3o4o.net

Всеки човек има блестящи идеи в главата си и в живота всеки страда най-много от това, че никой не го слуша.

Най-големият проблем в живота на всеки човек е да си намери слушател 8)

.....

Ндааааам

Ние си имаме клуб:lol:

Аде умната, щото мога да ви разконспирирам и разведките тука:shock::D

Мислиш ли, че се слушаме? Май повече говорим... Поне аз, като че ли съм така. Ама ми харесва да има Агора. Мда. А и

Ubi dibium ibi libertas - където (има) съмнение - там (има) свобода.

Remmivs написа:Мислиш ли, че се слушаме? Май повече говорим... Поне аз, като че ли съм така. Ама ми харесва да има Агора. Мда. А и

Ubi dibium ibi libertas - където (има) съмнение - там (има) свобода.

Има и слушатели.

Слушай ме какво ти говоря:lol::lol::D:D

Set написа:Има и слушатели.

Слушай ме какво ти говоря:lol::lol::D:D

Каза ли нещо? На мен ли говориш? 8)

Set написа:Всеки човек има блестящи идеи в главата си и в живота всеки страда най-много от това, че никой не го слуша.

Най-големият проблем в живота на всеки човек е да си намери слушател 8)

.....

Ндааааам

Ние си имаме клуб:lol:

Аде умната, щото мога да ви разконспирирам и разведките тука:shock::D

Сори, че съм тъй прозаична, но на мен по-ми допада един друг закон на вербуването, който гласи, че ако на един човек му дадеш неприлична сума пари, за да си помисли дали да ти "снесе", с уговорката, че после ще има още толкова, той в 100% от случаите идва и "снася".

Mila написа:

Set написа:Всеки човек има блестящи идеи в главата си и в живота всеки страда най-много от това, че никой не го слуша.

Най-големият проблем в живота на всеки човек е да си намери слушател 8)

.....

Ндааааам

Ние си имаме клуб:lol:

Аде умната, щото мога да ви разконспирирам и разведките тука:shock::D

Сори, че съм тъй прозаична, но на мен по-ми допада един друг закон на вербуването, който гласи, че ако на един човек му дадеш неприлична сума пари, за да си помисли дали да ти "снесе", с уговорката, че после ще има още толкова, той в 100% от случаите идва и "снася".

Скъпо и по-несигурно.

Вервай ми

Mila написа:Сори, че съм тъй прозаична, но на мен по-ми допада един друг закон на вербуването, който гласи, че ако на един човек му дадеш неприлична сума пари, за да си помисли дали да ти "снесе", с уговорката, че после ще има още толкова, той в 100% от случаите идва и "снася".

Хахаха. Не съм тази таргет група. Значи поне не е 100%. Сигурно клони към него, но отляво.

Set написа:

Mila написа:

Set написа:Всеки човек има блестящи идеи в главата си и в живота всеки страда най-много от това, че никой не го слуша.

Най-големият проблем в живота на всеки човек е да си намери слушател 8)

.....

Ндааааам

Ние си имаме клуб:lol:

Аде умната, щото мога да ви разконспирирам и разведките тука:shock::D

Сори, че съм тъй прозаична, но на мен по-ми допада един друг закон на вербуването, който гласи, че ако на един човек му дадеш неприлична сума пари, за да си помисли дали да ти "снесе", с уговорката, че после ще има още толкова, той в 100% от случаите идва и "снася".

Скъпо и по-несигурно.

Вервай ми

Ми не знам, така пише по книгите... Също пише и че този вид служби наистина разполагат с голям ресурс - държавен - на кой му пука къде отиват парите?

Mila написа:
Ми не знам, така пише по книгите... Също пише и че този вид служби наистина разполагат с голям ресурс - държавен - на кой му пука къде отиват парите?

Реклама

Справка - Виктор Островски

Remmivs написа:

Mila написа:Сори, че съм тъй прозаична, но на мен по-ми допада един друг закон на вербуването, който гласи, че ако на един човек му дадеш неприлична сума пари, за да си помисли дали да ти "снесе", с уговорката, че после ще има още толкова, той в 100% от случаите идва и "снася".

Хахаха. Не съм тази таргет група. Значи поне не е 100%. Сигурно клони към него, но отляво.

