3o4o.net

Сега пак видях в дира една тема, та да ви питам...
Някой спазва ли го това, че всеки ден трябва да се живее така все едно е последен?
Как живеете?
Аз веднага си признавам, че не живея така. Губя страшно много време.
Все едно ще живея вечно.
Ама то кой знае....

ако ти кажа че живея почти така?

планирам наистина, мисля за разни неща, но като знам че утрето носи неизвестност и се старая да живея като за последно

esti написа:Сега пак видях в дира една тема, та да ви питам...
Някой спазва ли го това, че всеки ден трябва да се живее така все едно е последен?
Как живеете?
Аз веднага си признавам, че не живея така. Губя страшно много време.
Все едно ще живея вечно.
Ама то кой знае....

даааааа бе...
а всичкото това,което трябва да свърша утре?
кой ?
виж за ядене,пиене...тия три неща...там сме като за последно...

Това наскоро го споменавахме нейде тук.. Аз напоследък живея по правилата на анонимните алкохолици, не се смей, съвсем сериозно, да изкараме до ... вечерта, до сутринта, до други ден.. А съм разказвала как Ф. беше бебе в количка и вече мислех в кое училище ще учи. Е, научих се да живея, ако не ден за ден, то дотолкова, доколкото ми е дадено, писано, мога.. Краткосрочни планове, леееекинко вдигане на летвата (виж, това цяла живот го правя, за да не се разочаровам, я вдигам колкото мога да скоча, но сега стъпчиците са още по-малки..) Не, това не е пораженченство, хич даже.

Може би беше време да стана реалист Тоест, да почна да уча китайски

4avdar4e написа: Може би беше време да стана реалист Тоест, да почна да уча китайски

хм
мъж ми вече учи...

Ниии хау.
Ниии хау ма.

:rotfl24:

мисля за "утре" за децата си, живя като за "днес" за себе си.
Няма рецепти..
Колкото е писано, то и ще бъде.

Добре де, какво правите, като живеете така - щуротии?
Неща, които иначе не бихте направили?
Как се променя ежедневието, когато е с мисъл само за днес?
И имате ли понякога чувството, че си губите времето?
Е такива работи...

esti написа:Сега пак видях в дира една тема, та да ви питам...
Някой спазва ли го това, че всеки ден трябва да се живее така все едно е последен?
Как живеете?
Аз веднага си признавам, че не живея така. Губя страшно много време.
Все едно ще живея вечно.
Ама то кой знае....

Не съм съвсем наясно, какво значи това "като за последно".
Най-общо казано, радвам се на хубавите неща, и гледам да не задълбавам в глупости, и да не издребнявам - обикновено тогава си казвам "нямаш време, животът е кратък".
На практика не е възможно да живееш, без да планираш, щото я си представи, че днес не ти е последния ден, к'во правим, тогава?!:lol:
Колокто до "губенето на време", не ме притеснява - никъде не пише, че преди да умра, трябва да съм свършила някаква точно определена работа - ако не съм аз, друг ще я свърши, какво толкова.

Не знам дали е пускан вица, но темата ми напомни за него.

Срещнали се един арабин и един мексиканец. Похапват, попийват и си говорят философски за света.

Присетил се нещо арабина и пита:

- Абе как му викате на вашето "утре ще стане тая работа".

- "Маняна" му викаме. Ама маняна може да е утре, може да е другиден, може да е другата седмица, а може да е и след месец. Вие как му викате?

Почесал се арабина по тиквата, почесъл се пък отговорил:

- Ами ние му викаме "Ашшалах". Ама там няма този скрит елемент на припряност.

Амаранта написа:
Не съм съвсем наясно, какво значи това "като за последно".
Най-общо казано, радвам се на хубавите неща, и гледам да не задълбавам в глупости, и да не издребнявам - обикновено тогава си казвам "нямаш време, животът е кратък".
На практика не е възможно да живееш, без да планираш, щото я си представи, че днес не ти е последния ден, к'во правим, тогава?!:lol:
Колокто до "губенето на време", не ме притеснява - никъде не пише, че преди да умра, трябва да съм свършила някаква точно определена работа - ако не съм аз, друг ще я свърши, какво толкова.

