3o4o.net

... дума-клише - както и обясненията - какво е уважение...
Седя си в офиса, слушкам една спокойна музичка, навън е едно спокойно есенно слънце... както става ясно не работя...
И една мисла пълзи из главата ми - какви са проявленията на уважението. Примерно на уважението на мъжа към жената, или обратно, на приятел към приятеля, на родител към детето, или обратното...
Кажете, ми моля, о вий премъдри, какъв жест, направихте вчера, снощи, за който да кажете , че сте го изпълнили с уважение към ближния си?

не се чувстам мъдра, камо ли премъдра
съвсем обикновенна

уважението е във всяка дума, жест, действие

Dark Angel написа:не се чувстам мъдра, камо ли премъдра
съвсем обикновенна

уважението е във всяка дума, жест, действие

Дори и като сменяш памперсите

Set написа: Дори и като сменяш памперсите

дори и тогава

лежи малката мишчица, съвсем безпомощна, крехка
шава, мърда, закача се, открива (или преоткрива) света
и разбира се уважение
в изобилие

уважение към майката природа

Dark Angel написа:не се чувстам мъдра, камо ли премъдра
съвсем обикновенна

уважението е във всяка дума, жест, действие

Дарки, това за премъдрите не го казах иронично, а с любов:-)

А отговора ти е клише - искаше ми се да чуя нещо съвсем конкретно. Съзнавам, че това което искам прехвърля едни граници на интимност, но пък ... който не иска да се разголва просто няма да отговори...

ПП Постът ми е провокиран от една съвсем конкретна случка - вероятно ще събера смелост да я разкажа...

Текстът по-долу го прочеи довечера, като си пийна, че още е обяд тука:
Ти мен ся уважааш ли ма, а?

Marygold_vn написа: Дарки, това за премъдрите не го казах иронично, а с любов:-)

А отговора ти е клише - искаше ми се да чуя нещо съвсем конкретно. Съзнавам, че това което искам прехвърля едни граници на интимност, но пък ... който не иска да се разголва просто няма да отговори...

ПП Постът ми е провокиран от една съвсем конкретна случка - вероятно ще събера смелост да я разкажа...

аз казах какво мисля

това за клишето ме натъжи.....
не съм мислила, че това което си мисля е клише

вероятно любовта която изпитвам също е клише
радостта също
преклонението пред красотата също

ще оставя на по-мъдрите да пишат

Marygold_vn написа:... дума-клише - както и обясненията - какво е уважение...
Седя си в офиса, слушкам една спокойна музичка, навън е едно спокойно есенно слънце... както става ясно не работя...
И една мисла пълзи из главата ми - какви са проявленията на уважението. Примерно на уважението на мъжа към жената, или обратно, на приятел към приятеля, на родител към детето, или обратното...
Кажете, ми моля, о вий премъдри, какъв жест, направихте вчера, снощи, за който да кажете , че сте го изпълнили с уважение към ближния си?

Ами тази сутрин например Вяра искаше да отиде на градина с един шал на точки на главата, при това сама си го беше сложила и аз й уважих мнението. Не й казах: така никой не ходи, носи си го у нас само и т.н. Беше сладка с него, макар и малко необичайна.
После по обяд избирахме плочки с мъжа ми за банята на село, не си натрапвах мнението, питах го той какво мисли. От първия магазин, където аз държах да отидем той мина набързо и пренебрежително и искаше да отидем в този, където той смяташе, че е по-добре и аз се съгласих.
Това са последните неща, за които днес се сещам.

Ами ти защо питаш конкретно?

Dark Angel написа:

Marygold_vn написа: Дарки, това за премъдрите не го казах иронично, а с любов:-)

А отговора ти е клише - искаше ми се да чуя нещо съвсем конкретно. Съзнавам, че това което искам прехвърля едни граници на интимност, но пък ... който не иска да се разголва просто няма да отговори...

ПП Постът ми е провокиран от една съвсем конкретна случка - вероятно ще събера смелост да я разкажа...

аз казах какво мисля

това за клишето ме натъжи.....
не съм мислила, че това което си мисля е клише

вероятно любовта която изпитвам също е клише
радостта също
преклонението пред красотата също

ще оставя на по-мъдрите да пишат

Ясно е, че клишетата са станали такива от премного употреба. Което не ги прави неверни...
Може би не обясних точно - в момента не гледам цялата картина, опитвам се да фокусирам едно мъничко детайлче...

един мъдрец не се занимава с некви такива неща
с нищо не се занимава а си медитирва нон стоп

Piqndurnik написа:Текстът по-долу го прочеи довечера, като си пийна, че още е обяд тука:
Ти мен ся уважааш ли ма, а?

Точно това ми хрумна, докато пусках темата

Наздраве!

vyara написа:

Marygold_vn написа:... дума-клише - както и обясненията - какво е уважение...
Седя си в офиса, слушкам една спокойна музичка, навън е едно спокойно есенно слънце... както става ясно не работя...
И една мисла пълзи из главата ми - какви са проявленията на уважението. Примерно на уважението на мъжа към жената, или обратно, на приятел към приятеля, на родител към детето, или обратното...
Кажете, ми моля, о вий премъдри, какъв жест, направихте вчера, снощи, за който да кажете , че сте го изпълнили с уважение към ближния си?

