3o4o.net

Niya написа: Знаем ли наистина, какво ни чака утре?!

Niya написа:Вчера, за пореден път срещнах един човек, който живее близо до нас. Живее, силно казано. Няма къща, само малко местенце обрасло с треволяци и останки от съборената му преди две / станаха вече две / години къща. Има си местенце, което наподобява легло, от струпани дъски и найлони. Има си и куфар в който държи дрехите си, има и чешма. Всеки ден подрежда, чисти, премита двора си. Видима възраст между 40 и 50, бяла, дълга, гъста коса, мустаци, пожълтели от цигарен дим и брада. Не знам с какво се храни. Винаги ми прави път, когато се разминаваме и аз съм с децата. И се усмихва. Спокойно. Веднъж, за секунда помислих да му дам пицата, която големият син отказваше да яде и не можах. Хвана ме срам. От мене си, от непукизма ни, от егоизма ни.
Знаем ли наистина, какво ни чака утре?!

Niya написа:Вчера, за пореден път срещнах един човек, който живее близо до нас. Живее, силно казано. Няма къща, само малко местенце обрасло с треволяци и останки от съборената му преди две / станаха вече две / години къща. Има си местенце, което наподобява легло, от струпани дъски и найлони. Има си и куфар в който държи дрехите си, има и чешма. Всеки ден подрежда, чисти, премита двора си. Видима възраст между 40 и 50, бяла, дълга, гъста коса, мустаци, пожълтели от цигарен дим и брада. Не знам с какво се храни. Винаги ми прави път, когато се разминаваме и аз съм с децата. И се усмихва. Спокойно. Веднъж, за секунда помислих да му дам пицата, която големият син отказваше да яде и не можах. Хвана ме срам. От мене си, от непукизма ни, от егоизма ни.
Знаем ли наистина, какво ни чака утре?!

Niya написа:Вчера, за пореден път срещнах един човек, който живее близо до нас. Живее, силно казано. Няма къща, само малко местенце обрасло с треволяци и останки от съборената му преди две / станаха вече две / години къща. Има си местенце, което наподобява легло, от струпани дъски и найлони. Има си и куфар в който държи дрехите си, има и чешма. Всеки ден подрежда, чисти, премита двора си. Видима възраст между 40 и 50, бяла, дълга, гъста коса, мустаци, пожълтели от цигарен дим и брада. Не знам с какво се храни. Винаги ми прави път, когато се разминаваме и аз съм с децата. И се усмихва. Спокойно. Веднъж, за секунда помислих да му дам пицата, която големият син отказваше да яде и не можах. Хвана ме срам. От мене си, от непукизма ни, от егоизма ни.
Знаем ли наистина, какво ни чака утре?!

Niya написа:Вчера, за пореден път срещнах един човек, който живее близо до нас. Живее, силно казано. Няма къща, само малко местенце обрасло с треволяци и останки от съборената му преди две / станаха вече две / години къща. Има си местенце, което наподобява легло, от струпани дъски и найлони. Има си и куфар в който държи дрехите си, има и чешма. Всеки ден подрежда, чисти, премита двора си. Видима възраст между 40 и 50, бяла, дълга, гъста коса, мустаци, пожълтели от цигарен дим и брада. Не знам с какво се храни. Винаги ми прави път, когато се разминаваме и аз съм с децата. И се усмихва. Спокойно. Веднъж, за секунда помислих да му дам пицата, която големият син отказваше да яде и не можах. Хвана ме срам. От мене си, от непукизма ни, от егоизма ни.
Знаем ли наистина, какво ни чака утре?!

