3o4o.net

http://www.vbox7.com/play:438d2e43

Смъртта на Вили Казасян не спира да ми припомня, че си отива нещо, което ние (моето поколение) едва ли някога ще можем да създадем. Оправданието, че нямало пари в българското кино, в музиката, в която и да е сфера на изкуството не ми се вижда правдоподобно.

Всеки път се чувствам така, като си отиде някое известно име на преклонна (или не толкова) възраст. И Пепа Николога, и Мария Нейкова и любимата ми Невена Коканова. Сякаш едно време, като са се правили всички онези филми с безкрайните весели лафове и толкова много настроение, е имало нещо, което е тикало хората да създават. Ограниченията винаги стимулират към разчупване и подем.
Сега всичко ни е позволено, с малко повече пари (макар и недостатъчно), и с по-малко ум създаваме лъскави кутийки без съдържание.

Дано някога отново се родят такива хора. И дано средата, в която живеят, да ги предразполага да творят. Човек или се ражда с това, или не. Лошото е, че повечето не се раждаме вече с това, а с друго...

И специално за тях, мога да кажа - те падат, но няма кой да ги смени.

Недей така, млад човек си...

...Най-доброто предстои.

ПП Съгласна съм, че точно тях никой не може да замени - никога нищо няма да се повтори...
Но от това не следва, че днес няма талантливи и извисени хора.

Хубаво си го написала. Не само, че си отива нещо, но вече не останаха от "онова" поколение ...


Добро утро!

Ще живем ..както дойде по новите условия.

Хората ги има и днес. Не същите, разбира се, но от също такова качество. Просто не са толкова публични.

А средата е страшно важна - тя може да те изтегли нагоре или да те потопи в блатото, да те накара да се радваш на това, което можеш, или да се срамуваш от него...

Аз пък си мисля за издиганата в култ напоследък приспособимост, но това е друга тема.

Добро утро!

Мнемозина написа:
Аз пък си мисля за издиганата в култ напоследък приспособимост, но това е друга тема.

Няма какво да мислиш - пускай тема и да и видим и на нея сметката.

esti написа:

Мнемозина написа:
Аз пък си мисля за издиганата в култ напоследък приспособимост, но това е друга тема.

Няма какво да мислиш - пускай тема и да и видим и на нея сметката.

О, има време.
Нека първо се приспособя към днешния ден.
И да поразмисля дали приспособимост е противоположно на устойчивост или напротив.

За мен още повече, защото аз цял живот съм живял с тези хора, смял съм се с тях, плакал съм с тях и съм им се възхищавал.
Сигурно има нови таланти, но те не са МОИТЕ таланти, те са чужди, огрубени от времето, бедни и вторачени в продаваемото.
Едно време парите не бяха проблем, нито за изкуството, нито за артистите и те творяха до дъното на възможностите си.
Сега творят за пари. Колко от нашите чалгаджийки пеят прекрасно народни песни - доста. Но пеят чалга. Там са парите. И това слушат нашите деца. И това за тях е ИЗКУСТВОТО.
Гледам дъщеря ми. За упражнение рисува прекрасни портрети - като живи. Но когато задачата й е да "твори", създава мацаници в мрачни тонове, които биха се вписали само в някой съвременен изчанчен офис, но не носят топлота.
Тъжно е. И безнадеждно. За мен.

Мнемозина написа:
О, има време.
Нека първо се приспособя към днешния ден.
И да поразмисля дали приспособимост е противоположно на устойчивост или напротив.

За какво ти е, то докато се приспособиш за днес, ще дойде утре.

Капинчо написа:....Гледам дъщеря ми. За упражнение рисува прекрасни портрети - като живи. Но когато задачата й е да "твори", създава мацаници в мрачни тонове, които биха се вписали само в някой съвременен изчанчен офис, но не носят топлота.
Тъжно е. И безнадеждно. За мен.

Мисля, че дъщеря ти просто е депресирана или уплашена от нещо, и трудно намира начин да го изрази. Това няма нищо общо с изкуството.
Сори за спама.