Ами тази сутрин например Вяра искаше да отиде на градина с един шал на точки на главата, при това сама си го беше сложила и аз й уважих мнението. Не й казах: така никой не ходи, носи си го у нас само и т.н. Беше сладка с него, макар и малко необичайна.
После по обяд избирахме плочки с мъжа ми за банята на село, не си натрапвах мнението, питах го той какво мисли. От първия магазин, където аз държах да отидем той мина набързо и пренебрежително и искаше да отидем в този, където той смяташе, че е по-добре и аз се съгласих.
Това са последните неща, за които днес се сещам.

Ами ти защо питаш конкретно?

Защото, темата е по повод съвсем конкретна случка
Но е доста ... интимна и още събирам смелост да разкажа:-)

и ти квооооооооооо

Marygold_vn написа: Защото, темата е по повод съвсем конкретна случка
Но е доста ... интимна и още събирам смелост да разкажа:-)

Хайде де, разкажи я. За твоя приятелка, нали? :lol:
Сменяш героите и разказваш, какво толкова.

според мен, проявленията на уважението личат във всеки детайл, но проличават най-вече, когато трябва да проявиш уважение към нещо, което не е непременно в твоите разбирания или пък трябва да направиш усилие, за да се съобразиш с него. когато уважението изисква и толерантност.
иначе ежедневните примери са навсякъде край нас...

уважението което проявяваме към по-слабите от нас
тогава се вижда има ли го, няма ли го

страха предизвиква уважение и исакт не искат те уважават

а благородство плюс уважение - това е по-трудна работа и изисква доста усилия

Marygold_vn написа: Кажете, ми моля, о вий премъдри, какъв жест, направихте вчера, снощи, за който да кажете , че сте го изпълнили с уважение към ближния си?

Онзи ден нещо ставаше с младежа, усещах го във въздуха, по темпото с което скайпи.. Попогледнах го, погалих го, не попитах. Мълчах.. След време излезе на балкона, стискаше юмруци и имаше сълзи в очите. Пак не попитах. Само сложих ръка на рамото му и казах "Нали знаеш, че споделената болка е мъъъъъничко по-лека??" "Не съм готов, друг път". ОК. Усмихнахме си се и се заехме с обичайните вечерни задачки..

Така го виждам аз..

Уважението може би се изразява в това да намираш начин да мислиш хубаво за някого. Празнините в информацията която имаш за него ги запълваш с хубави неща. И така действаш сякаш е такъв. После постепенно празнините се запълват и ти действаш спрямо информацията. Като че ли, в такъв случай, дори и да се разочаровате един от друг, пак ще се се държали уважително.
Аз днес не знам какво съм направил с уважение към някого. Въпроса ти е подвеждащ. Аз се държа, каквото е възпитанието ми, мисля си че се държа уважително към всички.
Подарих една бутилка вино, на мой служител. Специално за него я купих и днес сутринта, като се върна от отпуска, му я подарих. Демонстрирах уважение към човека. За това ли питаш?

Green Light написа:Уважението може би се изразява в това да намираш начин да мислиш хубаво за някого. Празнините в информацията която имаш за него ги запълваш с хубави неща. И така действаш сякаш е такъв. После постепенно празнините се запълват и ти действаш спрямо информацията. Като че ли, в такъв случай, дори и да се разочаровате един от друг, пак ще се се държали уважително.
Аз днес не знам какво съм направил с уважение към някого. Въпроса ти е подвеждащ. Аз се държа, каквото е възпитанието ми, мисля си че се държа уважително към всички.
Подарих една бутилка вино, на мой служител. Специално за него я купих и днес сутринта, като се върна от отпуска, му я подарих. Демонстрирах уважение към човека. За това ли питаш?

Не, не точно:-)
Всъщност с първия абзац ми отговори ...

Може би наистина е редно да разкажа случката:-)
Лежа си на дюшек в морето и безметежно се полюшквам. Приближава се един младеж и ми казва нещо. Стреснах се -установих присъствието му едва като ме заговори, а и репликата беше пряма. Общо взето това беше първото ми впечатление и отговорих доста грубо и неадекватно... Така ли иначе разменихме още няколко реплики - впоследствие, разсъждавайки върху случката установих, че всъщност човека се държа много уважително и нямаше нищо обидно нито в постъпката му, нито в думите му... Но тъй като цялата ситуация е също клише и аз подходих предубедено и ... крайно неуважително:-)
Даже сега продължавайки да разсъждавам, човека се държа много по-уважително към мен и личното ми пространство от много мои близки... И още много мисли се разпълзяха покрай тази случка...

чуждото си е чуждо

Quid написа:чуждото си е чуждо

От това се страхувах...

Marygold_vn написа:

Quid написа:чуждото си е чуждо

От това се страхувах...

