3o4o.net

как си представям тукашната задруга. Ами как, като една осъзната утопия. И ще си позволя да цитирам нещо пускано другаде и отдавна, защото ми се струва, че е хубаво такива неща да ги препрочитаме от време на време. Пък всеки си има камбанария и разноцветни стъкла по готическите и прозорци за причудливо пречупване на светлината на слънцето. ама все пак в крайна сметка светлината си остава светлина, нали?



За обикновените и истинските приятели

Всеки може да застане до теб когато си прав, но Приятел ще застане до теб дори и когато не си...

Обикновените приятели си казват името когато ти се обаждат. На истинските ти приятели това не е необходимо.

Обикновените приятели започват разговора с пълен преглед на новините от техния живот. Истинският ти приятел казва "Какво ново при теб?".

Обикновените приятеле мислят, че всички проблеми, за които хленчиш, са текущи. Истинкият ти приятел казва "Хленчиш за едно и също през последните 14 години. Стегни се и направи нещо по въпроса".

Обикновенните приятели никога не са те виждали да плачеш. Раменете на истинския ти приятел са подгизнали от сълзите ти.

Обикновените приятели не знаят малките имена на родителите ти. Истинският ти приятел има телефонните им номера.

Обикновените приятели мразят да им звъниш след като са си легнали. Истинският ти приятел пита "Какво те забави толкова?".

Обикновените приятели искат да си говорят с теб за твоите проблеми. Истинският ти приятел иска да ти помогне да ги решиш.

Обикновените приятели се чувстват у вас като на гости. Истинският ти приятел отваря хладилника и си взима бира.

Обикновените приятели си мислят, че когато се скарате това е края на приятелството ви. Истинският ти приятел знае, че няма приятелство преди да сте преминали през спречкване.

Обикновените приятели очакват от теб да бъдеш винаги готов да им помогнеш. Истинският ти приятел очаква винаги да е готов да ти помогне.

Неизвестен автор (подозирам дори, че не е единствен - нет фолклор ли беше? ;)

--------

Simple vs Real


Anyone can stand by you when you are right, but a Friend will stand by you even when you are wrong...

A simple friend identifies himself when he calls. A real friend doesn't have to.

A simple friend opens a conversation with a full news bulletin on his life.

A real friend says, "What's new with you?"

A simple friend thinks the problems you whine about are recent.

A real friend says, "You've been whining about the same thing for 14 years. Get off your duff and do something about it."

A simple friend has never seen you cry. A real friend has shoulders soggy from your tears.

A simple friend doesn't know your parents' first names. A real friend has their phone numbers in his address book.

A simple friend hates it when you call after he has gone to bed. A real friend asks you why you took so long to call.

A simple friend seeks to talk with you about your problems. A real friend seeks to help you with your problems.

A simple friend, when visiting, acts like a guest. A real friend opens your refrigerator and helps himself.

A simple friend thinks the friendship is over when you have an argument.

A real friend knows that it's not a friendship until after you've had a fight.

A simple friend expects you to always be there for them. A real friend expects to always be there for you!

Remmivs написа:как си представям тукашната задруга. Ами как, като една осъзната утопия. И ще си позволя да цитирам нещо пускано другаде и отдавна, защото ми се струва, че е хубаво такива неща да ги препрочитаме от време на време. Пък всеки си има камбанария и разноцветни стъкла по готическите и прозорци за причудливо пречупване на светлината на слънцето. ама все пак в крайна сметка светлината си остава светлина, нали?



За обикновените и истинските приятели

Всеки може да застане до теб когато си прав, но Приятел ще застане до теб дори и когато не си...

Обикновените приятели си казват името когато ти се обаждат. На истинските ти приятели това не е необходимо.

Обикновените приятели започват разговора с пълен преглед на новините от техния живот. Истинският ти приятел казва "Какво ново при теб?".

Обикновените приятеле мислят, че всички проблеми, за които хленчиш, са текущи. Истинкият ти приятел казва "Хленчиш за едно и също през последните 14 години. Стегни се и направи нещо по въпроса".

Обикновенните приятели никога не са те виждали да плачеш. Раменете на истинския ти приятел са подгизнали от сълзите ти.

Обикновените приятели не знаят малките имена на родителите ти. Истинският ти приятел има телефонните им номера.

