БОЙКО ПЕНЧЕВ: ТЪГИТЕ НА КРАЕВЕКОВИЕТО
Генеалогия на Аза
Съчинението "Вагнер в Байройт" е едно видение за собственото ми бъдеще, докато "Шопенхауер като възпитател" е моята най-съкровена история, моето раждане.
Фридрих Ницше, "Ecce homo"
Раждането като освобождаване от топлата тиня на небитието, като отделяне от непресъхващата гръд на Времето. Раждането като събуждане на волята срещу "сляпата власт на действителното", като интелектуално упражнение, раздиплящо подмолите, гънките и удобствата на безметежното пред-съществуване. "Случването" на субекта в процепа на "несвоевременното".
Така самосъздаващият се човек с търпелива сериозност се отграничава от "епохата", с която по случайност се е оказал преплетен.
Враждебността му е насочена тъкмо срещу онова, което е наистина у него, но всъщност не е той самият, а именно срещу нечистото хаотично натрупване на всичко, което не ще подлежи никога на смесване и съединение, срещу погрешното запояване на своевременното с несвоевременното. ("Шопенхауер като възпитател").
Стоическата аскеза, преобърната като очистване от невидимите стигмати на властта и "действителността". Ницше разобличава фалшивата разумност на модерната цивилизация, една разумност без смисъл и дълбочина, симулирана от стадния прогресистки оптимизъм и възпроизвеждана от инстанциите на "съвременната образованост", "историческото чувство" и "общественото мнение". Субектът при Ницше се полага като "друго" на стабилния, изтъкан от Хегелиански закономерности ред на света, зейва като отвор, през който изтича лошата протяжност на "обективния процес", за да се открои извънвременната монументалност на гения.
С "Несвоевременни размишления" започва Ницшеанското демистифициране на дисциплиниращите практики, отпечатани върху частното тяло. Стратегията за очистване/превъзмогване на човешкото се инструментализира като критически анализ на привидностите, отделящи Аза от Дионисиевския екстаз на битието. Така от самовъзпитателните техники, упражняващи тялото в непримиримост към пронизващата го отвътре мрежа на властническите отношения, се ражда генеалогическият подход към морала.
Пълната дестилация на човешкото обаче означава и ликвидиране на човека като такъв. В "Размишленията" проблематичното съвместяване на "очистването" и "превъзмогването" стремително завърта фигурите на дискурса. "Преображението" се описва ту като "стълба, по която си се изкачил до самия себе си", ту като "висше развитие на човека в човек", ту като мистериално посвещаване в свръхличностното посредством "трагическото убеждение". Така ставането на Аза се оказва неотвратимо дублирано с неговото повторно изчезване. Една нова фигура се появява, за да приглуши безпокойството и това е културата, разбирана като "могъща общност", способна да посредничи между индивидите и гения в името на висшата цел литургичното сливане в метафизичната стихия на общата съдба. Така културата бива изправена пред своя предел изведнъж натоварена със смисъл, тя губи невинната си безцелност и трябва да скъса с панаирджийското всекидневие, върху което се е крепяла. Но прекрачването е смъртно опасно, колебанието мъчително след трагично изживяното разочарование от Вагнер и театъра в Байройт Ницше обръща гръб на идеалните общности, а културата отново става това, което всички познаваме.
И днес ние живеем в сянката на същата тази цивилизация на успеха, демокрацията и бездарието, в която новороденият човек на Ницше балансира по острието между смеха и страданието, между разума и безумието, обгърнат от тоталната безприютност на своята несвоевременност. Единствено "свещената сериозност", усърдната самодисциплина, с която той удържа различността си спрямо блудкавия коктейл на "културата" възпира разпиляването му в нищото. Волята за радикална интерпретация, непрестанното усилие за преодоляване на непреодолимата докрай реалност е залогът за крехката му вечност. И шанс. Защото "фактът винаги е глупав".
1993
Културната тема - Генеалогия на Аза
Културната тема - Генеалогия на Аза
Memento mori.
Не се шашкай, това е един особен вид студентско писане. Когато си попрочел Ницше и Шопенхауер и си открил себе си там, но още не си стигнал до Адорно, за да видиш колко отдавна е видяно заличаването на личността (или изличаването на субекта). Когато все още се радваш на разни сложни думички и гледаш да ги използваш накуп, за да е по-сериозно това, дето го пишеш.esti написа:Това ми идва по-депресиращо и от Вагнер.
Обаче пък виж каква биография си е написал тоз младеж:
Бойко Пенчев е роден през 1968 г. в Средногорския културен масив. През 1979 г. прочита романа на Дж.Р.Толкин "Билбо Бегинс или Дотам и обратно", което предопределя трайния му интерес към българската литература. По-късно става автор на басни, научни изследвания върху началата на българския роман, благопожелания за младоженци, стихотворения за животни, оди, библиотопии, таблици и изреждания. От книгата му "Тъгите на краевековието" (1998) можем да заключим, че през 90-те вероятно е бил и литературен критик. През 1993г. печели наградата "Южна пролет" със своята "Стихосбирка", за която посветени разказват, че не е негова, а на световния постмодернизъм. През 2000 г. Бойко Пенчев издава втора стихосбирка, с която не печели нищо, но важното е, че е доволен.
Дълги години е началник на отдел "Борба с читателя" във в."Литературен вестник".
Напоследък се носи слухът, че "Бойко Пенчев" всъщност е псевдоним...
Panta rhei...
Еее, това е висш пилотаж. Аз съм с далеч по-скромни възможности.Мнемозина написа:
Не се шашкай, това е един особен вид студентско писане. Когато си попрочел Ницше и Шопенхауер и си открил себе си там, но още не си стигнал до Адорно, за да видиш колко отдавна е видяно заличаването на личността (или изличаването на субекта). Когато все още се радваш на разни сложни думички и гледаш да ги използваш накуп, за да е по-сериозно това, дето го пишеш.
Гледай как си просиш комплименти сега!esti написа:Еее, това е висш пилотаж. Аз съм с далеч по-скромни възможности.Мнемозина написа:
Не се шашкай, това е един особен вид студентско писане. Когато си попрочел Ницше и Шопенхауер и си открил себе си там, но още не си стигнал до Адорно, за да видиш колко отдавна е видяно заличаването на личността (или изличаването на субекта). Когато все още се радваш на разни сложни думички и гледаш да ги използваш накуп, за да е по-сериозно това, дето го пишеш.
При това съвсем заслужено си ги получи в съседната тема.
Panta rhei...
А така. Точно тази критика очаквах от теб. Нали си културнаМнемозина написа: Не се шашкай, това е един особен вид студентско писане. Когато си попрочел Ницше и Шопенхауер и си открил себе си там, но още не си стигнал до Адорно, за да видиш колко отдавна е видяно заличаването на личността (или изличаването на субекта). Когато все още се радваш на разни сложни думички и гледаш да ги използваш накуп, за да е по-сериозно това, дето го пишеш.
Обаче пък виж каква биография си е написал тоз младеж:
Бойко Пенчев е роден през 1968 г. в Средногорския културен масив. През 1979 г. прочита романа на Дж.Р.Толкин "Билбо Бегинс или Дотам и обратно", което предопределя трайния му интерес към българската литература. По-късно става автор на басни, научни изследвания върху началата на българския роман, благопожелания за младоженци, стихотворения за животни, оди, библиотопии, таблици и изреждания. От книгата му "Тъгите на краевековието" (1998) можем да заключим, че през 90-те вероятно е бил и литературен критик. През 1993г. печели наградата "Южна пролет" със своята "Стихосбирка", за която посветени разказват, че не е негова, а на световния постмодернизъм. През 2000 г. Бойко Пенчев издава втора стихосбирка, с която не печели нищо, но важното е, че е доволен.
Дълги години е началник на отдел "Борба с читателя" във в."Литературен вестник".
Напоследък се носи слухът, че "Бойко Пенчев" всъщност е псевдоним...
Memento mori.
Мнемозина написа: Когато все още се радваш на разни сложни думички и гледаш да ги използваш накуп, за да е по-сериозно това, дето го пишеш.
Сет, тази тема ми хареса. а Мнемо ме подсети за товаАферата Сокал
През 1996 той решава да провери, дали постмодерното културно списание „Social Text“ ще публикува какъвто и да е предложен от него материал, който изглежда „ласкаещ идеологичните (пред)убеждения на редакторите“. Алън Сокал предадава за публикация напълно безсмислена статия, озаглавена „Transgressing the Boundaries: Toward a Transformative Hermeneutics of Quantum Gravity“ („Престъпвайки през границите: Към една трансформативна херменевтика на квантовата гравитация“).
