Страница 1 от 1
Съдбата знае ли си работата?
Публикувано на: 29.09.08, 14:14
от esti
Току що казах това на един човек, за да го утеша и се замислих...
Дали наистина тая чума си знае работата?
Май само за гадории я бива.
Публикувано на: 29.09.08, 14:22
от Пенчо Заека
Не мисли и не говори. Съдбата може да бъде предизвикана.
Публикувано на: 29.09.08, 14:23
от Мнемозина
При гадориите се сещаме за нея, затова.

Публикувано на: 29.09.08, 14:28
от annonymus
надявам се - да

Re: Съдбата знае ли си работата?
Публикувано на: 29.09.08, 14:30
от holi_day
esti написа:Дали наистина тая чума си знае работата?
Май само за гадории я бива.
Много я бива в други работи, мъ като я доядее, че в хубавите дни не се сещаме за нея и земе та ни припомни, че я има...

Публикувано на: 29.09.08, 14:30
от esti
Пенчо Заека написа:Не мисли и не говори. Съдбата може да бъде предизвикана.
Може да - за гадости.
За хубаво никаква я няма.
Re: Съдбата знае ли си работата?
Публикувано на: 29.09.08, 14:31
от esti
holi_day написа:esti написа:Дали наистина тая чума си знае работата?
Май само за гадории я бива.
Много я бива в други работи, мъ като я доядее, че в хубавите дни не се сещаме за нея и земе та ни припомни, че я има...

Аз специално не я забравям в хубавите дни...
Но е голяма скъперница.
Re: Съдбата знае ли си работата?
Публикувано на: 29.09.08, 14:37
от holi_day
esti написа:Аз специално не я забравям в хубавите дни...
Но е голяма скъперница.
У мен е посяла чувство на респект. Щото тя отговаря за всичко, за което ни е отнета възможността да променяме и което ни се иска да зависи само от нас.
Re: Съдбата знае ли си работата?
Публикувано на: 29.09.08, 14:40
от esti
holi_day написа:esti написа:Аз специално не я забравям в хубавите дни...
Но е голяма скъперница.
У мен е посяла чувство на респект. Щото тя отговаря за всичко, за което ни е отнета възможността да променяме и което ни се иска да зависи само от нас.
И не е ли позволено да я поругаем малко....мъничко?

Re: Съдбата знае ли си работата?
Публикувано на: 29.09.08, 14:47
от 4avdar4e
esti написа:
И не е ли позволено да я поругаем малко....мъничко?

Можем, обаче трябва и да й помагаме мъничко също така

Re: Съдбата знае ли си работата?
Публикувано на: 29.09.08, 14:48
от holi_day
esti написа:И не е ли позволено да я поругаем малко....мъничко?

Коя съм аз, че да зная... Някаква прашинка от... живота-миг.
Публикувано на: 29.09.08, 14:49
от vyara
Ъъъъ, аз с моята се погаждам. Доволна съм и гледам да не й мрънкам, щото като знам какви съдби има....
Публикувано на: 29.09.08, 14:52
от 4avdar4e
vyara написа:Ъъъъ, аз с моята се погаждам. Доволна съм и гледам да не й мрънкам, щото като знам какви съдби има....
Аз даже съм й благодарна.. Особено като гледам болните деца по телевизията, и рева, и благославям.. съдбата

Айде, няма да задълбавам, че както ми е черен деня, ще напиша нещо дето ...

Re: Съдбата знае ли си работата?
Публикувано на: 29.09.08, 14:53
от holi_day
4avdar4e написа:Можем, обаче трябва и да й помагаме мъничко също така

Това дали значи - да не се губи време в упреци, а да се запретнат ръкавите?
Но има моменти и ситуации, които са вече факт и с нищо не можем да им повлияем.
Публикувано на: 29.09.08, 18:07
от Set
Съдбата обича смелите.
Публикувано на: 29.09.08, 18:15
от doktorka
Set написа:Съдбата обича смелите.
но не и безумно смелите.
Публикувано на: 29.09.08, 18:22
от Set
doktorka написа:Set написа:Съдбата обича смелите.
но не и безумно смелите.
Е те са луди

