3o4o.net

.. докато го обличам за сън, сина ми ме пита: Мамо, защо когато остареят хората умират? Ами, казвам му, такъв е животът. Нали си гледал "Цар Лъв", там нали видя как малкото лъвче стана като татко си, а после и то си имаше малко лъвче... Ами, мамо, ние като пораснем, а вие като остареете, ще умрете ли? Да, казвам му най-безотговорно аз.... И като избухна в плач малкия ми.... Не знам вие как сте се сблъскали за първи път с това или децата ви, но на мен ми стана толкова отчаяно от това, че направо не знаех какво да кажа и как да го успокоя, а нали не бива да лъжем.... Казвам му, няма да умрем, само ще отидем на друго място, но даже и там аз пак много ще те обичам и винаги ще бъда с теб. А той продължава да реве горкия, че никъде не иска да ходим....
И така, накрая решихме никъде да не ходим, а той като порасне всичко ще ми купува, аз ще му дам портфейла си и ще си стоя тук, а той всичко ще ми носи... И така... Ужасно, нали?

Няма да се отчайваш!

Един сех и всичко е наред!

Set написа:Няма да се отчайваш!

Един сех и всичко е наред!

Теб като те пита нещо сина ти, така ли му отговаряш?

Да. Всички деца ги е страх от тия неща. И големите май ги е страх, но не им остава много време да мислят.

vyara написа:.. нали?

Трябвало е да го изпревариш. На децата се разказват предварително отговорите на въпросите, които неизменно ще зададат. Ние също сме били деца.. Би трябвало да ги помним.

vyara написа:

Set написа:Няма да се отчайваш!

Един сех и всичко е наред!

Теб като те пита нещо сина ти, така ли му отговаряш?

Ооо той е напред!

Не, не е ужасно.. Това са малките стъпчици на порастването. Мамка му на тоя Цар Лъв Филката беше на 4-5 (там някъде) когато двамата го гледахме на кино, той почна да реве още в началото.. После се разсея. Но щом излязохме от киното, отново избухна в сълзи и сополи. "Защо, бе, защо плачеш сега??" "Ами на лъвчето таткото му умряяяяяяяя" "Да, ама това беше в началото на филма, нали видя как той после стана силен, цар и си намери любима" "Да, ама татко му не го видяяяяя товаааааааа":crying: Изпаднах в шок! Заведох го в близката градинка и дъъъъълго си говорихме...

А киното беше пълно с дечица от сиропиталище, те се смееха с пълно гърло..

Rain написа:Да. Всички деца ги е страх от тия неща. И големите май ги е страх, но не им остава много време да мислят.

ти имаше ли деца?

че не помня...

vyara написа:.. докато го обличам за сън, сина ми ме пита: Мамо, защо когато остареят хората умират? Ами, казвам му, такъв е животът. Нали си гледал "Цар Лъв", там нали видя как малкото лъвче стана като татко си, а после и то си имаше малко лъвче... Ами, мамо, ние като пораснем, а вие като остареете, ще умрете ли? Да, казвам му най-безотговорно аз.... И като избухна в плач малкия ми.... Не знам вие как сте се сблъскали за първи път с това или децата ви, но на мен ми стана толкова отчаяно от това, че направо не знаех какво да кажа и как да го успокоя, а нали не бива да лъжем.... Казвам му, няма да умрем, само ще отидем на друго място, но даже и там аз пак много ще те обичам и винаги ще бъда с теб. А той продължава да реве горкия, че никъде не иска да ходим....
И така, накрая решихме никъде да не ходим, а той като порасне всичко ще ми купува, аз ще му дам портфейла си и ще си стоя тук, а той всичко ще ми носи... И така... Ужасно, нали?

На сина ни това със заминаването на друго място (горе при звездите) му беше обяснено, когато почина прабаба му - това беше след дълго нейно боледуване и бяхме подготвени.

Виж, за дъщеря ми не си спомням да е питала. А не е като да не е ставало въпрос пред нея. Но тя е от децата, които някак по рождение ги знаят тези отговори сякаш.