почти безобидна написа:

Niya написа:Вчера, за пореден път срещнах един човек, който живее близо до нас. Живее, силно казано. Няма къща, само малко местенце обрасло с треволяци и останки от съборената му преди две / станаха вече две / години къща. Има си местенце, което наподобява легло, от струпани дъски и найлони. Има си и куфар в който държи дрехите си, има и чешма. Всеки ден подрежда, чисти, премита двора си. Видима възраст между 40 и 50, бяла, дълга, гъста коса, мустаци, пожълтели от цигарен дим и брада. Не знам с какво се храни. Винаги ми прави път, когато се разминаваме и аз съм с децата. И се усмихва. Спокойно. Веднъж, за секунда помислих да му дам пицата, която големият син отказваше да яде и не можах. Хвана ме срам. От мене си, от непукизма ни, от егоизма ни.
Знаем ли наистина, какво ни чака утре?!

Понякога интуициата ти подсказва правилното решение - може би си щяла да го обидиш с пицата.
Лятото някъде намирам един дядо да спи до входа - гол до кръста, застлал си човека, нагласил се, хърка яко! се:D

Обадих се на социалните. Те ме попитаха как изглежда, какво-що...
А, казват - знаем го - ние го прибираме, той бяга (от някакъв старчески дом)
като застуди, сам ещ се прибере.
Дано твоя чичо има къде са се скрие от студа - симпатичен ми стана.

Green Light написа:
А мен такива ме плашат. Може би съм закостенял мозък, може би понеже не ги разбирам тия хора и затова им се стряскам, ама тва е. Хем просяк, хем бездомен и мръсен, хем пък спокоен и усмихнат... нещо не му е чиста работата. Една вечер реших пешачката да слезна през полето към Дружба и ха натам, ха насам, то застроено през лятото, нови огради, лутам се, кучета ме стреснаха и аз накрая тръгнах да излизам към пътя. Покрай пътя има едни дебели тръби сигурно са от теца и както тръгнах да ги прескачам изведъж във високата трева пред мене гледам клечат двама. Беше тъмно та ги видях внезапно. Двама мъже средна възраст, нито съвсем дрипави, нито пък много чисти.... После с втория поглед гледам направили си землянка под тръбите и отвътре женски глас нещо говори полугласно. Изгледах ги и отминах. Ама после като взех да се тормозя: Бе тия правят в 21век здрави, прави мъже под тая тръба. Ноември месец е, не е бирения купон август_сред_тревата. Да няма я някоя жена отвлечена, я дете в тая землянка сред полето. Оттогава се тормозя - що не се върнах!!!?
Куку и половина

Set написа:

Green Light написа:
А мен такива ме плашат. Може би съм закостенял мозък, може би понеже не ги разбирам тия хора и затова им се стряскам, ама тва е. Хем просяк, хем бездомен и мръсен, хем пък спокоен и усмихнат... нещо не му е чиста работата. Една вечер реших пешачката да слезна през полето към Дружба и ха натам, ха насам, то застроено през лятото, нови огради, лутам се, кучета ме стреснаха и аз накрая тръгнах да излизам към пътя. Покрай пътя има едни дебели тръби сигурно са от теца и както тръгнах да ги прескачам изведъж във високата трева пред мене гледам клечат двама. Беше тъмно та ги видях внезапно. Двама мъже средна възраст, нито съвсем дрипави, нито пък много чисти.... После с втория поглед гледам направили си землянка под тръбите и отвътре женски глас нещо говори полугласно. Изгледах ги и отминах. Ама после като взех да се тормозя: Бе тия правят в 21век здрави, прави мъже под тая тръба. Ноември месец е, не е бирения купон август_сред_тревата. Да няма я някоя жена отвлечена, я дете в тая землянка сред полето. Оттогава се тормозя - що не се върнах!!!?
Куку и половина

Групов сеХ

ELBI написа:Защо? Нищо не пречи да му купиш нещо специално за него! Или пица, или баничка... Или да му занесеш нещо от къщи и чаша вино. Няма да обеднееш. И за Коледа може да му спретнете един пакет-подарък и някаква банкнота в плик. Пък и децата ти ще видят, че е хубаво да се помага.

Вероятно не е егоизмът ти, а просто не си го правила до сега (може би те е срам да го направиш). Направи го - просто го направи. Успех в преодоляване на нещичко там в себе си! Ще го сториш!