И аз не съм съвсем наясно, какво означава "като за последно", но не мисля, че се изключват съвсем плановете за бъдещето. По-скоро се правят някакви неща, които не са съвсем обмислени, рискува се повече, или просто човек гледа повече да си угажда без много да мисли за последствия. Поддава се по-лесно на импулси и т.н.
Абе нещо такова...

Set написа:
- Ами ние му викаме "Ашшалах". Ама там няма този скрит елемент на припряност.

Мъдри хора са арабите....

4avdar4e написа:Това наскоро го споменавахме нейде тук.. Аз напоследък живея по правилата на анонимните алкохолици, не се смей, съвсем сериозно, да изкараме до ... вечерта, до сутринта, до други ден.. А съм разказвала как Ф. беше бебе в количка и вече мислех в кое училище ще учи. Е, научих се да живея, ако не ден за ден, то дотолкова, доколкото ми е дадено, писано, мога.. Краткосрочни планове, леееекинко вдигане на летвата (виж, това цяла живот го правя, за да не се разочаровам, я вдигам колкото мога да скоча, но сега стъпчиците са още по-малки..) Не, това не е пораженченство, хич даже.

Може би беше време да стана реалист Тоест, да почна да уча китайски

Да де, ама така ли би живяла ако знаеше, че няма да има утре?
Все си мисля, че човек би наблегнал на удоволствията ако знае, че няма утре.
А удоволствията често са или вредни, или неморални, или супер егоистични, или от тях се дебелее.
Понякога са и незаконни...
Та в тази връзка ми се вижда малко противоречиво на фона на възпитаването в някакви ценности да се дават съвети, като "живей все едно няма да има утре". И все пак често се препоръчва.
Или и в живота, като за последно има ограничения?

esti написа:Добре де, какво правите, като живеете така - щуротии?
Неща, които иначе не бихте направили?

Е как кво? Нали ти казах - учиме китайски

4avdar4e написа:
Е как кво? Нали ти казах - учиме китайски

Абе има ли китайски ресторанти в Китай?

esti написа: Абе има ли китайски ресторанти в Китай?

Знам само, че има къде 1000 Макдоналдса

esti написа:Сега пак видях в дира една тема, та да ви питам...
Някой спазва ли го това, че всеки ден трябва да се живее така все едно е последен?
Как живеете?
Аз веднага си признавам, че не живея така. Губя страшно много време.
Все едно ще живея вечно.
Ама то кой знае....

И да, и не.
Да живееш така, сякаш всеки ден ти е последен, може да бъде много истерично занимание. Човек така или иначе не може да преживее всичко на света.
Затова - не.

Обаче може да бъде и доста успокояващо и филтриращо емоциите.
Затова - да.

esti написа:Добре де, какво правите, като живеете така - щуротии?
Неща, които иначе не бихте направили?
Как се променя ежедневието, когато е с мисъл само за днес?
И имате ли понякога чувството, че си губите времето?
Е такива работи...

ами нещата които правя ми харесват
гледам да не правя неща които не ми харесват

друг е въпроса, че нещата които правя за мен са нормални, но 95 % от околния свят ги възприема като щуротии или чисти безумия
аз съм ОК с това

нещо което човек не би направил - ами то не се прави
щом не ти идва отвътре.....

как се променя ежедневието ли?
наслаждаваш се на всеки един миг
буквално
утрето може да не се случи......

времето е вълшебно - то не се губи
примерно като висна в задръстване слушам музика и се наслаждавам

та така

не че не планирам
планирам постоянно, но никога нямам план

Мнемозина написа: И да, и не.
Да живееш така, сякаш всеки ден ти е последен, може да бъде много истерично занимание. Човек така или иначе не може да преживее всичко на света.
Затова - не.

Обаче може да бъде и доста успокояващо и филтриращо емоциите.
Затова - да.

забелязвам, че хората под живеене за последно някак си представят ядене, пиене,.... абе тия три неща на мах плюс безумия по избор

всъщност, то е съвсем различно

Dark Angel написа:

Мнемозина написа: И да, и не.
Да живееш така, сякаш всеки ден ти е последен, може да бъде много истерично занимание. Човек така или иначе не може да преживее всичко на света.
Затова - не.