Списанието наистина го публикува, и тогава Сокал разкрива измамата в друго списание — „Lingua Franca“ ....
http://s3.postimage.org/1PQgi.jpg : )))
Най-големите мъдреци остават неизвестни, защото не пилеят краткия си живот за да рекламират мъдростта си, а за да я ползват.
Най-големите мъдреци остават неизвестни, защото не пилеят краткия си живот за да рекламират мъдростта си, а за да я ползват.
Не бърбори а критикувайSssssssss написа:Мнемозина написа: Когато все още се радваш на разни сложни думички и гледаш да ги използваш накуп, за да е по-сериозно това, дето го пишеш.
Аферата Сокал
През 1996 той решава да провери, дали постмодерното културно списание „Social Text“ ще публикува какъвто и да е предложен от него материал, който изглежда „ласкаещ идеологичните (пред)убеждения на редакторите“. Алън Сокал предадава за публикация напълно безсмислена статия, озаглавена „Transgressing the Boundaries: Toward a Transformative Hermeneutics of Quantum Gravity“ („Престъпвайки през границите: Към една трансформативна херменевтика на квантовата гравитация“).
Списанието наистина го публикува, и тогава Сокал разкрива измамата в друго списание — „Lingua Franca“ ....
Memento mori.
Проблемът е там, че вече изобщо не мога да преценя дали пишеш сериозно или подхващаш наново някаква песен.Set написа:
Няма сега. Към края. След като се извиниш.
Аз обаче ще си пиша сериозно, пък то все ще се разбере.
Положението е следното:
Не ми е трудно да поискам извинение.
Имам някакви свои предположения за това къде мислиш, че съм сбъркала, но те са си само мои предположения.
Ако греша в тези предположения и се извиня само спрямо тях, после мога да продължа да греша, без да знам, че го правя.
А ако тръгнеш да ми обясняваш сега за какво точно искаш извинението ми, ще тръгне нова лавина от изясняваници.
Ти как предпочиташ?
Panta rhei...
Имаше един сайт - обаче го затвориха - в който можеше да пуснеш някаква тема, заглавие на тема, и там автоматично се генерираше "научен" текст, по всички синтактични правила - и абсолютно безсмислен, също като това, за което пишеш.Sssssssss написа:Мнемозина написа: Когато все още се радваш на разни сложни думички и гледаш да ги използваш накуп, за да е по-сериозно това, дето го пишеш.
Аферата Сокал
През 1996 той решава да провери, дали постмодерното културно списание „Social Text“ ще публикува какъвто и да е предложен от него материал, който изглежда „ласкаещ идеологичните (пред)убеждения на редакторите“. Алън Сокал предадава за публикация напълно безсмислена статия, озаглавена „Transgressing the Boundaries: Toward a Transformative Hermeneutics of Quantum Gravity“ („Престъпвайки през границите: Към една трансформативна херменевтика на квантовата гравитация“).
Списанието наистина го публикува, и тогава Сокал разкрива измамата в друго списание — „Lingua Franca“ ....
И точно тук беше гнусничката закачка с колажното мислене на постмодерна. Но пък в немалка степен основателна... Ама пък не съвсем.
Panta rhei...
Аз?Мнемозина написа:Проблемът е там, че вече изобщо не мога да преценя дали пишеш сериозно или подхващаш наново някаква песен.Set написа:
Няма сега. Към края. След като се извиниш.
Аз обаче ще си пиша сериозно, пък то все ще се разбере.
Положението е следното:
Не ми е трудно да поискам извинение.
Имам някакви свои предположения за това къде мислиш, че съм сбъркала, но те са си само мои предположения.
Ако греша в тези предположения и се извиня само спрямо тях, после мога да продължа да греша, без да знам, че го правя.
А ако тръгнеш да ми обясняваш сега за какво точно искаш извинението ми, ще тръгне нова лавина от изясняваници.
Ти как предпочиташ?
Аз-ът е отправна точка в тази тема.
А пък личното "аз" е друга тема
Memento mori.
Ясно.Set написа: Аз?
Аз-ът е отправна точка в тази тема.
А пък личното "аз" е друга тема
Враждебността му е насочена тъкмо срещу онова, което е наистина у него, но всъщност не е той самият, а именно срещу нечистото хаотично натрупване на всичко, което не ще подлежи никога на смесване и съединение, срещу погрешното запояване на своевременното с несвоевременното. ("Шопенхауер като възпитател").
Panta rhei...