готино е когато на децата им пука за родителите им

vyara написа:.. докато го обличам за сън, сина ми ме пита: Мамо, защо когато остареят хората умират? Ами, казвам му, такъв е животът. Нали си гледал "Цар Лъв", там нали видя как малкото лъвче стана като татко си, а после и то си имаше малко лъвче... Ами, мамо, ние като пораснем, а вие като остареете, ще умрете ли? Да, казвам му най-безотговорно аз.... И като избухна в плач малкия ми.... Не знам вие как сте се сблъскали за първи път с това или децата ви, но на мен ми стана толкова отчаяно от това, че направо не знаех какво да кажа и как да го успокоя, а нали не бива да лъжем.... Казвам му, няма да умрем, само ще отидем на друго място, но даже и там аз пак много ще те обичам и винаги ще бъда с теб. А той продължава да реве горкия, че никъде не иска да ходим....
И така, накрая решихме никъде да не ходим, а той като порасне всичко ще ми купува, аз ще му дам портфейла си и ще си стоя тук, а той всичко ще ми носи... И така... Ужасно, нали?

обяснявах като почина дядо му. И търсим в коя звездичка се е превърнал на небето. И че гледа оттам, и че сега си има "връзки" там горе ...
после умря хаместера, който му подариха за един рожден ден. беше живял само 3 дни у нас и го изпратихме леко и спокойно, и отиде и също стана звездичка, по-мънинка, вярно, ама и животинките там отиват.
а беше бебе хамстерче. и сме говорили защо понякога и бебетата отиват горе, и че няма ред ... и съм обещала да не умирам докато не стана на 100. драми са си в детските души.

ама порасват
миналото лято, докато беше при баба ми, ходил с големите батковци на гробищата потъмно.

точно същата ситуация е имало и в къщи, явно децата от 5 години нататък почват да ги вълнуват тези неща; аз отговорих на дъщеря ми по същия начин като теб и също настана голяма трагедия, и аз използвах цар Лъв и й казах, че ще живея дълго, ще й помагам, а после ще я гледам от небето

и на мен ми беше много мъчно

парадокса е другаде за мен - така както има такива случки, така има и други, примерно страх ги е от катастрофа, като тръгнем да пътуваме, но и двамата питат: нали отзад е най-безопасно? ако ни блъсне някой нали вие може да умерете, а ние сме предпазени отзад и след малко: да, ама вие ако умрете, ние как ще се върнем във Варна :lol::lol:

Леля ми отивала на изпит по анатомия и се притеснявала да не я скъсат.
Когато се прибрала, детето й се хвърлило на шията и казало: "Мамо, добре че не те скъсаха - какво щях да правя без майка!"
:shocked::shocked:
Какво ли си е представяло, горкото!

...

С големия ми син май много сгъстих краските за това какъв купон е на небето(където е дядо му) и той известно време искаше да отиде там незабавно. Кога, вика, най- после ще отида? Та после, заради собствените си студени тръпки, взех да му говоря в обратната посока, в смисъл за да намаля мерака, да бърза. В крайна сметка така тотално го обърках по въпроса за живота и смъртта, че май най- здравословно е да оставя приятелите му от двора да му обяснят. И да се надявам че здравата детска психика ще надделее над приказките на баща му.
Що се отнася до малкия, там нещата идат някак си по- естествено и нормално. Един ден му викам, бе, викам, момченце, сега не виждаш ли че ще направиш беля?! Ще го счупиш това нещо и като го счупиш, аз нали знаеш, какво ще направя? Ми да, вика ми той, знам! Ще ме застреляш с пистолета!
Та мисля си, че по отношение на моята смърт в главата на малкия дилемата е проста и дет ти викам- естествена! Или аз, или той!

Явно всичко деца като станат 4 или 5 годии ги вълнуват тези неща. Моята като беше на 4 и половина, една вечер , докато я къпех, ме изненада със следната констатация: :"Мамо, защо всеки се ражда, живее малко, после умира, почива си малко и след това отново всичко започва":shocked: Аз останах като гръмната. В нас не сме говорили на тези итеми и изведнъж това да ти го изтърси 4 годишно хлапе - не знам.