Re: Съдбата знае ли си работата?
Публикувано на: 30.09.08, 09:00
от Green Light
esti написа:Току що казах това на един човек, за да го утеша и се замислих...
Дали наистина тая чума си знае работата?
Май само за гадории я бива.
Представям си я като саможив и притеснителен човек, индивидуалист(индивидуалистическа индивидуалност), който обича да си работи самичък, на тъмно, гледа си филма, хапва пуканки и режисира там каквото има да се режисира, рисува, трие, реже.., бачка си. Ако не и обръщаш внимание, тя е спокойна и дето викаш- си знае работата. Ако обаче започнеш да разчиташ на нея, ако почнеш да викаш, Ела, Съдбо, спаси ме! Какво правиш? Какво ще правиш? Разчитам на тебе! Тогава Съдбата се шашардисва, нервира се, избухва в гняв, после в сълзи, и доста време минава докато успее да се оправи. Така че никакво внимание към тая гад! Никакво разчитане и така нататък. Работи си, съдбо моя, спокойно! Аз нито ще разчитам на тебе, нито много много ще те разсейвам с въпроси! Бачкай. И внимавай, ей!
Re: Съдбата знае ли си работата?
Публикувано на: 30.09.08, 09:06
от vyara
Green Light написа:esti написа:Току що казах това на един човек, за да го утеша и се замислих...
Дали наистина тая чума си знае работата?
Май само за гадории я бива.
Представям си я като саможив и притеснителен човек, индивидуалист(индивидуалистическа индивидуалност), който обича да си работи самичък, на тъмно, гледа си филма, хапва пуканки и режисира там каквото има да се режисира, рисува, трие, реже.., бачка си. Ако не и обръщаш внимание, тя е спокойна и дето викаш- си знае работата. Ако обаче започнеш да разчиташ на нея, ако почнеш да викаш, Ела, Съдбо, спаси ме! Какво правиш? Какво ще правиш? Разчитам на тебе! Тогава Съдбата се шашардисва, нервира се, избухва в гняв, после в сълзи, и доста време минава докато успее да се оправи. Така че никакво внимание към тая гад! Никакво разчитане и така нататък. Работи си, съдбо моя, спокойно! Аз нито ще разчитам на тебе, нито много много ще те разсейвам с въпроси! Бачкай. И внимавай, ей!
Ами, ами! Тя е като онази, ква беше, с черна превръзка на очите и каменно сърце, студено. Ти виеш и хленчиш, тя ти вика - ше търпиш, надробил си, сърбай си го и трай! Друг път преглътнеш, опънеш врат и затътриш хомота, а тя ти се ухилва и те целува неочаквано. Така прави, познавам я.
Re: Съдбата знае ли си работата?
Публикувано на: 30.09.08, 09:08
от esti
Green Light написа:esti написа:Току що казах това на един човек, за да го утеша и се замислих...
Дали наистина тая чума си знае работата?
Май само за гадории я бива.
Представям си я като саможив и притеснителен човек, индивидуалист(индивидуалистическа индивидуалност), който обича да си работи самичък, на тъмно, гледа си филма, хапва пуканки и режисира там каквото има да се режисира, рисува, трие, реже.., бачка си. Ако не и обръщаш внимание, тя е спокойна и дето викаш- си знае работата. Ако обаче започнеш да разчиташ на нея, ако почнеш да викаш, Ела, Съдбо, спаси ме! Какво правиш? Какво ще правиш? Разчитам на тебе! Тогава Съдбата се шашардисва, нервира се, избухва в гняв, после в сълзи, и доста време минава докато успее да се оправи. Така че никакво внимание към тая гад! Никакво разчитане и така нататък. Работи си, съдбо моя, спокойно! Аз нито ще разчитам на тебе, нито много много ще те разсейвам с въпроси! Бачкай. И внимавай, ей!
Не си прав.
Ако е индивидуалист няма да може да дърпа конците.

Re: Съдбата знае ли си работата?
Публикувано на: 30.09.08, 09:09
от Green Light
vyara написа:Green Light написа:esti написа:Току що казах това на един човек, за да го утеша и се замислих...
Дали наистина тая чума си знае работата?
Май само за гадории я бива.
Представям си я като саможив и притеснителен човек, индивидуалист(индивидуалистическа индивидуалност), който обича да си работи самичък, на тъмно, гледа си филма, хапва пуканки и режисира там каквото има да се режисира, рисува, трие, реже.., бачка си. Ако не и обръщаш внимание, тя е спокойна и дето викаш- си знае работата. Ако обаче започнеш да разчиташ на нея, ако почнеш да викаш, Ела, Съдбо, спаси ме! Какво правиш? Какво ще правиш? Разчитам на тебе! Тогава Съдбата се шашардисва, нервира се, избухва в гняв, после в сълзи, и доста време минава докато успее да се оправи. Така че никакво внимание към тая гад! Никакво разчитане и така нататък. Работи си, съдбо моя, спокойно! Аз нито ще разчитам на тебе, нито много много ще те разсейвам с въпроси! Бачкай. И внимавай, ей!
Ами, ами! Тя е като онази, ква беше, с черна превръзка на очите и каменно сърце, студено. Ти виеш и хленчиш, тя ти вика - ше търпиш, надробил си, сърбай си го и трай! Друг път преглътнеш, опънеш врат и затътриш хомота, а тя ти се ухилва и те целува неочаквано. Така прави, познавам я.
Може да са две?
Re: Съдбата знае ли си работата?
Публикувано на: 30.09.08, 09:12
от Green Light
esti написа:
Не си прав.
Ако е индивидуалист няма да може да дърпа конците.