Kent написа:Ей, Ния здравей. Ако се двоумиш кво да направиш питай големия син....след като го светнеш за ситуацията надве-натри...... "Децата понякога са по-умни от възрастните, а винаги и безспорно са по-искрени"8) /тая мисъл е от някой, ма забравих от кой:oops:/ Поздрави.

Green Light написа:Ама после като взех да се тормозя: Бе какво правят в 21век здрави, прави мъже под тая тръба. Ноември месец е, не е бирения купон август_сред_тревата. Да няма я някоя жена отвлечена, я дете в тая землянка сред полето. Оттогава се тормозя - що не се върнах!!!?
Куку и половина

Remmivs написа: И аз бих се тормозел. Ставаме дует кукумицини. Аба как е мъжка кукувица? Кукъл?

lilly написа:

Niya написа:Вчера, за пореден път срещнах един човек, който живее близо до нас. Живее, силно казано. Няма къща, само малко местенце обрасло с треволяци и останки от съборената му преди две / станаха вече две / години къща. Има си местенце, което наподобява легло, от струпани дъски и найлони. Има си и куфар в който държи дрехите си, има и чешма. Всеки ден подрежда, чисти, премита двора си. Видима възраст между 40 и 50, бяла, дълга, гъста коса, мустаци, пожълтели от цигарен дим и брада. Не знам с какво се храни. Винаги ми прави път, когато се разминаваме и аз съм с децата. И се усмихва. Спокойно. Веднъж, за секунда помислих да му дам пицата, която големият син отказваше да яде и не можах. Хвана ме срам. От мене си, от непукизма ни, от егоизма ни.
Знаем ли наистина, какво ни чака утре?!

Колкото и странно да ти звучи някои хора предпочитат да живеят така. Незнам колко са щастливи, но на мен също би ми било неудобно да им дам остатъци от храна

Когато някое циганче ми поиска пари аз обикновено предлагам да му купя закуска, но често ми отказват

почти безобидна написа:

Niya написа:Вчера, за пореден път срещнах един човек, който живее близо до нас. Живее, силно казано. Няма къща, само малко местенце обрасло с треволяци и останки от съборената му преди две / станаха вече две / години къща. Има си местенце, което наподобява легло, от струпани дъски и найлони. Има си и куфар в който държи дрехите си, има и чешма. Всеки ден подрежда, чисти, премита двора си. Видима възраст между 40 и 50, бяла, дълга, гъста коса, мустаци, пожълтели от цигарен дим и брада. Не знам с какво се храни. Винаги ми прави път, когато се разминаваме и аз съм с децата. И се усмихва. Спокойно. Веднъж, за секунда помислих да му дам пицата, която големият син отказваше да яде и не можах. Хвана ме срам. От мене си, от непукизма ни, от егоизма ни.
Знаем ли наистина, какво ни чака утре?!

Понякога интуициата ти подсказва правилното решение - може би си щяла да го обидиш с пицата.
Лятото някъде намирам един дядо да спи до входа - гол до кръста, застлал си човека, нагласил се, хърка яко! се:D

Обадих се на социалните. Те ме попитаха как изглежда, какво-що...
А, казват - знаем го - ние го прибираме, той бяга (от някакъв старчески дом)
като застуди, сам ещ се прибере.
Дано твоя чичо има къде са се скрие от студа - симпатичен ми стана.

Green Light написа:

почти безобидна написа:

Niya написа:Вчера, за пореден път срещнах един човек, който живее близо до нас. Живее, силно казано. Няма къща, само малко местенце обрасло с треволяци и останки от съборената му преди две / станаха вече две / години къща. Има си местенце, което наподобява легло, от струпани дъски и найлони. Има си и куфар в който държи дрехите си, има и чешма. Всеки ден подрежда, чисти, премита двора си. Видима възраст между 40 и 50, бяла, дълга, гъста коса, мустаци, пожълтели от цигарен дим и брада. Не знам с какво се храни. Винаги ми прави път, когато се разминаваме и аз съм с децата. И се усмихва. Спокойно. Веднъж, за секунда помислих да му дам пицата, която големият син отказваше да яде и не можах. Хвана ме срам. От мене си, от непукизма ни, от егоизма ни.
Знаем ли наистина, какво ни чака утре?!