Обикновените приятели мразят да им звъниш след като са си легнали. Истинският ти приятел пита "Какво те забави толкова?".

Обикновените приятели искат да си говорят с теб за твоите проблеми. Истинският ти приятел иска да ти помогне да ги решиш.

Обикновените приятели се чувстват у вас като на гости. Истинският ти приятел отваря хладилника и си взима бира.

Обикновените приятели си мислят, че когато се скарате това е края на приятелството ви. Истинският ти приятел знае, че няма приятелство преди да сте преминали през спречкване.

Обикновените приятели очакват от теб да бъдеш винаги готов да им помогнеш. Истинският ти приятел очаква винаги да е готов да ти помогне.

Неизвестен автор (подозирам дори, че не е единствен - нет фолклор ли беше? ;)

--------

Simple vs Real


Anyone can stand by you when you are right, but a Friend will stand by you even when you are wrong...

A simple friend identifies himself when he calls. A real friend doesn't have to.

A simple friend opens a conversation with a full news bulletin on his life.

A real friend says, "What's new with you?"

A simple friend thinks the problems you whine about are recent.

A real friend says, "You've been whining about the same thing for 14 years. Get off your duff and do something about it."

A simple friend has never seen you cry. A real friend has shoulders soggy from your tears.

A simple friend doesn't know your parents' first names. A real friend has their phone numbers in his address book.

A simple friend hates it when you call after he has gone to bed. A real friend asks you why you took so long to call.

A simple friend seeks to talk with you about your problems. A real friend seeks to help you with your problems.

A simple friend, when visiting, acts like a guest. A real friend opens your refrigerator and helps himself.

A simple friend thinks the friendship is over when you have an argument.

A real friend knows that it's not a friendship until after you've had a fight.

A simple friend expects you to always be there for them. A real friend expects to always be there for you!

Преди време съм го казвал и тук:
С истинските приятели няма нужда да говорим, за да се разбираме. Седим заедно, пием си биричката заедно, мълчим заедно, добре ни е заедно и се разбираме без думи.

[unknown] написа: Преди време съм го казвал и тук:
С истинските приятели няма нужда да говорим, за да се разбираме. Седим заедно, пием си биричката заедно, мълчим заедно, добре ни е заедно и се разбираме без думи.

Да, и на мен мълчаливото разбирателство ми липсваше в този списък.

Истинският приятел не е този, който бърше сълзите ти, а този, който никога не те разплаква.

[unknown] написа:

Remmivs написа:как си представям тукашната задруга. Ами как, като една осъзната утопия. И ще си позволя да цитирам нещо пускано другаде и отдавна, защото ми се струва, че е хубаво такива неща да ги препрочитаме от време на време. Пък всеки си има камбанария и разноцветни стъкла по готическите и прозорци за причудливо пречупване на светлината на слънцето. ама все пак в крайна сметка светлината си остава светлина, нали?



За обикновените и истинските приятели

Всеки може да застане до теб когато си прав, но Приятел ще застане до теб дори и когато не си...

Обикновените приятели си казват името когато ти се обаждат. На истинските ти приятели това не е необходимо.

Обикновените приятели започват разговора с пълен преглед на новините от техния живот. Истинският ти приятел казва "Какво ново при теб?".

Обикновените приятеле мислят, че всички проблеми, за които хленчиш, са текущи. Истинкият ти приятел казва "Хленчиш за едно и също през последните 14 години. Стегни се и направи нещо по въпроса".

Обикновенните приятели никога не са те виждали да плачеш. Раменете на истинския ти приятел са подгизнали от сълзите ти.

Обикновените приятели не знаят малките имена на родителите ти. Истинският ти приятел има телефонните им номера.

Обикновените приятели мразят да им звъниш след като са си легнали. Истинският ти приятел пита "Какво те забави толкова?".

Обикновените приятели искат да си говорят с теб за твоите проблеми. Истинският ти приятел иска да ти помогне да ги решиш.

Обикновените приятели се чувстват у вас като на гости. Истинският ти приятел отваря хладилника и си взима бира.

Обикновените приятели си мислят, че когато се скарате това е края на приятелството ви. Истинският ти приятел знае, че няма приятелство преди да сте преминали през спречкване.

Обикновените приятели очакват от теб да бъдеш винаги готов да им помогнеш. Истинският ти приятел очаква винаги да е готов да ти помогне.

Неизвестен автор (подозирам дори, че не е единствен - нет фолклор ли беше? ;)

--------

Simple vs Real


Anyone can stand by you when you are right, but a Friend will stand by you even when you are wrong...

A simple friend identifies himself when he calls. A real friend doesn't have to.

A simple friend opens a conversation with a full news bulletin on his life.

A real friend says, "What's new with you?"

A simple friend thinks the problems you whine about are recent.

A real friend says, "You've been whining about the same thing for 14 years. Get off your duff and do something about it."

A simple friend has never seen you cry. A real friend has shoulders soggy from your tears.

A simple friend doesn't know your parents' first names. A real friend has their phone numbers in his address book.

A simple friend hates it when you call after he has gone to bed. A real friend asks you why you took so long to call.

A simple friend seeks to talk with you about your problems. A real friend seeks to help you with your problems.

A simple friend, when visiting, acts like a guest. A real friend opens your refrigerator and helps himself.

A simple friend thinks the friendship is over when you have an argument.

A real friend knows that it's not a friendship until after you've had a fight.

A simple friend expects you to always be there for them. A real friend expects to always be there for you!

Преди време съм го казвал и тук:
С истинските приятели няма нужда да говорим, за да се разбираме. Седим заедно, пием си биричката заедно, мълчим заедно, добре ни е заедно и се разбираме без думи.

Така е, с всеки можеш да си говориш, но не с всеки можеш да си мълчиш.

Мнемозина написа:

[unknown] написа: Преди време съм го казвал и тук:
С истинските приятели няма нужда да говорим, за да се разбираме. Седим заедно, пием си биричката заедно, мълчим заедно, добре ни е заедно и се разбираме без думи.

Да, и на мен мълчаливото разбирателство ми липсваше в този списък.

Ма, то е отразено бе, колеги. С мълчанието относно него.

vyara написа:Истинският приятел не е този, който бърше сълзите ти, а този, който никога не те разплаква.

Не съм съгласен. Няма такъв приятел.

Remmivs написа:

Мнемозина написа:

[unknown] написа: Преди време съм го казвал и тук:
С истинските приятели няма нужда да говорим, за да се разбираме. Седим заедно, пием си биричката заедно, мълчим заедно, добре ни е заедно и се разбираме без думи.

Да, и на мен мълчаливото разбирателство ми липсваше в този списък.

Ма, то е отразено бе, колеги. С мълчанието относно него.

Невидима книга за невидимото?

Мнемозина написа:Невидима книга за невидимото?

Precisely!

Remmivs написа:

vyara написа:Истинският приятел не е този, който бърше сълзите ти, а този, който никога не те разплаква.

Не съм съгласен. Няма такъв приятел.

Може би, защото егото все пак е по-силно от приятелството, или...?

[unknown] написа: С истинските приятели няма нужда да говорим, за да се разбираме. Седим заедно, пием си биричката заедно, мълчим заедно, добре ни е заедно и се разбираме без думи.

Ндааааа!

100% съгласен.

Аз имам един такъв. Ама зачезна от тук нещо...

Set написа:

[unknown] написа: С истинските приятели няма нужда да говорим, за да се разбираме. Седим заедно, пием си биричката заедно, мълчим заедно, добре ни е заедно и се разбираме без думи.

Ндааааа!

100% съгласен.

Аз имам един такъв. Ама зачезна от тук нещо...

А моите нещат да пишат тук. Мързяло ги да пишат...

Аре, Лека и от мен!8)

vyara написа:Може би, защото егото все пак е по-силно от приятелството, или...?

Днес съвсем прекалявам ама ще ме прощавате:

Ad nocendum potentes sumus.
Притежаваме силата да нараняваме.
Сенека

Та, не смятам, че има човек способен никога да не те нарани. Истински приятел никога няма да го направи нарочно просто.

Remmivs написа:

vyara написа:Може би, защото егото все пак е по-силно от приятелството, или...?

Днес съвсем прекалявам ама ще ме прощавате:

Ad nocendum potentes sumus.
Притежаваме силата да нараняваме.
Сенека

Та, не смятам, че има човек способен никога да не те нарани. Истински приятел никога няма да го направи нарочно просто.

