Това нямаше
Публикувано на: 06.08.08, 01:53
просто начин да не го споделя. 
Говорихме си тази вечер с една девойка и ..взех та се поразрових назад във времето.
Един файл с "любовно писмо" до ученическата ми такава...писано на 18 години. И после допълвано с всичко, което ме е впечатлило. Не знам кой е авторът на следващото, но си заслужава! 
"Има любов, която не забелязваш, защото тя толкова леко докосва студенината на ежедневието, че не би могла да го промени ако някой не и подаде ръка. Има любов, която връхлита като торнадо и след нея остават само разбити мечти и остатъци съществуване. Има любов, която чакаш с дни, месеци, седмици и години, а тя все не идва и не идва, обречена на несъществуване... Има любов, която се колебае дали да премине прага на настоящето и понякога го прави, а друг път просто си остава в бъдещето... много често завинаги...
Има обаче такава любов, която независимо дали ще се случи или не, променя съзнания, срива стени, върши чудо след чудо. Тази любов понякога адски боли, а друг път те задъхва от щастие, понякога те води, а друг път е сляпа, понякога те убива за да те възкреси или да те погуби завинаги.
Такава любов не можеш да предизвикаш, нито пък да търсиш или пренебрегнеш. Не можеш да я пропуснеш край себе си незабелязано... Когато се случи ти просто знаеш, че това е ТЯ... знаеш, че животът ти тръгва в нов коловоз - знаеш, че нищо няма да е както преди... знаеш, че дори самият ти няма да си вече точно същия...
Това е ИСТИНСКАТА любов - тази която остава дори евентуално да си отиде някой ден - остава в някои от пукнатините на сърцето и напомня за себе си с меланхоличния си ревматизъм. Остава в погледа и влагата в очите, остава в сънищата и спомените - остава едновременно в миналото и бъдещето... Защото само тя умее това...
За тази любов си струва всяка саможертва, всяка възможна или невъзможна цена, всеки миг и всеки дъх от краткото ни и чупливо съществуване. Дори ако тази любов опустоши сърцата ни завинаги...
Тази любов идва за да остане и за да ни промени и от нас зависи дали ще ни възвиси или погуби. Идва в косите на едно момиче и очите на едно момче, в сплетените им ръце, в една прегръдка или едни докоснати устни...
Аз търся тези коси, които могат да ме накарат да забравя слънцето, вятъра, себе си и да копнея докосването им. Търся това истинско усещане, което може да ме накара да живея истински. То може да е трудно, да изглежда невъзможно, да боли, но аз знам, че си струва, защото да избягаш от това е непростимо. Може да го чакам дълго, да го преследвам седмици и месеци, да ме обливат съмнения и колебания... може дори да боли непоносимо, но... аз знам, че това е ТЯ - усмивката на Любовта. И вярвам, че любовта ражда любов...
Ще чакам онзи ден, в който ТЯ - ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ ще се сгуши до мен и... ще остане... Не зная къде и кога ще бъде това, не зная колко път ще сме извървели заедно или отделно. Не зная дали ще мога да и се порадвам толкова, колкото ненаситната ми жажда за нежност и щастие би искала, но стига това да се случи преди последното ми издихание, значи е имало смисъл и не съм изживял живота си напразно. Дори ако този последен дъх е цената, която трябва да платя за да го заслужа"
Говорихме си тази вечер с една девойка и ..взех та се поразрових назад във времето.
Един файл с "любовно писмо" до ученическата ми такава...писано на 18 години. И после допълвано с всичко, което ме е впечатлило. Не знам кой е авторът на следващото, но си заслужава!
"Има любов, която не забелязваш, защото тя толкова леко докосва студенината на ежедневието, че не би могла да го промени ако някой не и подаде ръка. Има любов, която връхлита като торнадо и след нея остават само разбити мечти и остатъци съществуване. Има любов, която чакаш с дни, месеци, седмици и години, а тя все не идва и не идва, обречена на несъществуване... Има любов, която се колебае дали да премине прага на настоящето и понякога го прави, а друг път просто си остава в бъдещето... много често завинаги...
Има обаче такава любов, която независимо дали ще се случи или не, променя съзнания, срива стени, върши чудо след чудо. Тази любов понякога адски боли, а друг път те задъхва от щастие, понякога те води, а друг път е сляпа, понякога те убива за да те възкреси или да те погуби завинаги.
Такава любов не можеш да предизвикаш, нито пък да търсиш или пренебрегнеш. Не можеш да я пропуснеш край себе си незабелязано... Когато се случи ти просто знаеш, че това е ТЯ... знаеш, че животът ти тръгва в нов коловоз - знаеш, че нищо няма да е както преди... знаеш, че дори самият ти няма да си вече точно същия...
Това е ИСТИНСКАТА любов - тази която остава дори евентуално да си отиде някой ден - остава в някои от пукнатините на сърцето и напомня за себе си с меланхоличния си ревматизъм. Остава в погледа и влагата в очите, остава в сънищата и спомените - остава едновременно в миналото и бъдещето... Защото само тя умее това...
За тази любов си струва всяка саможертва, всяка възможна или невъзможна цена, всеки миг и всеки дъх от краткото ни и чупливо съществуване. Дори ако тази любов опустоши сърцата ни завинаги...
Тази любов идва за да остане и за да ни промени и от нас зависи дали ще ни възвиси или погуби. Идва в косите на едно момиче и очите на едно момче, в сплетените им ръце, в една прегръдка или едни докоснати устни...
Аз търся тези коси, които могат да ме накарат да забравя слънцето, вятъра, себе си и да копнея докосването им. Търся това истинско усещане, което може да ме накара да живея истински. То може да е трудно, да изглежда невъзможно, да боли, но аз знам, че си струва, защото да избягаш от това е непростимо. Може да го чакам дълго, да го преследвам седмици и месеци, да ме обливат съмнения и колебания... може дори да боли непоносимо, но... аз знам, че това е ТЯ - усмивката на Любовта. И вярвам, че любовта ражда любов...
Ще чакам онзи ден, в който ТЯ - ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ ще се сгуши до мен и... ще остане... Не зная къде и кога ще бъде това, не зная колко път ще сме извървели заедно или отделно. Не зная дали ще мога да и се порадвам толкова, колкото ненаситната ми жажда за нежност и щастие би искала, но стига това да се случи преди последното ми издихание, значи е имало смисъл и не съм изживял живота си напразно. Дори ако този последен дъх е цената, която трябва да платя за да го заслужа"
Т'ва хората само си търсим нови начини да бъдем нещастни.
:rotfl24: