3o4o.net

синът ми е на четири. пада си по всякакви животни. голям почитател на енимал планет. луд фен на стив ъруин. като разбра, че е загинал много му беше криво. обяснявахме за "спиралата на живота" ... колко съм се справила - незнам. но сега като гледа филмче и види стив ми казва "мамо, стив се е съживил, нали?" и аз вместо да му обясна, че гледа запис... кимам утвърдително.
страхувам се, че ако стане свидетел на смъртта на домашен любимец, съсед, роднина ще очаква "съживяване" и колко ли ще бъде съкрушен, че няма да се случи?! дали няма да ме обвинява, че съм го лъгала...
права ли съм да не му обяснявам безкомпромистността на смъртта? той е само на четири и е много умен и чувствителен /нали си е моето гардже/

bead_ написа:синът ми е на четири. пада си по всякакви животни. голям почитател на енимал планет. луд фен на стив ъруин. като разбра, че е загинал много му беше криво. обяснявахме за "спиралата на живота" ... колко съм се справила - незнам. но сега като гледа филмче и види стив ми казва "мамо, стив се е съживил, нали?" и аз вместо да му обясна, че гледа запис... кимам утвърдително.
страхувам се, че ако стане свидетел на смъртта на домашен любимец, съсед, роднина ще очаква "съживяване" и колко ли ще бъде съкрушен, че няма да се случи?! дали няма да ме обвинява, че съм го лъгала...
права ли съм да не му обяснявам безкомпромистността на смъртта? той е само на четири и е много умен и чувствителен /нали си е моето гардже/

То и на мене ми е мъчно сега като гледам Стив Ървин и ми се иска да вярвам, че още е жив, та какво остава за едно четири годишно дете...
Спестявай му каквото може, но ако има въпроси и съмнения му казвай истината. Малкото човече трябва да знае, че мама и татко не го лъжат! НИКОГА!

bead_ написа:синът ми е на четири. пада си по всякакви животни. голям почитател на енимал планет. луд фен на стив ъруин. като разбра, че е загинал много му беше криво. обяснявахме за "спиралата на живота" ... колко съм се справила - незнам. но сега като гледа филмче и види стив ми казва "мамо, стив се е съживил, нали?" и аз вместо да му обясна, че гледа запис... кимам утвърдително.
страхувам се, че ако стане свидетел на смъртта на домашен любимец, съсед, роднина ще очаква "съживяване" и колко ли ще бъде съкрушен, че няма да се случи?! дали няма да ме обвинява, че съм го лъгала...
права ли съм да не му обяснявам безкомпромистността на смъртта? той е само на четири и е много умен и чувствителен /нали си е моето гардже/

Мисля, че по-добре е да му обясниш сега. Ще пострада малко, но ще го приеме. И да го излъжеш, истината за смъртта рано или късно ще му се разкрие - неизбежно е, и тогава в него ще се загнезди недоверието в теб, а оттам и в света. А и може да се отрази на самочувствието му - защото лъжата се възприема несъзнателно като послание - че не е достоен да му се каже истината, да му се гласува доверие...

приказка. Разкажи му за небето...

Stranniche написа:Мисля, че по-добре е да му обясниш сега. ...

не мога да намеря точните думи. за повечето родители страшен и объркващ е разговорът за секса. за мен - темата за смъртта.

[unknown] написа:То и на мене ми е мъчно сега като гледам Стив Ървин и ми се иска да вярвам, че още е жив, та какво остава за едно четири годишно дете...
Спестявай му каквото може, но ако има въпроси и съмнения му казвай истината. Малкото човече трябва да знае, че мама и татко не го лъжат! НИКОГА!

И ние сме така. Говорим си с голямата понякога като го дават. Пита защо продължават да дават предавания с него. Казвам й, че той така би искал да бъде. И че така делото му продължава тук, макар и той вече да е другаде.

bead_ написа:не мога да намеря точните думи. за повечето родители страшен и объркващ е разговорът за секса. за мен - темата за смъртта.

Че това са две страни на едно и също нещо.

Remmivs написа: Че това са две страни на едно и също нещо.

значи... онзи лаф за пчеличките и птичките може и по този повод да влезе в употреба. с един куршум - два заека.

bead_ написа:значи... онзи лаф за пчеличките и птичките може и по този повод да влезе в употреба. с един куршум - два заека.

Абе на мен повече ми харесва как английският благородник разкрил нещата на сина си, по настойчива молба на своята съпруга и след навършването на определена възраст от момчето, но и този не е лош вариант.

bead_ написа:

Stranniche написа:Мисля, че по-добре е да му обясниш сега. ...

не мога да намеря точните думи. за повечето родители страшен и объркващ е разговорът за секса. за мен - темата за смъртта.

