изневеряват,
когато нямат истински пиячи!

Евтим Евтимов

Арменци
П. Яворов

Изгнаници клети, отломка нищожна
от винаги храбър народ мъченик,
дечица на майка робиня тревожна
и жертви на подвиг чутовно велик -
далеч от родина, в край чужди събрани,
изпити и бледни, в порутен бордей,
те пият, а тънат сърцата им в рани,
и пеят, тъй както през сълзи се пей.

Те пият... В пиянство щат лесно забрави
предишни неволи и днешни беди,
в кипящото вино щат спомен удави,
заспа ще дух болен в разбити гърди;
глава ще натегне, от нея тогава
изчезна ще майчин страдалчески лик
и няма да чуват, в пияна забрава,
за помощ синовна всегдашния клик.

Кат гонено стадо от някой звяр гладен,
разпръснати ей ги навсякъде веч -
тиранин беснеещ, кръвник безпощаден,
върху им издигна за всякога меч;
оставили в кърви нещастна родина,
оставили в пламък и бащин си кът,
немили-недраги в далека чужбина,
един - в механата! - открит им е път.

Те пеят.. И дива е тяхната песен,
че рани разяждат ранени сърца,
че злоба ги дави в кипежа си бесен
и сълзи изстисква на бледни лица...
Че злъчка препълня сърца угнетени,
че огън в главите разсъдък суши,
че молния свети в очи накървени,
че мъст, мъст кръвнишка жадуват души.

А зимната буря им сякаш приглася,
бучи и завива страхотно в нощта
и вихром подема, издига, разнася
бунтовната песен широко в света.
И все по-зловещо небето тъмнее,
и все по се мръщи студената нощ,
и все по-горещо дружината пее,
и буря приглася с нечувана мощ...

Те пият и пеят... Отломка нищожна
от винаги храбър народ мъченик,
дечица на майка робиня тревожна
и жертви на подвиг чутовно велик -
далеч от родина, и боси, и голи,
в край чужди събрани, в порутен бордей,
те пият - пиянство забравя неволи,
и пеят, тъй както през сълзи се пей.

кво става тук бе?

да мълча и да не спамя, а

В рубинената чаша поглед взрял
Какво ли нявга ще съм аз разбрал
Отлита шепотът без стон в нощта
Свободен и щастлив - за мен не му е жал

И много дьлга е нощта

Аз без да мисля те обичах.
Сега те мисля без любов.
Какьв да бьда предпочиташ:
наивник или философ ?

Но всеки избор е приключен.
Аз твьрде много сьм ти дал-
мечтал сьм да ти бьда куче,
любима книга, гривна, шал.

Да бьда винаги до тебе,
да бьбря глупости с талант...
Но онзи някой е погребан.
Спортувам и прелиствам Кант.

Лекувам с работа гнева си.
Анализирам любовта...
Но вече дните ми са кьси
и много дьлга е нощта.

Г. Константинов

Пак Рубаят.

Без страх — на времето сред шумния порой,
ще засияе някой ден над мъките покой.
Мигът, на всички даден, изживей до дъно,
за миналото не плачи, от бъдещето се не бой.

Нощта обича ни така безкрайно
И ние любим я, пламтим нетрайно
Като деца в звездите поглед впили
И черно вино пиещи омайно

аде малко по-оптимистично.
Ана

Червено вино снощи пих,
ни капка не остана;
горещо чело снощи крих
в къдриците на Ана.
Дори беднякът изнурен,
познал небесна манна,
не е по-радостен от мен
в прегръдките на Ана.

Царе, делете си света
от Инд, та до Савана!
На мен ми дайте хубостта
и кротостта на Ана.
Не искам друга, та дори
и щерка на султана,
по устните ми щом гори
целувката на Ана.

Върви си, дневна светлина!
Ти, мършава Диана,
скрий тази блеснала луна,
че ще се срещам с Ана!
Катранена и тъй добра,
ела ти, нощ желана!
Донес ми ангелски пера -
да пиша все за Ана!

Властта и черквата крещят,
крещят какъв ще стана.
По дяволите да вървят,
а аз - при мойта Ана!
Пред някой чародей сега
да можех да застана
и да поискам три неща -
то първото е Ана! ...

Робърт Бърнс

The Gowden Locks Of Anna

1790


Yestreen I had a pint o' wine,
A place where body saw na;
Yestreen lay on this breast o' mine
The gowden locks of Anna.

The hungry Jew in wilderness,
Rejoicing o'er his manna,
Was naething to my hinny bliss
Upon the lips of Anna.

Ye monarchs, take the East and West
Frae Indus to Savannah;
Gie me, within my straining grasp,
The melting form of Anna:

There I'll despise Imperial charms,
An Empress or Sultana,
While dying raptures in her arms
I give and take wi' Anna!