А? Що, бе? Ще си ги дърпа. Важното е конците да правят првилни фигури и да се подреждат красиво. А с куклата закачена на края не е много важно какво се случва.

Re: Съдбата знае ли си работата?
Публикувано на: 30.09.08, 09:17
от 4avdar4e
Green Light написа:
А? Що, бе? Ще си ги дърпа. Важното е конците да правят првилни фигури и да се подреждат красиво. А с куклата закачена на края не е много важно какво се случва.

Их, че хубаво, представих си го, обаче в мъжки род, кукловод, Съдбин

Re: Съдбата знае ли си работата?
Публикувано на: 30.09.08, 09:17
от esti
Green Light написа:esti написа:
Не си прав.
Ако е индивидуалист няма да може да дърпа конците.

А? Що, бе? Ще си ги дърпа. Важното е конците да правят првилни фигури и да се подреждат красиво. А с куклата закачена на края не е много важно какво се случва.

Ми понеже не беше съгласен с мен за индивидуалистите, та...

Re: Съдбата знае ли си работата?
Публикувано на: 30.09.08, 09:30
от vyara
Green Light написа:
Може да са две?
Невъзможно! Или една или за всеки по една. Не мож да са две.

Re: Съдбата знае ли си работата?
Публикувано на: 30.09.08, 09:33
от doktorka
4avdar4e написа:Green Light написа:
А? Що, бе? Ще си ги дърпа. Важното е конците да правят првилни фигури и да се подреждат красиво. А с куклата закачена на края не е много важно какво се случва.

Их, че хубаво, представих си го, обаче в мъжки род, кукловод, Съдбин

Chave..oshte malko i Admin..she go izkarash...


Re: Съдбата знае ли си работата?
Публикувано на: 30.09.08, 09:55
от snowprincess
esti написа:Току що казах това на един човек, за да го утеша и се замислих...
Дали наистина тая чума си знае работата?
Май само за гадории я бива.
имам приятелка, която все чака "знак от небето" и за всяко нещо до последно се триуми дали да го направи, как да го направи, защо да го направи
много я обичам, но и много и се ядосвам
човек трябва да реши искам/не искам - става и го прави, и съдбата го обича
Когато си на дъното на пъкъла,
Когато си най-тъжен, най-злочест,
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез.
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени,
От всички свои пътища прерязани
Нов път си направи и пак тръни.
Света когато мръкне пред очите ти
И притъмнее в тези две очи,
Сам слънце си създай и от лъчите му
С последния до него се качи.
Трънлив и сляп е на живота ребуса,
На кръст разпъва нашите души …
Загубил всичко, не загубвай себе си,
Единствено така ще го решиш.
Дамян Дамянов
Re: Съдбата знае ли си работата?
Публикувано на: 30.09.08, 09:59
от bead_
Green Light написа:Тогава Съдбата се шашардисва, нервира се, избухва в гняв, после в сълзи, и доста време минава докато успее да се оправи. Така че никакво внимание към тая гад! Никакво разчитане и така нататък. Работи си, съдбо моя, спокойно! Аз нито ще разчитам на тебе, нито много много ще те разсейвам с въпроси! Бачкай. И внимавай, ей!
грийне, твойта съдба в критическа ли е, бре?:winkw:
Re: Съдбата знае ли си работата?
Публикувано на: 30.09.08, 10:09
от Green Light
bead_ написа:Green Light написа:Тогава Съдбата се шашардисва, нервира се, избухва в гняв, после в сълзи, и доста време минава докато успее да се оправи. Така че никакво внимание към тая гад! Никакво разчитане и така нататък. Работи си, съдбо моя, спокойно! Аз нито ще разчитам на тебе, нито много много ще те разсейвам с въпроси! Бачкай. И внимавай, ей!
грийне, твойта съдба в критическа ли е, бре?:winkw:
Не съм се замислял. Ама тая възраст трябва да е, да! В критическа е, гаранция!