ХОХОХОХОХОХОМнемозина написа:Ясно.Set написа: Аз?
Аз-ът е отправна точка в тази тема.
А пък личното "аз" е друга тема
Враждебността му е насочена тъкмо срещу онова, което е наистина у него, но всъщност не е той самият, а именно срещу нечистото хаотично натрупване на всичко, което не ще подлежи никога на смесване и съединение, срещу погрешното запояване на своевременното с несвоевременното. ("Шопенхауер като възпитател").
Мисуиш уи?
Не е враждебност.
Просто бъзик. С псевдоинтелигентите.
Memento mori.
Ми то е едно е също.Set написа:ХОХОХОХОХОХОМнемозина написа:Ясно.Set написа: Аз?
Аз-ът е отправна точка в тази тема.
А пък личното "аз" е друга тема
Враждебността му е насочена тъкмо срещу онова, което е наистина у него, но всъщност не е той самият, а именно срещу нечистото хаотично натрупване на всичко, което не ще подлежи никога на смесване и съединение, срещу погрешното запояване на своевременното с несвоевременното. ("Шопенхауер като възпитател").
Мисуиш уи?
Не е враждебност.
Просто бъзик. С псевдоинтелигентите.
Panta rhei...
Щом така го чувствашМнемозина написа:Ми то е едно е също.Set написа:ХОХОХОХОХОХОМнемозина написа:Ясно.Set написа: Аз?
Аз-ът е отправна точка в тази тема.
А пък личното "аз" е друга тема
Враждебността му е насочена тъкмо срещу онова, което е наистина у него, но всъщност не е той самият, а именно срещу нечистото хаотично натрупване на всичко, което не ще подлежи никога на смесване и съединение, срещу погрешното запояване на своевременното с несвоевременното. ("Шопенхауер като възпитател").
Мисуиш уи?
Не е враждебност.
Просто бъзик. С псевдоинтелигентите.
Memento mori.
Мнемозина написа:
Имаше един сайт - обаче го затвориха - в който можеше да пуснеш някаква тема, заглавие на тема, и там автоматично се генерираше "научен" текст, по всички синтактични правила - и абсолютно безсмислен, също като това, за което пишеш.
И точно тук беше гнусничката закачка с колажното мислене на постмодерна. Но пък в немалка степен основателна... Ама пък не съвсем.
даже имам един под ръка http://www.elsewhere.org/pomo/The essay you have just seen is completely meaningless and was randomly generated by the Postmodernism Generator. To generate another essay, follow this link. If you liked this particular essay and would like to return to it, follow this link for a bookmarkable page.
за български не съм чувалаВ интерес на истината нямам достатъчно време, за да проверя дали наистина е безсмислен, има зрънце истина или е смислен и всичко е една добра шега ... теоретично трябва да се допусне поне, че може....
а за логореята си открих това
Последно промяна от Semiramis на 22.10.08, 11:39, променено общо 2 пъти.
http://s3.postimage.org/1PQgi.jpg : )))
Най-големите мъдреци остават неизвестни, защото не пилеят краткия си живот за да рекламират мъдростта си, а за да я ползват.
Най-големите мъдреци остават неизвестни, защото не пилеят краткия си живот за да рекламират мъдростта си, а за да я ползват.
Това по тази тема или по другата?Set написа:Е тогава имат ли чувстваМнемозина написа:Аз?Set написа:
Ти псевдо интелигент ли си?
Аз говорех по принцип.
Аз-ът е отправна точка в тази тема.
А пък личното "аз" е друга тема.
Последно промяна от Мнемозина на 22.10.08, 11:46, променено общо 1 път.
Panta rhei...
-
Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
На мене ми хареса! Аз мога да прозра до противопоставянето на теориите на Хегел и Ницше, нататък ми е интересно но не ме търсете. До сега не бях мислил, че Аза, ако се освободи от всичко което по метода на идукцията му е натрапила цивилизацията трябва да се опре само на културата. И наистина би било опасно това. Нали? Повече питам, отколкото констатирам. Защото културните изразни средства не лежат на логиката, а на емоцията. Убийте ме ама Хегел ми е по- ясен. Градивност, генезис, красота и градивност - се моа!
Аман от псевдоквалификации, бе Сете, според моя учител по български, "интелигенти" е понятие въведено от руснаци за руснаци. Тая дума няма смисъл в другите държави. Тук няма класа всичкоразбирачи по задължение. Тук всичкоразбирачите са такива за кеф. И с много хумор. Така че да ми кажеш псевдоинтелигент е се едно да ми кажеш здрасти. Ми здрасти!