Да ме прощава тоя пич Сенека, но ние много повече притежаваме качеството да се обиждаме и да приемаме всичко навътре и да се вземаме много по-насериозно, отколкото се полага на щастливите хора. Та, притежаваме и силата да смалим егото си до минимум и така да сме много по-малко наранени, без да спрем да бъдем човечни.

vyara написа:Да ме прощава тоя пич Сенека, но ние много повече притежаваме качеството да се обиждаме и да приемаме всичко навътре и да се вземаме много по-насериозно, отколкото се полага на щастливите хора. Та, притежаваме и силата да смалим егото си до минимум и така да сме много по-малко наранени, без да спрем да бъдем човечни.

Има шум по линията. Говорим за различни неща. Аз твърдя, че дори и хора с нормално его са раними. Също и, че няма човек, който е способен никога да не ги нарани. Говорим за нормални човешки същества. Не за егоцентрици разни (мен ли визираш ).

Remmivs написа:

vyara написа:Да ме прощава тоя пич Сенека, но ние много повече притежаваме качеството да се обиждаме и да приемаме всичко навътре и да се вземаме много по-насериозно, отколкото се полага на щастливите хора. Та, притежаваме и силата да смалим егото си до минимум и така да сме много по-малко наранени, без да спрем да бъдем човечни.

Има шум по линията. Говорим за различни неща. Аз твърдя, че дори и хора с нормално его са раними. Също и, че няма човек, който е способен никога да не ги нарани. Говорим за нормални човешки същества. Не за егоцентрици разни (мен ли визираш ).

Говоря за другата част на медала. Способността да нараняваш и възможността да се обиждаш/да не се обиждаш са двете страни на медала.

vyara написа:Говоря за другата част на медала. Способността да нараняваш и възможността да се обиждаш/да не се обиждаш са двете страни на медала.

Хубаво. Има безкрайно деликатни и внимателни хора и обикновено са в комплект с безкрайно разбиращи и прощаващи приятели. Идеалната двойка.

Remmivs написа:

vyara написа:Говоря за другата част на медала. Способността да нараняваш и възможността да се обиждаш/да не се обиждаш са двете страни на медала.

Хубаво. Има безкрайно деликатни и внимателни хора и обикновено са в комплект с безкрайно разбиращи и прощаващи приятели. Идеалната двойка.

Пак не ме разбра. Запитай се какво те наранява от нечия постъпка. Самото действие ли? Разбира се, че не. Това е преценката ти за нещата от гледна точка на собственото его.

vyara написа:Пак не ме разбра. Запитай се какво те наранява от нечия постъпка. Самото действие ли? Разбира се, че не. Това е преценката ти за нещата от гледна точка на собственото его.

Разбрах те още преди три поста. Още като намеси егото. И затова си направих базик с егоцентризма. Вяра, махни егото напълно и си махнала човека. Тогава за чий приятел иде дума. Егото не в смисъла, който влагаш на конскапация и прочии, а в здравословния смисъл на личност ни дефинира.

Remmivs написа:

vyara написа:Пак не ме разбра. Запитай се какво те наранява от нечия постъпка. Самото действие ли? Разбира се, че не. Това е преценката ти за нещата от гледна точка на собственото его.

Разбрах те още преди три поста. Още като намеси егото. И затова си направих базик с егоцентризма. Вяра, махни егото напълно и си махнала човека. Тогава за чий приятел иде дума. Егото не в смисъла, който влагаш на конскапация и прочии, а в здравословния смисъл на личност ни дефинира.

Не казах махни, а смали до минимум.

Remmivs написа:

vyara написа:Може би, защото егото все пак е по-силно от приятелството, или...?

Днес съвсем прекалявам ама ще ме прощавате:

Ad nocendum potentes sumus.
Притежаваме силата да нараняваме.
Сенека

Та, не смятам, че има човек способен никога да не те нарани. Истински приятел никога няма да го направи нарочно просто.

истински приятел,който ще се лиши от теб и теб от себе си...

нали ме разбирате?

силата "to let go"...

и въпросът:

"Истински приятел ли е този ,който ще те нарани,за да те спаси?"

