3o4o.net

Това винаги го приемам с леко недоверие.
Възможно ли е наистина човек цял живот за нищо, ама за нищичко да не съжали, че се е случило?
Знам сега, че веднага ще ми запеете "не съжалявам, защото всеки опит учи..." - това е официалната версия.
Не, че не е вярно.
Но възможно ли е?
И кво па толкова лошо има човек да съжалява за нещо...
Щото ще се тормози ли?
Ми не е задължително - приемаш го нещото, забравяш го дори.......но когато/ако си го припомниш - съжаляваш, че ти се е случило.
Кво толкова....
Сакън ако някой каже, че съжалява - веднага почват да го "промиват" с мантрата за полезния опит.
И аз го правя.
Автоматично запявам "не съжалявай...."
Същото се получава и ако някой си признае, че е нещастен.
Дори обида има такава - нещастник.
Толкова ли са ни слаби нещастните:lol: психики, че да не можем да си приемаме реалните състояния към даден момент?
Айде мислете и пишете - може и да не е по темата.
Аз ще поспя малко....

esti написа: Аз ще поспя малко....

Съжалявайки или?:blum:

esti написа:Толкова ли са ни слаби нещастните:lol: психики, че да не можем да си приемаме реалните състояния към даден момент?
Айде мислете и пишете - може и да не е по темата.
Аз ще поспя малко....

"ако се бях омъжила за Пища Хофнагел!.....":lol::lol:

ако се присетиш-съжаляваш...
но е по-скоро машинално....
съжалявам ,ама....кво да напрайш?:lol:

реалните състояния към дадент момент в "сегашното"-разбирам.
нормално.
ама в миналото?
а в бъдещето?

ако си признаеш ,че си нещастен,значи си на път да "оздравееш"...
това признание е необходимо.
същото е като да си признаеш ,че си болен и да отидеш да търсиш помощ.

БоЕВ написа:

esti написа: Аз ще поспя малко....

Съжалявайки или?:blum:

Не аз бе - пак надничах в чужди къщи и половин час четох, как масово никой не съжалява за нищо.
И веднага дойдох и вас да ви проверя.

doktorka написа:
реалните състояния към дадент момент в "сегашното"-разбирам.
нормално.
ама в миналото?
а в бъдещето?

В минало в настояще.....хората не съжаляват, това е.
Що им се вижда толкова страшно не разбирам...
Щото ще излезе, че са се провалили в нещо?
И кво от това?
Някакъв шантав култ към успеха се е насадил в днешно време.
Или не само днешно...

На мен пък много ми харесва тази песен.

Non, je ne regrette rien

Случвало ми се е да искам да го кажа като нея, но да не мога.

На мен също, но тази ми харесва повече:

My Way

And now, the end is near;
And so I face the final curtain.
My friend, Ill say it clear,
Ill state my case, of which Im certain.

Ive lived a life thats full.
Ive traveled each and evry highway;
And more, much more than this,
I did it my way.

Regrets, Ive had a few;
But then again, too few to mention.
I did what I had to do
And saw it through without exemption.

I planned each charted course;
Each careful step along the byway,
But more, much more than this,
I did it my way.

Yes, there were times, Im sure you knew
When I bit off more than I could chew.
But through it all, when there was doubt,
I ate it up and spit it out.
I faced it all and I stood tall;
And did it my way.

Ive loved, Ive laughed and cried.
Ive had my fill; my share of losing.
And now, as tears subside,
I find it all so amusing.

To think I did all that;
And may I say - not in a shy way,
No, oh no not me,
I did it my way.

For what is a man, what has he got?
If not himself, then he has naught.
To say the things he truly feels;
And not the words of one who kneels.
The record shows I took the blows -
And did it my way!

esti написа:

doktorka написа:
реалните състояния към дадент момент в "сегашното"-разбирам.
нормално.
ама в миналото?
а в бъдещето?

В минало в настояще.....хората не съжаляват, това е.
Що им се вижда толкова страшно не разбирам...
Щото ще излезе, че са се провалили в нещо?
И кво от това?
Някакъв шантав култ към успеха се е насадил в днешно време.
Или не само днешно...

инстинкт за самосъхранение е по-скоро.
колко дълго време трябва да се съжалява за дадено действие или бездействие?
според мен...
"съжалявам ,ама е минало свършило " е достатъчно.

според мен:winkw:

Remmivs написа:На мен също, но тази ми харесва повече:

My Way
The record shows I took the blows -
And did it my way!

Хъм, скоро я пусках, но в изпълнението на Роби Уилямс.. Да

esti написа: Същото се получава и ако някой си признае, че е нещастен.