Memento vivere, memento mori.

Питат, и съвсем правилно питат около тази възраст, малко след като овладеят аза и личността си.

Всичко е вяра, Вяра. И смъртта, и нейната преходност. Това им кажи. Защото това е самата истина.

щерката много се тормози как така няма да ни има
и плаче
а ние като едни жестоки възрастни и казваме че това е естествено, и така трябва, и е хубаво като човек е стар, измори се, хванат го болести и т.н. да си отида
но тяк пак плаче.....

doktorka написа:

Rain написа:Да. Всички деца ги е страх от тия неща. И големите май ги е страх, но не им остава много време да мислят.

ти имаше ли деца?

че не помня...

Ей, това вече надмина всичко !
При това в тая тема.
Щях да си трая, ама не се стърпях.
Млъквам.

vyara написа:.. докато го обличам за сън, сина ми ме пита: Мамо, защо когато остареят хората умират? Ами, казвам му, такъв е животът. Нали си гледал "Цар Лъв", там нали видя как малкото лъвче стана като татко си, а после и то си имаше малко лъвче... Ами, мамо, ние като пораснем, а вие като остареете, ще умрете ли? Да, казвам му най-безотговорно аз.... И като избухна в плач малкия ми.... Не знам вие как сте се сблъскали за първи път с това или децата ви, но на мен ми стана толкова отчаяно от това, че направо не знаех какво да кажа и как да го успокоя, а нали не бива да лъжем.... Казвам му, няма да умрем, само ще отидем на друго място, но даже и там аз пак много ще те обичам и винаги ще бъда с теб. А той продължава да реве горкия, че никъде не иска да ходим....
И така, накрая решихме никъде да не ходим, а той като порасне всичко ще ми купува, аз ще му дам портфейла си и ще си стоя тук, а той всичко ще ми носи... И така... Ужасно, нали?

Разстроил се е. Но не мисля, че е ужасно. Май всички оттам минаваме.
Като малка с "Рождения ден на инфантата" - как съм си мислила, дали не е по-добре човек да няма сърце, щото няма да умре. Ама си и вярвах, к`ват съм патка

vyara написа:..
И така, накрая решихме никъде да не ходим, а той като порасне всичко ще ми купува, аз ще му дам портфейла си и ще си стоя тук, а той всичко ще ми носи... И така... Ужасно, нали?

много неприятен момент е това. "цар лъв" помага, но отчасти. дребосъчето ми много се впечатлява от некролозите по улиците. ква е тая тъпа традиция да ги лепим навсякъде?!?!?!!!! тва само в бг го има начи

Маичка написа:Явно всичко деца като станат 4 или 5 годии ги вълнуват тези неща. Моята като беше на 4 и половина, една вечер , докато я къпех, ме изненада със следната констатация: :"Мамо, защо всеки се ражда, живее малко, после умира, почива си малко и след това отново всичко започва":shocked: Аз останах като гръмната. В нас не сме говорили на тези итеми и изведнъж това да ти го изтърси 4 годишно хлапе - не знам.

Интересно... на горе-долу тази възраст и аз някакви такива "теории" съм развивала (по разкази на очевидци)... за това, че.. почива си малко (конкретизирала съм "малкото" - 12 или 14 години ) и след това всичко отначало...

bead_ написа:

vyara написа:..
И така, накрая решихме никъде да не ходим, а той като порасне всичко ще ми купува, аз ще му дам портфейла си и ще си стоя тук, а той всичко ще ми носи... И така... Ужасно, нали?