Не знам защо "от това се страхуваш" чуждото си е чуждо, така е. Стреснала си се понеже е бил непознат, естествено че ще се държиш рязко. Ние не сме роботи. Уважително държание е осмислено държание, а не на всяка цена и при всички случаи. Ако някой те настъпи и те заболи, ще го бутнеш ли ще му викаш уважаеми отместете се?

Marygold_vn написа:

Quid написа:чуждото си е чуждо

От това се страхувах...

ти даваше ли се у морето?
щото ако се давиш......
трябва да те спасяват

Green Light написа: Не знам защо "от това се страхуваш" чуждото си е чуждо, така е. Стреснала си се понеже е бил непознат, естествено че ще се държиш рязко. Ние не сме роботи. Уважително държание е осмислено държание, а не на всяка цена и при всички случаи. Ако някой те настъпи и те заболи, ще го бутнеш ли ще му викаш уважаеми отместете се?

На мен това лято ми се случи една много приятна случка. Бяхме на село и се връщам от магазина с децата (на нас ни е ритуал да ходим следобед до магазина за сладолед). И вървим си най-спокойно към къщи и един дядо на улицата ми казва: Добър ден, имам много кайсии, елате да си наберете, ако искате. И отидохме, той беше пред къщата си. В двора му няколко кайсиеви дървета, започнали да опадват и няма кой да бере даже за ракия, защото дядото възрастен, но градинката беше добре поддържана. И като почна този дядо да ни черпи - бонбони, вафли, пасти, взе да вади всичко сладко, което се намира в къщата, а децата се тъпчат ли тъпчат, на мен чак неудобно ми стана. Много приятен човек, много готин. И накрая ми вика - знаете ли хората как странно реагират като ги поканя да си наберат нещо от градината ми?
Та така.

Green Light написа:

Marygold_vn написа:

Quid написа:чуждото си е чуждо

От това се страхувах...

Не знам защо "от това се страхуваш" чуждото си е чуждо, така е. Стреснала си се понеже е бил непознат, естествено че ще се държиш рязко. Ние не сме роботи. Уважително държание е осмислено държание, а не на всяка цена и при всички случаи. Ако някой те настъпи и те заболи, ще го бутнеш ли ще му викаш уважаеми отместете се?

Имах предвид стереотипа " да не се излагаме пред чужди хора":-) Тоест с непознати се държим уважително, а с близките си позволяваме да се държим ... не чак толкова уважително:-)

vyara написа:

Green Light написа: Не знам защо "от това се страхуваш" чуждото си е чуждо, така е. Стреснала си се понеже е бил непознат, естествено че ще се държиш рязко. Ние не сме роботи. Уважително държание е осмислено държание, а не на всяка цена и при всички случаи. Ако някой те настъпи и те заболи, ще го бутнеш ли ще му викаш уважаеми отместете се?

На мен това лято ми се случи една много приятна случка. Бяхме на село и се връщам от магазина с децата (на нас ни е ритуал да ходим следобед до магазина за сладолед). И вървим си най-спокойно към къщи и един дядо на улицата ми казва: Добър ден, имам много кайсии, елате да си наберете, ако искате. И отидохме, той беше пред къщата си. В двора му няколко кайсиеви дървета, започнали да опадват и няма кой да бере даже за ракия, защото дядото възрастен, но градинката беше добре поддържана. И като почна този дядо да ни черпи - бонбони, вафли, пасти, взе да вади всичко сладко, което се намира в къщата, а децата се тъпчат ли тъпчат, на мен чак неудобно ми стана. Много приятен човек, много готин. И накрая ми вика - знаете ли хората как странно реагират като ги поканя да си наберат нещо от градината ми?
Та така.

Да, за това става въпрос.
За нормалното човешко общуване, необременено от синдрома "аз мисля, че ти мислиш, че аз мисля...":-)

Marygold_vn написа: Да, за това става въпрос.
За нормалното човешко общуване, необременено от синдрома "аз мисля, че ти мислиш, че аз мисля...":-)

да, но всъщност като се замислиш представата ни за нормално се е променила през годините в много отношения, включително и това.
например аз съм израстнала в къща, където не заключвахме външната врата, дори вечер. просто нямаше от какво да се страхуваме. по същия начин и с общуването с непознати - едно време качването на непознати хора на стоп не беше проблем, просто правиш услуга на някого.
но хората много препатиха и това промени границите личното ни пространство и това до колко се доверяваме на добрите намерения на непознати.

Marygold_vn написа:... дума-клише - както и обясненията - какво е уважение...
какви са проявленията на уважението. Примерно на уважението на мъжа към жената, или обратно, на приятел към приятеля, на родител към детето, или обратното...
Кажете, ми моля, о вий премъдри, какъв жест, направихте вчера, снощи, за който да кажете , че сте го изпълнили с уважение към ближния си?

При нас ситуацията беше такава, че единият трябваше да жертва кариерата си в името на това да сме семейство. Реших, че за един мъж работата е твърде важна - поне моят не беше от онези, които биха били щастливи да станат "домакини" или да работят нещо, което не им отговаря на квалификацията. И отстъпих. До този момент винаги бях работила на високи обороти и променяйки ритъма започнах да изпадам в депресии. Но за това той не е виновен.