Затуй няма и да разговарят с теб. Стана ми забавно от темата, защото имам познати "бивши". Ползват всякакви научни методи, но си знаят, че няма такава сила, която да пречупи човешкия дух. Винаги се ориентират към хора със сериозни проблеми.

Set написа:

Mila написа:
Ми не знам, така пише по книгите... Също пише и че този вид служби наистина разполагат с голям ресурс - държавен - на кой му пука къде отиват парите?

Реклама

Справка - Виктор Островски

Е, точно него не го знам.:eek:

Mila написа:Затуй няма и да разговарят с теб. Стана ми забавно от темата, защото имам познати "бивши". Ползват всякакви научни методи, но си знаят, че няма такава сила, която да пречупи човешкия дух. Винаги се ориентират към хора със сериозни проблеми.

Това вече е напълно вярно. Няма смисъл да си губят времето с разни идЭоти. Надеждните хора са далеч повече и по-услужливи.

Remmivs написа:

Mila написа:Затуй няма и да разговарят с теб. Стана ми забавно от темата, защото имам познати "бивши". Ползват всякакви научни методи, но си знаят, че няма такава сила, която да пречупи човешкия дух. Винаги се ориентират към хора със сериозни проблеми.

Това вече е напълно вярно. Няма смисъл да си губят времето с разни идЭоти. Надеждните хора са далеч повече и по-услужливи.

Именно.

Remmivs написа:

Mila написа:Затуй няма и да разговарят с теб. Стана ми забавно от темата, защото имам познати "бивши". Ползват всякакви научни методи, но си знаят, че няма такава сила, която да пречупи човешкия дух. Винаги се ориентират към хора със сериозни проблеми.

Това вече е напълно вярно. Няма смисъл да си губят времето с разни идЭоти. Надеждните хора са далеч повече и по-услужливи.

Мдааа... Имах един съученик, преди 10. ноември разправяше, че няма по- важно нещо за него от това да стане член на БКП. След десети пламенно ни убеждаваше, че той е убеден седесар и трябва да стане член на СДС.
Е, стана ЧЛЕН...
А човешкият дух наистина не може да се пречупи. Стига да го имаш...

[unknown] написа:

Remmivs написа:

Mila написа:Затуй няма и да разговарят с теб. Стана ми забавно от темата, защото имам познати "бивши". Ползват всякакви научни методи, но си знаят, че няма такава сила, която да пречупи човешкия дух. Винаги се ориентират към хора със сериозни проблеми.

Това вече е напълно вярно. Няма смисъл да си губят времето с разни идЭоти. Надеждните хора са далеч повече и по-услужливи.

Мдааа... Имах един съученик, преди 10. ноември разправяше, че няма по- важно нещо за него от това да стане член на БКП. След десети пламенно ни убеждаваше, че той е убеден седесар и трябва да стане член на СДС.
Е, стана ЧЛЕН...
А човешкият дух наистина не може да се пречупи. Стига да го имаш...

Да бе. Ако детето ти е на мушката, едва ли няма да се пречупи. Малко е встрани от вербуването, но говорейки за човешкия дух по принцип...

vyara написа:Да бе. Ако детето ти е на мушката, едва ли няма да се пречупи. Малко е встрани от вербуването, но говорейки за човешкия дух по принцип...

Това не е дух и няма нищо човешко в такава ситуация, Вяра. Кое ти гарантира, че ако се пречупиш и изродът получи това, което му трябва няма да натисне спусъка?

Remmivs написа:

vyara написа:Да бе. Ако детето ти е на мушката, едва ли няма да се пречупи. Малко е встрани от вербуването, но говорейки за човешкия дух по принцип...

Това не е дух и няма нищо човешко в такава ситуация, Вяра. Кое ти гарантира, че ако се пречупиш и изродът получи това, което му трябва няма да натисне спусъка?

Много теоретизираме... Но и само на теория човешкия дух е толкова силен. Единици са силните духом. Почти у всички нас нещо се прекършва в даден момент.

vyara написа:Много теоретизираме... Но и само на теория човешкия дух е толкова силен. Единици са силните духом. Почти у всички нас нещо се прекършва в даден момент.