много неприятен момент е това. "цар лъв" помага, но отчасти. дребосъчето ми много се впечатлява от некролозите по улиците. ква е тая тъпа традиция да ги лепим навсякъде?!?!?!!!! тва само в бг го има начи

Да! Верно е така! Тоест така трябва да е, понеже го чух и веднъж в компания. И се заформи интересен спор. Хубаво ли е или лошо. Разкрива липса на регламент, показност, мърлявщина... Обаче, Бийд, разкрива и силна семейна привързаност. Понеже съм на тема семейна любов, формалностите които тя изисква, какво е здраво семейство и такова лиготии, та, начи да ти редИм: тогава в спора се каза, че България е страната с най- силно показвани семейна любов и групова принадлежност. Военизирано общество. България е страна, в която най- силно се демонстрира силната семейна принадлежност. Тогава в спора, аз бях на твоето мнение- че това е лошо. Всичко това и в частност- некролозите

Жълто написа: България е страна, в която най- силно се демонстрира силната семейна принадлежност. Тогава в спора, аз бях на твоето мнение- че това е лошо. Всичко това и в частност- некролозите

акцентът, предполагам, е на Демонстрира?
ей това не ми харесва
вечно нещо демонстрираме
стряскат ме
ценностите

Semiramis написа:

Жълто написа: България е страна, в която най- силно се демонстрира силната семейна принадлежност. Тогава в спора, аз бях на твоето мнение- че това е лошо. Всичко това и в частност- некролозите

акцентът, предполагам, е на Демонстрира?
ей това не ми харесва
вечно нещо демонстрираме
стряскат ме
ценностите

и на мен това никак не ми се нрави, че под тази показност се крият доста нелицеприятни неща....
някои детайли от семейните традицииите и обичаите са насочени повече към външния свят, отколкото към семейството и се спазват от скрупули какво ще си кажат хората, а не от вътрешна необходимост. мога да дам ред примери, но ще ви ги спестя, защото и вие ги познавате много добре.
слава Богу, че има и много чудесни и смислени традиции та да засенчат останалото и да балансират картинката

тази година в нета срешнах неща за деца касаеща смърта
книги ли бяха, филмчета ........
бяха правени от шведи некви
беше направено доста добре
май книги бяха
ако не греша на 25 странички с картинки всичко беше обяснено
текст май нямаше

wild_moon написа: и на мен това никак не ми се нрави, че под тази показност се крият доста нелицеприятни неща....
някои детайли от семейните традицииите и обичаите са насочени повече към външния свят, отколкото към семейството и се спазват от скрупули какво ще си кажат хората, а не от вътрешна необходимост. мога да дам ред примери, но ще ви ги спестя, защото и вие ги познавате много добре.
слава Богу, че има и много чудесни и смислени традиции та да засенчат останалото и да балансират картинката

може и да не съм разбрала точно за какво говорите, но аз пък си мисля, че не само се демонстрира, а наистина хората са много силно свързани със семействата си; може да одобряваме например, че на запад децата като завършат училище си хващат пътя, че бабите не гледат внуци, както нашите го правят, но някак нещо вътре ни боде като си помислим и ние така да направим със своите деца; не знам, така ни е набито, това сме видели

за мен фалшиви са традициите по празниците, но пък и в тях има очарование, защото се събират близките и поне се виждат малко или се скарват
въпреки че аз лично избягвам семейните празници, тъпо ми е да ги правя, щото така се прави

но иначе просто кръвта вода не става и тук сме си силно "пристрастени" към семейството

Quid написа: ако не греша на 25 странички с картинки всичко беше обяснено
текст май нямаше

дай ключва дума да потърсим де

фалшиви били традициите по празниците

........
преди време празник , маса с 12-15 човека и всичките ми кръв
са кур
няма ги
измряха
като фалшиво що ме боли и плача за тях а
било фалшиво............

latrevw написа:

wild_moon написа: и на мен това никак не ми се нрави, че под тази показност се крият доста нелицеприятни неща....
някои детайли от семейните традицииите и обичаите са насочени повече към външния свят, отколкото към семейството и се спазват от скрупули какво ще си кажат хората, а не от вътрешна необходимост. мога да дам ред примери, но ще ви ги спестя, защото и вие ги познавате много добре.
слава Богу, че има и много чудесни и смислени традиции та да засенчат останалото и да балансират картинката

