Страница 1 от 1
За моите любими
Публикувано на: 09.09.08, 03:27
от І
девойки- посвещение.
http://www.youtube.com/watch?v=bwF7aL_MhT4
Чудех се нещо напоследък.. Ако доброволно си се отказал от кинтите и това да ги притежаваш у некви количества извън "необходимото и достатъчно им количество", лишаваш ли се от онези другите неща? Мислех, мислех..и установих /поне за себе си/- не! Тези, които обичаш и тези, които те обичат не се променят.

Променят се онези "другите"...или по-точно отношението им към теб. Ама явно само тези, дето така или иначе не са у "твоята партия". Аз пак си гледам от моята кула /покрай развода де

/ и може би снахата пак ще излезе права /мноу е руса/, че имам твърде малка статистическа извадка.
Сметнете го като някакъв "карантинен период" или там квото щете... Това не е важното у казуса.
Питам при вашите флуктуации /породени от нормалния живот дето уж бил спирала или поне синусоида у хоризонтален план във времето/ дали усетихте промяната в близките ви? В познатите ви, в добрите ви познати... А у партньора си? Прилича на полета в клипа. Горе, долу, остри завои...но все в контрола... "спарка" дето се вика на авиационен език.
Децата ясно...на тях им трябва единствено и само Обич. Каквото и друго да ме убеждавате.. Там нещата трудно се променят.
Това май ще заприлича на една тема от ДИР-ника преди има няма 5-6 години "Дрехите ли?" ама знам, че може да си поразсъждаваме без да ви досади. Не е нужно да се дават конкретики /освен, ако някой не иска да го прочете "засегнатата страна"

стига да чете у форума ../.
п.п.
Ънноун! Радвам се, че прописа.

Не се радвам на думите, с които го направи обаче. И ти като мен си едно голямо магаре, но за разлика от мен имаш ангел до себе си.

Re: За моите любими
Публикувано на: 09.09.08, 06:19
от Света вода ненапита
Спокойно... ще ти мине... нали знаеш... от опит знам...
МЪЖжжж написа:
п.п.
Ънноун! Радвам се, че прописа.

Не се радвам на думите, с които го направи обаче. И ти като мен си едно голямо магаре, но за разлика от мен имаш ангел до себе си.

а тва все едно аз съм го написал!!!
Публикувано на: 09.09.08, 08:24
от vyara
В най-близките ми никога не е имало промяна. В тези, които не са ми толкова близки - също, защото пред тях гледам да не показвам "флуктуациите" си. Но това никак не е важно. Дори един човек да имаш до себе си в добро и зло е много. Говорили сме, не умирам да имам много приятели, за мен е невъзможно. Искам един човек, само един, но истински.
Пожелавам ти такъв човек, приятелите са приятели.

Re: За моите любими
Публикувано на: 09.09.08, 09:23
от bead_
МЪЖжжж написа:
Питам при вашите флуктуации /породени от нормалния живот дето уж бил спирала или поне синусоида у хоризонтален план във времето/ дали усетихте промяната в близките ви? В познатите ви, в добрите ви познати... А у партньора си? -)
усетих.
слава богу.
без тяхната подкрепа и разбиране нямаше да е толкова хубав изгревът.
Публикувано на: 09.09.08, 09:39
от Амаранта
Ми зависи на какво ниво е общуването - наистина близките не се променят заради някакви материални подробности -
ето аз, например, навремето се ожених по сметка, пък после се оказа, че било по любов.

Re: За моите любими
Публикувано на: 09.09.08, 09:56
от wild_moon
МЪЖжжж написа:
Питам при вашите флуктуации /породени от нормалния живот дето уж бил спирала или поне синусоида у хоризонтален план във времето/ дали усетихте промяната в близките ви? В познатите ви, в добрите ви познати... А у партньора си? Прилича на полета в клипа. Горе, долу, остри завои...но все в контрола... "спарка" дето се вика на авиационен език.
Мъжжж, подхванал си много истинска и хубава тема.... а хубавите и истинските неща винаги са примесени с нотка тъга....

разбира се, че всеки гледа от своята камбанария, дори и да искаме можем само за кратко да нахлузим чуждите обувки, но пак едва ли ще минем по същия път.
ще споделя какво се вижда от моята камбанария. няма смисъл да се залъгваме, че любимите ни хора са константни в подкрепата и разбирането си към нас в течение на годините. всеки си има някакъв бурен вътрешен живот и в един момент някои нишки се късат неочаквано дори за самите нас. някой път даже и няма съвсем смислено обяснение, просто се събуждаш и вече нещо се е променило, дори самия ти. дошъл е края на пътеката и налоду водопад!
по-важното е какво се случва после.
скачаш и изплуваш - няма друг избор!
гледаш повече напред, търсиш други пътеки, без да забравяш кой си и от къде идваш и така

не е лесно, но си струва усилието

Re: За моите любими
Публикувано на: 09.09.08, 10:20
от Амаранта
wild_moon написа:
...ще споделя какво се вижда от моята камбанария. няма смисъл да се залъгваме, че любимите ни хора са константни в подкрепата и разбирането си към нас в течение на годините. всеки си има някакъв бурен вътрешен живот и в един момент някои нишки се късат неочаквано дори за самите нас. някой път даже и няма съвсем смислено обяснение, просто се събуждаш и вече нещо се е променило, дори самия ти. дошъл е края на пътеката и налоду водопад!
по-важното е какво се случва после.
скачаш и изплуваш - няма друг избор!
гледаш повече напред, търсиш други пътеки, без да забравяш кой си и от къде идваш и така

не е лесно, но си струва усилието

Така е, да, нямаме абонамент за нищо, дори и за себе си,
затова края на предпоследния ти ред ми звучи малко пресилено.