Капинчо написа:За мен още повече, защото аз цял живот съм живял с тези хора, смял съм се с тях, плакал съм с тях и съм им се възхищавал.
Сигурно има нови таланти, но те не са МОИТЕ таланти, те са чужди, огрубени от времето, бедни и вторачени в продаваемото.
Едно време парите не бяха проблем, нито за изкуството, нито за артистите и те творяха до дъното на възможностите си.
Сега творят за пари. Колко от нашите чалгаджийки пеят прекрасно народни песни - доста. Но пеят чалга. Там са парите. И това слушат нашите деца. И това за тях е ИЗКУСТВОТО.
Гледам дъщеря ми. За упражнение рисува прекрасни портрети - като живи. Но когато задачата й е да "твори", създава мацаници в мрачни тонове, които биха се вписали само в някой съвременен изчанчен офис, но не носят топлота.
Тъжно е. И безнадеждно. За мен.

Със сигурност мацаниците в мрачни тонове са това, което дъщеря ти лови от въздуха - и аз не виждам нищо безнадеждно в това. То говори за чувствителност, която уж липсва у младите напоследък, пък май хич не липсва.

esti написа:

Мнемозина написа:
О, има време.
Нека първо се приспособя към днешния ден.
И да поразмисля дали приспособимост е противоположно на устойчивост или напротив.

За какво ти е, то докато се приспособиш за днес, ще дойде утре.

Казваш да взема да се запъна и да му устоя?
Уф, хайде пак смяна на тактиката.

Амаранта написа:

Капинчо написа:....Гледам дъщеря ми. За упражнение рисува прекрасни портрети - като живи. Но когато задачата й е да "твори", създава мацаници в мрачни тонове, които биха се вписали само в някой съвременен изчанчен офис, но не носят топлота.
Тъжно е. И безнадеждно. За мен.

Мисля, че дъщеря ти просто е депресирана или уплашена от нещо, и трудно намира начин да го изрази. Това няма нищо общо с изкуството.
Сори за спама.

Не, не си права. Щерката е жизнена и бих казала доста смела и в буквалния и в преносния смисъл. На това ги учат в художествената. Ходил съм на техни изложби. Няма и намек за човешка фигура или природа. Всичко е само безформени петна от цветове, където преобладава кърваво червеното, мастилено синьото и черното.

Капинчо написа: Не, не си права. Щерката е жизнена и бих казала доста смела и в буквалния и в преносния смисъл. На това ги учат в художествената. Ходил съм на техни изложби. Няма и намек за човешка фигура или природа. Всичко е само безформени петна от цветове, където преобладава кърваво червеното, мастилено синьото и черното.

Е, щом ги учат на това,
значи имат нещо предвид, нали не очакваш, че ще рисуват както преди 100години?!:blum:

Амаранта написа:

Капинчо написа: Не, не си права. Щерката е жизнена и бих казала доста смела и в буквалния и в преносния смисъл. На това ги учат в художествената. Ходил съм на техни изложби. Няма и намек за човешка фигура или природа. Всичко е само безформени петна от цветове, където преобладава кърваво червеното, мастилено синьото и черното.

Е, щом ги учат на това,
значи имат нещо предвид, нали не очакваш, че ще рисуват както преди 100години?!:blum:

да. вече е много лесно да коментираш какво усещаш пред картината


нещо като с класиците - всеки ги цитира и никой вече не ги чете
нови времена

Semiramis написа: нещо като с класиците - всеки ги цитира и никой вече не ги чете
нови времена

Дааа, масово гуглясване.

Semiramis написа:
да. вече е много лесно да коментираш какво усещаш пред картината


нещо като с класиците - всеки ги цитира и никой вече не ги чете
нови времена

В това също има очарование,
а и миналото няма да се върне, с всичките му плюсове и минуси.

Е това е нещо като "Звездни войни" - вари ме, печи ме - старите по-си ми харесват. Защото са си онези от моето детство, които гледах със затаен дъх и защото си носеха романтиката на онези времена.
Ако питаш обаче днешната младеж - кои от двете са по-добри, веднага ще ти кажат - новите серии.
Та така. Всяко поколение си носи своите личности, защото са свързани с техните си спомени.

:lol::lol:
може да съм го разказвала -
имаме приятел художник. рисува жени основно. облечени, с малки изключения.
на една изложба реши да покаже платно с оригинално заглавие "ескиз след запой" ... ама го прекръстил на "импресия" за изложбата - прилича на ... импресия ..на нищо друго :lol::lol:

:lol::lol: и после "една, казва, ме гони из галерията да ми каже как хубаво съм изразявал слузта от плъзгането на охлюва в имресията ... добре че ми го показа - не го бях видял "
той си има фенки много

Semiramis написа:... и после "една, казва, ме гони из галерията да ми каже как хубаво съм изразявал слузта от плъзгането на охлюва в имресията ... добре че ми го показа - не го бях видял "
....

