Дворчето
Публикувано на: 06.07.08, 18:59
За онова дворче, дето търсих майстори - сещате ли се? Е, намерих. 
И от тука се почна...
На партера, в апартамента гледащ точно към вътрешния двор живее един дядка, за който описанието "опак човек" е доста меко като изказ. Този бивш номенклатурчик, цял живот е правил мръсно на хората около себе си и сега продължава, нищо че е на незнамколко години, едвам крета с патериците, глух е и всяка година го чакам да пукне, ама нъцки.
Преди няколко години, когато правех ремонт на апартамента този дядо ме помоли да използвам майсторите си и да му сменя и на него тръбите за топлата вода. Викам - ок - няма проблем. Ма покрай неговите тръби се наложи да сменям тръбите надолу - толкова бяха изгнили. Не плати, разбира се - той и членския си внос от левче на месец отказва да плаща от 3 години - не той дължал нещо на кооперацията - тя му дължала част от наема на едно от общите помещения.
Отделно, точно благодарение най-вече на него, двора се е превърнал в боклукчийска кофа - от десетки години висят разни тръби мъкнати от него от незнамкъдеси, някакви колове за ограда и още сумати боклуци. Да не говоря как всяка сутрин излива нощните си чишканици си през прозореца и каква смрад се носи от тях.
Да не говорим, как нагло ми открадна накрайниците за маркуча дето поливам цветята с него!
Нищо де, стар човек е - казвам си - и се опитвам да съм спокойна.
И така. Ремонта започна. УРА!
Написах една бележка и я залепих във входа, педупреждавайки, че от еди коя си дата започва ремонта на двора и ако някой има нещо ценно там, да си го изнесе, тъй като всичко, което намерим ще го хвърляме.
На следващия ден някой анонимно (ма колко ги обичам тия анонимници, бееееееее) беше написал върху бележката "Къде са офертите?".
Питката зверски побесня, беше готов огън и жупел да хвърля само и само да хване кой го е написал, а мен ме напуши зверски кикот.
Защото много добре знам, че никой ама абсолютно никой няма да даде и грам лев за оправянето на боклукчийската кофа, която всички наричаме двор и за това си поех нещата в свои ръце и от никого нямах намерение да искам пари.
До днес.
Още на втория ден майсторите ми се обадиха, че някой им е развалил кофража и е трябвало пак да го правят. Бе имам аз едни подозрения кой може да е бил, ама си затраях - викам си - тоя е достатъчно стар може и да не е той. Ама на - вече съм 100% сигурна!
Днес се оказа, че е трябвало да си платим за удоволствието да ползваме един от довлечените от дядката преди години колци - струвал 40 кинта.
И не стига това, ами и син му почнал да кудкудяка, че ще си ги ползва на вилата!?!?!? Кога, бе, джанъм? След още 100 години, когато обраснат с мъх ли, що?
Нищо, нищо... дишам... спокойна съм... и мисля... замислям.
Отмъщението на Инката.
Един съсед подари някаква простотийка за двора, която обаче лесно се вдига и съответно - краде.
В момента, Питката търси камери с инфрачервен сензор за да снимат и през нощта - да видим кой ще я пипне оназ простотийка - защо ли съм сигурна, че ще е дядката? Не знам, не мога да кажа, ама ей го - едно такова шесто чувство ме гложди.
Надявам се да го гепим, щото направо ще го дам под съд.
Отделно, като мятаме останалия боклук, мисля да измятаме всичките негови неща - нека ми докаже, че им е собственик! И ако не може а има претенции, ще го обвиня в кражба. Пак.
И ако това не го докара до инфаркт, последното дето съм му замислила е, да му искам на тоя отворко 1/10 от общата сума за ремонта. Ще почине! Стиснат е не като византийски задник, че и отгоре!
Който има още идеи за стъжняване живота на подобни изроди, може да споделя - отворени сме към всякакви идеи
И от тука се почна...
На партера, в апартамента гледащ точно към вътрешния двор живее един дядка, за който описанието "опак човек" е доста меко като изказ. Този бивш номенклатурчик, цял живот е правил мръсно на хората около себе си и сега продължава, нищо че е на незнамколко години, едвам крета с патериците, глух е и всяка година го чакам да пукне, ама нъцки.
Преди няколко години, когато правех ремонт на апартамента този дядо ме помоли да използвам майсторите си и да му сменя и на него тръбите за топлата вода. Викам - ок - няма проблем. Ма покрай неговите тръби се наложи да сменям тръбите надолу - толкова бяха изгнили. Не плати, разбира се - той и членския си внос от левче на месец отказва да плаща от 3 години - не той дължал нещо на кооперацията - тя му дължала част от наема на едно от общите помещения.
Отделно, точно благодарение най-вече на него, двора се е превърнал в боклукчийска кофа - от десетки години висят разни тръби мъкнати от него от незнамкъдеси, някакви колове за ограда и още сумати боклуци. Да не говоря как всяка сутрин излива нощните си чишканици си през прозореца и каква смрад се носи от тях.
Да не говорим, как нагло ми открадна накрайниците за маркуча дето поливам цветята с него!
Нищо де, стар човек е - казвам си - и се опитвам да съм спокойна.
И така. Ремонта започна. УРА!
Написах една бележка и я залепих във входа, педупреждавайки, че от еди коя си дата започва ремонта на двора и ако някой има нещо ценно там, да си го изнесе, тъй като всичко, което намерим ще го хвърляме.
На следващия ден някой анонимно (ма колко ги обичам тия анонимници, бееееееее) беше написал върху бележката "Къде са офертите?".
Питката зверски побесня, беше готов огън и жупел да хвърля само и само да хване кой го е написал, а мен ме напуши зверски кикот.
Защото много добре знам, че никой ама абсолютно никой няма да даде и грам лев за оправянето на боклукчийската кофа, която всички наричаме двор и за това си поех нещата в свои ръце и от никого нямах намерение да искам пари.
До днес.
Още на втория ден майсторите ми се обадиха, че някой им е развалил кофража и е трябвало пак да го правят. Бе имам аз едни подозрения кой може да е бил, ама си затраях - викам си - тоя е достатъчно стар може и да не е той. Ама на - вече съм 100% сигурна!
Днес се оказа, че е трябвало да си платим за удоволствието да ползваме един от довлечените от дядката преди години колци - струвал 40 кинта.
И не стига това, ами и син му почнал да кудкудяка, че ще си ги ползва на вилата!?!?!? Кога, бе, джанъм? След още 100 години, когато обраснат с мъх ли, що?Нищо, нищо... дишам... спокойна съм... и мисля... замислям.
Отмъщението на Инката.
Един съсед подари някаква простотийка за двора, която обаче лесно се вдига и съответно - краде.
В момента, Питката търси камери с инфрачервен сензор за да снимат и през нощта - да видим кой ще я пипне оназ простотийка - защо ли съм сигурна, че ще е дядката? Не знам, не мога да кажа, ама ей го - едно такова шесто чувство ме гложди.
Надявам се да го гепим, щото направо ще го дам под съд.
Отделно, като мятаме останалия боклук, мисля да измятаме всичките негови неща - нека ми докаже, че им е собственик! И ако не може а има претенции, ще го обвиня в кражба. Пак.
И ако това не го докара до инфаркт, последното дето съм му замислила е, да му искам на тоя отворко 1/10 от общата сума за ремонта. Ще почине! Стиснат е не като византийски задник, че и отгоре!
Който има още идеи за стъжняване живота на подобни изроди, може да споделя - отворени сме към всякакви идеи
уффф... забравих, че е глух тоя паразит
:blum:
