3o4o.net

Вълшебно Езеро:rotfl24: /ако знаете кви ла.на има вътре:blink:/

Брррр! Не обичам паяци, но снимката е супер.
Къде е това езеро?

Не може да е истина, бяхме си го харесали за другата седмицааа.

- написа:Брррр! Не обичам паяци, но снимката е супер.
Къде е това езеро?

аз обичам, аз съм....щях да кажа обратен:rotfl24:
ама ше се въздържа:rotfl24:
бе забелязъл съм, че си падам и по неща
които за другите са меко казано странни
има много красиви паяци
тва е хвостохранилището на содовия
да девня:blink:

Кент написа: тва е хвостохранилището на содовия
да девня:blink:

Мутация!:blink:

Новите господари на земята?!:blink:

Горски...ама не пътник.

БоЕВ написа:

Кент написа: тва е хвостохранилището на содовия
да девня:blink:

Мутация!:blink:

Новите господари на земята?!:blink:

майтапиш са ама паяка отключи ключалката на карабинера:blink:

Кент написа:

- написа:Брррр! Не обичам паяци, но снимката е супер.
Къде е това езеро?

аз обичам, аз съм....щях да кажа обратен:rotfl24:
ама ше се въздържа:rotfl24:
бе забелязъл съм, че си падам и по неща
които за другите са меко казано странни
има много красиви паяци
тва е хвостохранилището на содовия
да девня:blink:

и аз помислих, че е хвастохранилище...
преди време (еее.. неколко годинки) седим си с един авер (голем рибар) пред хижа Мургана (между Етрополе и Златица) и се препичаме на слънце. Аверът не седи мирен, а се оглежда като обран евреин (от де намираше сили след такова пиене предната вечер, не знам). и по едно време нададе некви странни звуци... видел значи некво езеро между три върха и вика: аз що не го знам тва езеро? сичките съм ги пребродил да им ловя рибата, а тва го незнам...
а езерото едно красиво, тъмно синьо, абе... красота неземна ти казвам...
и излиза хижарката и вика: - тва не е езеро, тва е хвостохранилището на Медет - медния завод при Етрополе...

баси ужаса...

За Девненското езеро от Иван Вазов:blink:

"Аз дваж споменах Девненското езеро. То е прекрасно, синьо, швейцарско езеро, отишло много километри навътре в сушата, заобиколено от зелени рътове. Бреговете му са обточени с висока тръстика. Представям си бъдещето, когато Девненско езеро, съединено с пристанището, ще бъде браздено от параходи, и виждам пущинака на тия брегове заместен от засмени вили, от градини и зелени алеи, когато културата, разцъфтяла чрез търговията, ще направи чудеса край тия светли води. Защото Варна, ако не може да се гордее с миналото, може да се хвали с бъдещето - нейното честито местоположение ми каза това.

Дай боже - на дявол му куршум в ушите.

1890 г.

БоЕВ написа:Горски...ама не пътник.

Пак си смених десктопа.

...

- написа:

БоЕВ написа:Горски...ама не пътник.

Пак си смених десктопа.

Кент написа:

БоЕВ написа:

Кент написа: тва е хвостохранилището на содовия
да девня:blink:

Мутация!:blink:

Новите господари на земята?!:blink:

майтапиш са ама паяка отключи ключалката на карабинера:blink:

Вземал ти е мярка, ама пак бъди доволен като не е изял карабината.

Кент написа:За Девненското езеро от Иван Вазов:blink:

"Аз дваж споменах Девненското езеро. То е прекрасно, синьо, швейцарско езеро, отишло много километри навътре в сушата, заобиколено от зелени рътове. Бреговете му са обточени с висока тръстика. Представям си бъдещето, когато Девненско езеро, съединено с пристанището, ще бъде браздено от параходи, и виждам пущинака на тия брегове заместен от засмени вили, от градини и зелени алеи, когато културата, разцъфтяла чрез търговията, ще направи чудеса край тия светли води. Защото Варна, ако не може да се гордее с миналото, може да се хвали с бъдещето - нейното честито местоположение ми каза това.

Дай боже - на дявол му куршум в ушите.

1890 г.

Прав е бил дядката, ако не се беше състоял мракобесния комунистически режим сега това сигурно щеше да е факт.

Змии и гущери харесвам, ама паяк, като видяяяя.....

...

Капинчо написа: То на всеки родата си му е най-близка.

Така е...
Бях съвсем мъничка, когато от цялата банда хлапета само аз пипнах един смок.
Тогава усетих, че наистина.....кръвта вода не става.

...

Капинчо написа:
Пък аз се чудех откъде иде "Пие като смок".

