3o4o.net

Късното ароматно кафе и лъжливо усмихващото се слънце навън ме наведоха на разни мисли...

Наскоро попаднах на следната дефиниция за приятел: Истински приятел е онзи, когото можеш да събудиш в 6 ч. сутринта с думите "Копеле, убих човек!", a той да ти отвърне " ОК, къде ще копаем?"

Зачудих се как преценяме наистина доколко приятелите ни са верни и на какви изпитания е способно да устои едно истинско приятелство.
Изобщо необходимо ли е приятелството да мине през огън и вода, за да се уверим, че си струва!?
Защо именно хората, на които най-много държим са изправени пред изпитания, за да се доказват?
А ти как си избираш или разпознаваш приятелите?

Нещо по темата (щото ме мързиии, щото спах до преди малко...):
http://www.3o4o.net/forum/viewtopic.php ... 2%E5%EB%E8

wild_moon написа:Късното ароматно кафе и лъжливо усмихващото се слънце навън ме наведоха на разни мисли...

Наскоро попаднах на следната дефиниция за приятел: Истински приятел е онзи, когото можеш да събудиш в 6 ч. сутринта с думите "Копеле, убих човек!", a той да ти отвърне " ОК, къде ще копаем?"

Зачудих се как преценяме наистина доколко приятелите ни са верни и на какви изпитания е способно да устои едно истинско приятелство.
Изобщо необходимо ли е приятелството да мине през огън и вода, за да се уверим, че си струва!?
Защо именно хората, на които най-много държим са изправени пред изпитания, за да се доказват?
А ти как си избираш или разпознаваш приятелите?

Би ли пояснила малко:-) Какво значи "...приятелите ни са верни...".
За себе си мога да кажа, че не държа приятелствата ми даминават през изпитания...
Имам много малко истински приятели... По малко от броя на пръстите на едната ръка...
С тях може да не се видим или чуем с месеци, години дори - но при следващата ни среща разговора продължава от там, където е спрял на предходната - изминалото време няма значение... Всички останали са сенки - мимолетни - повече или по-малко...
Сещам се за една друга дефиниция - клишенце - истинския приятел никога няма да те разплаче...

4avdar4e написа:Нещо по темата (щото ме мързиии, щото спах до преди малко...):
http://www.3o4o.net/forum/viewtopic.php ... 2%E5%EB%E8

Чаве, сънена си още и избЕгва въпроса с некви еквилибристики
но ще ти го простя, какво да те правя като си ми слабост

Странно.

Темата за приятелството е толкова много говорена тук, понякога си мисля, че се промъква в теми, в които даже и не усещаме, че става дума точно за това - и пак не е казано всичко.
То това им е и хубавото на такива теми. Че са безкрайни.

Аз поне не си избирам приятелите. Приятелството просто някак се случва. И се оказваш свързан по някакъв начин с хора, с които ти се случват доста разнородни и разнопосочни неща. Нееднозначни.

За мен приятелството не е безусловна подкрепа - освен в наистина критични моменти, разбира се.
Особено ценя тези свои приятели, които са ми като коректив. Кога с думи, умишлено, кога със самото си поведение... Това е някакъв особен начин за постигане на собствен баланс чрез вглеждане в другите.

Marygold_vn написа:
Би ли пояснила малко:-) Какво значи "...приятелите ни са верни...".
За себе си мога да кажа, че не държа приятелствата ми даминават през изпитания...
Имам много малко истински приятели... По малко от броя на пръстите на едната ръка...
С тях може да не се видим или чуем с месеци, години дори - но при следващата ни среща разговора продължава от там, където е спрял на предходната - изминалото време няма значение... Всички останали са сенки - мимолетни - повече или по-малко...
Сещам се за една друга дефиниция - клишенце - истинския приятел никога няма да те разплаче...

именно това поставям аз под съмнение - дефинициите "истински", "верен" и прочее по отношение на приятелите и затова питам вас нужни ли са изпитания, за да се отсеят приятелствата или просто нещата се изясняват от само себе си.
а иначе и аз съм като теб - не измервам близостта на приятелите си с интензивността на общуването ни.
може да не се видим дълго време, но сме си толкова близки колкото преди, а понякога и повече.

wild_moon написа: Чаве, сънена си още и избЕгва въпроса с некви еквилибристики
но ще ти го простя, какво да те правя като си ми слабост

Не просто сънена, пръстите ми дори спят..