Понякога интуициата ти подсказва правилното решение - може би си щяла да го обидиш с пицата.
Лятото някъде намирам един дядо да спи до входа - гол до кръста, застлал си човека, нагласил се, хърка яко! се:D

Обадих се на социалните. Те ме попитаха как изглежда, какво-що...
А, казват - знаем го - ние го прибираме, той бяга (от някакъв старчески дом)
като застуди, сам ещ се прибере.
Дано твоя чичо има къде са се скрие от студа - симпатичен ми стана.

А мен такива ме плашат. Може би съм закостенял мозък, може би понеже не ги разбирам тия хора и затова им се стряскам, ама тва е. Хем просяк, хем бездомен и мръсен, хем пък спокоен и усмихнат.... Една вечер реших пешачката да слезна през полето към Дружба и ха натам, ха насам, то застроено през лятото, нови огради, лутам се, кучета ме стреснаха и аз накрая тръгнах да излизам към пътя. Покрай пътя има едни дебели тръби сигурно са от теца и както тръгнах да ги прескачам изведъж във високата трева пред мене гледам клечат двама. Беше тъмно та ги видях внезапно. Двама мъже средна възраст, нито съвсем дрипави, нито пък много чисти.... После с втория поглед гледам направили си землянка под тръбите. Отвътре женски глас нещо говори полугласно. Изгледах ги и отминах. Ама после като взех да се тормозя: Бе какво правят в 21век здрави, прави мъже под тая тръба. Ноември месец е, не е бирения купон август_сред_тревата. Да няма я някоя жена отвлечена, я дете в тая землянка сред полето. Оттогава се тормозя - що не се върнах!!!?
Куку и половина

Kent написа:

Niya написа:Вчера, за пореден път срещнах един човек, който живее близо до нас. Живее, силно казано. Няма къща, само малко местенце обрасло с треволяци и останки от съборената му преди две / станаха вече две / години къща. Има си местенце, което наподобява легло, от струпани дъски и найлони. Има си и куфар в който държи дрехите си, има и чешма. Всеки ден подрежда, чисти, премита двора си. Видима възраст между 40 и 50, бяла, дълга, гъста коса, мустаци, пожълтели от цигарен дим и брада. Не знам с какво се храни. Винаги ми прави път, когато се разминаваме и аз съм с децата. И се усмихва. Спокойно. Веднъж, за секунда помислих да му дам пицата, която големият син отказваше да яде и не можах. Хвана ме срам. От мене си, от непукизма ни, от егоизма ни.
Знаем ли наистина, какво ни чака утре?!

Ей, Ния здравей. Ако се двоумиш кво да направиш питай големия син....след като го светнеш за ситуацията надве-натри...... "Децата понякога са по-умни от възрастните, а винаги и безспорно са по-искрени"8) /тая мисъл е от някой, ма забравих от кой:oops:/ Поздрави.

ELBI написа:

Niya написа:Вчера, за пореден път срещнах един човек, който живее близо до нас. Живее, силно казано. Няма къща, само малко местенце обрасло с треволяци и останки от съборената му преди две / станаха вече две / години къща. Има си местенце, което наподобява легло, от струпани дъски и найлони. Има си и куфар в който държи дрехите си, има и чешма. Всеки ден подрежда, чисти, премита двора си. Видима възраст между 40 и 50, бяла, дълга, гъста коса, мустаци, пожълтели от цигарен дим и брада. Не знам с какво се храни. Винаги ми прави път, когато се разминаваме и аз съм с децата. И се усмихва. Спокойно. Веднъж, за секунда помислих да му дам пицата, която големият син отказваше да яде и не можах. Хвана ме срам. От мене си, от непукизма ни, от егоизма ни.
Знаем ли наистина, какво ни чака утре?!

