3o4o.net

- написа:Реших да пусна нещо за разнообразие. /От онези, сканираните негативи./
Няма да пиша много, защото ми се спи.
Лека нощ на всички и сладки сънища!

4avdar4e написа:Охххх....
Исках само да ти изпратя всичката си благодарност и любов и да ти кажа: Каквото има да ти се случва, ще ти се случи, но ти си живяла толкова интересно и интензивно, че ... сякаш са много животи!

Само една гъбка някой ден да имаш, ако Господ (или Гаспод) е рекъл, пък ако не... шсъ гледаме на старини

П.П. Ауууууу, грозно, грозно завиждам и ... пътувам

holi_day написа:

- написа:Реших да пусна нещо за разнообразие. /От онези, сканираните негативи./
Няма да пиша много, защото ми се спи.
Лека нощ на всички и сладки сънища!

Лека нощ! И приятно събуждане.

- написа:

holi_day написа:

- написа:

За едната усмивка си заслужава да изровя някоя снимка

- написа:Благодаря! Направо чувам звука от водопада!!!

holi_day написа:

- написа:Благодаря! Направо чувам звука от водопада!!!

Можеше да го чуеш, ама...

- написа: Впрочем как се пускат тези умалени снимки, които порастват, когато кликнеш върху тях?
Извинявай за илитератизма.

МЪЖжжж написа:Уф...много си харесах плажа под скалите. Ма да немаше и навалица...

4avdar4e написа: Чаках, чаках, ма спи народа..
Като ти е на компа снимката, кликваш върху надписа под прозореца за мнение Add image to post, задаваш после посоката, и .. тва беше

До скоро и надявам се с добри новини, че те мисля!!!

Капинчо написа:
Познавам добър психиатър.

Dark Angel написа: раят е тук, на земята

frisky lioness написа:Само
едно голямо

БЛАГОДАРЯ, Странниче

Красота, красота................

eti4ka написа:хей, Странниче благодаря мн!!!!!!!!!!
КРАААААСОООООТААААААА!!!!!!! радвам се мн за теб да знаеш!!!!!! продължавай да пускаш такива красоти!

wild_moon написа:Странниче,

Гледам, гледам темата и усещам, че се отнасям нещо и забравям да отговоря.
Пак я отворя и гледам и се чудя кво ми става!?
Работя си уж, а ми подухва от някъде някакъв ветрец....чувам плискане на вода, а от време навреме и писък на непознати птици...
И ми става едно хуууубаво и кой знае какво си мислят колегите ми като ме гледат, че се дзверя в екрана и се усмихвам

Благодаря! Чакам с нетърпение следващия епизод

Gaspode написа:До момента се въздържах да пиша по темата
Ама повече не мога
Хич не ща и да те виждам
Другия път като се поАвиш в Сф гледай да не си ми пред очите
И мъж ти няма да те спаси. И Мъжжж дори
Малей как ти завиждам

holi_day написа:Да не ви мъча с мои снимки, оставям цяла галерия
photosafaribg.com/

holi_day написа:Да не ви мъча с мои снимки, оставям цяла галерия
photosafaribg.com/

holi_day написа:Да не ви мъча с мои снимки, оставям цяла галерия
photosafaribg.com/

holi_day написа:Да не ви мъча с мои снимки, оставям цяла галерия
photosafaribg.com/

Stranniche написа: А аз съм испанската инснимиция! :twisted::twisted:

Благодаря за сайта - да си призная, много, много пъти предпочитам планините пред моретата.

4avdar4e написа: Я си признавай ти кво общо имаш?

