3o4o.net

Мнемозина написа:мярка.

Мисля си, че човек го има по-често по отношение на другите, отколкото спрямо самия себе си.

Не, не го казах точно.
Човек има по-ясно усещане за това каква би трябвало да е мярката на другите, нежели за своята.
Сигурно затова е полезно да се оглеждаме в нечии очи, поне от време на време.

[unknown] написа: Мда, аз нямам чувство за мярка- като видя печено агне и ми се иска да го изям цялото. А с кви очи ме гледа... И аз се оглежда в тях и те ми говорят- "Изяж ме, изяж ме..."

vyara написа:

[unknown] написа: Мда, аз нямам чувство за мярка- като видя печено агне и ми се иска да го изям цялото. А с кви очи ме гледа... И аз се оглежда в тях и те ми говорят- "Изяж ме, изяж ме..."

С пиьенето как си?

[unknown] написа: Ох, не питай...
С едно агне- каса бира

4avdar4e написа:Но пък какво правим тогава с факта, че "Каждый со своей колокольни смотрит??"
Е ли обективно чуждото чувство за мярка??? Дали оглеждането в чужди очи не е криво огледало???

vyara написа:

[unknown] написа: Ох, не питай...
С едно агне- каса бира

Начи си имаш и ти мярка хич да не е.

[unknown] написа: Чувството на агнето за моята мярка ли?..

4avdar4e написа:

[unknown] написа: Чувството на агнето за моята мярка ли?..

Ми да, представяш ли си как ти се моли да не го ядеш цялото, а само едно бутче

[unknown] написа: Как шсъ моли, като вече е печено?!

Метаморф написа:чувствата заслепяват разсъдъка...

4avdar4e написа:Но пък какво правим тогава с факта, че "Каждый со своей колокольни смотрит??"
Е ли обективно чуждото чувство за мярка??? Дали оглеждането в чужди очи не е криво огледало???

Метаморф написа:чувствата заслепяват разсъдъка...

Мнемозина написа:Айнщайн

[unknown] написа:
Мда, аз нямам чувство за мярка- като видя печено агне и ми се иска да го изям цялото. А с кви очи ме гледа... И аз се оглежда в тях и те ми говорят- "Изяж ме, изяж ме..."

Мнемозина написа: Е, да, ама изяждаш ли го цялото?

Някои мерки са ни наложени по други пътища.
Аз ти говоря за някакви културни и цивилизационни подробности.

Мнемозина написа: Ами вероятно истината е някъде по средата между собственото и чуждото. Точно в срещата между двете.
Но може и да не е.
Сигурно зависи от това доколко и как си способен да се оглеждаш в чуждите очи.

[unknown] написа:

Мнемозина написа: Е, да, ама изяждаш ли го цялото?

Някои мерки са ни наложени по други пътища.
Аз ти говоря за някакви културни и цивилизационни подробности.

Бе, знам за кво ми говориш, ама тва са подробности, както каза...
Пред едно печено агне- всичко бледнее

Мнемозина написа:
Ами вероятно истината е някъде по средата между собственото и чуждото. Точно в срещата между двете.

[unknown] написа: Бе, знам за кво ми говориш, ама тва са подробности, както каза...
Пред едно печено агне- всичко бледнее

vyara написа:

Метаморф написа:чувствата заслепяват разсъдъка...

И чувството за мярка ли?

vyara написа: Дърдорене, огледала, таквиз работи.

Мнемозина написа:

Метаморф написа:чувствата заслепяват разсъдъка...

Не винаги.

Ей сега прочетох: Айнщайн правел разлика между интуитивно и понятийно проумяване на феномените. Което значи, че двете могат и да си съществуват заедно.

vyara написа: Ма тука е форум за дърдорене, бре. Печените ягнета най-много на сминка.
Дърдорене, огледала, таквиз работи.

4avdar4e написа:

Мнемозина написа: Ами вероятно истината е някъде по средата между собственото и чуждото. Точно в срещата между двете.
Но може и да не е.
Сигурно зависи от това доколко и как си способен да се оглеждаш в чуждите очи.

Добре, де, ама пък какво е "мярка"? За какво.. Ако е за поведение, има си морални, етични, социални норми, ако е за чувства.. хъм.. там по-сложен въпроса. Иначе за обувки, панталони и сутиени, мерките са ясни

Та кво по-конкретно питаш, а??

[unknown] написа:

Мнемозина написа:
Ами вероятно истината е някъде по средата между собственото и чуждото. Точно в срещата между двете.

Тоест, извън индивидите

Метаморф написа:

vyara написа:

Метаморф написа:чувствата заслепяват разсъдъка...

И чувството за мярка ли?

това не е чувство...

а ако имаш правилна преценка няма да преминеш "мярката", защото таква няма да има... просто ще знаеш какво трябва и какво не трябва да правиш...

Метаморф написа:

Мнемозина написа:

Метаморф написа:чувствата заслепяват разсъдъка...

Не винаги.

Ей сега прочетох: Айнщайн правел разлика между интуитивно и понятийно проумяване на феномените. Което значи, че двете могат и да си съществуват заедно.

не виждам връзкта между чувства и прумяване на фактите (наречени от теб "феномени")...

Мнемозина написа:

[unknown] написа:

Мнемозина написа:
Ами вероятно истината е някъде по средата между собственото и чуждото. Точно в срещата между двете.

Тоест, извън индивидите

А де, дали е извън?
Във всички случаи не е само вътре.

vyara написа: Виж сега! Чувство е! Именно защото усещаш другия и неговото настроение, по-точно завоите в него. И маааалко преди завоя - хоп, спираш се, да не би да се хързулнете и двамата. Но това чувство във всяка система от два индивида е индивидуална (така ли се казва и за двама ). Така че мярката е едно вътрешно особено чувство.

[unknown] написа:
Ся като каза- "вътре" и се сетих за плънка от ориз и дреболийки
Вече ми е кристално ясно кво искам в тоя дживот- пълнено печено агне

Мнемозина написа: Човек понякога не усеща как обтяга струната до предела... и не предполага какво може да последва от това.
Понякога е смешно, но не винаги.

[unknown] написа: А представяш ли си, ако в огледалото видиш печено агне?!

vyara написа:Виж сега! Чувство е! Именно защото усещаш другия и неговото настроение, по-точно завоите в него. И маааалко преди завоя - хоп, спираш се, да не би да се хързулнете и двамата. Но това чувство във всяка система от два индивида е индивидуална (така ли се казва и за двама ). Така че мярката е едно вътрешно особено чувство.

Мнемозина написа:Не от мен, а от Айнщайн.
Ти самият първи в тази тема отдели чувствата от разсъдъка.

4avdar4e написа:

Мнемозина написа: Човек понякога не усеща как обтяга струната до предела... и не предполага какво може да последва от това.
Понякога е смешно, но не винаги.

Понякога може да е за добро ...

Метаморф написа: е, щом така мислиш, кой съм аз, че да ти развенчавам чувствените ти заблуди?

4avdar4e написа: Понякога може да е за добро ...