Ами не е точно така, тоест даже се счита за разтоварващо да си признаеш.

esti написа: Не аз бе - пак надничах в чужди къщи и половин час четох, как масово никой не съжалява за нищо.
И веднага дойдох и вас да ви проверя.

Съжалявам, за много неща, но не мога да ги променя... Променям себе си.

Най-прясното: Съжалявам, че снощи се загледах в "Терминала" и сега станах в 4,30, за да успея да довърша работата и да тичам с първолака на у-ще

не съжалявам
живота е кратък
ужасно кратък
за какво да съжалавям
щастлива съм че съм жива

отне ми близо 20 години да се върна там от където избягах
и сега съм още по-щастлива

ма аз си знам че толкова много да се смея не е нормално......
моето мнение е от моята си кула, толкова висока, че достига звездите

За всичко, което се случва си има причина. Нищо не се случва просто ей така. Съжалявам, че за много неща акълът ми дойде по-късно, отколкото е трябвало, но как да ми дойде по-рано, като крушата не зрее отведнъж.
Това не е оправдаване. Човек трябва да се замисля за причините за нещата, които се случват. Лошото тогава е, че никой вече не му се вижда лош или грешен и може да се сърди единствено на себе си.

4avdar4e написа:

esti написа: Същото се получава и ако някой си признае, че е нещастен.

Ами не е точно така, тоест даже се счита за разтоварващо да си признаеш.

Да де, но дори и по форумите повечето хора демонстрират благополучие и щастие, което в повечето случаи е пресилено.
Същото е и между съседи, колеги....
Неуспехите се споделят само с най-близките, защото те предполага се, няма да ти кажат "видя ли се бе, нещастник...за нищо не ставаш"
Чела съм много писания на тема "какво искате да промените ако можете да върнете времето" - нищо е най-често даван отговор. Нищо. Никой за нищо не съжалява....
Може би, защото съжаляващите и нещастните са уязвими.
А дали е така?
Или тази уязвимост идва не толкова от нещастието (породено от събитие някакво), колкото от стремежа на всяка цена да се вмъкнем в стереотипа на успешните, доволни, уверени и щастливи образи.
Няма лошо.
Но и това трябва да е с мярка.
Преследването на някакъв максимум не винаги е полезно.
Де да знам....

Струва ми се, че въпросът е не толкова дали съжаляваме или не за нещо (минало), а дали му даваме тежест, до колко мислим за него и до колко живеем с него (миналото).

Определено съжаляваме за грешки и неправилни стъпки, за думи, които можеше да не кажем, за постъпки и действия, които в последствие са ни донесли негативни емоции. Но ... от съжаляване ... файда няма, та - според мен е добре да отчетем пред себе си (до колкото можем разумно и рационално) грешката, да съжалим мъничко или повечеко ... и да продължим напред. Защото да живееш в съжаление е нелепо и непродуктивно. Освен за хората, които живеят в миналото.

Та - надали има човек, който да не съжали. Но вероятно повечето не съжаляваме...

ELBI написа:Струва ми се, че въпросът е не толкова дали съжаляваме или не за нещо (минало), а дали му даваме тежест, до колко мислим за него и до колко живеем с него (миналото).

Определено съжаляваме за грешки и неправилни стъпки, за думи, които можеше да не кажем, за постъпки и действия, които в последствие са ни донесли негативни емоции. Но ... от съжаляване ... файда няма, та - според мен е добре да отчетем пред себе си (до колкото можем разумно и рационално) грешката, да съжалим мъничко или повечеко ... и да продължим напред. Защото да живееш в съжаление е нелепо и непродуктивно. Освен за хората, които живеят в миналото.

Та - надали има човек, който да не съжали. Но вероятно повечето не съжаляваме...

И аз нещо такова си мислех.
Съжаляваме, но го приемаме и продължаваме.
Защото не съжалявам за нищо т.е. не бих променил нищо ако можех, ми звучи нереално.
Но пък сигурно може и така - хора всякакви.

навремето имаше един интересен филм Sliding Doors (не съм сигурна как го бяха превели на български), но идеята беше точно такава - че от едно на пръв поглед маловажно решение - дали да минеш през тази врата или не - може да се промени целият ти живот. но в крайна сметка има ли смисъл да пропускаме да изживеем пълноценно сценария, който вече сме избрали чудейки се дали има други по-добри сценарии за нас!? според мен не. ако човек е с такава нагласа, че се опасява да не пропусне някой шанс в живота си трудно би могъл да вземе и най-елементарното решение от страх да не би да има по-добро. би било голям кошмар мен ако питаш. това си е инстинкт за психическо самосъхранение, учим се от грешките си и продължаваме напред!:-)

esti написа:

ELBI написа:Струва ми се, че въпросът е не толкова дали съжаляваме или не за нещо (минало), а дали му даваме тежест, до колко мислим за него и до колко живеем с него (миналото).