Не, не. Практикуваме. Прекършване. Всеки ден. Идеалите са идеални и като такива нереални. Пътят е важен. Посоката. Желанието.

Remmivs написа:

vyara написа:Много теоретизираме... Но и само на теория човешкия дух е толкова силен. Единици са силните духом. Почти у всички нас нещо се прекършва в даден момент.

Не, не. Практикуваме. Прекършване. Всеки ден. Идеалите са идеални и като такива нереални. Пътят е важен. Посоката. Желанието.

Пътя за къде?

vyara написа:Пътя за къде?

За там където искаш да отидеш. За там където искаш да намериш себе си.

vyara написа:

Remmivs написа:

vyara написа:Да бе. Ако детето ти е на мушката, едва ли няма да се пречупи. Малко е встрани от вербуването, но говорейки за човешкия дух по принцип...

Това не е дух и няма нищо човешко в такава ситуация, Вяра. Кое ти гарантира, че ако се пречупиш и изродът получи това, което му трябва няма да натисне спусъка?

Много теоретизираме... Но и само на теория човешкия дух е толкова силен. Единици са силните духом. Почти у всички нас нещо се прекършва в даден момент.

Напротив, това е единствената сила, която имаме.

Remmivs написа:

vyara написа:Пътя за къде?

За там където искаш да отидеш. За там където искаш да намериш себе си.

Еми пак опряхме до всемирния закон за относителността. Никакви изводи не могат да се направят, щото всичко е относително.

Mila написа:Напротив, това е единствената сила, която имаме.

Да се изправяме след прекършване ли? Чудесно казано! По-силен е не този, който никога не пада, а този, който винаги става, да се перефразирам малко в едно от любимите ми твърдения. А пък ако става дума за самото теоритизиране - да там сме силни и непобедими. До един.

Mila написа: Напротив, това е единствената сила, която имаме.

Правилото е следното:

Няма човек, който да не може да бъде пречупен.

По един или друг начин.

Тука азе ще съм несъкрушим гръб на Вяра:lol:

(то не бяха целувки:oops::lol:)

Set написа:

Mila написа: Напротив, това е единствената сила, която имаме.

Правилото е следното:

Няма човек, който да не може да бъде пречупен.

По един или друг начин.

Тука азе ще съм несъкрушим гръб на Вяра:lol:

(то не бяха целувки:oops::lol:)

Не си прав, Сете! Няма сила, която да прекърши готовия да умре (загуби всичко, но не и себе си).

Remmivs написа:

Mila написа:Напротив, това е единствената сила, която имаме.

Да се изправяме след прекършване ли? Чудесно казано! По-силен е не този, който никога не пада, а този, който винаги става, да се перефразирам малко в едно от любимите ми твърдения. А пък ако става дума за самото теоритизиране - да там сме силни и непобедими. До един.

Е, така де, най-страшно е като паднеш първия път - после лесно - падаш, ставаш, падаш, ставаш.......докато накрая гушнеш букетчето и всичко свърши.
Май ми е време да си лягам . Лека нощ! Беше ми приятно че си побъбрихме.:)

Mila написа:Е, така де, най-страшно е като паднеш първия път - после лесно - падаш, ставаш, падаш, ставаш.......докато накрая гушнеш букетчето и всичко свърши.
Май ми е време да си лягам . Лека нощ! Беше ми приятно че си побъбрихме.:)

Да, точно до последния път! И на мен, Лейди Мила. Лека!

Mila написа:

Remmivs написа:

Mila написа:Напротив, това е единствената сила, която имаме.

Да се изправяме след прекършване ли? Чудесно казано! По-силен е не този, който никога не пада, а този, който винаги става, да се перефразирам малко в едно от любимите ми твърдения. А пък ако става дума за самото теоритизиране - да там сме силни и непобедими. До един.

Е, така де, най-страшно е като паднеш първия път - после лесно - падаш, ставаш, падаш, ставаш.......докато накрая гушнеш букетчето и всичко свърши.
Май ми е време да си лягам . Лека нощ! Беше ми приятно че си побъбрихме.:)

А, може и да не ставаш. Я виж Сетовата бяла мечка!

Remmivs написа:

Set написа:

Mila написа: Напротив, това е единствената сила, която имаме.