Говори простичко, но само истината. Още е малък да разбере напълно. С моите от години водим подобни разговори и те постепенно осъзнават за какво става въпрос. В даден момент разбират само толкова, колкото са в състояние да приемат. По-скоро твоето притеснение да говориш може да го обърка - така че - смело!

Успех!:)

bead_ написа:синът ми е на четири. пада си по всякакви животни. голям почитател на енимал планет. луд фен на стив ъруин. като разбра, че е загинал много му беше криво. обяснявахме за "спиралата на живота" ... колко съм се справила - незнам. но сега като гледа филмче и види стив ми казва "мамо, стив се е съживил, нали?" и аз вместо да му обясна, че гледа запис... кимам утвърдително.
страхувам се, че ако стане свидетел на смъртта на домашен любимец, съсед, роднина ще очаква "съживяване" и колко ли ще бъде съкрушен, че няма да се случи?! дали няма да ме обвинява, че съм го лъгала...
права ли съм да не му обяснявам безкомпромистността на смъртта? той е само на четири и е много умен и чувствителен /нали си е моето гардже/

Много е трудно тва с родителството. Повечето пъти си мисля, че хич ме няма и като се замисля, кви му ги вкарвам вдъхновенно в главата на моя човек, ме хваща страх.
Аз на Терминатора му обясних, че на небето ствава голям купон, без да изпадам в подробности. После възникнаха практически въпроси, от сорта на може ли да си вземе оръжията, ами такива от компютърните игри, как да трябва човек си държи очите отворени или затворени, е как ще вижда ако са затворени, как те вдигат ангелите ако си например в пещера, къде се намира тая душа и как така дядо му е звезда, пък уж било място за игра, те кво със звезди ли ще играят на йо-ги-йо там, хем пък съм му и казал, че звездите са горящи топки... Към 5-6 годишна възраст в ДГ почват да им споменават за християнството и той навърза нещата в невероятна каша, която нямам сили и смелост да оправям. Чанч

Mila написа:

bead_ написа:

Stranniche написа:Мисля, че по-добре е да му обясниш сега. ...

не мога да намеря точните думи. за повечето родители страшен и объркващ е разговорът за секса. за мен - темата за смъртта.

Говори простичко, но само истината. Още е малък да разбере напълно. С моите от години водим подобни разговори и те постепенно осъзнават за какво става въпрос. В даден момент разбират само толкова, колкото са в състояние да приемат. По-скоро твоето притеснение да говориш може да го обърка - така че - смело!

Успех!:)

Тва, Мила, е страхотен съвет но каква е истината? Тоест, ние, в себе си, вярваме ли че знаеме?

Green Light написа:Тва, Мила, е страхотен съвет но каква е истината? Тоест, ние, в себе си, вярваме ли че знаеме?

разказваш своята истини

с думи прости на малките това в което вярваш ти/предполагаш че е истина - те ще разберат една част, после ще добавят към първоначално наученото и така.....

Е, като е толкова малък кой те накара да му кажеш, че е умрял?

Тук на помощ можеш да повикаш "пчеличките" - опитай се да му обясниш за гъсениците и пеперудите, гъсеницата умира и се освобождава от оковите на несъвършенството, за да се превърне в красива пеперуда която може да полети, носена от вятъра на където си поиска. По подобен начин представих смърта на дъщерями, когато почина дядо й, но тя беше вече в шести клас. Както и да е, няма да ти е лесно, стискам ти палци.

Mila написа:

bead_ написа:

Stranniche написа:Мисля, че по-добре е да му обясниш сега. ...

не мога да намеря точните думи. за повечето родители страшен и объркващ е разговорът за секса. за мен - темата за смъртта.

Говори простичко, но само истината. Още е малък да разбере напълно. С моите от години водим подобни разговори и те постепенно осъзнават за какво става въпрос. В даден момент разбират само толкова, колкото са в състояние да приемат. По-скоро твоето притеснение да говориш може да го обърка - така че - смело!

Успех!:)

Псолютно!!! Има и още нещо при подобни разговори - твоят тон, твоето изражение, твоето поведение! Когато говориш спокойно и нормално и за страшни неща като смъртта - нищо объркващо или стряскащо няма. Децата в много случаи възприемат каквото и да е както го възприемат (поне външно) родителите им - когато едно дете падне и се удари, в повечето случаи то плаче и се съдира от рев защото маминка е изразила паника, уплах, ужас и какво ли не. Аз се правен на напълно безразличен, взимах болката, хвърлях я като камъче и като цяло това работеше - в смисъл уплаха и малката болка много бързо изчезваха и ... до ден днешен като видя дете да пада наблюдавам внимателно в кой момент става най-тежко и сложно - в момента, когато маминка/бабинка/татинка изпищи и се паникьоса!