Хаааахааахаааа
Тва ме разби!

за мен си отива един човек, а не нещо специално. не "нещо"

риданията по миналото, вглеждането в миналато от позицията "колко хубаво беше тогава, а пък сега какви са се навъдили...." ме натъжава

има прекрасни творци и сега
може би ти Рейн нямаш очи да ги видиш
и всеки ден се раждат нови

Dark Angel написа:за мен си отива един човек, а не нещо специално. не "нещо"

риданията по миналото, вглеждането в миналато от позицията "колко хубаво беше тогава, а пък сега какви са се навъдили...." ме натъжава

има прекрасни творци и сега
може би ти Рейн нямаш очи да ги видиш
и всеки ден се раждат нови

Ако ми кажеш един, дето после ще го споменават много време, след смъртта му, ще се съглася

Такива като Вили Казасян ми се виждат с многопрофилен принос - музика, конкурси, открити таланти, лансирани, доказващи се, културен, еродиран, невероятно чувство за хумор и впечатляваща деликатност - които се доказаха в Айдъла.

Рейн, точно сега не ми се спори за Вили Казасян, по обясними причини.
Но имаш ли идея, как е изглеждал в очите на връстниците си, и на по-възрастните, когато е бил на 25?

Точно това си мислех днес, Амаранта Може би след време ... друго ще да е, в нашите очи да изглеждат по друг начин нашите връстници. И все пак си мисля, че ние сме по друг начин ориентирани ... самото време е такова - повече физическа работа за по-добри пари, никакви време за култура.

Не искам да споря, като цяло.

Rain написа:Точно това си мислех днес, Амаранта Може би след време ... друго ще да е, в нашите очи да изглеждат по друг начин нашите връстници. И все пак си мисля, че ние сме по друг начин ориентирани ... самото време е такова - повече физическа работа за по-добри пари, никакви време за култура.

Не искам да споря, като цяло.

ти,мойто момиче връстничка на мен ,на нас ,не си.
нали да не се лъжем сега?:winkw:
право куме,в Очи...
колкото и да ти се иска.
нито по възраст,нито по акъл.
от къде познаваш Вили Казасян?
от "Айдъл"-а?
Мир на праха му.

нашето поколение го помни като диригент на Биг Бенд-а,моето момиче...

колкото до културата...
Ерудицията определено не се измерва в "Айдъл"...:rotfl24::rotfl24::rotfl24:

Амаранта написа:Рейн, точно сега не ми се спори за Вили Казасян, по обясними причини.
Но имаш ли идея, как е изглеждал в очите на връстниците си, и на по-възрастните, когато е бил на 25?

кой знае.
но като цяло такива хора са неразбрани през много голяма част от живота си
а за актуалност - да - остана до последно. но не искам и аз да се изкажа за него ... каквото и да се каже е малко-недостатъчно-изкривено

Rain написа:http://www.vbox7.com/play:438d2e43

Смъртта на Вили Казасян не спира да ми припомня, че си отива нещо, което ние (моето поколение) едва ли някога ще можем да създадем. Оправданието, че нямало пари в българското кино, в музиката, в която и да е сфера на изкуството не ми се вижда правдоподобно.

Всеки път се чувствам така, като си отиде някое известно име на преклонна (или не толкова) възраст. И Пепа Николога, и Мария Нейкова и любимата ми Невена Коканова. Сякаш едно време, като са се правили всички онези филми с безкрайните весели лафове и толкова много настроение, е имало нещо, което е тикало хората да създават. Ограниченията винаги стимулират към разчупване и подем.
Сега всичко ни е позволено, с малко повече пари (макар и недостатъчно), и с по-малко ум създаваме лъскави кутийки без съдържание.

Дано някога отново се родят такива хора. И дано средата, в която живеят, да ги предразполага да творят. Човек или се ражда с това, или не. Лошото е, че повечето не се раждаме вече с това, а с друго...

И специално за тях, мога да кажа - те падат, но няма кой да ги смени.

да те питам.
кога за последно си ходила на театър?
някога?
хрумна ми просто....

Semiramis написа:

Амаранта написа:Рейн, точно сега не ми се спори за Вили Казасян, по обясними причини.
Но имаш ли идея, как е изглеждал в очите на връстниците си, и на по-възрастните, когато е бил на 25?