Правилото е следното:

Няма човек, който да не може да бъде пречупен.

По един или друг начин.

Тука азе ще съм несъкрушим гръб на Вяра:lol:

(то не бяха целувки:oops::lol:)

Не си прав, Сете! Няма сила, която да прекърши готовия да умре (загуби всичко, но не и себе си).

Готовият да умре вече е умрял, какво има да му се прекършва. Затова и никога не сме готови да умрем, някои казват, че цял живот се учело. Според мен ако си наистина, ама наистина готов, вече не си жив, духът ти е отлетял далеч от живота. Тъй поне си мисля със сънения си мозък:D

vyara написа:Готовият да умре вече е умрял, какво има да му се прекършва. Затова и никога не сме готови да умрем, някои казват, че цял живот се учело. Според мен ако си наистина, ама наистина готов, вече не си жив, духът ти е отлетял далеч от живота. Тъй поне си мисля със сънения си мозък:D

Не. Не е. Според мен. Ние умираме всеки ден, Вяра. Бавно и полека. Така по-живи ли сме? Ако си поставен пред избор честта или живота ти примерно? В крайна сметка - memento mori. Всички сме пътници за натам. Какво ще ти добави жалко продължение на това съществуване ако нямаш себеуважение след подобен акт? Тези хора са истински умрели макар и живи според мен. У тук си признавам, че и аз съм сънен и освен това съм си аз и философствам дървено както е обичайно. Не знам какво ще направя ако имам такъв избор. Знам само какво бих искал да направя.

Remmivs написа:

vyara написа:Готовият да умре вече е умрял, какво има да му се прекършва. Затова и никога не сме готови да умрем, някои казват, че цял живот се учело. Според мен ако си наистина, ама наистина готов, вече не си жив, духът ти е отлетял далеч от живота. Тъй поне си мисля със сънения си мозък:D

Не. Не е. Според мен. Ние умираме всеки ден, Вяра. Бавно и полека. Така по-живи ли сме? Ако си поставен пред избор честта или живота ти примерно? В крайна сметка - memento mori. Всички сме пътници за натам. Какво ще ти добави жалко продължение на това съществуване ако нямаш себеуважение след подобен акт? Тези хора са истински умрели макар и живи според мен. У тук си признавам, че и аз съм сънен и освен това съм си аз и философствам дървено както е обичайно. Не знам какво ще направя ако имам такъв избор. Знам само какво бих искал да направя.

Да не дава Господ такива избори. Забравих името на филма, но имаше един филм, свързан с концлагерите. Един гаден шваба накара една майка да избере кое от двете й деца да убие, защото иначе щеше да убие и двете. Ревах с глас. Тя избра да умре момиченцето, за да може да спаси момченцето. После вече не беше жива, макар че надживя войната, но оня уби и двете й деца, ако добре си спомням.

vyara написа:

Remmivs написа:

vyara написа:Готовият да умре вече е умрял, какво има да му се прекършва. Затова и никога не сме готови да умрем, някои казват, че цял живот се учело. Според мен ако си наистина, ама наистина готов, вече не си жив, духът ти е отлетял далеч от живота. Тъй поне си мисля със сънения си мозък:D

Не. Не е. Според мен. Ние умираме всеки ден, Вяра. Бавно и полека. Така по-живи ли сме? Ако си поставен пред избор честта или живота ти примерно? В крайна сметка - memento mori. Всички сме пътници за натам. Какво ще ти добави жалко продължение на това съществуване ако нямаш себеуважение след подобен акт? Тези хора са истински умрели макар и живи според мен. У тук си признавам, че и аз съм сънен и освен това съм си аз и философствам дървено както е обичайно. Не знам какво ще направя ако имам такъв избор. Знам само какво бих искал да направя.

Да не дава Господ такива избори. Забравих името на филма, но имаше един филм, свързан с концлагерите. Един гаден шваба накара една майка да избере кое от двете й деца да убие, защото иначе щеше да убие и двете. Ревах с глас. Тя избра да умре момиченцето, за да може да спаси момченцето. После вече не беше жива, макар че надживя войната, но оня уби и двете й деца, ако добре си спомням.

Изборът на Софи.
Четох книгата и никога не посмях да гледам филма. Ако и да е с Мерил Стрийп.