И щото си умна перличка...може би в някой момент самата тема ще стане и за самата тебе по-малко объркваща и не така страшна? Не знам. Но ти желая успех - и повтарям - най-добре е истината. Просто казана.

Green Light написа:

Mila написа:

bead_ написа:

Stranniche написа:Мисля, че по-добре е да му обясниш сега. ...

не мога да намеря точните думи. за повечето родители страшен и объркващ е разговорът за секса. за мен - темата за смъртта.

Говори простичко, но само истината. Още е малък да разбере напълно. С моите от години водим подобни разговори и те постепенно осъзнават за какво става въпрос. В даден момент разбират само толкова, колкото са в състояние да приемат. По-скоро твоето притеснение да говориш може да го обърка - така че - смело!

Успех!:)

Тва, Мила, е страхотен съвет но каква е истината? Тоест, ние, в себе си, вярваме ли че знаеме?

Ами - не. Аз поне не знам. Явно така е устроен живота, че още без да сме се научили - и вече се налага да учим други...

И затова аз се придържам здраво към фактите - хич не съм вярвала, че от мен ще излезе такава "консерва"- интересувала съм се от будизъм, християнство, шинтоизъм - каквото се сетиш - но когато моето собствето дете ме поглежда в очите и ми задава конкретен въпрос - изведнъж всичко това някак изчезва - откъде да знам кое е истината? Единственото сигурно - смърт, гроб, червеи. За това си говорим. Но точно смъртта прави живота безценен. И крайния срок осмисля момента, в който сме заедно и се обичаме.

Всъщност, преди няколко дни водихме доста тежък (за мен) разговор за това какво ще стане с тях и кой ще ги гледа, ако с мен, или с баща им, или и с двамата се случи "нещо". Обясних им най-спокойно какви са алтернативите, но слава богу, че не бях запалила лампата в тяхната стая(докато говорехме), та смогнах да си порева без да ме видят.

Remmivs написа:

bead_ написа:не мога да намеря точните думи. за повечето родители страшен и объркващ е разговорът за секса. за мен - темата за смъртта.

Че това са две страни на едно и също нещо.

Ми да - амебата на практика е безсмъртна, защото се размножава чрез просто деление.

Mila написа:Единственото сигурно - смърт, гроб, червеи. За това си говорим. Но точно смъртта прави живота безценен. И крайния срок осмисля момента, в който сме заедно и се обичаме.

За това иде реч, наистина. И всички ние сме едни невръстни дечица пред този портал. И аз съм се питал и се питам дали не сме Един кадър от Нищото.

Mila написа:Ми да - амебата на практика е безсмъртна, защото се размножава чрез просто деление.

Казвал съм го на Лейди Вяра, ще го кажа и на Вас, Лейди Мила - Вие сте една амеба на (около) 4 000 000 000 години.

Remmivs написа:

Mila написа:Ми да - амебата на практика е безсмъртна, защото се размножава чрез просто деление.

Казвал съм го на Лейди Вяра, ще го кажа и на Вас, Лейди Мила - Вие сте една амеба на (около) 4 000 000 000 години.

Казвал си го, ама не си го доказвал:P
И аз мога много работи да кажа, ама умно си мълча Даже не ти отговарям както виждаш:lol:
Няма ме..
Куку...
Айде приятен ден! Днес пак няма да мога да дърдоря на воля и да си меря...скромната ентелегентност със смазващата ти ерозираност, ъъъ.. ерудираност:D

vyara написа:Казвал си го, ама не си го доказвал:P
И аз мога много работи да кажа, ама умно си мълча Даже не ти отговарям както виждаш:lol:
Няма ме..
Куку...
Айде приятен ден! Днес пак няма да мога да дърдоря на воля и да си меря...скромната ентелегентност със смазващата ти ерозираност, ъъъ.. ерудираност:D

Kamelot
Black Halo, 2005

14. Serenade

Songs of pain and soothing lullabies
Songs of happiness and some that make us cry
One song we share
The cross we all bear
One that segregates
One that unifies

All we wonder
Noone ever denies
If once given life we must die

So bow down with me
Where summer fades into fall
And leave your hatchets of hate
Bow down with me
And sing the saddest of all
The song we all serenade

The more we know
The less we understand
Life... eternity
The savagery of man
We want it all
Aimed at the fall
What is destiny within the masterplan

All we wonder
Noone ever denies
If once given life we must die

So bow down with me
Where summer fades into fall
And leave your hatchets of hate
Bow down with me
And sing the saddest of all
The song we all serenade

Hold on now
Don't leave don't let it go
Dance away the wallz of life
Right or wrong
The seed we never sow
That's our loss
Our sacrifice

What does the winter bring
If not yet another spring

Серенада

Песни с болка и песни приспивни
Песни на радост и такива, които ни разплакват
Една песен споделяме
Кръстът, който всички носим
Това ни разделя
Това ни събира