П.П. Поправям се. Бях написал: "културните изразни средства не лижат на логиката"
Аман от псевдоквалификации, бе Сете, според моя учител по български, "интелигенти" е понятие въведено от руснаци за руснаци. Тая дума няма смисъл в другите държави. Тук няма класа всичкоразбирачи по задължение. Тук всичкоразбирачите са такива за кеф. И с много хумор. Така че да ми кажеш псевдоинтелигент е се едно да ми кажеш здрасти. Ми здрасти!
П.П. Поправям се. Бях написал: "културните изразни средства не лижат на логиката"
Sssssssss написа:
The essay you have just seen is completely meaningless and was randomly generated by the Postmodernism Generator. To generate another essay, follow this link. If you liked this particular essay and would like to return to it, follow this link for a bookmarkable page.
В интерес на истината нямам достатъчно време, за да проверя дали наистина е безсмислен, има зрънце истина или е смислен и всичко е една добра шега ... теоретично трябва да се допусне поне, че може....
а за логореята си открих това
Да, но смисъл винаги е възможно да се получи - дори и случайно.
А целенасочената липса на смисъл пък винаги придава нов смисъл - както се вижда и от това за там за постмодерната логорея.
Абе много е сладко, обичам такива бъзици.
Panta rhei...
Нямам представа.Set написа:А по темата ли бешеМнемозина написа:Но не беше този.Set написа: Въпросът беше твой.
То ти не знаеш за какво ти е темата, пък искаш аз да ти обясня.
Във всички случаи личното ти "аз" отвори дума в нея за извинението и все някаква връзка трябва да има - независимо дали темата е за Аз-а, псевдо аз-а или бъзика с личните интелигенти.
Или отново всичко е едно?
Panta rhei...
Нямаш представа какъв въпрос задаваш и по коя тема.Мнемозина написа:Нямам представа.Set написа:А по темата ли бешеМнемозина написа:Но не беше този.Set написа: Въпросът беше твой.
То ти не знаеш за какво ти е темата, пък искаш аз да ти обясня.
Във всички случаи личното ти "аз" отвори дума в нея за извинението и все някаква връзка трябва да има - независимо дали темата е за Аз-а, псевдо аз-а или бъзика с личните интелигенти.
Или отново всичко е едно?
Това е нормално. Ето за какво говорех, че накрая ще се извиняваш пак и отново.
Memento mori.
И ти не се шашкай.Green Light написа:На мене ми хареса! Аз мога да прозра до противопоставянето на теориите на Хегел и Ницше, нататък ми е интересно но не ме търсете. До сега не бях мислил, че Аза, ако се освободи от всичко което по метода на идукцията му е натрапила цивилизацията трябва да се опре само на културата. И наистина би било опасно това. Нали? Повече питам, отколкото констатирам. Защото културните изразни средства не лежат на логиката, а на емоцията. Убийте ме ама Хегел ми е по- ясен. Градивност, генезис, красота и градивност - се моа!
Зависи какво се разбира под "култура" и каква е разликата й с цивилизацията. И според това, което там горе е описано като култура, няма нищо опасно човек да се опре само на нея.
Щото питаш, де...
Panta rhei...
Re: Културната тема - Генеалогия на Аза
Да си призная, леко ми се зави свят, докато се плъзгах по меандрите на мисълта муSet написа:БОЙКО ПЕНЧЕВ: ТЪГИТЕ НА КРАЕВЕКОВИЕТО
Генеалогия на Аза
......
но си мисля, че е прав човека. Освен ако световъртежът, който получих, не ме е вкарал в заблуждение относно положението му спрямо хоризонта.
Хм, не мисля, че ако Аза тръгне да се "освобождава", би имал на какво да се опре.Green Light написа:На мене ми хареса! Аз мога да прозра до противопоставянето на теориите на Хегел и Ницше, нататък ми е интересно но не ме търсете. До сега не бях мислил, че Аза, ако се освободи от всичко което по метода на идукцията му е натрапила цивилизацията трябва да се опре само на културата. И наистина би било опасно това. Нали? Повече питам, отколкото констатирам. Защото културните изразни средства не лежат на логиката, а на емоцията. Убийте ме ама Хегел ми е по- ясен. Градивност, генезис, красота и градивност - се моа!
...