кой знае.
но като цяло такива хора са неразбрани през много голяма част от живота си
а за актуалност - да - остана до последно. но не искам и аз да се изкажа за него ... каквото и да се каже е малко-недостатъчно-изкривено

Малко е - да, недостатъчно е - също, а изкривено най-вече, но това е друга тема.

Rain написа:Малко е - да, недостатъчно е - също, а изкривено най-вече, но това е друга тема.

ще дават филм за него извънредно тези дни...
гледах как по новините никой не смее да каже нищо конкретно, със същия довод

Semiramis написа:

Rain написа:

Semiramis написа:

Амаранта написа:Рейн, точно сега не ми се спори за Вили Казасян, по обясними причини.
Но имаш ли идея, как е изглеждал в очите на връстниците си, и на по-възрастните, когато е бил на 25?

кой знае.
но като цяло такива хора са неразбрани през много голяма част от живота си
а за актуалност - да - остана до последно. но не искам и аз да се изкажа за него ... каквото и да се каже е малко-недостатъчно-изкривено

Малко е - да, недостатъчно е - също, а изкривено най-вече, но това е друга тема.

ще дават филм за него извънредно тези дни...
гледах как по новините никой не смее да каже нищо конкретно, със същия довод

за мъртвите или хубаво ,или нищо.

Амаранта написа:Рейн, точно сега не ми се спори за Вили Казасян, по обясними причини.
Но имаш ли идея, как е изглеждал в очите на връстниците си, и на по-възрастните, когато е бил на 25?

Тогава, за онова време, е много важно изграждането и утвърждаването на авторитети - сега сме в обратната тенденция.
Тогава, за онова време често хора ставаха институции, в изкуството често и заслужено, и това добавяше към авторитета им. Днес това не се случва.

Има много фактори, не е само младостта и липсата на дистанция. Просто сме на друго място сега.

Semiramis написа:

Rain написа:Малко е - да, недостатъчно е - също, а изкривено най-вече, но това е друга тема.

ще дават филм за него извънредно тези дни...
гледах как по новините никой не смее да каже нищо конкретно, със същия довод

След новините в 19:30 по БТВ утре.

Не мисля че годините са определящи за правото на мнение и със сигурност тук всички са ходили на театър.

На мен ми се вижда страхотно това, че участва в Айдъла.
Напоследък никой не дава ефир на тия хора - не само на него. При наличието на НАЦИОНАЛНА телевизия, не ги виждам никъде, а са допринесли достатъчно много за национала.
Сега вече много повече млади хора знаят кой е той. Мисля, че човека направи доста с участието си там. Създаде ако не друго, поне въжетата на несъществуващия мост между творчеството, създавано с любов, от тяхното поколение, и сегашните млади хора. Видяха, че той не е един скучен чичка, който си мърмори под носа, а нещо много повече от това. Поне тези, които са имали очи да го видят, са го видяли.

Баба Яга написа:Не мисля че годините са определящи за правото на мнение и със сигурност тук всички са ходили на театър.

не е от възрастта...а от .....акъла..

doktorka написа:

Баба Яга написа:Не мисля че годините са определящи за правото на мнение и със сигурност тук всички са ходили на театър.

не е от възрастта...а от .....акъла..

Мислиш ли че от една постъпка можеш да съдиш за човека като цяло.Виж ми подписа.

Баба Яга написа:Виж ми подписа.

Страхотен подпис! Май ми е любимата чужда сигнатура.

Благодаря ти , от всички мъдри мисли които съм прочела това е мисълта която ми каза най - много.

Много трудно достижимо е... Много пъти обаче съм мислила в тая посока. И себе си съм съдила, че съдя.
Провокира размисъл. Промяна. Отвореност към другите. Опит за проумяване на други гледни точки...

holi_day написа:Много трудно достижимо е... Много пъти обаче съм мислила в тая посока. И себе си съм съдила, че съдя.
Провокира размисъл. Промяна. Отвореност към другите. Опит за проумяване на други гледни точки...

Съгласна съм с теб, един ден открих че съм започнала да ставам мизантроп и това ме шокира, тогава намерих и мисълта на Майка Тереза.Сега се опитвам да я следвам, не винаги се получава, но когато искам да осъдя някого първо поглеждам в себе си и... не го съдя.Всичко което е присъщо на хората го притежавам, така че съдя себе си.

А защо трябва да се обичат хората?
Аз не ги обичам - особено, като цяло, като маса.
Какви сте такива обичливи и вие....