Чети Мнемо, тя пише вместо мен днес

4avdar4e написа:
Не просто сънена, пръстите ми дори спят..

Чети Мнемо, тя пише вместо мен днес

Да бе!
Ами ако млъкна?

wild_moon написа:

Marygold_vn написа:
Би ли пояснила малко:-) Какво значи "...приятелите ни са верни...".
За себе си мога да кажа, че не държа приятелствата ми даминават през изпитания...
Имам много малко истински приятели... По малко от броя на пръстите на едната ръка...
С тях може да не се видим или чуем с месеци, години дори - но при следващата ни среща разговора продължава от там, където е спрял на предходната - изминалото време няма значение... Всички останали са сенки - мимолетни - повече или по-малко...
Сещам се за една друга дефиниция - клишенце - истинския приятел никога няма да те разплаче...

именно това поставям аз под съмнение - дефинициите "истински", "верен" и прочее по отношение на приятелите и затова питам вас нужни ли са изпитания, за да се отсеят приятелствата или просто нещата се изясняват от само себе си.
а иначе и аз съм като теб - не измервам близостта на приятелите си с интензивността на общуването ни.
може да не се видим дълго време, но сме си толкова близки колкото преди, а понякога и повече.

Може би въпросът ти е какво влагаме в понятието "Истински"?
Чак сега се загледах, че и аз съм го употребила:shy:
Май кафето ми е дошло слабичко...

Мнемозина написа:Странно.

Темата за приятелството е толкова много говорена тук, понякога си мисля, че се промъква в теми, в които даже и не усещаме, че става дума точно за това - и пак не е казано всичко.
То това им е и хубавото на такива теми. Че са безкрайни.

Аз поне не си избирам приятелите. Приятелството просто някак се случва. И се оказваш свързан по някакъв начин с хора, с които ти се случват доста разнородни и разнопосочни неща. Нееднозначни.

За мен приятелството не е безусловна подкрепа - освен в наистина критични моменти, разбира се.
Особено ценя тези свои приятели, които са ми като коректив. Кога с думи, умишлено, кога със самото си поведение... Това е някакъв особен начин за постигане на собствен баланс чрез вглеждане в другите.

мдаам, знам, че няма как да открия топлата вода с тази тема, но и не беше това целта ми. така че извинения на тези, на които темата ще им се стори предъвквана и изчерпана и нека онези, които все още имат какво да кажат по темата да я приемат като хвърлена ръкавица!

аз също не търся от приятелите си безусловна подкрепа и нямам нужда да ги преценям според това дали ще скочат с мен от моста, ако им кажа, че се налага. за мен ценното приятелство е, а както разбирам и за теб, не сляпото следване крачка в крачка, а куражът и спокойствието да си казваме и онези неща, от които боли.

най-много ме зареждат приятелствата, които ти отварят по нов начин сетивата - за света, за теми и места, за които не си подозирал, за нови гледни точки (често коренно противоположни на моята), приятелства, които повече дават и рядко търсят да вземат, но винаги неизменно получават в замяна

Мнемозина написа: Да бе!
Ами ако млъкна?

Най-много да напиша, че няма вечни приятелства, има само вечни (бизнес) интереси

wild_moon написа: най-много ме зареждат приятелствата, които ти отварят по нов начин сетивата - за света, за теми и места, за които не си подозирал, за нови гледни точки (често коренно противоположни на моята), приятелства, които повече дават и рядко търсят да вземат, но винаги неизменно получават в замяна

О, да.
Но това с отварянето на сетивата е друга тема и не винаги е свързана с приятелите. То е въпрос на собствена нагласа.
Всяко нещо може да отвори сетивата ти в някаква различна посока.

Marygold_vn написа: Може би въпросът ти е какво влагаме в понятието "Истински"?
Чак сега се загледах, че и аз съм го употребила:shy:
Май кафето ми е дошло слабичко...

според мен просто няма истинско приятелстно и неистинско такова. ако не ми е приятел, значи сме просто познати и толкова - не намирам трагидия в това! приятелствата трябва да ни дават още повече свобода, а не да ни заробват с изисквания за емоционално счетоводство.

