3o4o.net

имат невероятен усет към хората и доста бързо се ориентират на кой могат да се качат на рамото, на кой на главата, от кой да стоят далеч, кой могат да тормозят до безкрай....

като девойките май по ги бива в тия психо-анализи

мисля си, това би трябвало да е една от детските характерни черти
така ли е?

Нашият педиатър ми разправяше навремето, че в семейството трябва да има ясна субординация. В смисъл да е ясна на всички. -Ето - вика- например аз съм в подчинено положение спрямо малката си дъщеря. В нашата двойка тя е силната страна аз съм слабата. Ние двамата го знаеме, на мен това ми е предлелно ясно. Пак постигам своето и по отношение на здраве и на възпитание и на всичко, просто не издавам директни заповеди, правя го от другата позиция.
Днес и аз съм така. Всъщност всички сме. Малкия е абсолютния тартор у нас, съвсем скоро ще изисква да го питам, може ли да изляза за малко

П.П. Днес майка му го изпраща на ДГ. И там нали изпълняват ритуал, целуват се, и тя му пожелава:
- Да си играеш хубаво и да научиш нови стихчета..
Той в тва време и подсказва нещо, като мърда беззвучно устни
- Какво ми казваш, мило?
Шепнешком: - И да бъда много послушен, мамоо!
- ..и да бъдеш много послушен!
Успокоен, той си влиза в групата.

и ние сме така със субординацията
на моменти се виждаме в чудо с мъж ми
още малко и ще ни накажат прави до стената че сме се прибрали късно