Защо? Нищо не пречи да му купиш нещо специално за него! Или пица, или баничка... Или да му занесеш нещо от къщи и чаша вино. Няма да обеднееш. И за Коледа може да му спретнете един пакет-подарък и някаква банкнота в плик. Пък и децата ти ще видят, че е хубаво да се помага.

Вероятно не е егоизмът ти, а просто не си го правила до сега (може би те е срам да го направиш). Направи го - просто го направи. Успех в преодоляване на нещичко там в себе си! Ще го сториш!

Niya написа:Вчера, за пореден път срещнах един човек, който живее близо до нас. Живее, силно казано. Няма къща, само малко местенце обрасло с треволяци и останки от съборената му преди две / станаха вече две / години къща. Има си местенце, което наподобява легло, от струпани дъски и найлони. Има си и куфар в който държи дрехите си, има и чешма. Всеки ден подрежда, чисти, премита двора си. Видима възраст между 40 и 50, бяла, дълга, гъста коса, мустаци, пожълтели от цигарен дим и брада. Не знам с какво се храни. Винаги ми прави път, когато се разминаваме и аз съм с децата. И се усмихва. Спокойно. Веднъж, за секунда помислих да му дам пицата, която големият син отказваше да яде и не можах. Хвана ме срам. От мене си, от непукизма ни, от егоизма ни.
Знаем ли наистина, какво ни чака утре?!

Мнемозина написа:
Винаги можеш да дадеш на някого нещо, без да го засегнеш. Просто трябва да съумееш да го направиш така, че да не е като милостиня. И това изобщо не е трудно, ако смяташ този човек за равен на себе си.
Моя съседка пенсионерка дълги години гледа болната си от Бехтерев дъщеря. Така и не разбрах как се справя с двете пенсии с всичките лекарства, лекари, топлофикации и други неща. От време на време й носех по нещо за хапване, но гледах да е готвено, за да се оплача, че децата не искат да го ядат. Или пък козунак за Великден, сладкиш за Коледа... ей такива неща. Ама то и аз все гледам да храня когото свАря, от зодията ми е май.
Що се отнася до това дали ти можеш да попаднеш в такава ситуация, мисля, че не. Най-малкото защото имаш деца. Неговото положение не е безизходица, то е избор според мен, и той затова е спокоен. Но като е сам и бездетен, практически няма какво да го свързва с обществото. Ти не би направила такъв избор.

Мнемозина написа:

Niya написа:Вчера, за пореден път срещнах един човек, който живее близо до нас. Живее, силно казано. Няма къща, само малко местенце обрасло с треволяци и останки от съборената му преди две / станаха вече две / години къща. Има си местенце, което наподобява легло, от струпани дъски и найлони. Има си и куфар в който държи дрехите си, има и чешма. Всеки ден подрежда, чисти, премита двора си. Видима възраст между 40 и 50, бяла, дълга, гъста коса, мустаци, пожълтели от цигарен дим и брада. Не знам с какво се храни. Винаги ми прави път, когато се разминаваме и аз съм с децата. И се усмихва. Спокойно. Веднъж, за секунда помислих да му дам пицата, която големият син отказваше да яде и не можах. Хвана ме срам. От мене си, от непукизма ни, от егоизма ни.
Знаем ли наистина, какво ни чака утре?!

Винаги можеш да дадеш на някого нещо, без да го засегнеш. Просто трябва да съумееш да го направиш така, че да не е като милостиня. И това изобщо не е трудно, ако смяташ този човек за равен на себе си.
Моя съседка пенсионерка дълги години гледа болната си от Бехтерев дъщеря. Така и не разбрах как се справя с двете пенсии с всичките лекарства, лекари, топлофикации и други неща. От време на време й носех по нещо за хапване, но гледах да е готвено, за да се оплача, че децата не искат да го ядат. Или пък козунак за Великден, сладкиш за Коледа... ей такива неща. Ама то и аз все гледам да храня когото свАря, от зодията ми е май.
Що се отнася до това дали ти можеш да попаднеш в такава ситуация, мисля, че не. Най-малкото защото имаш деца. Неговото положение не е безизходица, то е избор според мен, и той затова е спокоен. Но като е сам и бездетен, практически няма какво да го свързва с обществото. Ти не би направила такъв избор.