Определено съжаляваме за грешки и неправилни стъпки, за думи, които можеше да не кажем, за постъпки и действия, които в последствие са ни донесли негативни емоции. Но ... от съжаляване ... файда няма, та - според мен е добре да отчетем пред себе си (до колкото можем разумно и рационално) грешката, да съжалим мъничко или повечеко ... и да продължим напред. Защото да живееш в съжаление е нелепо и непродуктивно. Освен за хората, които живеят в миналото.

Та - надали има човек, който да не съжали. Но вероятно повечето не съжаляваме...

И аз нещо такова си мислех.
Съжаляваме, но го приемаме и продължаваме.
Защото не съжалявам за нищо т.е. не бих променил нищо ако можех, ми звучи нереално.
Но пък сигурно може и така - хора всякакви.

Точно така - надали има човек, който да не си отчита грешки - било с думи, постъпки. Ерго - ако се върне - би ги променил тези грешки.

Но и да живееш в свят на съжаление или да повтаряш "ох, защо това така, онова онака" ... та - може би в този аспект може да се каже, че не се съжалява. И аз съм склонен да го мисля, но е тъпо, като си знаеш грешките от миналото да кажеш, че не би ги избегнал. Но и да се съжалява за тях - файда = 0.

ELBI написа: Точно така - надали има човек, който да не си отчита грешки - било с думи, постъпки. Ерго - ако се върне - би ги променил тези грешки.

Но и да живееш в свят на съжаление или да повтаряш "ох, защо това така, онова онака" ... та - може би в този аспект може да се каже, че не се съжалява. И аз съм склонен да го мисля, но е тъпо, като си знаеш грешките от миналото да кажеш, че не би ги избегнал. Но и да се съжалява за тях - файда = 0.

аз съм склонна да поспоря и за правилната ни преценка кое е "грешка" и кое не. понякога времето показва, че грешката е вярна за разлика от геометрията понякога в живота най-краткият път от точка А до точка Б не е по правата линия. неведоми са пътищата...

wild_moon написа: аз съм склонна да поспоря и за правилната ни преценка кое е "грешка" и кое не. понякога времето показва, че грешката е вярна за разлика от геометрията понякога в живота най-краткият път от точка А до точка Б не е по правата линия. неведоми са пътищата...

Така е за гледането отстрани. Но ако сам си я виждаш...

vyara написа:
Така е за гледането отстрани. Но ако сам си я виждаш...

ами според мен няма значение дали сам правиш преценката за себе си или друг страничен наблюдател я прави. въпросът е, че не винаги преценката (нашата или на околните) за това кое е най-добро за нас се оказва правилна. ситуации всякакви

Съжалявам за много неща.

И си спомням грешки още от училище.

Явно съм некъв луд.

ELBI написа:


Точно така - надали има човек, който да не си отчита грешки - било с думи, постъпки. Ерго - ако се върне - би ги променил тези грешки.

Но и да живееш в свят на съжаление или да повтаряш "ох, защо това така, онова онака" ... та - може би в този аспект може да се каже, че не се съжалява. И аз съм склонен да го мисля, но е тъпо, като си знаеш грешките от миналото да кажеш, че не би ги избегнал. Но и да се съжалява за тях - файда = 0.

Така е, но пак е относително. Ако не бяхме направили точно тези грешки,
нямаше да сме това, което сме в момента, и съответно преценката за "правилно/погрешно", щеше да е различна.

Абе, най-добре човек да си живее живота, да се радва на това, което има, и да не задълбава много-много. Лошото е, че не знам как се прави това.

Set написа:Съжалявам за много неща.

И си спомням грешки още от училище.

Явно съм некъв луд.

Хахаха, не си само ти. Аз тия дни си спомних една история отпреди 20г., и като ме хвана един срам.
Пък беше някаква дреболия, и още тогава почти никой не й обърна внимание.

Има грешки, които не са относителни.
Дали са полезни е друг въпрос.

Абе няма значение грешките какви са и дали наистина са били грешки.
Мислата ми беше за потискането на съжалението, когато така или иначе го има.
Съжалявам, но не си признавам, (нито пред хората, нито пред себе си)защото е лошо.
А то наистина е лошо - съжалението - но не е лошо да се признае и приеме, вместо на всяка цена да го отричаме и заклеймяваме, като слабост.
Ми то е човещинка бе, не е срамно.

esti написа: Съжалявам, но не си признавам, (нито пред хората, нито пред себе си)защото е лошо.