4avdar4e написа:

Мнемозина написа: Да бе!
Ами ако млъкна?

Най-много да напиша, че няма вечни приятелства, има само вечни (бизнес) интереси

Тц, тц, тц...
Туй си беше жива заплаха.

Мнемозина написа: О, да.
Но това с отварянето на сетивата е друга тема и не винаги е свързана с приятелите. То е въпрос на собствена нагласа.
Всяко нещо може да отвори сетивата ти в някаква различна посока.

да, не винаги е свързано с приятелите, но това за мен е важно - приятелите ми да са извор на такива предизвикателства към гледната ми точка
абе луда жаба, кво да ти разправям

приятелствата трябва да ни дават още повече свобода, а не да ни заробват с изисквания за емоционално счетоводство.

[/quote]

Да, нещо такова си мислех:-)
А също и, че човек не е статична величина и в този смисъл , приятелите са си такива и в динамиката на твоето развитие:-)
Иска ми се да напиша още неща, но днес думите просто не излизат - отивам за още кафе:-)

wild_moon написа:

Мнемозина написа: О, да.
Но това с отварянето на сетивата е друга тема и не винаги е свързана с приятелите. То е въпрос на собствена нагласа.
Всяко нещо може да отвори сетивата ти в някаква различна посока.

да, не винаги е свързано с приятелите, но това за мен е важно - приятелите ми да са извор на такива предизвикателства към гледната ми точка
абе луда жаба, кво да ти разправям

Да, за мен пък това не е абсолютно необходимо.
Предизвикателство към гледната си точка мога да получа и от хора, живели преди 2000 години, примерно.

Приятелството е нещо трудно уловимо в думи всъщност.

Изобщо не го мисля приятелството, защо и как е..
Или някой го усещам, като приятел или не.
Това е, като любовта - не подлежи на разумен анализ.
Причините не са много ясни.

приятелството се усеша
няма кво да се анализира
инджой ит иф ю кен

zmeu написа:приятелството се усеша
няма кво да се анализира
инджой ит иф ю кен

Оооо, кой се появи!

Вече мислехме, че са те изяли папуаските.

zmeu написа:приятелството се усеша
няма кво да се анализира
инджой ит иф ю кен

Ооооо, Змей, хората цяла тема пуснаха да те издирват

4avdar4e написа:Ооооо, Змей, хората цяла тема пуснаха да те издирват

да бе
боев е най-близо но чак до там не стигнах

zmeu написа:

4avdar4e написа:Ооооо, Змей, хората цяла тема пуснаха да те издирват

да бе
боев е най-близо но чак до там не стигнах

е той змея изчезна, за да може да се завърне с целия си блясък и да се наслаждава на това колко ни е липсвал

wild_moon написа:е той змея изчезна, за да може да се завърне с целия си блясък и да се наслаждава на това колко ни е липсвал

и на теб добрутро

zmeu написа:

wild_moon написа:е той змея изчезна, за да може да се завърне с целия си блясък и да се наслаждава на това колко ни е липсвал

и на теб добрутро

няма добро утро! тука сега под ден и час да разкажеш къде се губи!

wild_moon написа: А ти как си избираш или разпознаваш приятелите?

слушам сърцето си
по това - какво мога да направя за другите
а за приятелите си мога да направя всичко

Мнемозина написа:Аз поне не си избирам приятелите. Приятелството просто някак се случва. И се оказваш свързан по някакъв начин с хора, с които ти се случват доста разнородни и разнопосочни неща. Нееднозначни.

В случая Мнемо пише и вместо мен.
Приятелството не е от ония неща с формулите , то се случва и УСЕЩА.

свързвам проятелството с усещането за свобода - рядка емоция.
болезнена ми е темата за приятелствата
с приятелките ми вече сме познати, но тази трансформация не натъжава никого - събираме се,пийваме, клюкарстваме...
внимавам какво говоря, внимавам как се държа, не им вярвам че са добронамерени
това е просто отвратително - не искам да се виждаме
но пък те са ми другарите и пак мине не мине и се съберем

4avdar4e написа:Най-много да напиша, че няма вечни приятелства, има само вечни (бизнес) интереси

Има и вечни приятелства, мъ са ограничени като количество.