Gaspode написа: ПП. Сега те дочетох - бе как тъй планините пред моретата бе? Кво има в планините? Сал едни камънье и дървье. И зор по емачите.
Друго си е морето - само те носи на гърба си. И едно блаженство те обзема... кеееф

Stranniche написа:

Gaspode написа: ПП. Сега те дочетох - бе как тъй планините пред моретата бе? Кво има в планините? Сал едни камънье и дървье. И зор по емачите.
Друго си е морето - само те носи на гърба си. И едно блаженство те обзема... кеееф

Морето преди го обичах - пробвала съм какви ли не водни спортове - ветроходство, гребане, водни ски, сърф, че и джет съм карала. Гмуркането най-много ми хареса.
Но след една случка малко недолюбвам морето. Преди 3 години попаднах в едно подводно течение и едва ме извадиха трима яки мексиканци. После се оказа, че на същото място предния ден се били удавили двама души. Не разбрах защо тъпите японци, органзатори на международната среща, в която участвахме, ни заведоха именно на този плаж в свободния ден.
Знам, че такова нещо не бива да ми повлияе, но от тогава се чувствам неуверена във водата. Предпочитам да се разхождам край брега.

А планините са ми страст откак се помня.

Stranniche написа: Морето преди го обичах - пробвала съм какви ли не водни спортове - ветроходство, гребане, водни ски, сърф, че и джет съм карала. Гмуркането най-много ми хареса.
Но след една случка малко недолюбвам морето. Преди 3 години попаднах в едно подводно течение и едва ме извадиха трима яки мексиканци. После се оказа, че на същото място предния ден се били удавили двама души. Не разбрах защо тъпите японци, органзатори на международната среща, в която участвахме, ни заведоха именно на този плаж в свободния ден.
Знам, че такова нещо не бива да ми повлияе, но от тогава се чувствам неуверена във водата. Предпочитам да се разхождам край брега.

А планините са ми страст откак се помня.

eti4ka написа: важното е, че си оцеляла.............. за което супер мн се радвам!!!!!

Gaspode написа: Имаше преди доста време едно изказване на ести за морето...
Мисля, че беше казала всичко...

Gaspode написа:
Имаше преди доста време едно изказване на ести за морето...
Мисля, че беше казала всичко...

esti написа:

Gaspode написа:
Имаше преди доста време едно изказване на ести за морето...
Мисля, че беше казала всичко...

Какво съм казала?:blink:
Аз не пропускам да се изкажа, когато става дума за море, ама....ти кое изказване имаш предвид?

esti написа:

Gaspode написа:
Имаше преди доста време едно изказване на ести за морето...
Мисля, че беше казала всичко...

Какво съм казала?:blink:
Аз не пропускам да се изкажа, когато става дума за море, ама....ти кое изказване имаш предвид?

Начи аз, като морско чедо ще взема да те светна как се влиза в морето. Wink
Първо заставаш до брега - гледаш го, помирисваш го, поздравяваш го.....установяваш контакт, за да си сигурен, че те приема (щото понякога е сърдито и дори привидно спокойно, като влезеш и гледа като че ли да те изхвърли).
След това си натапяш само ходилата, като бавно.....много бавно започваш да влизаш навътре. ТО започва да те изучава - всеки сантиметър от тялото ти. Бавно и внимателно. Плъзга се все по-нагоре по кожата ти и постепенно изучаването се превръща в ласка. Започва да те гали и примамва, като любовник(ца), която настъпва нежно, но настойчиво, за да види докъде може да стигне...
Опитва се да спечели пълното ти доверие.
Когато стигне до шията, те понася на ръце - силни, топли, мокри...
Оставя те да го надвиеш, да го подчиниш и да правиш каквото си искаш, а то ти помага - да лежиш на повърхността......да проникваш в дълбините му......да си играеш с вълните...
Мами те да влизаш все по-навътре и по-навътре (до Несебър примерно Wink ).....иска да му се отдадеш.
Изцяло и безусловно.
Да те накара да се почувстваш, като частица в която е проникнало царското му величие.
И всичко това, защото иска.....да те погълне.
Това е неговия урок.
Никой не може да е, като него - то е единствено. Могъщо, величествено, красиво, неземно..
А ние винаги си оставаме земни.
Не трябва да се мерим с него, нито да се опитваме да го подчиняваме.
В този смисъл онези гласчета в главата ти, които са ти нашепвали да оставиш идеята за Несебър не са били страх...или от годините.....или колебание във възможностите ти. Те са били уважението, което всеки дължи на морето и без което е невъзможно да се усети онова чувство на близост с него, което напомня на любовен акт (не сексуален - любовен, почертавам).
Морето не се показва на всеки....