Awa, thou flaunting God of Day!
Awa, thou pale Diana!
Ilk Star, gae hide thy twinkling ray,
When I'm to meet my Anna!

Come, in thy raven plumage, Night,
(Sun, Moon, and Stars, withdrawn a';)
And bring an angel-pen to write
My transports with my Anna!


и оригинала.
като ще е вино и любов...
нека е.

На битието колелото върти изкусният грънчар
дълбоко съхранил за всички неповторимия си дар
щом в своите ръце усети калта на бъдещата чаша
запалва в нея на сърцето неугасимия пожар.

Защо откриваме една
Милувка нежна на жена
В целувката на тази чаша
И после пада пелена

Дишам си

Действие І


Седя у "Кирчо" сам-сами
и пия си на вересия.
Неделна вечер е - шуми
по улиците и площади
вън столичната голотия...
Седя у "Кирчо" сам-сами.
Уви! Неделните наслади
не са ярем за мойта шия,
която друг ярем сломи...
Седя си, дишам си - и пия.


Действие ІІ


Без път, без цел в Курубаглар
дошъл съм негли да изстрадам
докрай скръбта си. Мраз и жар
избиват ме... и - вик в стомаха:
полей я таз тревица млада! -
О, нов вулкан в Курубаглар!
Въртя се като птица плаха -
их! Невидяло се макар!
Въртя се, дишам си - и падам...


Действие ІІІ


До дома някой непознат
по късна презнощ ме довлача -
напипвам празния креват
и лягам морен, несъблечен -
ще спя! Недейте ме закача!
Иди си, братко непознат!
Но ето образа далечен
на мойто минало - във здрача!
Уви! И аз бях горд и млад!
Уви! Пропих се толкоз млад!
Лежа си, дишам си - и плача...


Димчо Дебелянов

Да се поддаваш на тъгата си — е грях. Не влизай в тази пустош,
додето не прелистиш книгата на всички погледи и устни.
Живей сред радостта и влюбено наливай пламналата чаша:
преди мига да хванеш здравата — мисли го вече за изпуснат.

Понякога на себе си се чудя ,
понякога на тебе се гневя .
Защо, но може още да си луда ,
а дваж по-луда - моята глава .

Да минем през огради страшни даже ,
изправили над облаците лица .
И в тишината някой пак да каже :
"Пораснаха . И пак са си деца ."

Да пием можем, не с това
Въпросът тъмен на нощта
Измъчва ни и търсим лек
Уви, защо ли? Да пием време е сега!

В цъфналата ръж (Робърт Бърнс)

Идейки си запъхтяна
вечерта веднъж,
Джени вир-водица стана
в цъфналата ръж.

Джени зъзне цяла, Джени
пламва изведнъж.
Бърза, мокра до колени,
в цъфналата ръж.

Ако някой срещне някой
в цъфналата ръж
и целуне този някой
някого веднъж,

то нима ще знае всякой
де, кога веднъж
някога целувал някой
в цъфналата ръж?

оригинал
Comin Thro' The Rye (Robert Burns)

O, Jenny's a' weet, poor body,
Jenny's seldom dry:
She draigl't a' her petticoatie,
Comin thro' the rye!

Comin thro' the rye, poor body,
Comin thro' the rye,
She draigl't a' her petticoatie,
Comin thro' the rye!

Gin a body meet a body
Comin thro' the rye,
Gin a body kiss a body,
Need a body cry?

Gin a body meet a body
Comin thro' the glen,
Gin a body kiss a body,
Need the warl' ken?

Gin a body meet a body
Comin thro' the grain;
Gin a body kiss a body,
The thing's a body's ain.

Тъгата вино е, а виното - тъга
Надвиснала над нас снага
На утрото далечно
Тъгата вино е, а виното роса.

Не знаем ний до днес защита от смъртта:
към беден и богат е безразлична тя.
Да имаш радост ти, пий радостта в живота,
останалото, брат, е просто суета.

Не плаши ме смъртта,
Със чаша ще я посрещна във ръка
Ако е рекъл Господ
Но ти кажи ми, сестро, що е то душа?

Хьолдерлин:

На нашия живот са линиите странни,
подобно друми и планински очертания,
това, което тук сме, бог допълва го отвъд
с хармония с покой с награда вечна всеки път.

Мнемозина написа:Хьолдерлин:

На нашия живот са линиите странни,
подобно друми и планински очертания,
това, което тук сме, бог допълва го отвъд
с хармония с покой с награда вечна всеки път.

извод на вечерта.

"In vino veritas"

Мълчание ли съм или завръщане
в пейзаж от миналото,
тънък и внезапен?

Тихо вали
и ухае жасминът в дъжда.
Между капките диша небето.
Цветята са мокри
и суха пчелата
под горчиви листа.

Ощенезвук
е допирът - миг.

Лекият вятър
е мост нaд нещата.