Навремето, пак като малка, на едно супер готино, направо екзотично място по южното черноморие един дядо разказваше, каква напаст за козите му са смоците.
Когато ги пускал по поляните да пасат и ония се увивали около виметата им и изсмуквали млякото. Големи загуби на мляко беше регистрирал горкия.
А мястото диво и прекрасно...
Близо до Варвара.
Море, скали....
Местните наричаха това място Кордилерите.
Погледнато от високо заливчето наистина приличаше на една дълга планинска верига само че от подводни скали, на които само върховете се виждаха над водата.
Страхотия.

...

Капинчо написа:
На мен змиите са ми гадни. Не съм пипал. То не съм и виждал много - 2-3 в живота си. Гущерче хванах за пръв път преди 5-6 годин на авиошоуто в Пловдив, даже си го взехме и го гледахме една година.

Не само на теб са ти гадни - на повечето хора са.
На мен са ми интересни, макар да признавам, че към отровните имам респект и много, много не се натискам да ги галя.
Аз казвала ли съм ви, че в един терариум една змиичка ме близна?

...

Капинчо написа: Мен колко са ме близали. Къде ли не. Но не в терариум.

Неее, беше наистина змия.
Една тъничка и с ярки цветове.
Помислих, че е отровна и затова се спрях при момчето от терариума, който си я беше закичил, като шалче на раменете.
Оказа се, че е някаква дървесна.
Докато разпитвах момчето и я галех, тя взе, че се обърна и си извади онова раздвоеното езиче.
Първата ми шантава реакция беше да не мърдам - като при кучетата.
Малко се стреснах, признавам.
Но след това умрях от кеф.
Сприятелихме се доста със змията и тя май ме хареса.
Имат много фини и нежни езици, почти не се усещат по кожата.

...

Капинчо написа:Абе разправяй ги ти тия на Кента. Мен трудна ша ма прикоткаш да галя змия по езика.

Не те прикотквам, то това трябва отвътре да иде.
А езиците на змиите са сетивни органи.
Докосването с език е, нещо като душенето при кучетата.
Тя просто ме изучаваше.

Капинчо написа:. Гущерче хванах за пръв път преди 5-6 годин на авиошоуто в Пловдив, даже си го взехме и го гледахме една година.

я разкажи - с какво го хранехте и къде го държахте

...

Снимката много хубава, но от модела ми настръхна козината.

Капинчо написа: Явно не си й се усладила много.

Сигурно е била женска, затова...

...

ббббббрррррррррррррррррррр
как мразя такива гадини

трябва да се мачкат, мачкат, мачкат ... докато издърхнат гадовете :lol:

Извинете
Като дете имах страхова невроза - ставах нощем да проверя дали не се е скрила някоя гад в някой ъгъл. И после писъци.... И прахосмукачката - че не мога да го убия дори да го стигам

:lol::lol:
сега живея по-спокойно
тряс и толкова! колкото пъти трябва!

:lol::lol:
сега живея по-спокойно
тряс и толкова! колкото пъти трябва!

те за тва са толкова космати и страшни на вид
че да бягат надалече от тях и да ги оставят на...мира
апропо има народна поверие, че ако те полази паяке на късмет
но освен за себе си, си права и че най-токсичното и опасно жувотно в България
е едн паяк, паяче по-точно, черничко и малко
срещата с него може и да завърши със смърт за противника му
пък и дори човек да е

Къде живее точно тази гад, Кент?
Не и искам късмета, който ще ми донесе

Sssssssss написа:
Къде живее точно тази гад, Кент?
Не и искам късмета, който ще ми донесе

паяка ли, на платото на село разделна, отдеве ходихме с курса там да катериме
....по една време някой /женски глас/ се изкряска.....паааааааааааяк
обаче интонацията беше по скоро възклицателно-положителна
скалите мигновенно опустяха и само как не смачкаха горкия паяк от снимки и макрА
една кака дори опита да го издуха или избута към деколтето на друга кака
ручкаха го като бебе и му се радваха
накрая го напъхаха в нечия раница и мирясаха:rotfl24:
...ма тея каки не бяха от нормалните:rotfl24:

Една вечер преди години се събудих посред нощ и на лунната светлина видях че нещо се спуска от тавана в леглото ми. Внимателно светнах лампата и... най-големият паяк, който бях виждала :shocked::shocked:. Изчезна някъде под леглото, а аз се развиках.
Съквартиратът ми, събуден и кисел, се дотътра до стаята ми.
Казах му, по скоро изкрещях му за посетителя, а той - мърморейки - тръгна да вдига леглото, накрая намери паяка и го цапардоса. После няколко дни мърмори как съм го събудила заради такава дреболия и съм опищяла орталъка. "Жени!"
А на мен той ми изглеждаше герой .
По-късно даже се омъжих за него.

...

един мравуняк и дойде един паяк, после 2-ри, после още един
и настана една активност
и наизлизаха войни
и прогониха единия
обаче другите 2 паяка атакуваха от другата страна
прогониха ги
едни жълто-черни тънки паяци