може и да не съм разбрала точно за какво говорите, но аз пък си мисля, че не само се демонстрира, а наистина хората са много силно свързани със семействата си; може да одобряваме например, че на запад децата като завършат училище си хващат пътя, че бабите не гледат внуци, както нашите го правят, но някак нещо вътре ни боде като си помислим и ние така да направим със своите деца; не знам, така ни е набито, това сме видели

за мен фалшиви са традициите по празниците, но пък и в тях има очарование, защото се събират близките и поне се виждат малко или се скарват
въпреки че аз лично избягвам семейните празници, тъпо ми е да ги правя, щото така се прави

но иначе просто кръвта вода не става и тук сме си силно "пристрастени" към семейството

Добре казано и вярно (според мен)

И при нас започна с "Цар лъв", но и двамата бяха много малки. Гледаха го непрекъснато и може би това ги накара да приемат смъртта като нещо естествено, все пак в целия филм се акцентира върху едно нещо - Кръговрата на живота, с това започва и с това завършва филмът.

Аз пък се чудя за друго нещо, корено противоположно - дребосъка от много малък го терзае само една мисъл, че трябва да стане татко. Когато беше в детската градина един ден го сварвам да плаче и го питам какво има, а той ми отговаря, че не можел да си хареса жена и нямало да може да се ожени и да стане татко!
След години, в първи клас си беше харесал едно момиченце и се поуспокои, даже я беше отстъпил на приятеля си защото и той много искал да се ожени за нея, а той си хареса друго момиченце. Естествено двечките девойки идея си нямат какви вълнения са предизвикали. В трети клас пак бяхме изпаднали в паника, защото беше понадебелял и се тръшкаше, че жените не харесвали дебели мъже и трябвало да отслабва.

Последното изпълнение беше скоро, когато си говорехме за баба му, той обясняваше колко добра била, колко вкусно готвела и че и аз ще бъда много добра баба. Естествено аз му заявих, че не се знае дали изобщо ще стана баба, може те с батко му да решат да нямат деца. А отговорът му беше съвсем сериозен: "Виж какво, аз така като гледам, те жените и мъже с шкембета харесват, така, че със сигурност ще станеш баба."

Та така, мърдане няма. Баба ще съм и това е.

latrevw написа: може и да не съм разбрала точно за какво говорите, но аз пък си мисля, че не само се демонстрира, а наистина хората са много силно свързани със семействата си; може да одобряваме например, че на запад децата като завършат училище си хващат пътя, че бабите не гледат внуци, както нашите го правят, но някак нещо вътре ни боде като си помислим и ние така да направим със своите деца; не знам, така ни е набито, това сме видели

за мен фалшиви са традициите по празниците, но пък и в тях има очарование, защото се събират близките и поне се виждат малко или се скарват
въпреки че аз лично избягвам семейните празници, тъпо ми е да ги правя, щото така се прави

но иначе просто кръвта вода не става и тук сме си силно "пристрастени" към семейството

да, съгласна съм, че в България много патриархални традиции са живи, заради истинска привързаност към семейството, но ние по-скоро говорехме за излишните демонстрации по празниците, които явно и на теб не ти се нравят. зя някои неща, които отдавна са се изпразнили от съдържание, но се правят машинално, щото така се прави.

Quid написа:фалшиви били традициите по празниците

.

eee, ама втората част на изречението що не прочете

пояснявам - фалшиво ми е да казвам Хростос возкресе! Щото този много не ми е по сърце

ама ми е "очарователно" хубаво, щото пък сички на масата са ухилени и кат пийнат разказват интересни истории и щото остарявам и все едни мили спомени ми се връщат

Nejimaki-dori написа:И при нас започна с "Цар лъв", но и двамата бяха много малки. Гледаха го непрекъснато и може би това ги накара да приемат смъртта като нещо естествено, все пак в целия филм се акцентира върху едно нещо - Кръговрата на живота, с това започва и с това завършва филмът.