Обаче може да бъде и доста успокояващо и филтриращо емоциите.
Затова - да.

забелязвам, че хората под живеене за последно някак си представят ядене, пиене,.... абе тия три неща на мах плюс безумия по избор

всъщност, то е съвсем различно

Да, за мен е по-скоро да поддържаш духовната си хигиена и да търсиш пределна чистота в отношенията си с и към другите.
Което, разбира се, е трудно постижимо.

Мнемозина написа: Да, за мен е по-скоро да поддържаш духовната си хигиена и да търсиш пределна чистота в отношенията си с и към другите.
Което, разбира се, е трудно постижимо.

е те това имам предвид

Мнемозина написа:
И да, и не.
Да живееш така, сякаш всеки ден ти е последен, може да бъде много истерично занимание. Човек така или иначе не може да преживее всичко на света.
Затова - не.

Обаче може да бъде и доста успокояващо и филтриращо емоциите.
Затова - да.

Точно това и аз си мислих, че когато ни кажат "абе живей, като за последно" всъщност ни карат да ставаме истерични и фиксирани в някаква идея без особен смисъл, защото "живеенето" не ни е чак толкова подвластно и зависещо от нас.
Абе пак стигам до моето - всичко с мярка.

esti написа: Абе пак стигам до моето - всичко с мярка.

всичко с удоволствие (и радост) е мисля по-добре

esti написа: Точно това и аз си мислих, че когато ни кажат "абе живей, като за последно" всъщност ни карат да ставаме истерични и фиксирани в някаква идея без особен смисъл, защото "живеенето" не ни е чак толкова подвластно и зависещо от нас.
Абе пак стигам до моето - всичко с мярка.

Не, в този случай - не "всичко с мярка".

По-скоро е да уловиш мига такъв, какъвто е. Собствения си миг. Дори и ако си обзет от апатия или си потънал в меланхолия.
Пък може и без мярка да си го преживяваш.

Това според мен, естествено, не според теб.

Мнемозина написа:
Да, за мен е по-скоро да поддържаш духовната си хигиена и да търсиш пределна чистота в отношенията си с и към другите.
Което, разбира се, е трудно постижимо.

Е то за да се прави това не е необходимо да знаеш, че утре ще пукясаш, за да ти подейства, като стимул.
Мен точно този механизъм ме интересува - какво стимулира чувството, че утре няма да си тук.
Нещото, което дреме и не се изявява в ежедневието в което не мислим за смъртта.

Пък аз за какво се сетих сега
Една позната казваше, че като излизаме трябва да си слагаме най-хубавото си бельо, щото може да ни сгази кола, да паднем на улицата и т.н., колко народ щял да го види..

Та така, носете си новото бельо

esti написа:

Мнемозина написа:
Да, за мен е по-скоро да поддържаш духовната си хигиена и да търсиш пределна чистота в отношенията си с и към другите.
Което, разбира се, е трудно постижимо.

Е то за да се прави това не е необходимо да знаеш, че утре ще пукясаш, за да ти подейства, като стимул.
Мен точно този механизъм ме интересува - какво стимулира чувството, че утре няма да си тук.
Нещото, което дреме и не се изявява в ежедневието в което не мислим за смъртта.

О, не знам. При всеки е различно. Пък и може би смъртта не е край. А дали всеки край е смърт?
Тук вече става много сложно и в тоя дъжд по-добре да не започвам.

4avdar4e написа:Пък аз за какво се сетих сега
Една позната казваше, че като излизаме трябва да си слагаме най-хубавото си бельо, щото може да ни сгази кола, да паднем на улицата и т.н., колко народ щял да го види..

Та така, носете си новото бельо

в тия неща една жена трябва да е винаги пърфект
ама винаги
24 от 7

ПП/ чавдаркеее, ако знаеш какви ретро дантели са излезли на мода

Мнемозина написа:
Не, в този случай - не "всичко с мярка".

По-скоро е да уловиш мига такъв, какъвто е. Собствения си миг. Дори и ако си обзет от апатия или си потънал в меланхолия.
Пък може и без мярка да си го преживяваш.

Това според мен, естествено, не според теб.