Re: За моите любими
Публикувано на: 09.09.08, 10:26
от wild_moon
Амаранта написа:
Така е, да, нямаме абонамент за нищо, дори и за себе си,
затова края на предпоследния ти ред ми звучи малко пресилено.

не, никак не е пресилено, просто се опитах да не влизам в конкретики, затова някакси не се схваща какво съм имала пред вид... но няма и сега да нявляза в конкретиката, прекалено е хлъзгаво и пак има опасност да се залитне в теми, които не ми се обсъждат.
Re: За моите любими
Публикувано на: 09.09.08, 10:40
от Амаранта
wild_moon написа:
не, никак не е пресилено, просто се опитах да не влизам в конкретики, затова някакси не се схваща какво съм имала пред вид... но няма и сега да нявляза в конкретиката, прекалено е хлъзгаво и пак има опасност да се залитне в теми, които не ми се обсъждат.
Абе все се чудя,
като някой не иска да казва нещо, защо просто не си мълчи,
ами се почва едно - това не искам да обяснявам, за онова не ми се говори и т.н.
ПП Надявам се да не звуча рязко, всъщност пиша с една много дружелюбна усмивка на лицето си.

Re: За моите любими
Публикувано на: 09.09.08, 11:19
от wild_moon
Амаранта написа:
Абе все се чудя,
като някой не иска да казва нещо, защо просто не си мълчи,
ами се почва едно - това не искам да обяснявам, за онова не ми се говори и т.н.
ПП Надявам се да не звуча рязко, всъщност пиша с една много дружелюбна усмивка на лицето си.

ако си мислиш, че не звучиш рязко - грешиш. мисля, че кисненето в клуба поврежда на всички ни нагласата да приемаме хлавдокръвно и спокойно това как някой друг се изразява и какво иска да каже и какво не. почваме да се вглеждаме излишно в запетайките и да ровим под буквите и то без особен смисъл. и аз се опитах да не звуча грубо, ама някакси си личи, че се подразних, нали.
Публикувано на: 09.09.08, 11:42
от Дядо Капинчо
...
Публикувано на: 09.09.08, 11:45
от wild_moon
Капинчо написа:Бе вие Луничке и Амарантичке, що не се споразумеете баре едната да си смени аватара. Така като скролвам бързо и се бъркам.
няма да има нужда да си меним аватарите, щото скоро няма да имам желание да влизам тук и да вземам отношение по която и да е от темите.... така ми се струва май...
всички нещо се чалнаха...
п.п. мъжжж, извинявай за това, че ти задръстваме темата с глупости.
Публикувано на: 09.09.08, 11:51
от Дядо Капинчо
...
Re: За моите любими
Публикувано на: 09.09.08, 11:56
от Ън
МЪЖжжж написа:
п.п.
Ънноун! Радвам се, че прописа.

Не се радвам на думите, с които го направи обаче. И ти като мен си едно голямо магаре, но за разлика от мен имаш ангел до себе си.


Аз съм такъв, какъвто съм. Не съм Господ, че да прощавам всичко. Не съм и Ангел, знам. Може би съм Легион, както Мнемо веднъж писа, и всички демони са в мен. Може и така да е. Но наистина си имам Ангел до мен, който да укротява бесовете ми.

Публикувано на: 09.09.08, 12:04
от wild_moon
Капинчо написа:
Айде сега и ти. Таман си намерих ново другарче.
Ма всъщност няма страшно. Знам, че ще се върнеш.
всъщност, Капинак, това дали се връщаме или не няма значение лично за мен, щом ни се изродят и обезформят взаимоотношенията... това си е моя лична позиция...
Re: За моите любими
Публикувано на: 09.09.08, 12:07
от vyara
Амаранта написа:
Абе все се чудя,
като някой не иска да казва нещо, защо просто не си мълчи,
ами се почва едно - това не искам да обяснявам, за онова не ми се говори и т.н.
ПП Надявам се да не звуча рязко, всъщност пиша с една много дружелюбна усмивка на лицето си.

Не се котира откритата добронамереност, Амаранта, не сеееее...

Кажеш да помогнеш някому нещо, той си мисли, че го ядосваш нарочно. Плюеш го, той си мисли дъжд вали.

Публикувано на: 09.09.08, 12:57
от Дядо Капинчо
...
Re: За моите любими
Публикувано на: 09.09.08, 12:59
от Дядо Капинчо
...
Re: За моите любими
Публикувано на: 09.09.08, 16:45
от Амаранта
wild_moon написа:Амаранта написа:
Абе все се чудя,
като някой не иска да казва нещо, защо просто не си мълчи,
ами се почва едно - това не искам да обяснявам, за онова не ми се говори и т.н.
ПП Надявам се да не звуча рязко, всъщност пиша с една много дружелюбна усмивка на лицето си.

ако си мислиш, че не звучиш рязко - грешиш. мисля, че кисненето в клуба поврежда на всички ни нагласата да приемаме хлавдокръвно и спокойно това как някой друг се изразява и какво иска да каже и какво не. почваме да се вглеждаме излишно в запетайките и да ровим под буквите и то без особен смисъл. и аз се опитах да не звуча грубо, ама някакси си личи, че се подразних, нали.
Да бе, знам, че звучи рязко, нали затова накрая изказвам плаха надежда, че може и да не...

ама карай, няма значение, наистина не приемам насериозно нещата, и ти няма к'во да се спичаш.

Re: За моите любими
Публикувано на: 09.09.08, 16:46
от Амаранта
vyara написа:
Не се котира откритата добронамереност, Амаранта, не сеееее...

Кажеш да помогнеш някому нещо, той си мисли, че го ядосваш нарочно. Плюеш го, той си мисли дъжд вали.

Така е то.