Всички се чудим
Никой не отрича
Веднъж дарени с живот ние трябва да умрем

Така че поклонете се с мен
Там където лятото изтлява в есен
И оставете оръжието на омразата
Поклонете се с мен
И запейте най-тъжната песен,
Която всички тананикаме

Колкото повече знаем
Толкова по-малко разбираме
Животът...вечността
Дивачеството на човека
Искаме всичко
Устремени към края
Какво е съдбата в големия план

Всички се чудим
Никой не отрича
Веднъж дарени с живот ние трябва да умрем

Така че поклонете се с мен
Там където лятото изтлява в есен
И оставете оръжието на омразата
Поклонете се с мен
И запейте най-тъжната песен,
Която всички тананикаме

Поспри сега
Не изоставяй, не (се) предавай
Потанцувай валса на живота
Праведен или грешен
Зърното, което никога не сме засeли
Е нашата загубата
Нашето жертвоприношение

Какво друго ни носи зимата
ако не нова пролет

PS
смених линка, защото стария не работи вече

Remmivs написа:

Mila написа:Ми да - амебата на практика е безсмъртна, защото се размножава чрез просто деление.

Казвал съм го на Лейди Вяра, ще го кажа и на Вас, Лейди Мила - Вие сте една амеба на (около) 4 000 000 000 години.

Аз и от преди си подозирах, че съм елементарна, Вие Сър само потвърдихте съмненията ми.

ELBI написа:

Mila написа:

bead_ написа:

Stranniche написа:Мисля, че по-добре е да му обясниш сега. ...

не мога да намеря точните думи. за повечето родители страшен и объркващ е разговорът за секса. за мен - темата за смъртта.

Говори простичко, но само истината. Още е малък да разбере напълно. С моите от години водим подобни разговори и те постепенно осъзнават за какво става въпрос. В даден момент разбират само толкова, колкото са в състояние да приемат. По-скоро твоето притеснение да говориш може да го обърка - така че - смело!

Успех!:)

Псолютно!!! Има и още нещо при подобни разговори - твоят тон, твоето изражение, твоето поведение! Когато говориш спокойно и нормално и за страшни неща като смъртта - нищо объркващо или стряскащо няма. Децата в много случаи възприемат каквото и да е както го възприемат (поне външно) родителите им - когато едно дете падне и се удари, в повечето случаи то плаче и се съдира от рев защото маминка е изразила паника, уплах, ужас и какво ли не. Аз се правен на напълно безразличен, взимах болката, хвърлях я като камъче и като цяло това работеше - в смисъл уплаха и малката болка много бързо изчезваха и ... до ден днешен като видя дете да пада наблюдавам внимателно в кой момент става най-тежко и сложно - в момента, когато маминка/бабинка/татинка изпищи и се паникьоса!

И щото си умна перличка...може би в някой момент самата тема ще стане и за самата тебе по-малко объркваща и не така страшна? Не знам. Но ти желая успех - и повтарям - най-добре е истината. Просто казана.

Страхотно вярно наблюдение!!! Тук е разковничето на толкова много проблеми!!!

Mila написа:Аз и от преди си подозирах, че съм елементарна, Вие Сър само потвърдихте съмненията ми.

Простете неволното двусмислие (или може би трисмислие, но да не навлизам в опасните води на женската въpдраст ), Лейди Мила. Знаете, че нямах това предвид. Което пък аз добре знам също.

:lol::lol::lol::lol::lol::lol:

bead_ написа:синът ми е на четири. пада си по всякакви животни. голям почитател на енимал планет. луд фен на стив ъруин. като разбра, че е загинал много му беше криво. обяснявахме за "спиралата на живота" ... колко съм се справила - незнам. но сега като гледа филмче и види стив ми казва "мамо, стив се е съживил, нали?" и аз вместо да му обясна, че гледа запис... кимам утвърдително.
страхувам се, че ако стане свидетел на смъртта на домашен любимец, съсед, роднина ще очаква "съживяване" и колко ли ще бъде съкрушен, че няма да се случи?! дали няма да ме обвинява, че съм го лъгала...
права ли съм да не му обяснявам безкомпромистността на смъртта? той е само на четири и е много умен и чувствителен /нали си е моето гардже/

Едно е да харесва някой съвсем друго да се случи с близко същество или човек недай си боже.Но,това е живота.
Синът ми беше на 4 когато свекърът ми почина внезапно.Живеехме врата до врата с тях и детето беше много привързано към дядо си.Когато се прибра след няколкото дни, веднага потърси дядо си въпреки че му обяснихме че няма да го види по-вече.Казахме му че е починал и душата му е на небето откъдето ще е винаги с нас,въпреки че ние няма да го виждаме.