аз съм егоист...признавам си...

doktorka написа:

Remmivs написа:

vyara написа:Може би, защото егото все пак е по-силно от приятелството, или...?

Днес съвсем прекалявам ама ще ме прощавате:

Ad nocendum potentes sumus.
Притежаваме силата да нараняваме.
Сенека

Та, не смятам, че има човек способен никога да не те нарани. Истински приятел никога няма да го направи нарочно просто.

истински приятел,който ще се лиши от теб и теб от себе си...

нали ме разбирате?

силата "to let go"...

и въпросът:

"Истински приятел ли е този ,който ще те нарани,за да те спаси?"

аз съм егоист...признавам си...

Истинският приятел иска да си щастлив, дори и той да страда като резултат от това "to let go", правилно ли разбрах?
Значи приятелството не е взаимно. То е еднопосочно. То е дар.
Тогава пък ми идва друг въпрос. То еманация на егото ли е или свръхлюбов? Ако е свръхлюбов защо страдаме след като изпитваме любов и приятелят ни е щастлив? Приятел ли ни е той, щом допуска да страдаме. Трябва ли да крием страданието си от приятеля си, за да бъде той щастлив, не заслужава ли да знае.
Мога да продължа, но станаха много въпросите:D

vyara написа: Истинският приятел иска да си щастлив, дори и той да страда като резултат от това "to let go", правилно ли разбрах?
Значи приятелството не е взаимно. То е еднопосочно. То е дар.
Тогава пък ми идва друг въпрос. То еманация на егото ли е или свръхлюбов? Ако е свръхлюбов защо страдаме след като изпитваме любов и приятелят ни е щастлив? Приятел ли ни е той, щом допуска да страдаме. Трябва ли да крием страданието си от приятеля си, за да бъде той щастлив, не заслужава ли да знае.
Мога да продължа, но станаха много въпросите:D

Страданието идва от вградения ни егоизъм - това, че ни се иска този човек да е до нас а не някъде далеч. А истинският приятел успява да преодолее този егоизъм. Същото е и с любовта. Не само към някой възрастен, но и към детето си. Ако детето ти замине някъде далеч да учи или работи - това, че страдаш за него и ти е мъчно и искаш да го чуваш и виждаш всеки ден означава ли че всъщност не го обичаш? Не, дори напротив. Но си преодолял егоизма си в името на неговото добро, в името на нещо по-важно от теб самия. Това е в основата на всичко.

Set написа:

[unknown] написа: С истинските приятели няма нужда да говорим, за да се разбираме. Седим заедно, пием си биричката заедно, мълчим заедно, добре ни е заедно и се разбираме без думи.

Ндааааа!

100% съгласен.

Аз имам един такъв. Ама зачезна от тук нещо...

И аз... и моят зачезна. 10-тина години вее как е в Испания, та се виждаме от дъжд на вятър на 1-2 години.

Remmivs написа:как си представям тукашната задруга. Ами как, като една осъзната утопия.

Тук всичко е една осъзната утопия. Не само приятелството.
И може би наистина трябва да си препрочитаме подобни текстове, за да ни връщат в реалността.
Ежедневно сме свидетели на какви ли не страсти тук - има и болка, има и радост...Но всичко това е химера, заблуда, нереалност....измама.
Или както казваше Грийн, ние сме само букви на монитора.
Тъжно..
Би трябвало и тъгата да е заблуда.

Шъ мъ прощавате, Драги ми господине, ама тоя текст ми звучи леко инфантилно, като изваден от лексикон:evil: Аз не разбирам деленето на "обикновени" и "истински". Някой или ти е приятел, или не е. И край. Аз съм краен човек, знам.

4avdar4e написа:Шъ мъ прощавате, Драги ми господине, ама тоя текст ми звучи леко инфантилно, като изваден от лексикон:evil: Аз не разбирам деленето на "обикновени" и "истински". Някой или ти е приятел, или не е. И край. Аз съм краен човек, знам.

Ти приятел ли си ми?

4avdar4e написа:Шъ мъ прощавате, Драги ми господине, ама тоя текст ми звучи леко инфантилно, като изваден от лексикон:evil: Аз не разбирам деленето на "обикновени" и "истински". Някой или ти е приятел, или не е. И край. Аз съм краен човек, знам.

Разбрах, не искаш да отговориш.