Аз пък се чудя за друго нещо, корено противоположно - дребосъка от много малък го терзае само една мисъл, че трябва да стане татко. Когато беше в детската градина един ден го сварвам да плаче и го питам какво има, а той ми отговаря, че не можел да си хареса жена и нямало да може да се ожени и да стане татко!
След години, в първи клас си беше харесал едно момиченце и се поуспокои, даже я беше отстъпил на приятеля си защото и той много искал да се ожени за нея, а той си хареса друго момиченце. Естествено двечките девойки идея си нямат какви вълнения са предизвикали. В трети клас пак бяхме изпаднали в паника, защото беше понадебелял и се тръшкаше, че жените не харесвали дебели мъже и трябвало да отслабва.

Последното изпълнение беше скоро, когато си говорехме за баба му, той обясняваше колко добра била, колко вкусно готвела и че и аз ще бъда много добра баба. Естествено аз му заявих, че не се знае дали изобщо ще стана баба, може те с батко му да решат да нямат деца. А отговорът му беше съвсем сериозен: "Виж какво, аз така като гледам, те жените и мъже с шкембета харесват, така, че със сигурност ще станеш баба."

Та така, мърдане няма. Баба ще съм и това е.

Това е много сладко, бабо:winkw:

Nejimaki-dori написа: Последното изпълнение беше скоро, когато си говорехме за баба му, той обясняваше колко добра била, колко вкусно готвела и че и аз ще бъда много добра баба. Естествено аз му заявих, че не се знае дали изобщо ще стана баба, може те с батко му да решат да нямат деца. А отговорът му беше съвсем сериозен: "Виж какво, аз така като гледам, те жените и мъже с шкембета харесват, така, че със сигурност ще станеш баба."

Та така, мърдане няма. Баба ще съм и това е.

хахахахаха, много ми хареса

моят син в момента ме вбесява, защото не иска да яде, щял да надебелее, той е 147 висок и 36-37 кг, не, дебел бил, гледа се в огледалото, бетер от кокона, много се ядосвам

мисля, че анорекцичките дето ги рекламират навсякъде вече завзеха и главите и на момчетата

Quid написа:фалшиви били традициите по празниците

........
преди време празник , маса с 12-15 човека и всичките ми кръв
са кур
няма ги
измряха
като фалшиво що ме боли и плача за тях а
било фалшиво............

не бе, куиде! не чети през ред
всички сме така като тебе, боли ни и ни е мъчно за тези, дето ги няма сред нас вече.
но пък примерно на мен ми е чуждо да демонстрирам траур, като ходя цалата облечена в черно цяла година (както е традициаята в много краища, когато си отиде много близък човек). за мен примерно траура е в душата, а не в това как ще се облека.

Nejimaki-dori написа: Та така, мърдане няма. Баба ще съм и това е.

да ти е жив и здрав бъдещия татко и да те радва и занапред с такива мили истории :)

wild_moon написа: за мен примерно траура е в душата, а не в това как ще се облека.

абсолютно, точно за това говорех

опитвам се да обясня на майка ми, че дали ще съм в черно и дали ще ходя на гробищата няма никаква връзка с това какво ми е в душата

при мен винаги се повтаря едно и също - когато почине близък човек, много рева, след 3 дни съм свикнала, след 3 седмици почвам да го сънувам, после леко затишие, като се сещам по разни поводи и като минат 2 години почвам яко и постоянно да го сънувам сигурно около месец нон-стоп

и послед вземе, че умре друг и всичко се повтаря, чудя се дали ако ходя на гробовете им ще се чувствам по-добре

хора всякакви
всеки да праи нещата така както му харесва и както ги усеща
у крайна сметка
да му харесва на него и тва е

Nejimaki-dori написа: дребосъка от много малък го терзае само една мисъл, че трябва да стане татко.

И мойто диване така...
От мъничък все разправя "аз, като стана татко...."

А по повод смъртта сме говорили, но слава богу без конкретен повод.
Преди 3 месеца почина неговата докторка - той много я обичаше.
Аз още не съм му казала....
Страх ме, защото е малко потаен, когато става въпрос за чувства.
Прави се на корав обикновено, но аз си го знам, че преживява.
Та така...
Учим се на ход - и двамата.