Приказка за Нея
Публикувано на: 11.07.08, 00:41
Един ден богът на войната събрал своите главнокомандващи и им казал, че е време да подготвят войските си за последната битка. Тогава всички мечове били наточени като бръснач, всички копия били заострени като връх на игла, всички тетиви опънали със страшна сила рамената на големите лъкове, а стрелите пък завибрирали сами още в колчаните си. Безчет смели и предани войни се стекли в лагера и озарили тъмнината с огньовете пред шатрите си.
Тогава, главнокомандващите решили да изпратят един от тях, за да докладва, че армиите са готови да следват своя водач до последния си дъх. Когато пратеникът се изкачил на хълма, върху който била опъната палатката на бога на войната, и предал посланието, което му било заръчано, богът на войната само кимнал мълчаливо и продължил да гледа към хоризонта пред себе си, където кървавочервеният диск на слънцето потъвал в страстните обятия на лятната нощ. Команващият пристъпил от крак на крак и се престрашил да попита бога на войната кой точно е врагът, срещу когото ще се изправят в тази последна битка. Богът на войната се обърнал и го погледнал в очите, а след това плъзнал поглед по стана в нозете им.
- Най-страшният от всички - рекъл той - този, който най-трудно можем да победим.
- Няма такъв враг, Повелителю! - отвърнал командващият. - Няма враг, който да устои на тази армия, на тези оръжия и на този дух! Няма враг, който да устои на твоята мощ начело на тази бойна машина.
- Вие дадохте на мечовете си да пият от вашата кръв, за да се уверите в остротата им. Вие дадохте на копията си вашата болка, за да се уверите в пробождащата им сила, вие напрягахте до изнемога мишците си, за да се уверите, че тетивите и стрелите ви няма да ви подведат. Лъснахте броните и доспехите си, накичихте шлемовете си с пера, смазахте осите на колесниците и нахранихте и напоихте конете, почистихте сбруите им и планирахте всичко от най-малката до най-голямата формация и боен ред. Да, това е една безмилостна и ужасяваща бойна машина. Готова да повали всеки враг.
- Тогава значи няма от какво да се страхуваме - отвърнал усмихнат главнокомандващият, но ъгълчетата на устата му потрепвали от напрежение, защото думите на богът на войната били твърде различни от огнените му очи, които прогаряли две невидими пламтящи дупки дълбоко в дъното на душата му.
- Безстрашни са само безумците. Врагът срещу, който ще се изправим в последната битка не ни отстъпва по нищо. Защото този, когото трябва да победим сме самите ние.
Главнокомандващият го погледнал с недоумяващи очи и неспособен да пророни нито дума. Тогава богът на войната продължил.
- Оръжията ни, макар и ненадминати, са безполезни. Уменията ни макар и ненадпяти са ненужни. Изправени горди в блестящите си доспехи ние трябва да застанем лице в лице със себе си. Ние трябва да се изправим пред последната битка, пред огледалната битка. И въпреки всичките ни приготовления, аз се страхувам, че не сме достатъчно готови да го направим. Защото дори и да не победим, то трябва поне да паднем с чест.
- Но, Повелителю, това е безумство! Никой не се бие със себе си! Никоя ръка не отсича другата!
- Напротив! Всеки един ден от началото на времето е бил изпълнен с тази битка. И така ще е докрай. Защото този, който не се е изправял срещу себе си, не е живял.
- Но този, който се изправя срещу себе си е безумец! Обладан от духове луд! Как може човек да победи сам себе си?! Това е една битка, загубена още преди да е започнала...
Тогава богът на войната се усмихнал и промълвил тихо.
- Ако разчитате само на мен - загубени сте! Но ако отворите сърцата и душите си и към моята сестра, то е напълно възможно да спечелите битката и себе си.
- Но Вие нямате сестра, Господарю! - изкрещял пълководецът истерично опасявайки се, че сам богът на войната е загубил разсъдъка си.