Имах предвид, че и живеенето, като за последно и обратното - с мисъл, че ще сме вечни са крайности и, като такива не са удачен вариант.
Затова всичко с мярка. От всичко по малко.
А което ни е по-хубаво - може и по много.

Пропускането на мигове при мен има пряка връзка с въздържанието ми да живея, като за последно.
Макар че не е съвсем въздържание - просто така ми иде отвътре.

Мнемозина написа:Пък и може би смъртта не е край. А дали всеки край е смърт?
Тук вече става много сложно и в тоя дъжд по-добре да не започвам.

Благодаря ти, че се спря.

4avdar4e написа:Пък аз за какво се сетих сега
Една позната казваше, че като излизаме трябва да си слагаме най-хубавото си бельо, щото може да ни сгази кола, да паднем на улицата и т.н., колко народ щял да го види..

Та така, носете си новото бельо

Карайте без!

По прическа или нула номер

4avdar4e написа:Пък аз за какво се сетих сега
Една позната казваше, че като излизаме трябва да си слагаме най-хубавото си бельо, щото може да ни сгази кола, да паднем на улицата и т.н., колко народ щял да го види..

Та така, носете си новото бельо

А, туй го знам.

Аз пък не знам защо се сетих за една бивша моя шефка, която много обича да те поставя публично в неловки ситуации.
И веднъж в една много строга, бих казала направо академична обстановка, изтресе - на висок глас, както си трябва:

- Отдавна се каня да ви питам, на вас да не са ви криви краката?
Аз?
-
Тя:
- Ами защото само с дълги поли ходите и се зачудих...

Как ли се реагира в такъв случай?

Мнемозина написа:
Как ли се реагира в такъв случай?

баси кучката
бих изчакала подходящ момент и пред подходяща аудитория ще я разплача

esti написа: Имах предвид, че и живеенето, като за последно и обратното - с мисъл, че ще сме вечни са крайности и, като такива не са удачен вариант.
Затова всичко с мярка. От всичко по малко.
А което ни е по-хубаво - може и по много.

Пропускането на мигове при мен има пряка връзка с въздържанието ми да живея, като за последно.
Макар че не е съвсем въздържание - просто така ми иде отвътре.

Ами да, ей това е - да следваш това, което ти иде отвътре.
Ъъъъ, с някаква мярка все пак.

Мнемозина написа: Как ли се реагира в такъв случай?

Преглътваш в момента и на другия ден се появяваш с пола 2 пръста под дупето. Примерно. Айде, може и мааааалко по-дългинка, като за академични среди

Аз тъй бих направила.

Set написа: Карайте без!

По прическа или нула номер

Мноооо студ и дуфа, бе, Сете...

Мнемозина написа:
А, туй го знам.

Аз пък не знам защо се сетих за една бивша моя шефка, която много обича да те поставя публично в неловки ситуации.
И веднъж в една много строга, бих казала направо академична обстановка, изтресе - на висок глас, както си трябва:

- Отдавна се каня да ви питам, на вас да не са ви криви краката?
Аз?
-
Тя:
- Ами защото само с дълги поли ходите и се зачудих...

Как ли се реагира в такъв случай?

Ми казваш в тази същата строга обстановка:
- Тъкмо щях да ви питам вие защо не носите дълги поли....с тези крака.

4avdar4e написа:

Мнемозина написа: Как ли се реагира в такъв случай?

Преглътваш в момента и на другия ден се появяваш с пола 2 пръста под дупето. Примерно. Айде, може и мааааалко по-дългинка, като за академични среди

Аз тъй бих направила.

Аз тогава сериозно обмислих варианта да заметна полата още на момента.
Въздържах се.

Мнемозина написа:
Ами да, ей това е - да следваш това, което ти иде отвътре.
Ъъъъ, с някаква мярка все пак.

esti написа: Ми казваш в тази същата строга обстановка:
- Тъкмо щях да ви питам вие защо не носите дълги поли....с тези крака.

Еее, не, това не го мога.

Мнемозина написа: Ами да, ей това е - да следваш това, което ти иде отвътре.
Ъъъъ, с някаква мярка все пак.

Ами на мен баш сега ми идва да последвам вътрешния ми глас, който ми казва: Заспиииииваааайййййй... Ама, на, не мога да живея за момента