Remmivs написа:как си представям тукашната задруга. Ами как, като една осъзната утопия.

Всъщност, учудвам се, че точно ТИ мислиш така.

Remmivs написа:как си представям тукашната задруга. Ами как, като една осъзната утопия. И ще си позволя да цитирам нещо пускано другаде и отдавна, защото ми се струва, че е хубаво такива неща да ги препрочитаме от време на време. Пък всеки си има камбанария и разноцветни стъкла по готическите и прозорци за причудливо пречупване на светлината на слънцето. ама все пак в крайна сметка светлината си остава светлина, нали?

Съгласна съм не 100,ами 1000% или 10х,както се казва.Абсолютно и аз мисля така.За утопията,а за приятелите мисля по повърхностно.Ако половинката ти е ПРИЯТЕЛ,то други не ти трябват.Всички останали са само познати.Някой по-близки,други по-далечни,но познати.Хора за споделяне на част от свободното време,за разговори ,пътувания,работа и т.н.Нямам нужда да ме подкрепят,да ме разбират,да ми прощават ,да ми помагат в нужда 3,5,7, 10 души или аз на тях - стига ми само ТОЙ и толкова.

[unknown] написа:

4avdar4e написа:Шъ мъ прощавате, Драги ми господине, ама тоя текст ми звучи леко инфантилно, като изваден от лексикон:evil: Аз не разбирам деленето на "обикновени" и "истински". Някой или ти е приятел, или не е. И край. Аз съм краен човек, знам.

Разбрах, не искаш да отговориш.

Ти пък.. Чак сега видях. Всъщност, по-важният въпрос е: ти приятел ли си ми?

"Истински приятел ли е този ,който ще те нарани,за да те спаси?"

аз съм егоист...признавам си...[/quote]

Истинският приятел иска да си щастлив, дори и той да страда като резултат от това "to let go", правилно ли разбрах?
Значи приятелството не е взаимно. То е еднопосочно. То е дар.
Тогава пък ми идва друг въпрос. То еманация на егото ли е или свръхлюбов? Ако е свръхлюбов защо страдаме след като изпитваме любов и приятелят ни е щастлив? Приятел ли ни е той, щом допуска да страдаме. Трябва ли да крием страданието си от приятеля си, за да бъде той щастлив, не заслужава ли да знае.
Мога да продължа, но станаха много въпросите:D[/quote]

Маггот го е обяснила...простичко и вярно...
Приятелството ВИНАГИ е дар.
Никой не те насилва...
Нямаш интерес от него,макар че се ползваш от "облагите" му...
Приятелството не е любов...
Не идва реч за прикриване и неискреност...ако страдаме -да не го показваме...
Напротив...
нереално е да се очаква ,че няма да те нарани някой.
или няма да допусне да страдаш...
Напротив...
въпреки страданието...да си приятел е истинско...
всичко друго е ПОЗА...

Аз имам 5-ма приятели в семейството си...
и трима извън него.

За мен малко е смущаващо разделянето на приятелите на обикновени и истински. Един човек или ти е приятел, или не е. Приятелството е особена категория, която не може да се дели на видове и подвидове. Всяко едно приятелство е уникално и не се поддава на дефиниране.

4avdar4e написа:

[unknown] написа:

4avdar4e написа:Шъ мъ прощавате, Драги ми господине, ама тоя текст ми звучи леко инфантилно, като изваден от лексикон:evil: Аз не разбирам деленето на "обикновени" и "истински". Някой или ти е приятел, или не е. И край. Аз съм краен човек, знам.

Разбрах, не искаш да отговориш.

Ти пък.. Чак сега видях. Всъщност, по-важният въпрос е: ти приятел ли си ми?

Видя, но не отговори.

[unknown]
Видя, но не отговори. [/unknown]

Напротив, отговорих ти по еврейски - на въпроса с въпрос:lol:

4avdar4e написа:Шъ мъ прощавате, Драги ми господине, ама тоя текст ми звучи леко инфантилно, като изваден от лексикон:evil: Аз не разбирам деленето на "обикновени" и "истински". Някой или ти е приятел, или не е. И край. Аз съм краен човек, знам.