Да не дава на никой, съгласен! Всички се обединяваме около това май.

Лека нощ, дами!

Мнемозина написа:

vyara написа:

Remmivs написа:

vyara написа:Готовият да умре вече е умрял, какво има да му се прекършва. Затова и никога не сме готови да умрем, някои казват, че цял живот се учело. Според мен ако си наистина, ама наистина готов, вече не си жив, духът ти е отлетял далеч от живота. Тъй поне си мисля със сънения си мозък:D

Не. Не е. Според мен. Ние умираме всеки ден, Вяра. Бавно и полека. Така по-живи ли сме? Ако си поставен пред избор честта или живота ти примерно? В крайна сметка - memento mori. Всички сме пътници за натам. Какво ще ти добави жалко продължение на това съществуване ако нямаш себеуважение след подобен акт? Тези хора са истински умрели макар и живи според мен. У тук си признавам, че и аз съм сънен и освен това съм си аз и философствам дървено както е обичайно. Не знам какво ще направя ако имам такъв избор. Знам само какво бих искал да направя.

Да не дава Господ такива избори. Забравих името на филма, но имаше един филм, свързан с концлагерите. Един гаден шваба накара една майка да избере кое от двете й деца да убие, защото иначе щеше да убие и двете. Ревах с глас. Тя избра да умре момиченцето, за да може да спаси момченцето. После вече не беше жива, макар че надживя войната, но оня уби и двете й деца, ако добре си спомням.

Изборът на Софи.
Четох книгата и никога не посмях да гледам филма. Ако и да е с Мерил Стрийп.

Точно той. Невероятно тежък филм. А това хората са го живели..

Remmivs написа:Да не дава на никой, съгласен! Всички се обединяваме около това май.

Лека нощ, дами!

Лека и на теб! не, не това - това: :nap:

Remmivs написа:Да не дава на никой, съгласен! Всички се обединяваме около това май.

Лека нощ, дами!

Гуд найт, сър!:D

Изборът на Софи.
Четох книгата и никога не посмях да гледам филма. Ако и да е с Мерил Стрийп.[/quote]

филмът си заслужава...
Именно заради Мерил Стрийп.
Според мен най-силната и роля...по -добра от "къщата на духовете"

doktorka написа:Изборът на Софи.
Четох книгата и никога не посмях да гледам филма. Ако и да е с Мерил Стрийп.

филмът си заслужава...
Именно заради Мерил Стрийп.
Според мен най-силната и роля...по -добра от "къщата на духовете"[/quote]

Сигурна съм, че си заслужава. Обаче не мога и това е.

Set написа:Всеки човек има блестящи идеи в главата си и в живота всеки страда най-много от това, че никой не го слуша.

Най-големият проблем в живота на всеки човек е да си намери слушател 8)

.....

Ндааааам

Ние си имаме клуб:lol:

Аде умната, щото мога да ви разконспирирам и разведките тука:shock::D

проблемът обаче идва от това,че някои са слушатели ,други "говорители"...( нямаше ли един такъв виц?)

Аз съм и двете...
Значи разведка не съм...
мен не мож ме разконспирира...

ха!

Не си прав, Сете! Няма сила, която да прекърши готовия да умре (загуби всичко, но не и себе си).[/quote]

започнах да чета една книга скоро...
точно така започва...с "пречупване"...
или по-скоро опит за такова.

Героинята нямаше какво да загуби освен себе си и това,което тя възприемаше като достойнство...
изключително силно написано...
беше ми трудно да го прочета...

я да видя дали мога да к/п

"Мъкнеха я към трапа. Тя знаеше - за екзекуция. Присмиваше им се. Знаеше, че е победила.
Правилото е старо: ако искаш лека смърт - целувай ботуша. Ако не искаш да го целунеш -
лека смърт няма да получиш. Те не можаха да я принудят да вика. Не можаха да я
принудят да целуне ботуша и въпреки това си бе извоювала правото на лека смърт. Беше
ги победила. Знаеше го. И те го знаеха.
."

ахм да...
то се разбира като се прочете целия текст...
ама силно е ,вярвайте ми...

аз съм още в началото...изоставам в четенето..
май много пиша напоследък...