Мнемозина написа:

Що се отнася до това дали ти можеш да попаднеш в такава ситуация, мисля, че не. Най-малкото защото имаш деца.

[unknown] написа: Просто ЗНАМ, че това може да се случи. И ЗНАМ, че никой няма да ми помогне.

[unknown] написа:

Мнемозина написа:

Що се отнася до това дали ти можеш да попаднеш в такава ситуация, мисля, че не. Най-малкото защото имаш деца.

Не мисля, че е така, за съжаление...

Децата могат само да те мотивират да дадеш всичко от себе си. А, ако това "всичко" не е достатъчно...
Представете си следната ситуация:
Разболявате се тежко. Но няма да умрете скоро. Не сте и работоспособен. Тогава?
Преди седем години за малко щяха да ми отрежат палеца на едната ръка. Заради един панарициум. Веднъж цепене/ дренаж, втори път, трети път... Хирурга, който ми е приятел и съсед ми казва, че често такива инфекции завършвали с ампутация.
Е, какъв стоматолог щях да бъда без палец?
Никакъв, естествено!
А без ръка? Какво щях да работя? И как щях да издържам семейството си... При "всичко"- то ми желание?

Не, не сме се уплашили! Не ме разбирайте погрешно!
Просто ЗНАМ, че това може да се случи. И ЗНАМ, че никой няма да ми помогне.

[unknown] написа: Разболявате се тежко. Но няма да умрете скоро. Не сте и работоспособен. Тогава?
Просто ЗНАМ, че това може да се случи. И ЗНАМ, че никой няма да ми помогне.

bead_ написа:мога ли да ти дам един практичен съвет - направи си застраховка живот с клаузи за временна нетрудоспособност. ще ти плащат, когато си болен дневни пари, ще ти изплащат всички разходи за лечение /ако не дай си боже се разболееш/, а при злополука ще ти изсипят определено количество пари накуп. зависи от теб каква ще бъде застрахователната сума.
п.с. не съм застрахователен агент, но съм фен на застраховането. държавата ни е такава - никаква помощ не може да се очаква от нея.

Remmivs написа:

Ако има нещо, към което съм суеверен, то това е застраховките "живот". Ирационално е, знам.

bead_ написа:

Remmivs написа:

Ако има нещо, към което съм суеверен, то това е застраховките "живот". Ирационално е, знам.

аз имам от 7 години. засега съм ползвала само дневни пари за болничен престой, когато родих второто си дете. да чукам на дърво...
но пък междувременно свекърва ми й се спука апендиксът в гърция. изръсихме се супер яко. беше "пропуснала" да си направи застраховка. щеше да й струва 20-на лева...

bead_ написа:

[unknown] написа: Разболявате се тежко. Но няма да умрете скоро. Не сте и работоспособен. Тогава?
Просто ЗНАМ, че това може да се случи. И ЗНАМ, че никой няма да ми помогне.

мога ли да ти дам един практичен съвет - направи си застраховка живот с клаузи за временна нетрудоспособност. ще ти плащат, когато си болен дневни пари, ще ти изплащат всички разходи за лечение /ако не дай си боже се разболееш/, а при злополука ще ти изсипят определено количество пари накуп. зависи от теб каква ще бъде застрахователната сума.
п.с. не съм застрахователен агент, но съм фен на застраховането. държавата ни е такава - никаква помощ не може да се очаква от нея.

Dark написа: и все пак зная, че трябва да си направя - мисълта за мизерията в която би пропаднало фемилито ако стане недай Боже нещо с един от нас двамата ми свива корема