- Време е! - завършил разговора богът на войната и надянал шлема си, а двуръкият му меч се разклатил на пояса му. - Надуй рога и свири сбор.
- Нима няма да ми кажете коя е Тя?
- Битката вече започна...
Тогава, главнокомандващите решили да изпратят един от тях, за да докладва, че армиите са готови да следват своя водач до последния си дъх. Когато пратеникът се изкачил на хълма, върху който била опъната палатката на бога на войната, и предал посланието, което му било заръчано, богът на войната само кимнал мълчаливо и продължил да гледа към хоризонта пред себе си, където кървавочервеният диск на слънцето потъвал в страстните обятия на лятната нощ. Команващият пристъпил от крак на крак и се престрашил да попита бога на войната кой точно е врагът, срещу когото ще се изправят в тази последна битка. Богът на войната се обърнал и го погледнал в очите, а след това плъзнал поглед по стана в нозете им.
- Най-страшният от всички - рекъл той - този, който най-трудно можем да победим.
- Няма такъв враг, Повелителю! - отвърнал командващият. - Няма враг, който да устои на тази армия, на тези оръжия и на този дух! Няма враг, който да устои на твоята мощ начело на тази бойна машина.
- Вие дадохте на мечовете си да пият от вашата кръв, за да се уверите в остротата им. Вие дадохте на копията си вашата болка, за да се уверите в пробождащата им сила, вие напрягахте до изнемога мишците си, за да се уверите, че тетивите и стрелите ви няма да ви подведат. Лъснахте броните и доспехите си, накичихте шлемовете си с пера, смазахте осите на колесниците и нахранихте и напоихте конете, почистихте сбруите им и планирахте всичко от най-малката до най-голямата формация и боен ред. Да, това е една безмилостна и ужасяваща бойна машина. Готова да повали всеки враг.
- Тогава значи няма от какво да се страхуваме - отвърнал усмихнат главнокомандващият, но ъгълчетата на устата му потрепвали от напрежение, защото думите на богът на войната били твърде различни от огнените му очи, които прогаряли две невидими пламтящи дупки дълбоко в дъното на душата му.
- Безстрашни са само безумците. Врагът срещу, който ще се изправим в последната битка не ни отстъпва по нищо. Защото този, когото трябва да победим сме самите ние.
Главнокомандващият го погледнал с недоумяващи очи и неспособен да пророни нито дума. Тогава богът на войната продължил.
- Оръжията ни, макар и ненадминати, са безполезни. Уменията ни макар и ненадпяти са ненужни. Изправени горди в блестящите си доспехи ние трябва да застанем лице в лице със себе си. Ние трябва да се изправим пред последната битка, пред огледалната битка. И въпреки всичките ни приготовления, аз се страхувам, че не сме достатъчно готови да го направим. Защото дори и да не победим, то трябва поне да паднем с чест.
- Но, Повелителю, това е безумство! Никой не се бие със себе си! Никоя ръка не отсича другата!
- Напротив! Всеки един ден от началото на времето е бил изпълнен с тази битка. И така ще е докрай. Защото този, който не се е изправял срещу себе си, не е живял.
- Но този, който се изправя срещу себе си е безумец! Обладан от духове луд! Как може човек да победи сам себе си?! Това е една битка, загубена още преди да е започнала...
Тогава богът на войната се усмихнал и промълвил тихо.
- Ако разчитате само на мен - загубени сте! Но ако отворите сърцата и душите си и към моята сестра, то е напълно възможно да спечелите битката и себе си.
- Но Вие нямате сестра, Господарю! - изкрещял пълководецът истерично опасявайки се, че сам богът на войната е загубил разсъдъка си.
- Време е! - завършил разговора богът на войната и надянал шлема си, а двуръкият му меч се разклатил на пояса му. - Надуй рога и свири сбор.
- Нима няма да ми кажете коя е Тя?
- Битката вече започна...
:rotfl24:
