3o4o.net

Сетих се за това по повод на кестените, прекрасните на уважаемия Боев. Бях трети клас и имаше акция за кестени. И събота и неделя берем с татко и сестра ми /пет годишна/ в Морската градина:-) Качил съм се аз на един дърт кестен, към петнайсе метра висок на върха чак и друсам ли друсам клоните като едно бозаво тарзанче. Изведнъж се чува пукот, сичко ми се завърта като че ли потъвам бързо в кладенец, клони ми шибат лицето и веднага удар... Ми клона на който съм бил стъпил се счупил и съм паднал. Земята корава, спечена края на септември, сухо. Пък аз съм паднал кано чувал с калтофи....и останал без дъх. После леко почвам да мърдам... Боли ме сичко сякаш съм настъпан от слон. Помня пребледнялото лице на татко. Носи ме към бул."Червеноармейски" спира кола и газ за Окръжна. По пътя го питам /вече осъзнавам, че съм паднал от високо/ - "Татко ще умра ли?" ....
Татко гледа настрани и казва "Не, знам..." Колко е бил искрен, татко отговорил е "от вътре":shy:. До къде трява да бъда искрен аз с децата ни...такива спомени ли да ме учат или от личен опит. И аз не знам...бе май ще е от личен опит, доколкото се познавам, аз нямам нали авторитети А, вие другите, спестявате ли на Децата туй, онуй дето според вас не е за чуване или е прекалено страшно?

Кент написа:Сетих се за това по повод на кестените, прекрасните на уважаемия Боев. Бях трети клас и имаше акция за кестени. И събота и неделя берем с татко и сестра ми /пет годишна/ в Морската градина:-) Качил съм се аз на един дърт кестен, към петнайсе метра висок на върха чак и друсам ли друсам клоните като едно бозаво тарзанче. Изведнъж се чува пукот, сичко ми се завърта като че ли потъвам бързо в кладенец, клони ми шибат лицето и веднага удар... Ми клона на който съм бил стъпил се счупил и съм паднал. Земята корава, спечена края на септември, сухо. Пък аз съм паднал кано чувал с калтофи....и останал без дъх. После леко почвам да мърдам... Боли ме сичко сякаш съм настъпан от слон. Помня пребледнялото лице на татко. Носи ме към бул."Червеноармейски" спира кола и газ за Окръжна. По пътя го питам /вече осъзнавам, че съм паднал от високо/ - "Татко ще умра ли?" ....
Татко гледа настрани и казва "Не, знам..." Колко е бил искрен, татко отговорил е "от вътре":shy:. До къде трява да бъда искрен аз с децата ни...такива спомени ли да ме учат или от личен опит. И аз не знам...бе май ще е от личен опит, доколкото се познавам, аз нямам нали авторитети А, вие другите, спестявате ли на Децата туй, онуй дето според вас не е за чуване или е прекалено страшно?

Ами, друже.... ти поне имаш пример. Аз не бих нарекъл моя "татко". Никога. Той е "баща ми". Тъй че, на верен път си.

Ами аз не знам доколко в такава ситуация човек може да избира поведението си.
Ти трябва да имаш повече опит с такива моменти - дори и поради професията си.
Не ми се е случвало такова чудо, чукам на дърво, но колкото пъти съм била уплашена за някое от децата си, първата ми реакция е била да се стегна, да изглеждам спокойна и да ги успокоя и тях. Като се замисля - майка ми точно така правеше. Винаги усещах, че само го играе, обаче пък въпреки това й вярвах.
Но дали винаги бих успявала в това - нямам представа.

Моите родители и досега крият, ако някой е терминално болен. При идванията си в БГ заради тях не можах да се видя с трима души, които много уважавах. Казаха ми чак за панихидите.
Няколко пъти се опитаха да скрият, че баща ми е в реанимация.
Обаче имам някаква интуиция. Два пъти го усетих от другия край на света.
Първия път излязох от лекция на професора си, за да се обадя по телефона. Майка ми се опита да излъже, че баща ми е излязъл с някакви колеги, а се оказа, че докато говорим, е пристигнала линейката.
Втория път се обадих от там, където е Змеят. Пак се опитаха да скрият, но накрая си признаха. Луда ме направиха:eek:.
Тия криеници не само не помагат, ами само ми подвигат напрежението.
Неизвестността и недоверието са по-страшни.

А ти как се почувства тогава? Предпочиташ ли да ти беше казал друго?
Нали споделих колко зле се почувства сина ми като си говорихме за смъртта... После мъжа ми ми разправя, че на няколко пъти го питал да се увери, че наистина никъде няма да ходим...
Не знам и аз. Може би трябва да се отговаря на кофти въпроси със "защо питаш", "ти какво мислиш" и т.н., докато си дадеш време и измислиш как да поднесеш нещата. Иначе като ми зададат директен въпрос, обикновено отговарям директно, а май с децата трябва повече внимание...

"мамо,ще боли ли инжекцията?
да.но малко.нали е игла и е остра,как няма да боли?"

първосигналната реакция е паника...
осъзнатата реакция е "стягането"
според мен ,Кент-е ,баща ти просто се е бил поболял от страх и не е мислил преди да ти отговори.
затова е бил искрен до болка.
а не защото са го вълнували мисли освен това дали ще оцелееш и той просто не е знаел.
сам за себе си не е знаел.
винаги е по-добре да се стегнеш и да запазиш самообладание иначе цялата система рухва.

пример от снощи.
жената явно умира.просто няма никакви резерви.не иска да я интубираме.
но е още в съзнание.
и се мъчи да диша.
приспахме я ,за да не се мъчи( след като тя се съгласи.)
на мъжа и казах,че вероятността да оживее през нощта е минимална.
но колкото и минимална-има я.
и че сутрин нещата се развиват винаги по-добре.
и го оставих да чака сутринта, а не да мисли за това как ще мине вечерта.
за да запази самообладание и той .
а не да се паникьоса.

Неизвестността и недоверието са по-страшни.

май съм склонен да мисля по подобен начин

Спестявам винаги когато имам възможност и това се налага. Когато ситуацията се успокои тогава може да говорим и сериозно по екзистенциални въпроси.

Предпочиташ ли да ти беше казал друго?

знам ли кво бих предпочел, татко си имае трески за дялане
но спокойствието му като характероособеност го уважавах и уважавам
уважавам до манящина дори
при все че помня , че не трява да имам кумири

ах Кенте... трудно е да се пише за това
искрена за някои неща, за други част истина плюс мълчание
много, много не спестявам - жесток е живота, много мъка и болка има
но внимавам, внимавам да не ги стресна
понякога казвам "трудно ми е да ти обясня, нека помисля малко как да ти го кажа най-ясно, че да ме разбереш" - и те изчакват търпеливо, даже и няколко дни.....

с децата \и мои и чужди\ имам огромно търпение.
спокойствие на макс.
направо съм непоклатима \и искам все такава да съм...
имат ми доверие- една прегръдка, докосване, целувка им дават сила и ги лекуват. да, смешно звучат тия неща да ги пиша на лекар, обаче тъй става понякога......

Кент написа:

Неизвестността и недоверието са по-страшни.

май съм склонен да мисля по подобен начин

И аз.

doktorka написа: първосигналната реакция е паника...
осъзнатата реакция е "стягането"
според мен ,Кент-е ,баща ти просто се е бил поболял от страх и не е мислил преди да ти отговори.
затова е бил искрен до болка.
а не защото са го вълнували мисли освен това дали ще оцелееш и той просто не е знаел.
сам за себе си не е знаел.
винаги е по-добре да се стегнеш и да запазиш самообладание иначе цялата система рухва.

Мисля, че това е и донякъде разликата между реакците на жените и мъжете в стресови ситуации. От опит съдя.

Кент написа:По пътя го питам /вече осъзнавам, че съм паднал от високо/ - "Татко ще умра ли?" ....

Баси, още тогава е трябвало да стане ясно на околните ква професия ще избереш Ми на кое "нормално" дете ще му дойде такъв въпрос на ума, а???

4avdar4e написа:

Кент написа:По пътя го питам /вече осъзнавам, че съм паднал от високо/ - "Татко ще умра ли?" ....

Баси, още тогава е трябвало да стане ясно на околните ква професия ще избереш Ми на кое "нормално" дете ще му дойде такъв въпрос на ума, а???

май бях изплашен и затова питах с голам интерес:lol:

Кент написа: А, вие другите, спестявате ли на Децата туй, онуй дето според вас не е за чуване или е прекалено страшно?

Спестявам.
А ако се налага все пак да научи "страшното" гледам да избера подходящо време и начин да му го кажа - с разреждане на краските разбира се.

Мнемозина написа:Ами аз не знам доколко в такава ситуация човек може да избира поведението си.
Ти трябва да имаш повече опит с такива моменти - дори и поради професията си.
Не ми се е случвало такова чудо, чукам на дърво, но колкото пъти съм била уплашена за някое от децата си, първата ми реакция е била да се стегна, да изглеждам спокойна и да ги успокоя и тях. Като се замисля - майка ми точно така правеше. Винаги усещах, че само го играе, обаче пък въпреки това й вярвах.
Но дали винаги бих успявала в това - нямам представа.

Същата работа съм и аз - стягам се.
И майка ми е същата, но с тази разлика, че докато бях дете никога не съм усещала, че играе. Дори не само, като дете.
Когато родих ако не беше тя аз сигурно щях да се срина - психически и физически.
Едва след, като ни изписаха и се видя, че всичко е наред и ще се живее, разбрах, че с една нейна приятелка мед. сестра са обсъждали въпроса, какво се прави с починалите новородени. Погребват ли се или.....
Значи тя се е тревожила и е мислила и за това, но аз така и не го усетих.
Толкова сили и спокойствие ми даде тогава, че....
Надявам се и аз да съм понаучила нещо от нея.

doktorka написа:"мамо,ще боли ли инжекцията?
да.но малко.нали е игла и е остра,как няма да боли?"

първосигналната реакция е паника...
осъзнатата реакция е "стягането"
според мен ,Кент-е ,баща ти просто се е бил поболял от страх и не е мислил преди да ти отговори.
затова е бил искрен до болка.
а не защото са го вълнували мисли освен това дали ще оцелееш и той просто не е знаел.
сам за себе си не е знаел.
винаги е по-добре да се стегнеш и да запазиш самообладание иначе цялата система рухва.

пример от снощи.
жената явно умира.просто няма никакви резерви.не иска да я интубираме.
но е още в съзнание.
и се мъчи да диша.
приспахме я ,за да не се мъчи( след като тя се съгласи.)
на мъжа и казах,че вероятността да оживее през нощта е минимална.
но колкото и минимална-има я.
и че сутрин нещата се развиват винаги по-добре.
и го оставих да чака сутринта, а не да мисли за това как ще мине вечерта.
за да запази самообладание и той .
а не да се паникьоса.

p.s. Pacientkata e oshte jiva.Sutrinta se subudila i dori govorila.( sega speshe pak).Vse pak shte si otide...no muj i speshe do neq na stola tazi vecher.

Кент написа: А, вие другите, спестявате ли на Децата туй, онуй дето според вас не е за чуване или е прекалено страшно?

Ако мога го спестявам, но избягвам да лъжа
и разговарям, разговарям много....