Шъ мъ прощавате, драга гУспожУ, но аз едва сега видях, че и двете сме отговорили по твърде сходен начин.

doktorka написа:и въпросът:

"Истински приятел ли е този ,който ще те нарани,за да те спаси?"

Е тва ми е любимото - да ме спасяват:lol:
Когато някой наранява често използва "спасението" като оправдание и те баламосва, че всичко е с благородни подбуди.

Remmivs написа:как си представям тукашната задруга. Ами как, като една осъзната утопия. И ще си позволя да цитирам нещо пускано другаде и отдавна, защото ми се струва, че е хубаво такива неща да ги препрочитаме от време на време. Пък всеки си има камбанария и разноцветни стъкла по готическите и прозорци за причудливо пречупване на светлината на слънцето. ама все пак в крайна сметка светлината си остава светлина, нали?
.............

хм, това ми изглежда по детски опростено

обикновен приятел = неистински приятел или необикновен приятел = истински приятел

тоз текст сякаш иска да разчертае една табличка и човек да си подрежда приятелите в съответната колонка

ми приятел си е просто приятел. човек не му мисли особено, нито анализира приятелите си. възприема ги такива каквито са.

случва се от приятел някой да се превърне в познат както и някой от познат да се превърне в приятел.

как би се наричал човек в преходно състояние между обикновен и истински приятел

горният текст малко като от ученичски лексикон /щеше да е съвсем ако беше в рима/

Светлината си остава светлина? - не, не е само до цветните стъкла и ъгъла на пречупване. Роденият незрящ нима е виждал цветните стъкла на готическите катедрали???

ПП / просто изказвам мнение по темата, "Нищо лично" както казва Графинята

опърничава написа:

4avdar4e написа:Шъ мъ прощавате, Драги ми господине, ама тоя текст ми звучи леко инфантилно, като изваден от лексикон:evil: Аз не разбирам деленето на "обикновени" и "истински". Някой или ти е приятел, или не е. И край. Аз съм краен човек, знам.

Шъ мъ прощавате, драга гУспожУ, но аз едва сега видях, че и двете сме отговорили по твърде сходен начин.

Ма хич не сте романтични, да ви кажа пък аз.

esti написа:

doktorka написа:и въпросът:

"Истински приятел ли е този ,който ще те нарани,за да те спаси?"

Е тва ми е любимото - да ме спасяват:lol:
Когато някой наранява често използва "спасението" като оправдание и те баламосва, че всичко е с благородни подбуди.

Приятелите са И затова. Да те спасяват, дори и това да те наранява...

ИМАХ добър приятел...
Колега, твой градски. През цялото следване бяхме заедно в една компания, след това работехме заедно около година в Пловдив. Той беше тих и спокоен, вечно усмихнат, приятен човек. Ожени се рано, още в началото на следването. По някое време са започнали проблемите в семейството му. Разведе се. Прибра се в Бургас.
В началото често се чувахме, почти всеки ден. После, по- рядко...
Идваше ни на гости на мен и на кума ми. Той също му беше приятел, в една група бяхме като студенти.
Оплакваше ни се. Тежко му беше заради развода.
След това мина година, две, през които не се виждахме. Само отвреме- навреме се чувахме по телефона.
Преди три години кумът ми беше на море и го потърсил в Бургас, за да се видят. Аз щях да ходя след месец към морето, но все пак питах кума ми видяли ли са се, как е той и т.н.

А той мълчи. Казва само "Ти нали ще ходиш другият месец на море, ще го видиш сам."

Отидох. Потърсих го по телефона и се разбрахме вечерта да се чуем пак, за да се уговорим къде да се видим. Вечерта не ми вдигаше телефона. На другият ден се чухме, каза че бил в компания и малко се понапил, но сега вече можем да се видим. Даде ми някакъв адрес на който е в момента, там да го търся. Паля колата от Равда и след час вече съм при него.
Адреса се оказва на една долнопробна кръчма. Влизаме вътре. Само дрипави алкохолици. Бармана, ако може да се нарече такъв, ни гледа недоумяващо- какво правим в тая дупка.
Помислих, че съм се объркал. Обръщам се да излезам и го виждам. Моят приятел. Мръсен, с вехти дрех, с дълга брада и коса... налива се с другите алкохолици...
Опитах се да поговоря с него. Беше твърде късно.
Не успях да го спася...