:)
Публикувано на: 27.07.08, 16:32
Странно нещо е живота, Боев.
Днес седя на спирката и чакам автобуса. По едно време някакъв пич, с две мацки в колата, спря да пита кой бил пътя за Аксаково
Аз нали там си живея, ориентирах го и продължих да чакам автобуса за дома. След това забелязвам някаква кола, подминала спирката (викам си! - пак ли някой, дето не знае кой път да фане ), бавно и внимателно движи назад. Заглеждам се - то комби, не виждам кой седи на предните седалки. Като приближи съвсем, прозореца се отваря и гледам - позната физиономия. Ама много позната. Един приятел на старо гадже от преди година - мислех си, че тоя никога няма да го видя повече (другаря му), защото живее на другия край на България, въпреки че пътува много насам по работа. Спря се, здрависах го въодушевена. Точно по това време се запознахме миналата година. Кеф ми стана на душата, че е жив и здрав, при техните непрестанни пътувания. Поговорихме, разменихме телефони, казах къде съм ... щял да ме намери И си викам ... гледай к'во нещо е ... Земята е кръгла. Като бяхме гаджета с другаря му, непрекъснато пътувах с тях по работа. Беше ми безкрайно интересно, видях нови места, срещнах много хора. И все съм си мислила, че някога ще го срещна Иванич.
Оказа се, че непрекъснато ни чакат изненади зад ъглите. И хората, с които поддържаме хубави отношения, също понякога ни изненадват, макар и да ни подминават, а после да се връщат, за да ни кажат здравей 