Това прави човека уязвим - не се знае кога и как ще лъсне миналото. Истината ще ви направи свободни, както е казал някой - не знам и аз кой. Грешки всеки прави. От съжаление смисъл няма, полза има само, ако си извлечеш поука.
Но не е лесно да се освободиш.

vyara написа:

esti написа: Съжалявам, но не си признавам, (нито пред хората, нито пред себе си)защото е лошо.

Това прави човека уязвим - не се знае кога и как ще лъсне миналото. Истината ще ви направи свободни, както е казал някой - не знам и аз кой. Грешки всеки прави. От съжаление смисъл няма, полза има само, ако си извлечеш поука.
Но не е лесно да се освободиш.

Аз по-скоро си мисля пак за наложените от обществото стереотипи и образи в които или се вкарваш, или ставаш уязвим.
В тази посока ми бяха мислите.

esti написа: Аз по-скоро си мисля пак за наложените от обществото стереотипи и образи в които или се вкарваш, или ставаш уязвим.
В тази посока ми бяха мислите.

Ами то може хем да се вкараш, хем да станеш уязвим. Без или-или. И много често така и става.

vyara написа:

esti написа: Аз по-скоро си мисля пак за наложените от обществото стереотипи и образи в които или се вкарваш, или ставаш уязвим.
В тази посока ми бяха мислите.

Ами то може хем да се вкараш, хем да станеш уязвим. Без или-или. И много често така и става.

Така е, но ако не се вкараш уязвимостта е почти гарантирана.
Докато в образа имаш някакъв шанс.....

esti написа: Така е, но ако не се вкараш уязвимостта е почти гарантирана.
Докато в образа имаш някакъв шанс.....

Ъхъ.
Аз исках да кажа друго - да не си налага човек образи чак толкова, щото сам ще се предаде.

vyara написа:

esti написа: Така е, но ако не се вкараш уязвимостта е почти гарантирана.
Докато в образа имаш някакъв шанс.....

Ъхъ.
Аз исках да кажа друго - да не си налага човек образи чак толкова, щото сам ще се предаде.

Ма то и аз тва казвам, но не ми се разбира.

4avdar4e написа: и да тичам с първолака на у-ще

жив и здрав да ти е, по вода да ви върви!!

4avdar4e написа:

esti написа: Същото се получава и ако някой си признае, че е нещастен.

Ами не е точно така, тоест даже се счита за разтоварващо да си признаеш.

Обикновено съжалявам, когато съм си признала.

bead_ написа: жив и здрав да ти е, по вода да ви върви!!

Благодаря!! Да им се връща на всички дечурлиги!!

То не по вода, а по порой си беше, трагикомедия.. Наблъскаха децата като сардели в салона, за да им прочетат поздравление от Станишев (:rotfl24::rotfl24:) и да им пее (40 мин!!) поп.. Две момиченца припаднаха.. Дано не съм много черногледа, но сякаш от година на година става все по-лошо

Но пък най-дребен много се забавлява, пляскане, тропкане, папкане ...

4avdar4e написа: и да им пее (40 мин!!) поп..

И въпреки това, успешна и забавна година му желая на първолачето.

4avdar4e написа: То не по вода, а по порой си беше, трагикомедия.. Наблъскаха децата като сардели в салона, за да им прочетат поздравление от Станишев (:rotfl24::rotfl24:) и да им пее (40 мин!!) поп.. Две момиченца припаднаха.. Дано не съм много черногледа, но сякаш от година на година става все по-лошо

Но пък най-дребен много се забавлява, пляскане, тропкане, папкане ...

Гоже Босподи!
Момиченца да припадат на първия учебен ден! :shocked::shocked:
Поздравление от Станишев и поп!

Чаве, напук на всичко ти желая много, много радости от малкия първокласник!

esti написа: И въпреки това, успешна и забавна година му желая на първолачето.

Не знам, не знам, на чантата му пише GAME OVER

Stranniche написа: Гоже Босподи!
Момиченца да припадат на първия учебен ден! :shocked::shocked:
Поздравление от Станишев и поп!

Чаве, напук на всичко ти желая много, много радости от малкия първокласник!

Ами представи си около 140 деца + минимум по 2 придружаващи (е, имаше и цели роди...), натъпкани в салон за физическо със затворени прозорци

Колкото до попа, те даже параклис си имат в у-щето, което не лошо, ама тоя се пооля малко..

Благодаря, дано му налеят нещо в главата с голямата фуния

esti написа:

4avdar4e написа: и да им пее (40 мин!!) поп..

И въпреки това, успешна и забавна година му желая на първолачето.

Присъединявам се към пожеланието.

Нашите лапета ни ги върнаха набързо, че училището било в ремонт, и нямало къде да ги посрещнат. И тази седмица май няма да учат по същите причини.