Животът ни - една велика тайна
Просъница на боговете ни незнайни
Отпиваме от пищния нектар тъй - крадешком
О! Сила и любов в сърцата дай ни!

Пак Рубаят:

От този миг, когато бeше конят небесен оседлан,
а горе пламнаха звездите над синята среднощна длан —
бе всичко, всичко предрешено в съдилището там предвечно
и няма за какво да бъдем виновни в своя миг желан.

за баланс

Танго . Уиски . Привкус на лула .
А димът нарисува китара ...
Искам глътка от твоите устни , луна .
Ти - красавица . Аз ще съм звяра .

Всеки звук за ухото ме хапе без свян .
Всяка мисъл ме прави изгарящ .
Само малко изглеждам на ... много пиян .
От безбожност приличам на вярващ .

От очакване целият ставам на страх .
Тази нощ си скандално красива .
Красотата , най-често наричана ... грях .
А без обич мълчи изнасилена .

Хващам твоите боси нози.
Във очите ти нагло поглеждам .
Те ... луните съм чувал , че нямат сърце .
Имат само безкрайна надежда .

От какво си направена , тънка луна ?
От любов ? От сълзите на Господ .
Тази нощ аз съм сам ... а пък ти си жена .
Ще се любим безкрайно . И просто .

От лунна светлина са изтъкани
Безброй желания, надежди и закани
Когато в чашата ликът и заблести
Целувките превръщат се във рани

Все Рубаят ("Рубайат" ми изглежда по-красиво)

Приятели, ей тази чаша е извор на течащ рубин,
а силата му е сърдечен и неотменен властелин.
И виното искри в кристала на радостта като сълзи,
пролени някога от мъка, сред спомена на мрака син.

Във виното утеха не търси безцелно
Че няма нищо истинско отделно
Но все пак е красива и изящна
Магията му огнена пределно

Един много любим мой откъс от стихотворение на Хьолдерлин:

... Защото боговете се гневят
когато някой своята душа жестоко
не е опазил, а е трябвало...

Душата си да пазим е повеля
На боговете явно, а постеля
За нея не предлагат те за нас
Душата ми във сънищата се изстреля

Лека нощ на всички

и виното, и раните
наливат ни живот
красивото докосване
магията, любов
на бягството
красивото
докосване
във полунощ
преплетени ръцете са
без рани
от живот

Remmivs написа:Душата си да пазим е повеля
На боговете явно, а постеля
За нея не предлагат те за нас
Душата ми във сънищата се изстреля

Лека нощ на всички

Лека нощ!

Мнемозина написа:Лека нощ!

Добро утро!

Мнемозина написа:

Remmivs написа:Душата си да пазим е повеля
На боговете явно, а постеля
За нея не предлагат те за нас
Душата ми във сънищата се изстреля

Лека нощ на всички

Лека нощ!

И виното в сърцето си понесъл
с походка дръзка, но пък лъкатушна
към утрото в съня се втурна.

Да не развалям поетичното настроение, но...

Напоследък си препрочитах разни неща за древна Гърция.
Боговете там... големи пияници, развратници, измамници и т.н. са били - като се почне от Зевс...

Лека нощ на всички!

ВИНАРНАТА НА ЛЮБОВТА

Лоза от земно и небесно лозе,
изгряло над сърцето ми засмяно,
пристигам аз за твойто силно грозде,
преди от другите да е обрано.

Отново чудото на луди срещи
от пламъка на чувството узряло,
опива ни със дарове горещи
на твойте устни и на твойто тяло.

Отново женска, дяволска магия
държи ме в своята прегръдка здраво.
Аз истинското вино си го пия
от твойте сладки гроздове направо.

Пиян съм вече, моя обич вярна,
пиян от тебе, дявол да те вземе.
Сърцето ти отдавна е винарна,
отворена за мен по всяко време.

Евтим Евтимов

и едно специално за док

МОЕТО ЩАСТИЕ

Доволен съм с малко и с малко богат,
и грижи смутят ли покоя ми, брат,
със чашка и пасен – за първи ли път? –
ги пращам, по дявола нека вървят!

Понякога стискам от мъка пестник,
но бой е живота, а ти си войник!
Безгрижният нрав е богатство за мен:
пред никой не скланям глава унизен.

Гнетят ме нещастия, скърби и страх!
Но вечер с другари – лекувам и тях!
Когато сме стигнали читави, брат,
защо да си спомняме злото назад?

Съдбата ми – кранта, се спъва навред.
Към зло, към добро ли, да кара напред!
Аз своята участ, добра или зла,
ще срещна усмихнат с “добре си дошла”.

Робърт Бърнс

Метаморф написа:и едно специално за док

а така.
малко оптимизъм от едно време

Налей в бокала ми отрова и нека пяната кипи
За кой ли и каква тревога бушува в нечии гърди
Налей от виното да пием и да забравим любовта
Безсмъртие в душите грее през нашите броени дни