Нищо лично към Зо4о,
Публикувано на: 09.10.08, 11:57
но напоследък като вляза тук ми забръмчава в главата една песничка:
Those Were The Days, My Friend
Нямам желание да чета никакви теми, касаещи отношения между клубари, както и анализи на положението сега тук.
Извинете ме за невниманието.
Може да нямам "гражданска позиция", но затова пък ми заработи инстинктът за самосъхранение.
Да си призная, имам си ужасно много проблеми в реала, за да вляза тук и да се натоварвам още повече. И за какво? Струва ли си? Не е ли някакъв вид мазохизъм?
Имам нужда от разтоварване, защото ще ми се пръсне главата.
Пристрастена съм към ЗоЧо и все още не мога да го напусна, макар че в някои моменти ми е идело да го направя.
Ограничавам се до темите със снимки /благодаря на всички, които допринасят да ги има
/, до вицовете, пътеписите, любопитните информации и други теми, некасаещи самия клуб.
Много ми липсват Рем и неговите интересни теми, приказките му, космическите снимки.
Не можем ли да правим нещо друго освен да се караме и да се "анализираме"?
Или съм повърхностна. Или съм един наивник на преклонна възраст.
Ето и текстът на песента, с която ви поздравявам:
Those Were The Days, My Friend
Once upon a time, there was a tavern
Where we used to raise a glass or two
Remember how we laughed away the hours,
Think of all the great things we would do
Those were the days, my friend
We thought they'd never end
We'd sing and dance forever and a day
We'd live the life we'd choose
We'd fight and never lose
For we were young and sure to have our way
La La La La La La...
Then, the busy years went rushing by us
We lost our starry notions on the way
If, by chance, I'd see you in the tavern,
We'd smile at one another and we'd say
Those were the days, my friend
We thought they'd never end
We'd sing and dance forever and a day
We'd live the life we'd choose
We'd fight and never lose
Those were the days, oh yes, those were the days
La La La La La La...
Just tonight, I stood before the tavern
Nothing seemed the way it used to be
In the glass, I saw a strange reflection
Was that lonely woman really me?
Those were the days, my friend
We thought they'd never end
We'd sing and dance forever and a day
We'd live the life we'd choose
We'd fight and never lose
Those were the days, oh yes, those were the days
La La La La La La...
Through the door, there came familiar laughter
I saw your face and heard you call my name
Oh, my friend, we're older but no wiser
For in our hearts, the dreams are still the same
Those were the days, my friend
We thought they'd never end
We'd sing and dance forever and a day
We'd live the life we'd choose
We'd fight and never lose
Those were the days, oh yes, those were the days
Those Were The Days, My Friend
Нямам желание да чета никакви теми, касаещи отношения между клубари, както и анализи на положението сега тук.
Извинете ме за невниманието.
Може да нямам "гражданска позиция", но затова пък ми заработи инстинктът за самосъхранение.
Да си призная, имам си ужасно много проблеми в реала, за да вляза тук и да се натоварвам още повече. И за какво? Струва ли си? Не е ли някакъв вид мазохизъм?
Имам нужда от разтоварване, защото ще ми се пръсне главата.
Пристрастена съм към ЗоЧо и все още не мога да го напусна, макар че в някои моменти ми е идело да го направя.
Ограничавам се до темите със снимки /благодаря на всички, които допринасят да ги има
/, до вицовете, пътеписите, любопитните информации и други теми, некасаещи самия клуб. Много ми липсват Рем и неговите интересни теми, приказките му, космическите снимки.
Не можем ли да правим нещо друго освен да се караме и да се "анализираме"?
Или съм повърхностна. Или съм един наивник на преклонна възраст.
Ето и текстът на песента, с която ви поздравявам:
Those Were The Days, My Friend
Once upon a time, there was a tavern
Where we used to raise a glass or two
Remember how we laughed away the hours,
Think of all the great things we would do
Those were the days, my friend
We thought they'd never end
We'd sing and dance forever and a day
We'd live the life we'd choose
We'd fight and never lose
For we were young and sure to have our way
La La La La La La...
Then, the busy years went rushing by us
We lost our starry notions on the way
If, by chance, I'd see you in the tavern,
We'd smile at one another and we'd say
Those were the days, my friend
We thought they'd never end
We'd sing and dance forever and a day
We'd live the life we'd choose
We'd fight and never lose
Those were the days, oh yes, those were the days
La La La La La La...
Just tonight, I stood before the tavern
Nothing seemed the way it used to be
In the glass, I saw a strange reflection
Was that lonely woman really me?
Those were the days, my friend
We thought they'd never end
We'd sing and dance forever and a day
We'd live the life we'd choose
We'd fight and never lose
Those were the days, oh yes, those were the days
La La La La La La...
Through the door, there came familiar laughter
I saw your face and heard you call my name
Oh, my friend, we're older but no wiser
For in our hearts, the dreams are still the same
Those were the days, my friend
We thought they'd never end
We'd sing and dance forever and a day
We'd live the life we'd choose
We'd fight and never lose
Those were the days, oh yes, those were the days
) клубни клюкарки ти казват, на Шипка е спокойно. Е, поне от оная вечер насам 
